Мъдрост Господна е да имаме Книгата на Мормон
Моята молитва е четенето на Книгата на Мормон през тази година да ни носи радост и да благославя всеки един от нас.
Скъпи братя и сестри, толкова сме благодарни за усилията ви да четете Писанията с програмата Следвайте Ме, елате с Мен. Благодарим ви за всичко, което правите. Ежедневната ви връзка с Бог и Неговите слова има дълбоки последствия. „Вие полагате основата на велико дело. И от дребните неща произлиза онова, което е велико“.
Четенето на ученията на Спасителя в Писанията ни помага да превръщаме домовете си в светилища на вярата и в центрове за изучаване на Евангелието. То кани Духа в домовете ни. Светият Дух изпълва душите ни с радост и ни превръща в ученици на Исус Христос за цял живот.
През последните няколко години, докато четем книгите със Свети писания, получаваме широк поглед върху Божиите учения към Неговите чеда през всички основни евангелски диспенсации.
Във всяка диспенсация виждаме познат модел. Бог възстановява или разкрива Евангелието на Исус Христос чрез Своите пророци. Хората следват пророците и получават големи благословии. Обаче, с течение на времето, някои хора спират да се вслушват в словата на пророците и се отдалечават от Господ и Неговото Евангелие. Това наричаме вероотстъпничество. Евангелието първоначално е разкрито на Адам, но някои от децата на Адам и Ева се отвръщат от Господ във вероотстъпничество. Виждаме модела на възстановяване и вероотстъпничество да се повтаря в диспенсациите на Енох, Ной, Авраам, Моисей и други.
Днес живеем в диспенсацията на пълнотата на времената. Това е единствената диспенсация, която няма да завърши с вероотстъпничество. Това е диспенсацията, която ще даде началото на Второто пришествие на Спасителя Исус Христос и на Неговото хилядолетно царуване.
Така че, какво е различното в тази диспенсация? Какво ни е предоставил Господ днес, специално за нашето време, което да ни помага да се доближаваме до Спасителя и никога да не Го изоставим?
Един от отговорите, за който се сещам, е Писанията и по-специално Книгата на Мормон: още едно свидетелство за Исус Христос.
Докато Бог обещава, че повече няма да има друго общо вероотстъпничество, ние трябва да бъдем внимателни и да избягваме личното такова, помнейки това, на което ни учи президент Ръсел М. Нелсън: „Всеки от нас е отговорен за своето лично духовно израстване“. Да изучаваме Книгата на Мормон, както правим тази година, винаги ни приближава до Спасителя и ни помага да останем до Него.
Наричаме го „изучаване“ и това е добре, защото предполага усилие. Но не винаги се нуждаем от научаването на нови факти. Понякога четенето на Книгата на Мормон е просто, за да се усещаме свързани с Бог днес – да подхранваме душите си, да се укрепваме духовно, преди да се изправим пред света или за да намерим изцеление след тежък ден в него.
Изучаваме Писанията, за да може Светият Дух, Великият учител, да задълбочава обръщането ни към Небесния Отец и Исус Христос и да ни помага да ставаме по-подобни на Тях.
Имайки предвид тези мисли, може да се запитаме: „На какво ни научи Светият Дух по време на изучаването на Книгата на Мормон тази седмица?“ или „По какъв начин това ни доближава до Спасителя?“.
Това са добри въпроси за изучаване на Писанията у дома. Също така са отлични въпроси, с които да започне урокът в Неделното училище. Подобряваме начина, по който преподаваме в Църквата в неделя, като подобряваме начина, по който изучаваме през седмицата у дома. В резултат на това по време на уроците в неделя „този, който проповядва и този, който приема, се разбират един друг и двамата се назидават, и се радват заедно“.
Ето няколко стиха, които Духът запечата в ума ми през тази седмица, докато изучавах Книгата на Мормон.
-
Нефи дава указание на Яков да „запаз(и) тези плочи и (да) ги пред(ава) (…) от поколение на поколение. И че ако има проповед, която е свещена, или откровение (…) или пророчество“ Яков трябва да го „издълба(е) (…) на тези плочи (…) заради народа (им)“.
-
По-късно Яков свидетелства: „Ние изучаваме (Писанията) (…) и като имаме всички тези свидетелства, ние получаваме надежда и вярата ни става непоклатима“.
Тези стихове ми припомниха това, което Нефи казва за плочите от пиринч по-рано:
„И ние се бяхме сдобили с летописите (…) и ги изследвахме и открихме, че бяха (…) с голяма стойност за нас, дотолкова, че бихме могли да запазим заповедите Господни за децата си.
Ето защо, беше мъдрост Господна, че трябваше да ги носим с нас, като пътувахме в пустошта към земята на обета“.
Ако за Лехий и семейството му е било мъдрост да имат Писанията, то за нас също е мъдрост да ги имаме днес. Голямата им ценност и духовната им сила остават непроменени и в нашия живот днес.
Няма друга група хора в историята, която да е имала достъп до Книгата на Мормон и другите Писания, на какъвто се радваме ние днес. Да, Лехий и семейството му са били благословени да носят пиринчените плочи с тях, но не са имали екземпляр във всяка шатра! Най-важният екземпляр от Книгата на Мормон е нашият личен екземпляр. Това е екземплярът, който четем.
Във видението на Лехий за дървото на живота, Лехий ни учи за важността на личните преживявания, свързани с Божията любов. След като взима от плода, той вижда жена си Сария и синовете си Нефи и Сам наблизо.
„Те стояха, като че не знаеха накъде трябва да идат. (…)
Аз им направих знак – казва Лехий – и също им казах с висок глас, че трябва да дойдат при мене и да вземат от плода, който беше желателен повече от всички други плодове.
И (…) те дойдоха при мене и също взеха от плода.“
Обичам примера на Лехий за съзнателно родителство. Сария, Нефи и Сам водели добър и праведен живот. Но Господ имал нещо по-добро и по-сладко за тях. Те не знаели къде да го намерят, но Лехий знаел. Затова той ги повикал с „висок глас“ да дойдат при дървото и да вземат от плода за себе си. Напътствието му било ясно. Нямало как да не разберат.
Аз съм резултат от подобен вид съзнателно родителство. Като малък, може би 11- или 12-годишен, майка ми ме попита: „Марк, знаеш ли за себе си, чрез Светия Дух, дали Евангелието е истинно?“.
Въпросът ѝ ме изненада. Винаги се бях опитвал да бъда „добро момче“ и си мислех, че това е достатъчно. Но майка ми, точно както Лехий, знаеше че се изисква нещо повече. Трябваше да действам и да знам за себе си.
Отговорих, че досега не съм получавал такова потвърждение. Тя изобщо не изглеждаше изненадана от отговора ми.
След това каза нещо, което никога не забравих. И до днес помня нейните думи: „Небесният Отец иска ти да знаш за себе си. Но трябва да положиш усилия. Трябва да прочетеш Книгата на Мормон и да се молиш, за да узнаеш от Светия Дух. Небесният Отец ще отговори на молитвите ти“.
Никога не бях чел Книгата на Мормон преди това. Не мислех, че съм достатъчно голям, за да го правя. Но майка ми знаеше по-добре.
Нейният въпрос разпали в мен желанието да узная за себе си.
Затова всяка нощ, в спалнята, която споделях с двама от братята си, включвах лампата над леглото си и четях по една глава от Книгата на Мормон. След това изключвах лампата, тихо се измъквах от леглото, коленичех и се молех. Молех се по-искрено и с повече желание, от когато и да било преди. Молех са на Небесния Отец да ми позволи да узная дали Книгата на Мормон е истинна.
От мига, в който започнах да я чета, почувствах, че Небесният Отец е наясно с усилията ми. Усещах, че съм важен за Него. Докато четях и се молех, ме обземаше чувство на спокойствие и мир. Глава след глава, светлината на вярата растеше все по-силно в душата ми. След време осъзнах, че тези чувства са били потвърждение на истината от Светия Дух. Узнах за себе си, че Книгата на Мормон е истинна и че Исус Христос е Спасителят на света. Колко съм благодарен за вдъхновената покана на моята майка!
Това преживяване, което имах, четейки Книгата на Мормон като малък, беше началото на модел за изучаване на Писанията, който продължава да ме благославя и до днес. Все още чета Книгата на Мормон и коленича в молитва. И Светият Дух ми потвърждава отново и отново, че е истинна.
Нефи го е казал точно. Мъдрост Господна е, че трябва да носим Писанията с нас през живота. Книгата на Мормон е „ключовият камък“, който прави тази диспенсация различна от всички предишни диспенсации. Като изучаваме Книгата на Мормон и следваме живия пророк, няма да преживеем лично вероотстъпничество.
Поканата да дойдем при дървото на живота, като се държим здраво за Божиито слово не е просто покана от Лехий към семейството му, нито е просто покана от майка ми към мен да чета и да се моля за Книгата на Мормон. Това е също и покана от нашия пророк, президент Ръсел М. Нелсън към всеки един от нас.
„Обещавам, че ако с молитва изучавате Книгата на Мормон ежедневно, ще вземате по-добри решения – всеки ден. Обещавам ви, че ако размишлявате върху изучаваното, небесните отвори ще се разтварят и ще получавате отговори на въпросите си и насока за живота ви“.
Моята молитва е четенето на Книгата на Мормон през тази година да носи радост, да благославя всеки един от нас и да ни доближава още повече до Спасителя.
Небесният Отец е жив. Исус Христос е нашият Спасител и Изкупител. Книгата на Мормон съдържа Неговите слова и предава Неговата обич. Президент Ръсел M. Нелсън е Господният жив пророк на земята днес. Знам, че тези неща са истинни, благодарение на потвърждаващото свидетелство на Светия Дух, което за първи път получих, докато четях Книгата на Мормон като малък. В името на Исус Христос, амин.