2023 г.
Царства на слава
Ноември 2023 г.


16:13

Царства на слава

Имаме любящ Небесен Отец, който ще направи така, че да получим всяка благословия и всяко предимство, което нашите собствени желания и избори позволяват да получим.

На членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни често бива задаван въпроса: „По какво се различава вашата Църква от другите християнски църкви?“. Един от отговорите, които даваме, е пълнотата на учението на Исус Христос. Главното в това учение е фактът, че нашият Небесен Отец обича всички Свои чеда толкова много, че желае всички ние да живеем в царство на слава завинаги. Освен това Той желае да живеем с Него и Неговия Син Исус Христос вечно. Неговият план ни дава ученията и възможността да правим избори, които ще ни осигурят съдбата и живота, който избираме.

I.

От съвременните откровения знаем, че крайната съдба на всички, които са живели на земята, не е неправилната идея за рай за праведните и вечни мъки в ада за останалите. Любящият план на Бог за Неговите чеда включва следната истина, преподавана от Спасителя Исус Христос: „В дома на Моя Отец има много обиталища“1.

От разкритите учения на възстановената Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни научаваме, че всички Божии чеда, с изключение на твърде малко, че да ги разглеждаме сега, в крайна сметка ще наследят едно от три възможни царства на слава, дори най-скромното от които „надминава всяка представа“2. След времето, в което неправедните страдат за греховете си – страдание, което ги подготвя за следващите стъпки – всички ще бъдат възкресени и изправени пред Последния съд на Господ Исус Христос. Там нашият любящ Спасител, Който, както знаем, „прославя Отца и спасява всички творения на ръцете Му“3, ще изпрати всички Божии чеда в едно от тези царства на слава, според желанията, които са показали чрез своите избори.

Друго уникално учение и практика на възстановената Църква са разкритите чрез откровение заповеди и завети, които дават на всички Божии чеда свещената привилегия да бъдат достойни за най-високата степен на слава в селестиалното царство. Тази най-висша цел – възвисяване в селестиалното царство – е основната насока на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

Благодарение на съвременните откровения, светиите от последните дни имат това уникално разбиране за плана на щастие на Бог за Неговите чеда. Този план започва с нашия живот като духове преди да бъдем родени и разкрива целта и условията на избрания от нас път в земния живот и желаната от нас съдба след него.

II.

Знаем от съвременните откровения, че „всички царства имат даден закон“4 и царството на слава, което ще получим при Последния съд, се определя от законите, които сме избрали да съблюдаваме по време на земното си пътуване. Според този любящ план, съществуват много царства – много обиталища – така че всички Божии чеда ще наследят царства на слава, чиито закони могат с лекота да „съблюдават“.

Когато описваме същността и условията за всяко от трите царства в плана на Отца, ние започваме с най-висшето, което е в центъра на божествените заповеди и обреди, разкрити от Бог чрез Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. В „селестиалната“ слава5 има три нива6, най-високото от които е възвисяване в селестиалното царство. Това е мястото за онези, „които са получили от пълнотата Му и от славата Му“, поради което „те са богове, тъкмо синовете (и дъщерите) Божии“7 и „живеят в присъствието на Бог и на Неговия Христос во веки веков“8. Чрез откровение Бог е разкрил вечните закони, обреди и завети, които трябва да бъдат спазвани за развиването на божествените качества, необходими за осъществяването на този божествен потенциал. Това е основната насока на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, защото целта на тази възстановена Църква е да подготви Божиите чеда за спасение в селестиална слава и по-конкретно – за възвисяване в най-висшата ѝ степен.

Божият план, основаващ се на вечна истина, изисква възвисяването да бъде получено само чрез вярност на заветите на вечния брак между мъж и жена в светия храм9, възможност за който в крайна сметка ще бъде дадена на всички верни. Затова учим всички, че „полът е съществена характеристика на личността в доземното, земното и вечното самосъзнание и цели“10.

Издадената през 1995 г. прокламация за семейството е изключително ценно учение, което ни помага да се подготвяме за възвисяване11. Нейното съдържание изяснява условията, които ни подготвят да живеем с Бог Отец и Неговия Син Исус Христос. Хората, които не разбират напълно изпълнения с любов план на Отца за Неговите чеда, може да считат, че тази прокламация е не повече от подлежащ на промяна набор с правила. За разлика от тях, ние твърдим, че Прокламацията за семейството, основана на неотменими учения, определя семейните взаимоотношения в земния живот, в които може да се случи най-важната част от нашето вечно развитие.

Апостол Павел описва трите степени на слава, като ги оприличава на славата на слънцето, луната и звездите12. Той нарича най-висшата „селестиална“, а втората „терестриална“13. Той не дава име на най-нисшата, но откровение към Джозеф Смит дава нейното име – „телестиална“14. Друго откровение също описва същността на хората, които ще наследят всяко от тези царства на слава. Онези, които не избират да „съблюдава(т) закона на едно селестиално царство“15, ще наследят друго царство на слава, по-нисше от селестиалното, но съответстващо на законите, които са избрали и които могат с лекота да „съблюдават“. Думата съблюдавам е често срещана в Писанията и може да означава „пребъдвам, издържам“16. Например, хората в терестриалното царство, което може да бъде сравнено с общоприетата представа за рай, „са онези, които получават от присъствието на Сина, но не от пълнотата на Отца“17. Те са „почитани хора на земята, които бяха заслепени от лукавството на човеците“18, но „не са доблестни в свидетелството за Исус“19.

Разкриващото описание на онези, които отиват в най-нисшето от царствата на слава, телестиалното, е следното: „Не може да издържи на терестриална слава“20. Това описва онези, които отхвърлят Спасителя и не са спазвали божествени граници в своето поведение. Това е царството, където нечестивите живеят, след като са страдали за своите грехове. Те са описани в съвременните откровения като „онези, които не приеха Евангелието Христово, нито свидетелството на Исус. (…)

Те са онези, които са лъжци и чародейци, и прелюбодейци, и блудници, и всеки, който обича и върши лъжа“21.

Със своята пророческа визия президент Ръсел М. Нелсън наскоро написа относно трите царства на слава: „Земният живот е едва една наносекунда в сравнение с вечността. Но, мои скъпи братя и сестри, колко съществена е тази наносекунда! Помислете внимателно над това: През този земен живот можете да избирате кои закони желаете да спазвате – тези на селестиалното царство, на терестриалното или на телестиалното – и, в резултат на това, в кое царство на слава ще живеете завинаги. Колко велик е планът! Това е план, който напълно зачита вашата свобода на избор“22.

III.

Апостол Павел учи, че ученията и заповедите на Господ са дадени, за да можем всички да достигнем „мярката на ръста на Христовата пълнота“23. Това е процес, който изисква много повече от придобиване на познание. Дори не е достатъчно да бъдем убедени в истинността на Евангелието; ние трябва да действаме по такъв начин, че да се обръщаме във вярата от него. В противоположност на други идеологии, които ни учат да знаем нещо, Евангелието на Исус Христос ни отправя предизвикателство да станем нещо.

От такива учения заключаваме, че Последният съд не е само преоценка на сбора от добри и лоши дела, тоест на това, което сме извършили. Той се основава на крайния изход от делата и мислите ни – на това, което сме станали. Ставаме достойни за вечен живот чрез процеса на обръщане във вярата. По начина, по който тук е употребена, тази дума с много значения носи смисъл на дълбока промяна в същността ни. За никого не е достатъчно само привидно да вършим добро. Заповедите, обредите и заветите на Евангелието не са списък с депозити, които да внасяме в някоя сметка в небесата. Евангелието на Исус Христос е план, който ни показва как да станем това, което нашият Небесен Отец желае да станем24.

IV.

Благодарение на Исус Христос и Неговото Единение, когато допускаме грешки в този живот, можем да се покайваме и да се връщаме на заветната пътека, която води към това, което нашият Небесен Отец желае за нас.

Книгата на Мормон учи: „Този живот е времето човеците да се приготвят да срещнат Бога“25. Но за това притеснително ограничение „този живот“ е даден обнадеждаващ контекст (поне до известна степен за някои хора) в това, което Господ открива на президент Джозеф Ф. Смит, записано в Учение и завети 138. „Аз видях – пише пророкът, – че верните старейшини от тази диспенсация, когато напускат смъртния живот, продължават своя труд в проповядването на Евангелието на покаянието и изкуплението чрез жертвата на Единородния Син Божий сред онези, които са в мрак и под робството на греха във великия свят на духовете на мъртвите.

Мъртвите, които се покаят, ще бъдат изкупени чрез подчинение на обредите в дома Божий,

и след като заплатят наказанието за прегрешенията си и бъдат измити до чисто, ще получат награда според делата си, защото те са наследници на спасението“26.

Освен това знаем, че Милениумът – хилядолетието, което започва с Второто пришествие на Спасителя, ще бъде време за извършване на необходимите обреди за онези, които не са ги получили през земния си живот27.

Има много неща, които не знаем за трите главни фази в плана на спасение и за връзката помежду им: (1) доземния свят на духовете, (2) земния живот и (3) идния живот. Но ние знаем тези вечни истини: „Докато спасението е личен въпрос, възвисяването е семеен въпрос“28. Имаме любящ Небесен Отец, който ще направи така, че да получим всяка благословия и всяко предимство, което нашите собствени желания и избори позволяват да получим. Също така знаем, че Той няма да принуди никого да бъде запечатан във връзка против неговата или нейната воля. Благословиите на връзката, която е запечатана, са сигурни за всички, които спазват сключените завети, но не и чрез натрапване на такава връзка на човек, който е недостоен или не я желае.

Мои скъпи братя и сестри, свидетелствам за истинността на тези неща. Свидетелствам за нашия Господ Исус Христос, „начинателят и завършителят на вярата ни“29, чието Единение, според плана на нашия Небесен Отец, прави всичко това възможно, в името на Исус Христос, амин.