Почтеността – едно Христово качество
За да живеем почтено, от нас се изисква да бъдем верни на Бог, едни на други и на божествената ни същност.
В последните часове от Своето служение, Спасителят отива на Елеонския хълм в градина, наречена Гетсимания, и моли учениците Си да го изчакат. Останал сам, Той се обръща към Своя Отец, умолявайки: „Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша“. По време на тази вътрешна борба, страданието Му кара Него, „тъкмо Бог, най-великият от всички, да потрепер(и) от болка и да кърв(и) от всяка пора (…) и (да иска) да можеше да не пи(е) от горчивата чаша и да се отдръпн(е)“. И въпреки това, в този момент на дълбоко отчаяние, Спасителят не се отдръпва, а „отпи(ва) и завърш(ва) приготовленията Си за чедата човешки“.
Бидейки Единородният на Отца, Исус Христос има сила над смъртта, болката и страданието, но не се отдръпва. Той изпълнява завета, който е сключил със Своя Отец, и така проявява Христовото качество, което става все по-важно в света, в който живеем – качеството почтеност. Той остава верен на Бог, на всеки един от нас и на Своята божествена същност.
Почтеност
Исус Христос е нашият Пример. За да живеем почтено, от нас се изисква да бъдем верни на Бог, едни на други и на божествената ни същност. Почтеността произлиза от първата голяма заповед да обичаме Бог. Понеже обичате Бог, вие сте Му верни по всяко време. Разбирате, че има правилно и грешно, както и абсолютна истина – Божията истина. Почтеността означава да не принизяваме нашите стандарти или поведение, за да впечатляваме другите или да бъдем приети от тях. „Правда върши“ и ще има последствия. В наскоро преработеното ръководство за мисионери Проповядвайте Моето Евангелие почтеността бе добавена като Христово качество.
Преди много години на старейшина Ухтдорф му бе възложено да реорганизира нашия кол. По време на интервюто той ми зададе въпрос, който никога не забравих: „Има ли нещо в живота ти, което, ако стане обществено достояние, би посрамило теб или Църквата?“. Изненадах се, видях живота си като на кино, опитвайки се да си спомня моментите, в които може да съм се провалял, и се запитах: „Ако хората знаеха всичко, което съм правил, какво биха помислили за мен или за Църквата?“.
В онзи момент си мислех, че старейшина Ухтдорф пита единствено за достойнството, но разбрах, че в действителност става въпрос за почтеност. Бях ли верен на това, което проповядвах? Светът би ли видял съответствие между думите и делата ми? Другите биха ли видели Бог чрез поведението ми?
Президент Спенсър У. Кимбъл учи, че „почтеността“ е нашето „желание и способност да живеем според вярванията и отдадеността си“.
Верни на Бог
Почтеният живот изисква от нас първо и преди всичко да бъдем верни на Бог.
От ранното си детство сме научили историята за Даниил в рова на лъвовете. Даниил винаги е бил верен на Бог. Неговите завистливи връстници „се стара(ят) да намерят причина против (него)“ и съставят указ, според който хората да се молят само на техните богове. Даниил научава за указа, но се прибира у дома и „като държ(и) прозорците на стаята си отворени“, коленичи и се моли по три пъти на ден на Бога Израилев. В резултат на това Даниил е хвърлен в рова на лъвовете. На сутринта царят открива, че Богът на Даниил го е избавил и издава нов указ, че всички трябва да „треперят (…) и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог“.
Царят опознава Бог чрез почтеността на Даниил. Другите ще виждат Бог чрез нашата почтеност – думите и делата ни. Както и при Даниил, ако бъдем верни на Бог, това ще ни отличава от света.
Спасителят ни напомня: „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“. Президент Ръсел М. Нелсън съветва, че да побеждаваме света „означава да преодоляваме изкушението да ни е грижа повече за нещата от този свят, отколкото за Божиите неща. Означава да се уповаваме на учението на Христос повече, отколкото на философиите на хората“. По същия начин, ние трябва да устояваме на изкушението да вървим „в свой собствен път, след образа на своя собствен бог, чийто образ е по подобието на света“.
Противопоставянето в света е съществена част от плана на спасение на Бог. Начинът, по който реагираме на това противопоставяне, е в основата на това кои сме ние и е мерило за нашата почтеност. Светското влияние може да бъде директно, като например унищожаването на верността в брака или едва забележимо, като публикуването на анонимна критика по отношение на учението или културата на Църквата. Проявяването на почтеност в нашите избори е външен израз на вътрешната ни отдаденост да следваме Спасителя Исус Христос.
Верни на другите
Точно както почтеността произлиза от първата голяма заповед да обичаме Бог, да бъдем верни на другите произтича от втората – да обичаме ближните, както себе си. Почтеният живот не е перфектен живот. Той е живот, в който ежедневно се стремим да бъдем преди всичко верни на Бог и в контекста на това да бъдем верни на другите. Президент Оукс ни напомня: „Нашето усърдие да спазваме тази втора заповед не трябва да ни кара да забравяме първата“.
Светът все повече се бори с почтеността, като налага кодекси на поведение или етични правила, които регулират взаимоотношенията между хората и институциите. Макар и добри, тези правила като цяло не се основават на абсолютната истина и са склонни да се развиват в зависимост от приетото в дадена култура. Подобно на въпроса, поставен от старейшина Ухтдорф, някои организации обучават служителите си да обмислят как биха изглеждали техните решения или процесът по взимане на решения, ако бъдат публикувани онлайн или на първата страница на известен вестник. Тъй като Църквата излиза вън от неизвестността и мрака, ние, подобно на Даниил, трябва да се издигнем над очакванията на света и да бъдем представители на истинския и жив Бог по всяко време и на всяко място.
Да казваме, че сме почтени, е недостатъчно, ако нашите действия не съответстват на нашите думи. По същия начин, християнската доброта не е заместител на почтеността. Като заветен народ и като ръководители в Неговата Църква ние трябва да бъдем безупречни и да се отнасяме в съответствие със стандартите, които Господ е постановил.
Почтените действия изграждат вяра и доверие и уверяват другите, че ние се стремим да вършим само волята Господна. В нашите съвети устояваме на външните влияния и следваме процеса, който Господ е разкрил, търсейки прозрения от всяка жена и всеки мъж и действайки в съответствие с полученото вдъхновение.
Съсредоточаваме се върху Спасителя и внимателно избягваме действия, които биха могли да бъдат възприети като обслужване на нашите собствени интереси, облагодетелстване на нашите семейства или предпочитане на даден човек за сметка на друг. Полагаме извънредни усилия да избягваме всяко усещане, че действията ни могат да бъдат повлиявани от почестите на човеците, за да получаваме лично признание, да генерираме повече харесвания, да бъдем цитирани или публикувани.
Верни на нашата божествена същност
И накрая, почтеният живот изисква от нас да бъдем верни на нашата божествена същност.
Познаваме хора, които не са такива. От особена важност е антихристът Корихор, който отклонява сърцата на мнозина, привличайки „плътския (им) ум“. И все пак в края на живота си той признава: „Винаги съм знаел, че има Бог“. Президент Хенри Б. Айринг учи, че лъжата е „в разрез с естеството на нашите духове“, на нашата божествена същност. Корихор заблуждава себе си и истината не е в него.
За разлика от него, пророкът Джозеф Смит уверено провъзгласява: „Аз го знам и знам, че и Бог го знае, и не мога да го отрека“.
Хайръм, братът на Джозеф, е обичан от Господ заради „почтеността на сърцето му“. Двамата с Джозеф остават верни до края – верни на своята божествена същност, на светлината и знанието, които са получили, и верни на хората, в които знаят, че могат да се превърнат.
Заключение
Нека се помирим с „волята Божия“ и да развиваме Христовото качество почтеност. Нека следваме нашия Пример, Спасителя на света, и да не се отдръпваме, а да живеем, бидейки верни на Бог, един на друг и на нашата божествена същност.
Както казва Йов, „нека ме претеглят в прави везни, за да познае Бог непорочността ми“. В святото име на Исус Христос, амин.