„Старейшина Патрик Кийрън – подготвен и призован от Господ“, Лиахона, май 2024 г.
Нови призования
Старейшина Патрик Кийрън – подготвен и призован от Господ
Господ e подготвял старейшина Кийрън по удивителни начини и го е надарил с много различни духовни дарби, които ще му позволяват да благославя другите в святото си призование като специален свидетел „за името Христово по целия свят“.
Една събота, няколко години след като бил призован като висш ръководител седемдесетник, старейшина Патрик Кийрън и съпругата му Дженифър влизали в супермаркет, докато старейшина У. Ролф Кер и съпругата му Джинейл излизали от него. Разговаряли за кратко, след което семейство Кер се отправили към колата си.
Почти веднага към старейшина Кийрън се приближил един мъж и развълнувано го попитал: „Човекът, с когото разговаряхте, висш ръководител ли е?“. Старейшина Кийрън отговорил: „Да. Това беше старейшина У. Ролф Кер от Седемдесетте“. Мъжът кимнал, погледнал право в старейшина Кийрън, без да го познае, и казал: „Човек винаги може да разпознае един висш ръководител, нали?“. След това мъжът бързо се отдалечил.
„Обичам тази история, защото тя олицетворява начина, по който се чувствам – казва старейшина Кийрън с усмивка. – Същото може да ми се случи и днес и този човек вероятно пак няма да ме разпознае като висш ръководител сред тълпата“.
Самоиронията и смирението на старейшина Кийрън го правят специален за хората, които го познават или са имали привилегията да служат заедно с него. Призован и ръкоположен за член на Кворума на дванадесетте апостоли на 7 декември 2023 г., старейшина Кийрън знае, че новото му призование е не толкова за него, колкото за продължаващото Господно дело.
Той казва: „Всички ние можем да бъдем част от Неговото дело, като се опитваме да помагаме на хората да усещат Неговата светлина, Неговата любов и Неговата грижа. Това, което Той желае да правим като членове на Неговата Църква, е да благославяме другите“.
Господ е подготвял старейшина Кийрън по удивителни начини и го е надарил с много различни духовни дарби, които ще му позволяват да благославя другите в святото си призование като специален свидетел „за името Христово по целия свят“ (Учение и завети 107:23). Обърнат във вярата, когато е на 26 години, и единствен член на Църквата от децата в семейството, старейшина Кийрън е човек, изпълнен с дълбоко съчувствие, който знае как да изслушва Божиите чеда, да осъществява връзка с тях и да ги утешава. Той е милосърден по природа и намира радост в службата. Повлиян от деликатни преживявания и загубата на обични хора, той свидетелства, че Спасителят Исус Христос, чрез Своето Единение, предлага изцеляващ балсам и ще поправи всичко един ден.
Старейшина Кийрън е истински ученик на Исус Христос, който се уповава на Господ. Той е ръководител, който е лесно да бъде следван, тъй като е отдаден на това да следва Спасителя и да води хората при Него.
„Господ е водил Патрик до позицията, която заема в момента“ – казва президент Джефри Р. Холанд, действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли.
Любящи, отдадени родители
Патрик Кийрън е роден на 18 юли 1961 г. в Карлайл, Къмбрия, в Северна Англия, в семейството на Пади и Патриша Кийрън. Когато родителите му се срещат, те служат във въоръжените сили на Великобритания по време на Втората световна война – майка му като военна медицинска сестра в Индия и Бирма, а баща му – в Кралските военновъздушни сили (КВС) в части, разположени във Франция, Северна Африка, Сицилия и Италия.
Старейшина Кийрън си спомня своите родители, Пади и Патриша, с техния образцов живот на отдаденост, служба и саможертва.
Макар и да не посещават редовно църковни събрания, те водят живот, изпълнен с отдаденост на семейството, служба и саможертва, който оставя трайно впечатление в Патрик, най-малкото от петте деца на двойката. Той си спомня Пат като любяща, „необикновена майка“, която напътства нежно, най-вече чрез пример, и никога не критикува никого. Тя е била щедра, непоклатима и забележително уравновесена. А Пади си спомня заради „неговата енергия, доброта и неустоима топлота, любовта му към (…) сухите арабски пустини (и) тучните хълмове на Англия и Ирландия, страстта му към небето, слънцето и морето. Ясно мога да разпозная отпечатъка му върху собствения ми копнеж да бъда навън, на открито, на въздух и на слънчева светлина“.
След службата си в КВС, бащата на старейшина Кийрън започва работа като доставчик на услуги в областта на отбраната в Саудитска Арабия. Там 7-годишният Патрик научава важен урок за подчинението, разказан по запомнящ се начин по време на първата му реч на обща конференция като висш ръководител. Пренебрегвайки напътствията на родителите си да носи обувки по време на лагеруване в пустинята, той тръгва да разглежда по „джапанки“ и е ужилен от скорпион в свода на ходилото.
Патрик Кийрън като момче в Саудитска Арабия.
Три години по-късно младият Патрик се озовава в пансион в Англия, изпитвайки огромна самота без родителите си – самота, смекчавана единствено от насърчителните им писма.
„В сравнение с мен, на Хари Потър определено му е било лесно в Хогуортс. Беше трудно – споделя той по отношение на пансиона. – Прибирах се у дома само за Коледа, Великден и лятото. На листове хартия бях направил малки календарчета и задрасквах с линия всеки ден, броейки дните, оставащи до завръщането при семейството ми“.
Няколко години по-късно, докато Патрик е във втори пансион в Англия, се разразява силна буря откъм Ирландско море. Последвалият бурята прилив наводнява 5000 домове в околността. Патрик и съучениците му са призовани да помогнат с огромното разчистване.
„Все още помня тежестта на прогизналите мокети и вонята на всичко – разказва той. – Но помня, че се съсредоточавахме и вършехме работата с моите приятели от училище. И помня хората и тяхната благодарност“.
Това преживяване вероятно е първият поглед на Патрик към двупосочните благословии от предоставянето и получаването на служба. По-късно той осъзнава, че тийнейджърските му чувства на неувереност са го напуснали, „докато полаг(а) големи усилия да помаг(а) на ближните си“.
След гимназията Патрик се завръща в Саудитска Арабия, където започва обучение по мениджмънт в международен конгломерат за храни и напитки. Това преживяване поставя началото на работата му в няколко индустрии, която накрая завършва с консултантска дейност в сферата на комуникациите в Англия, заедно със сестра Кийрън.
„Светът ми се преобърна“
Когато Патрик е на 19 г., той загубва баща си и зет си в трагична автомобилна катастрофа в Саудитска Арабия. „Светът ми се преобърна със загубата им“ – разказва той. Напътстващата ръка, любящото насърчение и радостното виждане на неговия баща за света ги няма вече. Потопен в скръб и празнота за известно време, Патрик се прибира с майка си в Англия, но накрая се връща на работа в Саудитска Арабия.
„Имах различни ценни възможности да се уча, да израствам и да виждам как работи бизнесът – обяснява той. – (Особено съм благодарен за) един прекрасен шеф, който ме обучаваше, напътстваше ме и ми стана скъп приятел. Той беше една от няколкото бащини фигури, с които бях благословен след смъртта на баща ми“.
По-късно, докато работи обратно в Лондон, Патрик се запознава с някои членове на Църквата.
„Те бяха чудесен пример за нашата вяра – спомня си той. – Един от тях беше от Калифорния, а аз отидох и отседнах при семейството му, докато работех там“.
Това преживяване дава на Патрик прекрасна основа за разбиране на Църквата. Той е докоснат от радостта, която семейството намира в службата, но има много въпроси относно ученията и вярванията на Църквата. Въпреки това, две години по-късно в Англия той среща едни „впечатляващи мисионери“ по улиците на Лондон. След като обсъжда Евангелието с тях в продължение на няколко месеца, те му казват, че не напредва към кръщение и го питат дали желае благословия.
„Съгласих се да получа благословия от възрастен мисионер, когото познавах – припомня си той. – Начинът, по който се почувствах по време на тази благословия, бе ключов момент от обръщането ми във вярата. Това бе абсолютно неоспоримо чувство на светлина, радост и мир, което не може да се опише с думи. Думите от благословията се оказаха вдъхновени и определено проницателни“.
Това преживяване, заедно с „много други неща, свързани с напредъка към кръщението“, довеждат Патрик до свидетелство за Спасителя и Неговата възстановена Църква. Няколко месеца по-късно, на Бъдни вечер през 1987 г., той е кръстен като член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
На хората, които търсят свидетелство, старейшина Кийрън казва: „Изберете вярата и отговорете на поканата в Алмa 32. Следвайте духовните си усещания. Те ще ви напътстват и вие ще знаете“.
„Източник на сила“
Две години след кръщението си, Патрик посещава район за несемейни пълнолетни младежи в Лондон. Там той среща Дженифър Хюлм, студентка в университета Бригъм Йънг от Саратога, Калифорния. Дженифър е дошла в Лондон, за да изучава история на изкуството и английска литература за период от шест месеца. Най-малкото от осем деца, тя е отгледана в Църквата.
Почти веднага проявява интерес към Патрик.
„Докато го гледах как общува с хората в района, виждах начина, по който той се отнасяше към тях – казва Дженифър за Патрик. – Независимо дали ставаше дума за нов член, завърнал се член, човек, който изпитва трудности, или близък приятел, той се отнасяше към всички с една и съща искрена обич и интерес. Това качество първо ме привлече към него. Това е качество, което го виждам да развива и което Бог използва добре през 33-те години, откакто сключихме брак.
Обичта и уважението между старейшина и сестра Кийрън им позволяват да работят обединени във вярата.
След периода на ухажване, двойката сключва брак в храма Оукланд Калифорния през януари 1991 г. След това те отглеждат семейството си в Англия в продължение на 19 години, до призоваването на старейшина Кийрън като висш ръководител седемдесетник през 2010 г., след като служи в няколко ръководни призования, включително като президент на кол и областен седемдесетник. Той служи като старши президент на Седемдесетте, когато е призован в Кворума на дванадесетте апостоли.
Старейшина Кийрън казва, че съпругата му е верен ученик, който познава истинската си същност. „Тя живее щастлив, положителен, градивен, полезен и радостен живот, съсредоточен върху Спасителя. Тя е източник на сила и огромна благословия за мен от момента, в който се срещнахме.“
Сузана, втората от трите дъщери на двойката, казва, че майка ѝ обича да дава от себе си: „Тя е изпълнена с живот и светлина и страстно обича Евангелието“. И също както баща ѝ, майка ѝ е „отличен слушател“.
Сузана и сестрите ѝ казват, че любовта и уважението между техните родители им позволяват да работят обединени във вярата за постигането на общи цели. Те се изслушват един друг, като всеки уважава и цени мислите и мнението на другия.
Ема, най-малката дъщеря на двойката, казва, че хармоничната връзка на родителите ѝ и откритата любов към техните деца „са създали много щастлива и сигурна домашна среда“.
Лизи Кийрън Стахели, най-голямата дъщеря, казва за баща си: „Татко вижда хората с Христови очи. Той винаги желае да насърчава и да дава сила на хората. Той вижда потенциала във всички, независимо от обстоятелствата, в които се намират“.
Ема добавя: „Той е изпълнен с вяра и обича радостта, която Евангелието му носи. След като открива възстановеното Евангелие като възрастен, той цени промяната, която то внася в живота на всеки като източник на светлина и радост“.
Старейшина Кийрън нарича дъщерите си – Лизи (на снимката със съпруга си Джонатан), Сузана и Ема – „най-красивата светлина в живота ни, нашите най-големи съкровища“.
Джийн Б. Бингам, бивш общ президент на Обществото за взаимопомощ, описва старейшина Кийрън като спокоен, когато е под напрежение. Тя си спомня за момент, в който тя, старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли, старейшина Кийрън и други хора се озовават блокирани извън страната по време на политически безредици. Под ръководството на старейшина Беднар, старейшина Кийрън прекарва часове на сателитния телефон, работейки съвместно с местните власти и представители на Църквата, за да създадат план за напускане на страната.
„Неговата спокойна природа, съсредоточени усилия и вдъхновени прозрения доведоха до решение, което позволи безопасното ни заминаване“ – казва сестра Бингам.
През декември 2021 г. семейството е шокирано да научи, че на сестра Кийрън е поставена диагноза рак на гърдата.
„Никога не съм мислела, че ракът ще застигне мен или нас“ – споделя сестра Кийрън. Тя казва, че последвалото лечение е било изключително трудно, но Спасителят е бил нейният източник на сила през цялото време. „Все още приемам орална химиотерапия, но съм благодарна да споделя, че нямам рак, доколкото лекарите могат да го кажат.“
Старейшина Кийрън споделя: „Джен бе непоколебима и непоклатимо вярна във всичко това. Всеки ден благодарим за нейното здраве и за изключителната грижа, която ѝ бе предоставена“.
Както и при други изпитания, които тя и съпругът ѝ са имали, сестра Кийрън казва: „Животът ни поднася неща, които просто не искаме да правим. Не ги харесваме. Не сме се молили за тях. Но въпреки това, трябва да преминем през тях. Най-добрият начин да се справяме с наистина трудните неща е да се обръщаме към Господ, да молим за Неговата сила и да вярваме в Исус Христос и в Неговата благодат и сила. Преди много време научих доста за това как Спасителят ни помага в най-тежките и най-мрачни времена“.
Старейшина и сестра Кийрън придобиват това свято знание след раждането на първото им дете – Шон.
„Канарата на Единението на Исус Христос“
Старейшина Кийрън обяснява, че по време на първата бременност на сестра Кийрън, двойката научава от ранния преглед на видеозон, че момченцето им има „тежка сърдечна аномалия, животозастрашаващо състояние. Прекарахме остатъка от бременността, търсейки най-добрите лекари, кардиолози и сърдечни хирурзи, които можеха да се справят с неговия конкретен проблем. Намерихме екип от световна класа в Лондон и те бяха уверени, че могат да решат проблема“.
Хирурзите оперират Шон, когато е на 19 дни. Операцията е дълга и изтощителна. Впоследствие старейшина Кийрън споделя: „Малкото сърце на Шон не можа да заработи отново. Изгубихме го. Смъртта му бе изключително болезнена. Това не беше резултатът, за който постихме и се молихме, но знаехме, че небесната ръка е в това преживяване“.
Сестра Кийрън допълва: „Бог ни води през тези месеци на бременността и красивия, кратък живот на сина ни по начин, по който в крайна сметка да знаем, че сме направили всичко по силите си за него. Това беше огромна утеха“.
Изцеление идва от увеличеното разбиране за Единението и Възкресението на Спасителя, което сестра Кийрън получава от задълбоченото изучаване на 1 Нефи и 2 Нефи. „В скръбта от загубата ни се чувствах, сякаш пропадам в черна дупка – казва тя. – И все пак това свободно падане бе спирано отново и отново от канарата на Единението на Исус Христос, защото е истина. Неговата благодат, Неговата жива реалност, вдъхват надежда и правят дори най-болезнените загуби поносими“.
Изцеление идва с раждането на трите дъщери на двойката. „Те донесоха със себе си изцеление – разказва старейшина Кийрън. – Те са най-красивата светлина в живота ни, нашите най-големи съкровища“.
Изцеление идва от словата на вдъхновени църковни ръководители, включително реч по време на общата конференция от старейшина Ланс Б. Уикмън, в която старейшина Уикмън споделя за болката от обикалянето на безлюдните болничните коридори, докато неговото момченце умира от детска болест. „Старейшина Уикмън учи, че „който повярва, той ще види“ и че вярата е упование в Господ – добавя старейшина Кийрън. – Речта му беше изключително ценна за мен поради ясното му разбиране за такъв вид преживяване. Ценността ѝ се увеличаваше всеки път, когато я четях и слушах“.
Изцеление идва и от служението на другите в тяхната загуба – било то бежанци в Европа, малтретирани или потиснати или църковни ръководители като старейшина Пол В. Джонсън от президентството на Седемдесетте, който изгубва дъщеря си вследствие на рак два месеца преди старейшина Кийрън да се присъедини към президентството на област Европа през 2015 г.
„Той и сестра Кийрън бяха прекрасни, помагайки ни в този момент на скръб и изцеление – споделя старейшина Джонсън. – Те толкова дълбоко разбираха нашето положение. Винаги съм ги обичал заради това“.
Такъв е пътят на ученичеството. Носим един другиму тегобите си. Скърбим с онези, които скърбят. Утешаваме онези, които се нуждаят от утешение. И сме свидетели за Бог и за вечното обещание за радостни нови срещи, възможни чрез Единението на Исус Христос. (Вж. Мосия 18:8–9.)
Старейшина Кийрън поздравява членове в област Източна Европа.
Тогава, когато трудни времена ни сполетят, изцеляващата любов и балсамът на служението се отплащат. Като апостол на Господ Исус Христос старейшина Кийрън е подготвен да споделя с целия свят това евангелското послание за надежда, изцеление и мир.
„Защо имаме трудни изпитания? – пита старейшина Кийрън. – Защото идваме на земята, за да се учим, да израстваме, да бъдем освещавани и да обичаме и да се уповаваме на нашия Небесен Отец и на нашия Спасител. Засега ние не можем да Ги видим и Те не могат да ни прегръщат. Но благословиите от Единението на Спасителя са безкрайни – безкрайни!“