Молитва и упование
Един ден, към края на лятото, мои приятели ме поканиха в гората да берем гъби и разбира се, аз се съгласих. Има ли нещо по-хубаво от това да се разхождаме в гората, да слушаме звуците на природата, да дишаме чист въздух и на всичкото отгоре да намираме ядливи гъби? Колко прекрасен е този свят! Бог го е сътворил за нас, за да можем чрез него да виждаме не само красотата, но и това, което се крие зад нея…
Когато влязохме в гората, видях, че слънцето грее от изток, затова знаех, че за да изляза от гората, трябва да вървя на запад. Харесва ми да си пея химни или други песни, докато бродя из гората. Точно това и направих този път. Също така изразявах благодарност към Небесния Отец за великолепната природа и за този живот. Изведнъж слънцето се скри зад тъмни облаци и дъждът започна да превръща гората в мрачно и неприветливо място. За миг тази тъмнина ме стресна, за секунда изпитах ужас. Помислих си: „Как ще изляза от гората, след като не виждам слънцето?“. Получих подтик да се помоля на Небесния Отец за Неговата помощ. В детските си години и като по-млада бях научила как да се ориентирам сред природата и можех да използвам тези познания. На моменти слънчевите лъчи проблясваха сред облаците и аз успявах да се уверя, че вървя в правилната посока. С две кофи, пълни с гъби, аз успях да се добера до един път и си помислих колко лесно е човек да се изгуби в гората, когато си няма понятие от ориентири.
Същото е и с нашия живот, който е непредвидим. Понякога е леко, радостно и топло, точно както когато слънцето грее, но изведнъж всичко може напълно да се промени и тогава става тъмно, студено, потискащо и дори плашещо. Изглежда, че всичко се разпада и никой не може да помогне и че всичко е безнадеждно. Когато не познаваме и не виждаме тези ориентири, може да се озовем неподготвени в дълбоките води на живота и да се изгубим, а когато сме изгубени, има по-голяма вероятност да погинем. Небесният Отец е подготвил за нас всички необходими ориентири. Чрез молитва и следване на други ориентири, които Той е приготвил за нас, ние можем да стигнем до житейския път, който сме търсили. Светите Писания, ученията на църковните ръководители и най-вече напътствията на Светия Дух могат да разсейват тъмните облаци в живота ни и да ни показват правилната посока, както прави слънцето. Моето преживяване в гората за пореден път ме убеди, че трябва да използваме знанията и даровете, които сме получавали през живота си. Силата на молитвата, упованието в Бог и знанията винаги превръщат тъмнината в светлина, студа в топлина, тъгата в радост.