Да изграждаме мост между двете големи заповеди

От старейшина Гари Е. Стивънсън

От Кворума на дванадесетте апостоли

Способността ни да следваме Исус Христос зависи от силата ни да живеем според първата и втората заповед, балансирано и с еднаква отдаденост към двете.

Въведение

Когато със съпругата ми Леса пътуваме по назначения по света, се наслаждаваме на привилегията да се срещаме с вас в малки и големи конгрегации. Вашата отдаденост на Господното дело ни вдъхновява и стои като свидетелство за Евангелието на Исус Христос. След всяко пътуване се връщаме у дома, чудейки се дали е възможно да сме дали толкова, колкото сме получили.

Когато пътуваме, почти нямаме време да разглеждаме забележителности. Обаче, когато е възможно, аз отделям известно време за една конкретна страст. Интересувам се от архитектура и дизайн и съм особено запленен от мостовете. Висящите мостове са удивителни за мен. Без значение дали става дума за Моста на дъгата в Токио, „Цин Ма“ в Хонконг, Тауър Бридж в Лондон или други мостове, които съм виждал, аз се удивлявам на инженерния гений при строителството на тези сложни структури. Мостовете ни отвеждат до места, до които не бихме могли да достигнем по друг начин. (Преди да продължа, споделям, че след като подготвих това послание, се случи трагичен инцидент със срутване на мост в Балтимор. Скърбим по загубата на живот и изказваме съболезнования на пострадалите семейства.)

Великолепен висящ мост

Наскоро, свързана с конференция задача ме отведе в Калифорния, където отново преминах по емблематичния мост „Голдън Гейт“, който е смятан за чудо на инженерството в света. В тази монументална структура се преплитат красива форма, функционалност и майсторско инженерство. Това е класически висящ мост с кули тип подпори за книги, поддържани от масивни колони. Двете огромни, величествени, носещи тежестта кули, които се издигат над океана, са първите изградени елементи. Заедно те понасят тежестта на поддържащите въжета и на вертикалните въжета, които обгръщат намиращия се по-долу път. Изключителната стабилизираща способност – силата на кулата – е магията в инженерството на този мост.

Изображения от началото на строителството на моста потвърждават този инженерен принцип. Тежестта на всеки елемент на моста се поддържа от симетричните кули, свързани една с друга.

Когато мостът е завършен, с двете кули, стабилно застопорени на място, и подпорите, здраво вкопани в скалата на основата, те въплъщават сила и красота.

Днес ви каня да погледнете този впечатляващ мост – с двете извисяващи се кули, изградени върху здрава основа – от гледна точка на Евангелието.

В края на служението на Исус Христос, през така наречената сега Страстна седмица, един фарисей, който е и законник, задава на Спасителя въпрос, на който знае, че е почти невъзможно да се отговори: „Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?“. Законникът, който „Го изпит(ва)“, търсейки законосъобразен отговор с явно измамно намерение, получава искрен, свещен, божествен отговор.

Исус му казва: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.

Тази е първа(та) и най-голяма заповед“. Ако се върнем на сравнението с моста, това е първата кула!

„А втора(та), подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ Това е втората кула!

„На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.“ Това са останалите елементи на моста!

Нека да разгледаме всяка от двете големи заповеди, разкрити и цитирани в отговора на Исус Христос. Докато правим това, запазете в ума си изображението на великолепния висящ мост.

Да обичаме Господ

Първата заповед – да възлюбим Господ с цялото си сърце, душа и ум.

В този отговор Исус Христос обобщава същността на закона, съдържащ се в свещените учения на Стария завет. Любовта към Господ трябва да започва в сърцата ви – в самата ви същност. Господ желае да обичате с цялата си душа – да се посветите с цялото си същество – и накрая, да обичате с всичкия си ум – вашия разум и интелект. Любовта към Бог е безгранична, безпределна. Тя е безкрайна и вечна.

За мен приложението на първата голяма заповед понякога може да изглежда абстрактно и дори плашещо. За щастие, докато обмислям повече словата на Исус, тази заповед става по-разбираема: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“. Мога да правя това. Мога да обичам Небесния Отец и Исус Христос, което води до молитви, изучаване на Писанията и поклонение в храма. Изразяваме любовта си към Отца и Сина чрез плащане на десятък, освещаване на Господния ден, добродетелен и целомъдрен живот и подчинение.

Любовта към Господ често се вижда в малките ежедневни дела, стъпките по заветната пътека: за младите хора – в използването на социалните мрежи за изграждане вместо за разрушаване; в напускането на парти, филм или дейност, поставяща стандартите ни под въпрос; в благоговението към свещените неща.

Помислете над следния трогателен пример. Беше неделя за пост, когато Ванс и аз почукахме на вратата на един малък, скромен дом. Ние и останалите дякони от кворума бяхме свикнали да чуваме думите: „Моля, заповядайте“, приветливо изричани с немски акцент – достатъчно силно, за да ги чуваме през вратата. Сестра Мюлар беше една от няколкото вдовици имигранти в района. Тя не можеше лесно да стига до вратата, тъй като беше сляпа. След като влизахме в дома с оскъдна светлина, тя ни поздравяваше с мили въпроси: „Как се казвате?“, „Как сте?“ и „Обичате ли Господ?“. Ние отговаряхме и споделяхме, че идваме да вземем нейните дарения от пост. Въпреки че бяхме на крехка възраст, нейните скромни обстоятелства ни бяха видни, а изпълненият ѝ с вяра отговор беше дълбоко трогателен: „Сложих един цент върху кухненския плот по-рано тази сутрин. Толкова съм благодарна да плащам дарения от пост. Ще бъдете ли така добри да го сложите в плик и да попълните моята бележа за дарения от пост?“. Всеки път, като си тръгвахме от нейния дом, нашата вяра беше укрепвана от нейната любов към Господ.

Цар Вениамин обещава изумителна сила за тези, които спазват първата голяма заповед. „Аз бих пожелал да помислите за благословеното и щастливо състояние на онези, които спазват Божиите заповеди. (…) Те са благословени във всички неща (…) и ако останат верни до края, те са приети в небесата (…) в състояние на нескончаемо щастие“.

Любовта към Господ води до вечно щастие!

Да обичаме ближните си

След това Исус казва: „А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“. Това е втората кула на моста.

Тук Исус прекарва мост между небесното ни желание да обичаме Господ и земното ни желание да обичаме ближните си. Те са взаимносвързани. Любовта към Господ е непълна, ако пренебрегваме ближните си. Тази насочена навън любов включва всички Божии чеда, без значение от техния пол, социално положение, раса, сексуална ориентация, доходи, възраст или етнически произход. Ние търсим наранените, съкрушените, отритнатите, защото „всички са равни пред Бога“. Ние „подкрепя(ме) слабите, издига(ме) ръцете, които са отпуснати, и усилва(ме) немощните колене“.

Помислете над следния пример: Брат Евънс се изненадал, когато бил подтикнат да спре колата си и да почука на непозната врата, на непознато семейство. Когато овдовялата майка на над 10 деца отворила вратата, трудното им положение и големите им нужди веднага му станали ясни. Първата задача била лесна – да се боядиса дома им, като тя била последвана от много години материално и духовно служение на това семейство.

Тази благодарна майка по-късно написала на своя изпратен от небесата приятел: „През живота си подавахте ръка на най-незначителните от нас. Колко бих искала да чуя това, което Господ ще ви каже в израз на Своята благодарност за доброто, което сте направили във финансово и духовно отношение за хора, за които само вие и Той ще знаете. Благодаря ви, че ни благославяхте по толкова много начини (…) за помощта, която оказахте на мисионерите. (…) Често се чудя дали Господ е избрал само вас или вие бяхте единственият, който се вслуша“.

Любовта към ближните включва Христови дела на доброта и служба. Можете ли да загърбите враждите, да простите на враговете си, да приветствате ближните си, да им служите, да помагате на възрастните? Всеки от вас ще бъде вдъхновяван, докато изгражда своята кула от любов към ближния.

Президент Ръсел М. Нелсън учи: „Радваме се да помагаме на другите, да правим съзнателни усилия да се грижим за други хора колкото или дори повече, отколкото се грижим за себе си. И особено когато (…) това не е удобно за нас и ни изкарва извън зоната ни на комфорт. Животът според тази втора голяма заповед е ключът към това да се превръщаме в истински ученици на Исус Христос“.

Взаимовръзка

След това Исус учи: „На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците“. Това е много поучително. Има важна взаимовръзка между това да обичаме Господ и да се обичаме един друг. За да може мостът „Голдън Гейт“ да изпълнява целта, за която е проектиран, двете кули са еднакво силни и с еднаква сила носят тежестта на поддържащите въжета, пътя и трафика по моста. Без тази инженерна симетрия, целостта на моста може да бъде нарушена, а това може да доведе дори до срутване. За да може всеки висящ мост да изпълнява своята роля, неговите кули трябва да функционират в пълна хармония. По подобен начин способността ни да следваме Исус Христос зависи от силата ни да живеем според първата и втората заповед, балансирано и с еднаква отдаденост към двете.

Но увеличаването на раздорите в света показва, че понякога не успяваме да разберем или да си спомним това. Някои хора са толкова съсредоточени върху спазването на заповедите, че проявяват минимална толерантност към тези, които смятат за по-малко праведни. За някои е трудно да обичат тези, които избират да живеят живота си извън завета или дори без каквото и да било участие в религия.

От друга страна, има хора, които се съсредоточават върху важността на това да обичат другите, без да отчитат, че всички сме отговорни пред Бог. Някои напълно отричат идеята, че има нещо такова като абсолютна истина, или правилно и грешно, и считат, че единственото, което се изисква от нас, е пълна толерантност и приемане на изборите на другите. Всяка от тези крайности може да доведе до накланяне или дори срутване на вашия духовен мост.

Президент Далин Х. Оукс описва това, като казва: „Заповядано (ни е) да обичаме всички, тъй като от притчата за добрия самарянин учим, че всеки е наш ближен. Но нашето усърдие да спазваме тази втора заповед не трябва да ни кара да забравяме първата – да обичаме Бог с цялото си сърце, душа и ум“.

Заключение

И така, въпросът към всеки един от нас е: как изграждаме своя собствен мост от вяра и отдаденост, как изграждаме високите кули на любовта към Бога и любовта към нашите ближни? Ами, просто започваме. Първоначалните ни усилия може да изглеждат като план на гърба на салфетка или ранна скица на моста, който се надяваме да построим. Може да имаме няколко реалистични цели да разберем Евангелието на Господ по-добре или да обещаем да съдим другите по-малко. Никой не е твърде млад или твърде възрастен, за да започне.

С времето, чрез внимателно планиране с молитва, грубо нахвърляните идеи стават по-ясни. Новите неща се превръщат в навици. Ранните чернови се превръщат в изпипани чертежи. Изграждаме своите лични духовни мостове със сърца и умове, посветени на Небесния Отец и Неговия Единороден Син, а също и на нашите братя и сестри, с които работим, играем и живеем.

През следващите дни, когато минете по величествен висящ мост или дори само видите снимка на такъв, с неговите извисяващи се кули, ви каня да си спомните двете големи заповеди, описани от Исус Христос в Новия завет. Моля се указанията на Господ да ни вдъхновяват. Надявам се сърцата и умовете ни да се издигат нагоре, за да обичаме Господ, и да се обръщат навън, за да обичаме своите ближни.

Нека това укрепва вярата ни в Исус Христос и Неговото Единение, за което свидетелствам в името на Исус Христос, амин.