Свидетелството за Исус
Моята покана е да действате сега, за да осигурите мястото си като човек, който е доблестен в свидетелството си за Исус.
През 1832 г. Джозеф Смит и Сидни Ригдън получават забележително видение относно вечната съдба на Божиите чеда. В това откровение става дума за три небесни царства. Президент Далин Х. Оукс говори за тези „царства на слава“ миналия октомври, отбелязвайки, че „чрез тържеството и славата на Агнеца“ всички, с изключение на малцина, накрая ще бъдат изкупени в едно от тези царства, „според желанията, които са показали чрез своите избори“. Божият план на изкупление представлява универсална възможност за всички Негови чеда, когато и където и да са живели на земята.
Макар славата дори на най-нисшето от трите царства, телестиалното, да „надминава всяка представа“, нашият Отец се надява да изберем – и чрез благодатта на Неговия Син да станем достойни за – най-висшето и най-славното от тези царства, селестиалното, където можем да се радваме на вечен живот като „сънаследници с Христос“. Президент Ръсел М. Нелсън ни увещава да „мислим селестиално“, като превърнем селестиалното царство в наша вечна цел, и след това „внимателно да обмисля(ме) къде в идния свят ще (ни) поставя всяко от решенията (ни) тук на земята“.
Хората в селестиалното царство са „онези, които приеха свидетелството (за) Исус (…) които са праведни човеци, усъвършенствани чрез Исус, Посредника на новия завет“. Обитателите на второто, или терестриалното, царство са описани като по същество добри, включително „почитани(те) хора на земята, които (са били) заслепени от лукавството на човеците“. Основната им черта, която ги ограничава, е, че те „не са доблестни в свидетелството за Исус“. За разлика от тях, хората в по-нисшето, телестиалното, царство са онези, които „не (са приели) Евангелието, нито свидетелството (за) Исус“.
Обърнете внимание, че отличителната черта на обитателите на всяко царство е отношението им към „свидетелството за Исус“, вариращо от (1) чистосърдечна отдаденост през (2) това, да не са доблестни до (3) пълно отхвърляне. Вечното бъдеще на всеки човек зависи от неговата реакция.
I.
Какво е свидетелството за Исус?
Това е свидетелството от Светия Дух, че Той е божественият Син Божий, Месията и Изкупителят. Това е свидетелството на Йоан, че Исус бе в началото с Бога, че Той е Творецът на небето и земята и че „в Него бе Евангелието, и Евангелието беше животът, и животът беше светлината на хората“. Това е „свидетелств(ото) на апостолите и пророците (…) че Той умря, бе погребан и се вдигна отново на третия ден, и се въздигна в небесата“. Това е знанието, че „няма друго име, чрез което идва спасението“. Това е „свидетелството, последното от всички“, дадено от пророка Джозеф Смит, че „Той живее! (…) (Че) Той е Единородният на Отца, че чрез Него, и посредством Него, и от Него световете съществуват и бяха създадени, и че жителите им са родни синове и дъщери Божии“.
II.
Освен това свидетелство съществува и въпросът „Какво правим ние с него?“
Наследниците на селестиалното царство „прие(мат)“ свидетелството за Исус в най-пълен смисъл, като бъдат кръстени, получат Светия Дух и надвиват чрез вяра. Техните приоритети и избори се определят от принципите и истините на Евангелието на Исус Христос. Свидетелството за Исус е видно в това, което те са и в което се превръщат. Тяхната движеща сила е милосърдието, „чистата любов Христова“. Техният фокус е върху достигането на „мярката на ръста на Христовата пълнота“.
Поне някои от хората, които ще бъдат в терестриалното царство, също приемат свидетелството за Исус, но се отличават с това, което не правят с него. Да не сме доблестни в свидетелството за Спасителя предполага известна апатия или небрежност – да бъдем „хладки“ – за разлика например от народа на Амон в Книгата на Мормон, които „бяха ревностни за Бога“.
Обитателите на телестиалното царство са онези, които отхвърлят свидетелството за Исус заедно с Неговото Евангелие, Неговите завети и Неговите пророци. Авинадий ги описва като „ходили според плътската си воля и желания, никога не призовали Господа, докато ръцете на милостта бяха протегнати към тях, защото ръцете на милостта бяха протегнати към тях, а те не поискаха“.
III.
Какво означава да бъдем доблестни в свидетелството за Исус?
Има няколко варианта, които могат да бъдат разгледани при отговора на този въпрос. Ще спомена някои от тях. Да бъдем доблестни в свидетелството за Исус със сигурност включва подхранване и укрепване на това свидетелство. Истинските ученици не пренебрегват привидно дребните неща, които поддържат и укрепват свидетелството им за Исус, като молитвата, изучаването на Писанията, освещаването на Господния ден и вземането от причастието, покаянието, служението и поклонението в дома Господен. Президент Нелсън ни напомня, че „с ужасяваща скорост може да се разпадне свидетелство, което не е подхранвано всекидневно „с доброто слово Божие“ (Мороний 6:4). И така (…) ние имаме нужда от всекидневни преживявания, свързани с поклонение пред Господ и изучаване на Неговото Евангелие“. След това той добавя: „Моля ви да позволявате на Бог да надделява във вашия живот. Отдавайте Му справедлива част от времето си. Като го правите, обръщайте внимание какво се случва с вашата положителна духовна инерция“.
Да бъдем доблестни предполага също да бъдем открити относно свидетелството си. При кръщението си, ние потвърждаваме, че сме готови да „бъде(м) свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място, където може да се намира(ме), даже и до смърт“. Особено по време на тези великденски празници, ние радостно, публично и безрезервно оповестяваме свидетелството си за възкръсналия, жив Христос.
Един аспект на това да сме доблестни в свидетелството за Исус е да се вслушваме в Неговите пратеници. Бог не ни принуждава да вървим по по-добрата пътека, заветната пътека, но напътства Своите пророци да ни предупреждават за последствията от нашите избори. И това не се отнася само за членовете на Неговата Църква. Чрез Своите пророци и апостоли, Той с любов умолява целия свят да се вслушват в истината, която ще ги направи свободни, за да им спести ненужно страдание и да им донесе трайна радост.
Да сме доблестни в свидетелството за Исус означава да насърчаваме другите чрез думи и пример също да бъдат доблестни, особено членовете на нашите собствени семейства. Старейшина Нийл А. Максуел веднъж се обръща към „принципно порядъчните членове (на Църквата), които се носят по повърхността, вместо да задълбочават ученичеството си, и които са небрежно, а не „ревностно заети“ (Учение и завети 76:75, 58:27)“. Като отбелязва, че всички са свободни да избират, старейшина Максуел съкрушено казва: „За съжаление обаче, когато някои избират вялостта, те избират не само за себе си, но и за следващото поколение и за следващото. Малки колебания при родителите може да доведат до големи промени в посоката на курса при децата! Възможно е предишните поколения в едно семейство да са били отдадени на Господ, докато някои от сегашното поколение да изпитват несигурност във вярата си. За съжаление, в следващото поколение някои може да изберат активно да се противопоставят, ако подкопаването на вярата се засили“.
Преди години старейшина Джон Х. Гробърг разказва историята на едно младо семейство, което живеело в малък клон в Хавай в началото на 20-и век. Те били членове на Църквата от около две години, когато една от дъщерите им се разболяла от незнайна болест и влязла в болницата. На следващата неделя в Църквата бащата и синът подготвили причастието, както правели през повечето седмици, но когато младият баща коленичил, за да благослови хляба, президентът на клон, внезапно осъзнавайки кой стои до масата с причастието, скочил и извикал: „Спри. Не може да докосваш причастието. Не се знае от какво е болна дъщеря ти. Напусни веднага, докато някой друг подготви нов хляб за причастието. Не може да останеш тук. Тръгвай!“. Слисаният баща с недоумение погледнал към президента на клон и след това към конгрегацията и като доловил дълбочината на безпокойство и срам от всички, дал знак на семейството си и те тихо излезли от сградата за събрания.
Посърнали, те не отронили и дума, докато вървели по пътеката към малкия си дом. Там те седнали в кръг и бащата казал: „Ще ви помоля да помълчите, докато не съм готов да говоря“. Малкият син се чудел какво щели да направят, за да си отмъстят за срама, който понесли; дали щели да убият прасетата на президента на клон, да изгорят къщата му или да се присъединят към друга църква? Пет, десет, петнадесет, двадесет и пет минути изминали в мълчание.
Свитите юмруци на бащата започнали да се отпускат, а очите му да се насълзяват. Майката започнала да плаче и скоро всички деца тихо заплакали. Бащата се обърнал към съпругата си и казал: „Обичам те“. После повторил тези думи на всяко от децата им. „Обичам всички ви и искам да бъдем заедно, завинаги, като семейство. А единственият начин, по който това може да стане, е, като всички ние бъдем добри членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и бъдем запечатани в храма чрез святото свещеничество. Това не е църквата на президента на клон. Това е Църквата на Исус Христос. Няма да позволим на който и да било човек, на каквато и да било обида, засрамване или гордост да ни попречат да бъдем заедно завинаги. Следващата неделя ще се върнем на църква. Ще стоим сами, докато не се разбере от какво е болна дъщеря ни, но ще се върнем.“
Те се върнали, дъщеря им се възстановила, а семейството било запечатано в храма Лайе Хавай, когато той бил завършен. Днес повече от 100 души благославят името на своя баща, дядо и прадядо, защото е запазил фокуса си върху нещата от вечно значение.
Един последен аспект, който ще спомена, на това да сме доблестни в свидетелството за Исус е нашият индивидуален стремеж към лична святост. Исус е нашият изключително необходим Изкупител и Той умолява: „Покайте се, вие, от всички земни краища, елате при Мене и бъдете кръстени в Моето име, за да може да бъдете осветени чрез приемането на Светия Дух, за да може да застанете неопетнени пред Мене в последния ден“.
Пророкът Мормон описва една група светии, които постоянстват по този начин, въпреки че „премин(ават) през много страдания“:
„При все това те постеха и се молеха често, и ставаха все по-силни и по-силни в смирението си, и все по-непоколебими и по-непоколебими във вярата на Христа дотам, че душите им се изпълниха с радост и утеха, да, че чак сърцата им се прочистиха и осветиха, което освещение дойде поради това, че те отдадоха сърцата си на Бога“. Именно тази е голямата промяна в сърцето, към която се стремим – да отдадем сърцата си на Бог и да бъдем духовно родени отново чрез благодатта на Спасителя.
Моята покана е да действате сега, за да осигурите мястото си като човек, който е доблестен в свидетелството си за Исус. Тъй като може да е необходимо покаяние, „не отлага(й)те деня на вашето покаяние“ да не би „в час, когато не го мислите(,) лятото (да) е преминало и жетвата (да) е свършила, а душите ви (да) не (…) са спасени“. Бъдете ревностни в спазването на сключените от вас завети с Бог. Не се „обижда(йте) от строгостта на словото“. „Помн(е)те да запазите (…) име(то на Христос) записано в сърцата ви завинаги, (…) (за да можете) да чуете и познаете гласа, с който ще бъдете повикани, както и името, с което Той ще ви повика“. И най-сетне „решете това в сърцата си: да вършите нещата, които (Исус) ще ви учи и ще ви заповядва“.
Нашият Отец иска всички Негови чеда, които желаят, да се радват на вечен живот с Него в Неговото селестиално царство. Исус страда, умря и възкръсна, за да направи това възможно. Той „се възнесе на небето и седна от дясната страна на Бога, за да изиска от Отца правата Си за милост, които Той има над чедата човешки“. Моля се всички ние да може да бъдем благословени с пламенно свидетелство за Господ Исус Христос, да се радваме и да бъдем доблестни в това свидетелство, както и да се наслаждаваме непрестанно на плодовете на Неговата благодат. В името на Исус Христос, амин.