2023 г.
Вечна истина
Ноември 2023 г.
10:40

Вечна истина

От старейшина Джон К. Пингрий-мл.

От Седемдесетте

Нуждата да разпознаваме истината никога не е била по-важна!

Братя и сестри, благодаря ви за вашата отдаденост към Бог Отец и Неговия Син Исус Христос и ви благодаря за вашата любов и служба един към друг. Вие наистина сте забележителни!

Въведение

След като със съпругата ми, Ан, получихме призование да служим като ръководители на пълновременна мисия, като семейство решихме да научим имената на всички мисионери преди да пристигнем. Сдобихме се със снимки, направихме флаш карти и започнахме да изучаваме лицата и да запомняме имената.

Когато пристигнахме, проведохме конференции за представяне с мисионерите. Докато си говорехме с тях, чух деветгодишния си син да казва:

„Приятно ми е да се запознаем, Сам!“

„Рейчъл, откъде си?“

„Леле, Дейвид, много си висок!“

Притеснен, отидох при сина си и му прошепнах: „Хайде да не забравяме да се обръщаме към мисионерите със „старейшина“ или „сестра“.

Той ме погледна озадачено и каза: „Татко, аз си мислех, че трябва да научим имената им“. Синът ни беше направил това, което е правилно според неговото разбиране.

И така, какво е разбирането ни за истината в днешния свят? Постоянно сме бомбардирани от силни мнения, пристрастни новини и непълна информация. В същото време обемът и източниците на тази информацията се увеличават бързо. Нуждата да разпознаваме истината никога не е била по-важна!

Истината е от съществено значение, за да установяваме и укрепваме връзката си с Бог, да намираме мир и радост и да достигнем божествения си потенциал. Нека днес обмислим следните въпроси:

  • Какво представлява истината и защо е важна?

  • Как намираме истината?

  • Как споделяме истината, когато я открием?

Истината е вечна

В Писанията Господ ни учи, че „истината е познание за нещата такива, каквито са и каквито бяха, и каквито ще бъдат“ (Учение и завети 93:24). Тя не е „сътворен(а) или създаден(а)“ (Учение и завети 93:29) и „няма край“ (Учение и завети 88:66)1. Истината е абсолютна, неизменяема и незаглушима. С други думи, истината е вечна2.

Истината ни помага да избягваме заблудата3, да разграничаваме доброто от злото4, да получаваме закрила5 и да намираме утеха и изцеление6. Истината също така може да насочва действията ни7, да ни освобождава8, да ни освещава9 и да ни води към вечен живот10.

Бог разкрива вечни истини

Бог ни разкрива вечни истини чрез мрежа от носещи откровения взаимоотношения, които включват Него, Исус Христос, Светия Дух, пророци и нас. Нека разгледаме различните, но взаимно свързани роли, които имат всички участници в този процес.

Първо, Бог е източникът на вечна истина11. Той и Неговият Син Исус Христос12 имат съвършено разбиране за истината и винаги действат в хармония с истинни принципи и закони13. Тази сила Им дава възможността да създават и управляват светове14, както и съвършено да ни обичат, да ни водят и да се грижат за нас15. Те желаят ние да разбираме и прилагаме истини, за да можем да се радваме на благословиите, на които Те се радват16. Те могат да разкриват истини лично или по-често чрез пратеници като Светия Дух, ангели или живи пророци.

Второ, Светият Дух свидетелства за всяка истина17. Той ни разкрива истини директно и свидетелства за истини, преподадени от другите. Впечатленията от Духа обикновено идват като мисли в ума или чувства в сърцето18.

Трето, пророците получават истини от Бог и ги споделят с нас19. Научаваме истини от пророци от миналото в Писанията20 и от живи пророци, чрез общата конференция и други официални методи на комуникация.

Накрая, вие и аз имаме съществена роля в този процес. Бог очаква от нас да търсим, разпознаваме и да действаме според истините. Нашата способност да получаваме и прилагаме истини зависи от силата на връзката ни с Отца и Сина, доколко откликваме на влиянието на Светия Дух и действаме според насоките на съвременните пророци.

Трябва да помним, че Сатана полага усилия да ни отдалечава от истината. Той знае, че без истина не можем да получим вечен живот. Той преплита части от истината със светски философии, за да ни обърква и отвлича вниманието ни от това, което идва от Бог21.

Търсене, разпознаване и прилагане на вечни истини

Когато търсим вечни истини22, следните два въпроса могат да ни помагат да разпознаваме дали дадена идея идва от Бог или от друг източник:

  • Тази идея преподава ли се често в Писанията и от живи пророци?

  • Тази идея потвърдена ли е от свидетелството на Светия Дух?

Бог разкрива религиозни истини чрез пророци, а Светият Дух ни потвърждава тези истини и ни помага да ги прилагаме23. Трябва да търсим и да сме готови да приемаме тези духовни впечатления, когато те идват24. Ние сме най-възприемчиви за свидетелството на Духа, когато сме смирени25, молим се искрено, изучаваме словата на Бог26 и спазваме Неговите заповеди27.

След като Светият Дух ни даде потвърждение за конкретна истина, разбирането ни се задълбочава, когато прилагаме този принцип на практика. С течение на времето, живеейки постоянно според принципа, придобиваме сигурно знание за тази истина28.

Например, аз съм допускал грешки и съм изпитвал обезсърчение поради лоши избори. Но чрез молитва, изучаване и вяра в Исус Христос съм получил свидетелство за принципа на покаянието29. Докато продължавах да се покайвам, разбирането ми за покаянието се задълбочаваше. Чувствал съм се по-близо до Бог и Неговия Син. Сега знам, че грехът може да бъде опростен чрез Исус Христос, тъй като всеки ден усещам благословиите на покаянието30.

Упование в Бог, когато дадена истина все още не е разкрита

И така, какво трябва да правим, когато искрено търсим истина, която все още не е разкрита? Съпричастен съм към тези от нас, които жадуват за отговори, а те сякаш не идват.

Господ съветва Джозеф Смит: „Замълчи, докато Аз не намеря за добре да сторя знайни (…) всички неща относно това“ (Учение и завети 10:37).

А на Ема Смит обяснява: „Не роптай заради нещата, които не си видяла, защото не са дадени на теб и на света, което е според Моята мъдрост в едно идно време“ (Учение и завети 25:4).

Аз също съм търсил отговори на въпроси, близки до сърцето ми. Получавал съм много отговори, но не и на всички въпроси31. Когато мълчим, като се уповаваме на мъдростта и любовта на Бог, спазваме Неговите заповеди и разчитаме на това, което наистина знаем, Той ни помага да намираме мир, докато разкрие истината за всичко32.

Разбиране на учения и правила

Когато търсим истини, е полезно да разбираме разликата между учения и правила. Ученията са свързани с вечни истини като природата на Божеството, плана на спасение, единителната жертва на Исус Христос. Правилото е приложение на ученията въз основа на настоящите обстоятелства. Правилата ни помагат да ръководим Църквата и да поддържаме ред.

Докато ученията никога не се променят, правилата се изменят от време на време. Чрез пророците, Господ установява Своите учения и променя правилата на Църквата спрямо нуждите на Своите чеда.

За съжаление, понякога бъркаме правилата с учения. Ако не разбираме разликата, има опасност да се разочароваме при промени в правилата, и дори да се усъмним в мъдростта на Бог или ролята на пророците да получават откровения33.

Преподаване на вечни истини

Когато получаваме истини от Бог, Той ни насърчава да споделяме знанието си с другите34. Правим това, когато преподаваме урок, изнасяме реч в Църквата или обсъждаме евангелски истини с приятели.

Целта ни е да преподаваме истините по начин, който кани обръщащата във вярата сила на Светия Дух35. Нека споделя няколко прости покани от Господ и Неговите пророци, които могат да са от помощ36.

  1. Съсредоточавайте се върху Небесния Отец, Исус Христос и Техните основни учения37.

  2. Нека Писанията и ученията на живите пророци да бъдат вашата сигурна основа38.

  3. Разчитайте на ученията, установени чрез множество упълномощени свидетели39.

  4. Избягвайте спекулации, лични мнения или светски идеи40.

  5. Преподавайте дадена точка от ученията в контекста на разкритите евангелски истини41.

  6. Използвайте методи на преподаване, които канят влиянието на Духа42.

  7. Изразявайте са ясно, за да избягвате объркване43.

Изричане на истини с любов

Наистина е от значение как преподаваме истини. Павел ни насърчава да говорим „истинно в любов“ (вж. Ефесяните 4:14–15). Това означава, че има най-голяма вероятност истините да благословят някого, ако бъдат предадени с Христова любов44.

Преподаването на истини без любов може да породи чувство на осъждане, обезсърчение и самота. То често води до негодувание и разделение, дори до конфликти. От друга страна, любовта без истина е празна и не носи обещанието за израстване.

Както истината, така и любовта имат съществено значение за духовното ни развитие45. Истините осигуряват ученията, принципите и законите, нужни за получаване на вечен живот, а любовта мотивира хората да приемат истината и да действат според нея.

Аз съм вечно благодарен за тези, които с търпение и любов са ме учили на вечни истини.

Заключение

В заключение нека споделя вечни истини, които са се превърнали в котва за душата ми. Научил съм за тези истини чрез следване на описаните днес принципи.

Знам, че Бог е нашият Небесен Отец46. Той знае всичко47, Той е Всемогъщият48 и ни обича съвършено49. Той е създал план да получим вечен живот и да станем като Него50.

Като част от този план, Той е изпратил Своя Син Исус Христос да ни помага51. Исус ни учи да вършим волята на Отца52 и да се обичаме един друг53. Той извърши Единение за греховете ни54 и даде живота си на кръста55. Той се вдигна от мъртвите на третия ден56. Чрез Христос и Неговата благодат ние ще бъдем възкресени57, можем да получаваме опрощение58 и да намираме сила в изпитанията59.

По време на земното Си служение Исус е установил Своята Църква60. С времето Църквата е била променена и някои истини са били изгубени61. Исус Христос е възстановил Своята Църква и истините на Евангелието чрез пророка Джозеф Смит62. И днес Христос продължава да ръководи Своята Църква чрез живи пророци и апостоли63.

Знам, че когато идваме при Христос, в крайна сметка ще можем да станем „съвършени в Него“ (Мороний 10:32), да получим „пълнота на радост“ (Учение и завети 93:33) и да получим „всичко, което (…) Отец има“ (Учение и завети 84:38). За тези вечни истини свидетелствам в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Вж. също Псалми 117:2, Учение и завети 1:39.

  2. „Противно на съмненията на някои хора, наистина има правилно и грешно. Наистина има абсолютна истина, вечна истина. Един бич на нашите дни е, че твърде малко хора знаят къде да намерят истина“ (Ръсел М. Нелсън, „Чиста истина, чисто учение и чисто откровение“, Лиахона, ноем. 2021 г., с. 6).

  3. Вж. Джозеф Смит – Матей 1:37.

  4. Вж. Мороний 7:19.

  5. Вж. 2 Нефи 1:9, Учение и завети 17:8.

  6. Вж. Яков 2:8.

  7. Вж. Псалми 119:105, 2 Нефи 32:3.

  8. Вж. Йоан 8:32, Учение и завети 98:8.

  9. Вж. Йоан 17:17.

  10. Вж. 2 Нефи 31:20.

  11. Вж. Учение и завети 88:11–13, 93:36.

  12. Вж. Йоан 5:19–20, 7:16, 8:26, 18:37; Моисей 1:6.

  13. Вж. Алма 42:12–26, Учение и завети 88:41.

  14. Вж. Моисей 1:30–39.

  15. Вж. 2 Нефи 26:24.

  16. Вж. Учение и завети 82:8–9.

  17. Вж. Йоан 16:13, Яков 4:13, Мороний 10:5; Учение и завети 50:14, 75:10, 76:12, 91:4, 124:97.

  18. Вж. Учение и завети 6:22–23, 8:2–3.

  19. Вж. Йеремия 1:5, 7, Амос 3:7, Матей 28:16–20, Мороний 7:31; Учение и завети 1:38, 21:1–6, 43:1–7. Пророкът е „човек, който е призован от Бога и говори от Негово име. Като вестител на Бога, пророкът получава заповеди, пророчества и откровения от Бога. Задачата му е да оповестява Божията воля и Неговата истинска същност на хората и да им разкрива значението на взаимоотношенията Му с тях. Пророкът разобличава греха и предсказва неговите последици. Той е проповедник на праведността. Понякога пророците може да бъдат вдъхновени да предскажат бъдещето за полза на човечеството. Основната отговорност на пророка е да свидетелства за Христос“. Президентът на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е Божият пророк на земята днес. Членовете на Първото президентство и дванадесетте апостоли са подкрепяни като пророци, гледачи и откровители“ (Ръководство към Писанията, „Пророк“, Евангелска библиотека). Примери за тези принципи има в живота на Адам (вж. Моисей 6:51–62), Енох (вж. Моисей 6:26–36), Ной (вж. Моисей 8:19, 23–24), Авраам (вж. Битие 12:1–3, Авраам 2:8–9), Моисей (вж. Изход 3:1–15, Моисей 1:1–6, 25–26), Петър (вж. Матей 16:13–19) и Джозеф Смит (вж. Учение и завети 5:6–10, 20:2, 21:4–6).

  20. Вж. 2 Тимотей 3:16.

  21. Вж. Йоан 8:44, 2 Нефи 2:18, Учение и завети 93:39, Моисей 4:4.

  22. Вж. 1 Нефи 10:19. Президент Далин Х. Оукс учи: „Трябва да сме предпазливи в търсенето на истината и подбора на източници за нейното намиране. Не трябва да се обръщаме към светската известност или власт като към достоверни източници на истина. (…) Когато търсим истина за религията, трябва да използваме духовни методи, подходящи за това търсене: молитва, свидетелството на Светия Дух и изучаване на Писанията и словата на съвременните пророци“ („Истината и планът“, Лиахона, ноем. 2018 г., с. 25).

  23. Старейшина Д. Тод Кристоферсън учи: „Апостолите и пророците (…) изявяват Божието слово, но също така, ние вярваме, че като цяло мъжете и жените, дори и децата, могат да бъдат учени и да бъдат водени от божествено вдъхновение в резултат на молитва и изучаване на Писанията. (…) На членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е даден дара на Светия Дух, който осигурява продължаващо общуване с техния Небесен Отец. (…) Това не означава, че всеки член може да говори за цялата Църква или да определя ученията ѝ, а че всеки може да получи божествено напътствие, когато се сблъсква с проблемите и възможностите на своя живот“ („Христовото учение“, Лиахона, май 2012 г., с. 89–90, бележка 2).

  24. Вж. 2 Нефи 33:1–2.

  25. Вж. Учение и завети 1:28.

  26. Вж. Мороний 10:3–5; Учение и завети 9:7–9, 84:85.

  27. Вж. Учение и завети 5:35, 63:23, 93:27–28. Въпреки искрените ни усилия, някои от нас все още се затрудняват да усещат Духа поради проблеми, свързани с психичното здраве. Депресия, тревожност и други неврологични състояния могат да направят разпознаването на Светия Дух още по-сложно. В такива случаи Господ ни кани да продължаваме да живеем според Евангелието и обещава, че ще ни благославя (вж. Мосия 2:41). Можем да търсим допълнителни дейности (като слушане на свещена музика, участие в служба или прекарване на време сред природата), които ни помагат да усещаме плодовете на Духа (вж. Галатяните 5:22–23) и укрепват връзката ни с Бог.

    Джефри Р. Холанд казва: „И така, коя е най-добрата ответна реакция, когато умствени или емоционални предизвикателства връхлетят вас или тези, които обичате? Най-вече, никога не губете вяра във вашия Небесен Отец, Който ви обича повече, отколкото можете да си представите. (…) Предано вършете изпитаните от времето действия, които довеждат Духа Господен в живота ви. Потърсете съвета на хората, които държат ключовете за вашето духовно благополучие. Искайте свещеническите благословии и ги ценете. Непременно взимайте от причастието всяка седмица и се дръжте здраво за обещанията на Единението на Исус Христос, които ни правят съвършени. Вярвайте в чудеса. Виждал съм да се случват толкова много чудеса, когато само те са захранвали моята надежда. А надеждата никога не се губи“ („Като счупен съд“, Лиахона, ноем. 2013 г., с. 40–41).

  28. Вж. Йоан 7:17, Алма 32:26–34. В крайна сметка, Бог желае да получаваме истини „ред по ред, правило след правило“, докато не разберем всички неща (вж. Притчи 28:5, 2 Нефи 28:30; Учение и завети 88:67, 93:28).

  29. Вж. 1 Йоан 1:9–10, 2:1–2.

  30. Президент Ръсел М. Нелсън обяснява: „Няма нищо по-освобождаващо, облагородяващо или по-съществено за личното ни развитие от това да се покайваме редовно и всекидневно. Покаянието не е събитие; то е процес. То е ключът към щастие и спокойствие. Когато е придружено от вяра, покаянието ни дава достъп до силата на Единението на Исус Христос“ („Можем да се справяме по-добре и да бъдем по-добри“, Лиахона, май 2019 г., с. 67).

  31. Не знам всички причини, поради които Бог още не ни е разкрил някои божествени истини, но старейшина Орсън Ф. Уитни споделя интересно прозрение: „Благословия е да вярваме без да сме видели, тъй като упражняването на вяра води до духовно развитие, една от основните цели на земното съществуване на човека, докато знанието, което поглъща вярата, пречи на нейното съществуване и така спира това развитие. „Знанието е сила“ и всички неща ще бъдат сторени знайни в определеното за това време. Но преждевременното знание, узнаването в грешния момент, е фатално както за напредъка, така и за щастието“ („The Divinity of Jesus Christ“, Improvement Era, ян. 1926 г., с. 222; вж. също Liahona, дек. 2003 г.).

  32. Вж. Учение и завети 76:5–10. Господ също така съветва Хайръм Смит: „Не търси да провъзгласяваш словото Ми, а потърси първо да се сдобиеш със словото Ми. (…) Замълчи (и) изучавай словото Ми“ (Учение и завети 11:21–22). Пророкът Алма дава пример за справяне с въпроси без отговор: „Тези тайнства не са ми още открити напълно; ето защо, аз ще се въздържа“ (Алма 37:11). Той също така обяснява на сина си Кориантон, че „има много тайнства, които се пазят скрити, тъй че никой не ги познава, освен самият Бог“ (Алма 40:3). Намирал съм сила и в отговора на Нефи, когато му е зададен въпрос, на който не може да отговори: „Зная, че (Бог) обича чедата Си; при все това аз не разбирам значението на всички неща“ (1 Нефи 11:17).

  33. По подобен начин културните традиции не са учения или правила. Те може да са полезни, ако ни помагат да следваме учения и правила, но те също може да възпрепятстват духовното ни израстване, ако не се основават на истинни принципи. Трябва да избягваме традиции, които не изграждат вярата ни или не ни помагат да напредваме към вечен живот.

  34. Вж. Учение и завети 15:5, 88:77–78.

  35. Вж. Учение и завети 50:21–23.

  36. Адаптирано от документа „Principles for Ensuring Doctrinal Purity“, одобрен от Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли през февруари 2023 г.

  37. Вж. 1 Нефи 15:14. Господ заповядва на Своите служители да избягват това да се съсредоточават върху учения или идеи, които нямат централно значение за Неговото Евангелие: „И за ученията не говори, а провъзгласявай покаяние и вяра в Спасителя, и опрощение на греховете чрез кръщение и чрез огън, да, тъкмо чрез Светия Дух“ (Учение и завети 19:31).

    Старейшина Нийл Л. Андерсън обяснява: „Нека (…) се съсредоточаваме върху Спасителя Исус Христос и дара на Неговата единителна жертва. Това не означава, че не можем да разкажем преживяване от живота си или да споделим мисли от други хора. Въпреки че темата ни може да бъде за семействата, службата, храмовете или скорошна мисия, всичко (…) трябва да насочва към Господ Исус Христос“ („Ние говорим за Христа“, Лиахона, ноем. 2020 г., с. 89–90).

  38. Вж. Учение и завети 28:2–3, 8. Пророкът Алма увещава тези, които са помазани да проповядват Евангелието „да не проповядват нищо, освен нещата, които той (е) проповядвал и които (са) изречени чрез устата на светите пророци“ (Мосия 18:19).

    Президент Хенри Б. Айринг заявява: „Трябва да преподаваме основните учения на Църквата, както се съдържат в стандартните произведения и ученията на пророците, чиято отговорност е да изявяват учения“ („The Lord Will Multiply the Harvest“ (вечер с висш ръководител, 6 фев. 1998 г.), цитиран в Teaching Seminary: Preservice Readings, 2004 г., с. 96).

    Старейшина Д. Тод Кристоферсън свидетелства, че „в Църквата днес, както било и в древността, установяването на Христовото учение или поправянето на отклоненията от него, е въпрос на божествено откровение, отправено към хората, на които Господ е дал апостолската власт“ („Христовото учение“, с. 87).

  39. Вж. 2 Коринтяните 13:1, 2 Нефи 11:3, Етер 5:4, Учение и завети 6:28. Старейшина Нийл Л. Андерсън отбелязва: „Някои поставят под съмнение своята вяра, когато открият изказване на църковен ръководител преди десетилетия, което изглежда не съответства на нашето учение. Има един важен принцип, който ръководи учението на Църквата. Учението се преподава от всички 15 члена на Първото президентство и Кворума на дванадесетте. То не се крие в някой неясен абзац от една-единствена реч. Истинните принципи се преподават често от мнозина. Не е трудно да откриеш какво е нашето учение“ („Изпитание на вярата ви“, Лиахона, ноем. 2012 г., с. 41).

    Старейшина Д. Тод Кристоферсън по подобен начин учи: „Следва да не се забравя, че не всяко изявление, направено от ръководител на Църквата, в миналото или настоящето, може да се приема за учение на Църквата. В Църквата е всеобщо прието, че казаното от някой ръководител в даден случай често представлява лично, макар и добре обмислено мнение, което няма за цел да бъде официално и обвързващо за цялата Църква“ („Христовото учение“, с. 88).

  40. Вж. 3 Нефи 11:32, 40. Президент Гордън Б. Хинкли казва: „Говорил съм и преди относно важността да пазим учението на Църквата чисто. (…) Притеснявам се за това. Дребните отклонения в преподаването на ученията могат да доведат до огромни и зли лъжливи учения“ (Teachings of Gordon B. Hinckley, 1997 г., с. 620).

    Президент Далин Х. Оукс предупреждава, че има хора, които „избират няколко изречения от ученията на даден пророк и ги използват в подкрепа на политическите си идеи или други лични цели. (…) Изопачаването на словата на пророк в подкрепа на лични цели, политически, финансови или някакви други, представлява опит за манипулиране на словата на пророка, а не тяхното следване („Our Strengths Can Become Our Downfall“ (вечер край огнището в Университета Бригъм Йънг), 7 юни 1992 г.), с. 7, speeches.byu.edu).

    Президент Хенри Б. Айринг предупреждава: „Учението придобива силата си, когато Светият Дух потвърждава, че то е истинно. (…) Понеже имаме нужда от Светия Дух, трябва да внимаваме да не отиваме отвъд това да преподаваме вярното учение. Светият Дух е духът на истината. Неговото потвърждение бива поканено, като избягваме предположения или лични интерпретации. Това може да се окаже трудно за изпълнение. (…) Изкушаващо е да опитате нещо ново или сензационно. Но ние приканваме Светия Дух за наш спътник, когато внимателно преподаваме само истинното учение. Един от най-сигурните начини да избегнем дори и самото доближаване до лъжливите учения е когато изберем да преподаваме по прост и разбираем начин. Чрез тази простота се печели сигурност и нищо не се губи“ („The Power of Teaching Doctrine“, Liahona, юли 1999 г.).

    Старейшина Дейл Г. Ренлънд учи: „Търсенето на по-задълбочено разбиране е важна част от нашето духовно разбиране, но моля ви, бъдете внимателни. Аргументите не могат да заменят откровенията. Спекулациите няма да доведат до по-задълбочено духовно знание, но могат да доведат до заблуда и да отклонят вниманието ни от това, което е било разкрито“ („Вашето божествено естество и вечната ви съдба“, Лиахона, май 2022 г., с. 70).

  41. Вж. Матей 23:23. Президент Джозеф Ф. Смит предупреждава: „Много е неразумно да се вземе фрагмент от истина и да се гледа на него като нещо цялостно. (…) Всички разкрити принципи на Евангелието на Христос са необходими и съществени в плана на спасение“. След това той обяснява: „Не е нито добра практика, нито разумно учение да се вземе един елемент, да се отдели от целия план на евангелската истина, да се превърне в специално хоби и да се разчита на него за нашето спасение и напредък. (…) Всички са необходими“ (Gospel Doctrine, 5-о издание, 1939 г., с. 122).

    Старейшина Нийл А. Максуел обяснява: „Всички евангелски принципи (…) трябва да бъдат следвани едновременно. Когато бъдат разделени един от друг или изолирани, човешките интерпретации и приложения на тези учения могат да водят до неправедност. Любовта, ако не е в хармония със седмата заповед, може да се превърне в похот. В петата заповед правилно се набляга на това да почитаме родителите си, но ако изпълнението ѝ не е в хармония с първата заповед, може да доведе до безусловна вярност към прегрешаващи родители вместо към Бог. (…) Дори търпението се балансира от „укорява(не) понякога с острота, когато (сме) подтикнати от Светия Дух (Учение и завети 121:43)“ („Behold, the Enemy Is Combined“, Ensign, май 1993 г., с. 78–79).

    Президент Марион Г. Ромни учи: „Изследването (на Писанията) с цел откриване на това, което е преподадено в тях според заповедите на Исус, е много различно от разглеждането им, за да бъдат намерени откъси, които могат да бъдат използвани за подкрепа на предварително избрано заключение“ („Records of Great Worth“, Ensign, септ. 1980 г., с. 3).

  42. Вж. 1 Коринтяните 2:4, Мороний 6:9. Старейшина Джефри Р. Холанд набляга на нуждата да споделяме Евангелието на Исус Христос по начин, който води до духовно обучение чрез силата на Светия Дух: „Господ никога не е давал по-ясен съвет на Църквата от този, че трябва да преподаваме Евангелието „чрез Духа, тъкмо Утешителя, Който беше изпратен да поучава на истината“. Дали преподаваме Евангелието чрез „Духа на истината“? – пита Той. Или го преподаваме „по някакъв друг начин? И ако е по някакъв друг начин – предупреждава Той, – той не е от Бога“ (Учение и завети 50:14, 17–18). (…) Никога няма да усвоим вечните истини, ако не ни помогне Духът от небесата. (…) Това наистина желаят нашите членове. (…) Желаят вярата им да бъде укрепена и надеждите им да бъдат подновени. Накратко, те искат да бъдат подхранвани с доброто слово Божие и да бъдат укрепвани със силата на небесата“ („A Teacher Come from God“, Ensign, май 1998 г., с. 26).

  43. Вж. Алма 13:23. Говорейки за нашия Небесен Отец, президент Ръсел М. Нелсън свидетелства: „Той говори просто, тихо и с такава изумителна яснота, че няма как да Го разберем погрешно“ („Слушайте Него“, Лиахона, май 2020 г., с. 89).

  44. Вж. Псалми 26:3, Римляните 13:10, 1 Коринтяните 13:1–8, 1 Йоан 3:18.

  45. Вж. Псалми 40:11.

  46. Вж. Римляните 8:16.

  47. Вж. 1 Царете 2:3, Матей 6:8, 2 Нефи 2:24, 2 Нефи 9:20.

  48. Вж. Битие 17:1, Йеремия 32:17, 1 Нефи 7:12, Алма 26:35.

  49. Вж. Йеремия 31:3, 1 Нефи 4:7–10, Етер 26:37.

  50. Вж. 2 Нефи 9, Учение и завети 20:17–31, Моисей 6:52–62.

  51. Вж. Йоан 3:16, 1 Йоан 4:9–10.

  52. Вж. Йоан 8:29, 3 Нефи 27:13.

  53. Вж. Йоан 15:12, 1 Йоан 3:11.

  54. Вж. Лука 22:39–46.

  55. Вж. Йоан 19:16–30.

  56. Вж. Йоан 20:1–18.

  57. Вж. 1 Коринтяните 15:20–22; Мосия 15:20–24, 16:7–9; Учение и завети 76:16–17.

  58. Вж. Деянията на апостолите 11:17–18, 1 Тимотей 1:14–16, Алма 34:8–10, Мороний 6:2–3, 8, Учение и завети 19:13–19.

  59. Вж. Матей 11:28–30, 2 Коринтяните 12:7–10, Филипяните 4:13, Алма 26:11–13.

  60. Вж. Матей 16:18–19, Ефесяните 2:20.

  61. Вж. Матей 24:24, Деянията на апостолите 20:28–30.

  62. Вж. Учение и завети 20:1–4, 21:1–7, 27:12, 110, 135:3; Джозеф Смит – История 1:1–20.

  63. Вж. Учение и завети 1:14, 38, 43:1–7, 107:91–92.