Свидетелство за Евангелието
Бих искал да споделя три святи духовни преживявания, които са част от моето свидетелство за Евангелието.
Първо, знам, че Небесният Отец живее и ме обича. Един ден постих и изучавах Светите писания на леглото си. Моята съпруга беше до мен, изучавайки Писанията също. Изведнъж един ясен глас ми каза „Обичам те“. На момента се изплаших, защото не знаех кой изговори тези думи. Изправих се, седнах на леглото и се огледах, за да разбера дали и съпругата ми е чула тези думи. Тя продължаваше тихичко да чете своите Писания и аз разбрах, че тя не е чула гласа.
След няколко секунди аз чух гласа отново и той изрече много ясно „Аз съм твой Отец, ти си мой син и Аз те обичам.“ В този момент чувствах присъствието на Небесния Отец много близо да себе си – сякаш Той стоеше на края на леглото и говореше с мен. Аз можех да чувствам любовта Му и това беше едно чудно преживяване, което никога няма да забравя. Чрез това и други преживявания аз знам, че Небесният Отец е мой Баща, че аз съм Негов син и че Той ме обича. Това преживяване и свидетелство ми е давало сила и чувство за значимост през годините.
Второ, знам, че Исус Христос умря за моите грехове и греховете на всеки човек, който някога е живял или ще живее на земята. Той е моят Спасител. Преди много години, отново докато постих, аз бях отнесен в Духа. В ума си видях Спасителя в Гетсиманската градина наведен над камъка и молещ се. Разбрах, че в този момент Той извършваше Единение за греховете на света. Докато го наблюдавах, аз съзнавах, че Той страдаше и плащаше и за моите грехове – за всеки един от тях. Аз също така разбрах, че Исус Христос ме познаваше тогава по същия начин, както ме познава сега. Понеже гледах към Спасителя от страничен изглед, аз можех да виждам само лявата Му страна. Докато Го наблюдавах как страда, Той обърна главата Си встрани и погледна право към мен. Аз се почувствах засрамен и отвърнах поглед. Толкова съм благодарен за Единението – за това, че можах да получа опрощение за греховете си. Знам, че Исус Христос страда и умря за мен.
„Ето, казвам ви, че когато душата Му бъде направена приношение за грях, тогава Той ще види потомството Си. И сега, какво казвате вие? И кои ще бъдат Неговото потомство?
Ето, аз ви казвам, че всеки, който е чул словата на пророците, да, всичките свети пророци, които са пророкували за пришествието на Господа, казвам ви, че всички онези, които са се вслушали в техните слова и са повярвали, че Господ ще изкупи Своя народ и са очаквали този ден за опрощаване на греховете си, аз ви казвам, че те са Неговото потомство, или те са наследниците на царството Божие“ (Мосия 15:10–11).
Последно, знам, че съм сключил завети с Небесния Отец преди да дойда на земята – когато все още бях духовно дете. Отново докато постих – постенето носи чудесни благословии – видях в ума си как стоя едно място, което беше високо над земята, и гледах към нея. Моят Небесен Отец беше отдясно ми, седейки на трона Си. Той не говореше, но нямаше нужда от това. Нямаше нужда да говори, защото Го разбирах съвършено. Той просто се усмихваше и на мен ми харесваше да съм в Неговото присъствие. Аз разбирах точно какво иска Той от мен. Моето единствено желание беше да съм като Него и да върша делото, което Той върши – да осъществява безсмъртието и вечния живот на човека (Моисей 1:39). Докато гледах надолу към земята, аз видях много мъгли от мрак. Разбрах също така, че те бяха по-гъсти там, където има много хора, като например в градовете, и не толкова гъсти там, където има по-малко хора, като например в планините и провинцията. Тогава казах на Небесния Отец „Аз ще сляза и ще помогна на хората, които са в тъмнината, да намерят пътя си към светлината!“. Моето разбиране за това преживяване е, че съм сключил завет да върша мисионерска работа и че повечето хора най-вероятно са сключили подобни завети.
Много съм благодарен за свидетелството си. Знам, че Евангелието е истинно, Небесният Отец ни обича и Спасителят умря за нашите грехове.