Повече от герой
Исус Христос е не само наш герой; Той е наш Господ и Цар, Спасителят и Изкупителят на човечеството.
От 1856 до 1860 г. хиляди пионери светии от последните дни теглят притежанията си в ръчни колички повече от 1600 км, докато пътуват към долината на Соленото езеро. Точно през тази седмица, преди 167 години, на 4 октомври 1856 г., президент Бригъм Йънг с изненада научава, че две от групите с ръчни колички, водени от Едуард Мартин и Джеймс Уили, все още са на стотици километри от Солт Лейк, а зимата бързо настъпвала1. Още на следващия ден, недалеч от където сме събрани сега, президент Йънг застава пред светиите и заявява: „Много наши братя и сестри се намират в равнините с ръчни колички и трябва да бъдат доведени тук. (…) Вървете и доведете тук онези хора от равнините!“2.
Само два дни по-късно първите спасителни отряди отпътуват в търсене на пионерите с ръчни колички.
Член на групата на Уили описва отчаяната ситуация преди пристигането на основния спасителен екип. Той споделя: „(Точно) когато изглеждаше, че всичко е изгубено (…) и няма за какво да живеем, като гръм от ясно небе Бог отговори на молитвите ни. Спасителен отряд, носещ храна и други припаси (…) се появи в полезрението ни. (…) Колко благодарни бяхме на Бог за спасението си!“3.
Тези спасители са герои за пионерите, защото излагат собствения си живот на риск в тежки метеорологични условия, за да доведат колкото може повече хора в безопасност у дома. Един такъв герой е Ифрам Ханкс.
В средата на октомври, в неведение за положението с ръчните колички, Ханкс се връща към дома си в Солт Лейк след пътуване, когато през нощта се събужда от глас, който му казва: „Хората с ръчни колички са в беда и се нуждаят от теб. Ще отидеш ли да им помогнеш?“.
С този въпрос, отекващ в ума му, той бързо се връща в Солт Лейк Сити. И когато чува призива на президент Хибър Ч. Кимбъл за допълнителни доброволци, още на следващия ден Ханкс се отправя сам на спасителна акция. Движейки се бързо, той изпреварва другите спасители по пътя, а като стига до групата на Мартин, Ханкс си спомня: „Гледката, която видяха очите ми, когато влязох в лагера им, никога няма да се изтрие от паметта ми (…) (и) беше достатъчна да докосне и най-смелото сърце“4.
Ифрам Ханкс прекарва дни наред, ходейки от палатка на палатка, за да благославя болните. Той разказва: „В много случаи, когато благославяхме болните и смъмряхме болестите в името на Господ Исус Христос, страдащите на часа се възстановяваха; те бяха изцелявани почти веднага“5. Ифрам Ханкс завинаги ще остане герой за онези пионери с ръчни колички.
Подобно на това забележително спасяване, събитията, които оказват влияние върху нашия живот и дори върху курса на историята, често са резултат от решенията и постиженията на отделни мъже и жени – велики артисти, учени, ръководители в бизнес услугите и политици. Тези необикновени личности често се почитат като герои, а в чест на техните геройства се издигат паметници и се поставят възпоменателни плочи.
Когато бях малък, първите ми герои бяха атлети. Най-ранните ми спомени са как колекционирам бейзболни картички със снимки и статистики на играчите от Висшата бейзболна лига. „Героизирането“ като дете може да бъде забавно и невинно, както децата се обличат като любимите си супергерои за Хелоуин. Въпреки че се възхищаваме на много талантливи и забележителни мъже и жени и ги уважаваме за техните способности и постижения, прекомерното „благоговеене“ пред тях може да стане еквивалент на почитането на златния телец от чедата Израилеви в Синайската пустиня.
Като възрастни, това, което някога е било невинно детско забавление, може да се превърне в пречка, когато „героизирането“ на политици, блогъри, инфлуенсъри, атлети или музиканти ни кара да гледаме „оттатък знака“6 и да губим поглед от истински важните неща.
За чедата Израилеви проблемът не е златото, което са взели със себе си по време на пътуването си към обетованата земя, а в какво му позволяват да се превърне – в идол, който след това става обект на тяхното поклонение, отвръщайки вниманието им от Йехова, Който е разделил водите на Червено море и ги е избавил от робството. Съсредоточаването им върху телеца се отразява на способността им да се покланят на истинския Бог7.
Героят – нашият герой, сега и завинаги, е Исус Христос и всичко или всеки, който ни разсейва от Неговите учения, както са разкрити в Писанията и чрез словата на живите пророци, може да повлияе отрицателно на нашия напредък по заветната пътека. Преди Сътворението на света, ние сме се доверили на Исус Христос, когато е станало ясно, че планът, предложен от Небесния Отец и включващ възможност за нас да напредваме и да станем като Него, е бил застрашен.
Исус Христос не само е водил защитата на плана на нашия Небесен Отец, но също така е изиграл най-важната роля в осъществяването му. Той е откликнал на Отца и доброволно е предложил Себе Си „като откуп за всички“8 да заплати дълга, който всеки от нас ще натрупа чрез греха, но няма да може сам да плати.
Президент Далин Х. Оукс учи: „(Исус Христос) е направил всичко необходимо за нашето пътуване през земния живот към съдбата, представена в плана на нашия Небесен Отец“9.
В Гетсиманската градина, когато се изправя пред такава тежка задача, Спасителят смело заявява: „Не Моята воля, а Твоята да бъде“ и продължава, като поема върху Си общо болките, болестите и страданията за греховете на всички, които някога ще живеят10. В съвършен акт на послушание и отдаденост, Исус Христос извършва най-огромното героично дело в цялото Сътворение, като кулминацията е величественото Му Възкресение.
На последната обща конференция президент Ръсел M. Нелсън ни напомня: „Каквито и въпроси или проблеми да имате, отговорът винаги се крие в живота и ученията на Исус Христос. Учете повече за Неговото Единение, Неговата любов, Неговата милост, Неговото учение и Неговото възстановено Евангелие на изцеление и напредък. Обръщайте се към Него! Следвайте Го!“11. А аз бих добавил: „Избирайте Него“.
В нашия сложен свят може да бъде изкушаващо да се обръщаме към героите на обществото в усилията си да внасяме яснота в живота, когато той изглежда объркващ или труден. Купуваме дрехите, които рекламират, възприемаме политиките, в които вярват и следваме предложенията им в социалните мрежи. Това може да е добро временно развлечение, но трябва да сме бдителни тази форма на героизиране да не се превърне в нашия златен телец. Изборът на правилния герой има вечни последствия.
Когато със семейството ми пристигнахме в Испания, за да започнем службата си като ръководители на мисия, открихме цитат в рамка от старейшина Нийл А. Максуел, който се отнася за героите, които избираме да следваме. Той гласи: „Ако не сте избрали на първо място царството Божие, накрая няма да има особено значение какво сте избрали вместо него“12. Братя и сестри, като избираме Исус Христос, Царят на царете, ние избираме царството Божие. Всеки друг избор е равносилен на избирането на ръката от плът или златния телец и в крайна сметка ще ни доведе до провал.
В книгата на Даниил в Стария завет четем разказа за Седрах, Мисах и Авденаго, които категорично знаят кой герой да изберат – и той не е никой от боговете на цар Навуходоносор. Те уверено заявяват:
„Нашият Бог, на Когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ. (…)
Но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ (…) няма да се кланяме“13.
Както учи апостол Павел, „има много богове“14 и, аз бих добавил, много герои, на които сме канени да се кланяме, които да почитаме и да възприемаме. Но точно както тримата приятели на Даниил знаят, има само Един, Който със сигурност ще ни избави – защото Той вече Го направи и винаги ще Го прави.
За нас в нашето пътуване обратно към присъствието Божие, към нашата обетована земя, не политикът, музикантът, атлетът или влогърът са проблемът, а изборът да позволим те да се превърнат в основен обект на нашето внимание и фокус вместо нашия Спасител и Изкупител.
Избираме Него, Исус Христос, когато избираме да освещаваме Неговия ден, независимо дали сме у дома или на почивка. Избираме Него, когато избираме Неговите слова в Писанията и ученията на живите пророци. Избираме Него, когато избираме да притежаваме храмова препоръка и да живеем достойно, за да я използваме. Избираме Него, когато сме миротворци и отказваме да бъдем заядливи, „особено когато мненията ни се различават“15.
Никой ръководител не е показвал повече смелост, никой хуманист – повече доброта, никой лекар не е излекувал повече болести и никой артист не е бил по-креативен от Исус Христос.
В свят на герои, с паметници и музеи, посветени на геройствата на смъртни мъже и жени, има Един, Който стои над всички останали. Свидетелствам, че Исус Христос е не само наш герой – Той е наш Господ и Цар, Спасителят и Изкупителят на човечеството. В името на Исус Христос, амин.