2023 г.
„Защото (тук) любов цари“
Ноември 2023 г.


13:14

„Защото (тук) любов цари“

Нека всички ние се научим да говорим и чуваме Неговата любов тук, в сърцата и домовете си, както и в нашите евангелски призования, дейности, служение и служба.

Нашите деца от Неделното училище за деца пеят: „Защото (тук) любов цари“1.

Веднъж подарих на сестра Гонг малък медальон. Помолих да го гравират така: точка-точка, точка-точка, точка-точка-тире. Онези от вас, запознати с морзовата азбука, ще разпознаят английските букви I (ай), I (ай), U (ю). Но аз добавих още един код. На китайски „ай“ означава „любов“. И така, двойно кодираното посланието гласеше: „Обичам те“. Скъпа Сюзън, „I, ai (爱), U“.

Ние изразяваме любов на много езици. Чувал съм, че човечеството говори на 7168 живи езика2. В Църквата говорим на 575 основни писмени езика, с множество диалекти. Ние също предаваме намерения, интонация и чувства чрез изкуство, музика, танци, логически символи и чрез общуване с другите и със себе си3.

Нека днес поговорим за три езика на евангелска любов: езика на топлина и благоговение, езика на служба и жертва и езика на заветна принадлежност.

Първо, евангелският език на топлина и благоговение.

С топлина и благоговение сестра Гонг пита децата и младежите: „Откъде знаете, че вашите родители и семейства ви обичат?“.

В Гватемала децата отвръщат: „Родителите ми работят усърдно, за да хранят нашето семейство“. В Северна Америка децата казват: „Родителите ми четат приказки и ме слагат да си лягам вечер“. В Светите земи децата отговарят: „Родителите ми ме пазят“. В Гана, Западна Африка, децата добавят: „Моите родители ми помагат с целите за програмата „Деца и младежи“.

Едно дете каза: „Въпреки че е много изморена след дълъг работен ден, майка ми идва навън с мен да си играем“. Майка ѝ се разплака, когато чу, че ежедневните ѝ жертви са от значение. Една млада жена сподели: „Въпреки че майка ми и аз понякога не се разбираме, аз ѝ имам доверие“. Нейната майка също се разплака.

Понякога трябва да знаем, че там, където цари любов, същата се усеща и оценява.

С топлина и благоговение, нашите събрания за причастие и другите ни събрания се съсредоточават върху Исус Христос. Ние говорим благоговейно за Единението на Исус Христос, което е лично и реално, а не само нещо абстрактно. Ние наричаме възстановената Църква на Исус Христос с Неговото име – Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Ние използваме благоговеен език по време на молитвите, когато се обръщаме към Небесния Отец, и показваме изпълнено с топли чувства уважение, когато разговаряме един с друг. Като признаваме, че Исус Христос стои в основата на храмовите завети, ние все по-малко казваме, че „отиваме в храма“ и все повече, че „идваме при Исус Христос в дома Господен“. От всеки завет се носи: „Защото (тук) любов цари“.

Новите членове споделят, че църковният жаргон често трябва да бъде разкодиран. Разсмива ни мисълта, че колов център, на английски „стейк-хаус“, би могло да означава ресторант за вкусни телешки пържоли, „клон“ може мисловно да ни отнася до някое дърво, а за „кол“ да си представяме голяма дървена тояга. Но, моля ви, нека проявяваме разбиране и да бъдем мили, докато се учим заедно на новите езици на любовта. Още нова в Църквата, на една сестра ѝ казали, че полите ѝ са твърде къси. Вместо да се обиди, тя отвърнала: „Сърцето ми се е обърнало във вярата, моля, проявете търпение, докато и полите ми наваксат“4.

Думите, които използваме, могат или да ни доближават до други християни и приятели, или да ни отдалечават от тях. Понякога говорим за мисионерската работа, храмовата работа, работата с хуманитарна цел или тази за благосъстоянието по начини, които може да карат другите хора да си мислят, че според нас ние вършим всичко това сами. Нека винаги се изразяваме с топлина и благоговейна благодарност за Божието дело и слава, за заслугите, милостта и благодатта на Исус Христос и за Неговата единителна жертва5.

Второ, евангелският език на служба и жертва.

Като се събираме отново на църква всяка седмица, за да почитаме Господния ден и да се радваме в него, можем да проявяваме заветната си отдаденост към Исус Христос и един към друг чрез нашите църковни призования, приятелство, общуване и служба.

Когато питам местните ръководители на Църквата какво ги притеснява, и братята, и сестрите отговарят: „Някои от нашите членове отказват да приемат призования“. Призованията да служим на Господ и един на друг в Неговата Църква ни дават възможности да увеличаваме своето състрадание, умения и смирение. Когато сме отделени, ние можем да получаваме Господното вдъхновение да повдигаме и укрепваме другите и себе си. Разбира се, променящите се обстоятелства и етапи от живота ни може да повлияят на способността ни да служим, но се надявам да не повлияят и на нашето желание. Заедно с цар Вениамин ние казваме: „Ако имах, щях да дам“6 и даваме всичко, което можем.

Ръководители на колове и райони, нека свършим своята част. Като призоваваме (и освобождаваме) братя и сестри да служат в Господната Църква, нека го правим с достойнство и вдъхновение. Помагайте на всеки да се чувства оценен и че може да успее. Моля, съветвайте се със сестрите ръководители и се вслушвайте в тях. Нека помним, както учи президент Дж. Рубен Кларк, че в Господната Църква ние служим на позицията, на която сме призовани, като „човек нито (я) търси, нито (я) отказва“7.

Когато сестра Гонг и аз сключихме брак, старейшина Дейвид Б. Хейт ни посъветва: „Винаги имайте призование в Църквата. Особено когато животът стане натоварен – добави той, – вие ще имате нужда да чувствате Господната любов към тези, на които служите, и към вас, докато служите“. Обещавам ви, че любов ще цари тук, там и навсякъде, където отговаряме с „да“ на отправяните от църковните ръководители призования да служим на Господ в Неговата Църква чрез Неговия Дух и чрез сключените от нас завети.

Господната възстановена Църква може да изпълнява ролята на „инкубатор“ за едно общество на Сион. Като се покланяме, служим, радваме се и се учим заедно на Неговата любов, ние си помагаме един на друг да градим здрава основа в Неговото Евангелие. Може да се разминаваме по политически и социални въпроси, но да постигаме хармония, докато пеем заедно в хора на района. Ние подхранваме общуването и се противопоставяме на отчуждаването, като редовно служим един на друг с цялото си сърце в домовете и кварталите си.

Когато посещаваме членове заедно с президенти на кол, аз чувствам дълбоката им обич към членовете при всякакви обстоятелства. Докато минавахме с един президент на кол покрай домовете на членове от неговия кол, той отбеляза, че независимо дали живеем в дом с плувен басейн или в дом без подова настилка, църковната служба е привилегия, която често изисква жертва. Той мъдро подчерта, че когато заедно служим и правим жертви в Евангелието, ние намираме все по-малко недостатъци и все повече мир. Когато Му позволяваме, Исус Христос ни помага да говорим чрез Неговата любов.

Това лято семейството ни се запозна с прекрасни членове и приятели на Църквата в Лъфбъроу и Оксфорд, Англия. Тези съдържателни събирания ми напомниха как дейностите за служба и социално общуване в района могат да изграждат нови и дългосрочни евангелски връзки. От доста време чувствам, че на много места в Църквата, допълнителен брой дейности на района, които, разбира се, са планирани и прилагани с евангелска цел, биха могли да създават помежду ни още по-голямо чувство за принадлежност и единство.

Едно вдъхновено лице от района, отговарящо за дейностите, както и съответният комитет подхранват отделните членове и общност от светии. Добре планираните от тях дейности помагат на всички да се чувстват ценени, включвани и канени да изпълняват важни роли. Подобни дейности изграждат мостове между хора на различни възрасти и с различен произход, създават спомени и могат да се провеждат с минимални разходи или безплатно. На приятни евангелски дейности може също така да бъдат канени съседи и приятели.

Общителността и службата често вървят ръка за ръка. Пълнолетните младежи знаят, че ако наистина искат да опознаят някого, то тогава боядисват рамо до рамо на стълба в проект за служба.

Пълнолетни младежи боядисват по време на проект за служба.

Разбира се, няма съвършени хора и семейства. Всички ние се нуждаем от помощ да можем по-добре да изразяваме любовта си. „Съвършената любов прогонва всякакъв страх“8. Вярата, службата и жертвата ни помагат да се фокусираме повече върху нашия Спасител и по-малко върху себе си. Колкото по-състрадателни, безкористни и изпълнени с вяра са службата и жертвата ни в Исус Христос, толкова по-добре можем да започнем да разбираме Неговото единително състрадание и благодат към нас.

И това ни довежда до евангелския език на заветната принадлежност.

Живеем в един егоцентричен свят. Навсякъде се шири „Избирам себе си“. Смятаме, че ние най-добре знаем кое е най-добро за нас и как да го постигнем.

Но това съвсем не е вярно. Исус Христос е олицетворение на следната въздействаща и вечна истина:

„Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мене, ще го спечели. (…)

Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби?“9.

Исус Христос предлага по-добрия път – взаимоотношения, основани на божествен завет, по-здрави от връзките на смъртта. Заветната принадлежност с Бог и един с друг може да изцелява и освещава най-скъпите за нас взаимоотношения. В действителност Той ни познава по-добре и ни обича повече, отколкото ние самите се познаваме или обичаме. В действителност, когато сключим завет, давайки всичко от себе си, можем да израснем до нещо повече от себе си. Силата и мъдростта на Бог могат да ни благославят с всеки добър дар, в избраното от Него време и по Неговия начин.

Генеративният изкуствен интелект е напреднал изключително в езиковите преводи. Отминали са дните, когато компютрите погрешно превеждаха идиоматични изрази като „Духът е бодър, а тялото – немощно“ на „Виното е хубаво, а месото развалено“ (от английски). Интересното е, че като се повтарят голям брой примери на даден език, компютърът научава този език по-добре, отколкото ако компютърът е учен на граматични правила.

По подобен начин, нашите лични, преки и повтарящи се преживявания може да са най-добрият ни духовен начин да научим евангелските езици на топлина и благоговение, служба и жертва и заветна принадлежност.

И така, къде и как Исус Христос ви говори с любов?

Къде и как чувате любовта Му да говори?

Нека всички ние се научим да говорим и чуваме Неговата любов тук, в сърцата и домовете си, както и в нашите евангелски призования, дейности, служение и служба.

Според Божия план един ден всички ще преминем от този живот в следващия. Когато срещнем Господ, си представям как Той казва с думи на наставление и обещание: „Моята любов цари тук“. В святото име на Исус Христос, амин.