“Елате при Мене с пълно намерение в сърцето и Аз ще ви изцеля”
Старейшина Патрик Кийрън
От Седемдесетте
Нашият Спасител е Княза на мира, великия Изцелител, Избрания, Който може да ни очисти от жилото на греха.
Тази вечер бих желал да споделя едно послание на утеха и изцеление с всички вас, които се чувствате сами или изоставени, загубили сте душевния или сърдечния си мир, или чувствате, че сте отхвърлили последния си шанс. Пълно изцеление и мир могат да бъдат намерени в нозете на Спасителя.
Живеейки като 7-годишно момче на Арабския полуостров, моите родители постоянно ми напомняха да нося винаги обувките си, и разбрах защо. Знаех, че обувките ще пазят стъпалата ми от множество опасности, намиращи се в пустинята, като змии, скорпиони и тръни. Една сутрин след нощен лагер в пустинята исках да разгледам нещо, но не си дадох труд да си обуя обувките. Мислех си, че само малко се ще се разходя и ще бъда близо до лагера. Така че вместо обувки носех джапанки. Казах си, че джапанките също са вид обувки. И че какво толкова е възможно да се случи?
Докато крачех по хладния пясък – с джапанките си – усетих нещо като малък трън да се забива в свода на ходилото ми. Погледнах надолу и видях не трън, а скорпион. Докато умът ми отбележи скорпиона и осъзнае какво се беше случило току-що, болката от ужилването започна да сe изкачва от стъпалото ми нагоре по крака. Сграбчих горната част на крака си в опит да спра изгарящата болка да се движи по-нагоре и изкрещях за помощ. Родителите ми тичешком дойдоха от лагера.
Докато баща ми мачкаше скорпиона с една лопата, възрастен приятел на семейството, който лагеруваше с нас, героично се опита да изсмуче отровата от стъпалото ми. В този момент си мислех, че ще умра. Плачех, докато родителите ми ме натовариха в колата и с висока скорост подкараха през пустинята към най-близката болница, на повече от 2 часа път. Болката в крака ми бе мъчителна и през целия път си мислех, че умирам.
Когато накрая стигнахме в болницата обаче, докторът успя да ни увери, че само малки бебета и силно недохранени хора са застрашени от ужилването на този вид скорпион. Той предписа болкоуспокояващо, което вцепени крака ми и премахна всякакво усещане за болка. След 24 часа вече нямах никакви последици от ужилването на скорпиона. Но бях научил един съществен урок.
Вече знаех, че когато родителите ми казваха да нося обувки, нямаха предвид джапанки; бях достатъчно голям да разбирам, че джапанките не осигуряват същата защита като чифт обувки. Но онази сутрин в пустинята пренебрегнах онова, което знаех, че е правилно. Игнорирах онова, на което родителите ми многократно ме бяха учили. Бях едновременно мързелив и малко непокорен, и платих цената за това.
Като се обръщам към вас, доблестни млади мъже, към вашите бащи, учители, ръководители и приятели, отдавам дължимото на всички, които усърдно се стремят да узнаят какво Господ се нуждае и желае да бъдете вие. Но свидетелствам от собствения ми опит като малко момче и като мъж, че пренебрегването на онова, което знаем, че е правилно, било от мързел или поради непокорство, винаги носи нежелани и вредни за духа последици. Не, в крайна сметка скорпионът не застраши живота ми, но причини крайна болка и страдание и на мен, и на родителите ми. Когато въпросът опира до това как живеем според Евангелието, не трябва да откликваме с мързел или непокорство.
Като членове на Църквата на Исус Христос и носители на свещеничеството ние знаем заповедите и стандартите, които сме сключили завет да спазваме. Когато избираме път, различен от онзи, който знаем, че е правилният, както ни учат родителите и ръководителите и както потвърждава в сърцата ни Светият Дух, това е като да тръгнем из пустинята с джапанки, вместо с обувки. После ние се стремим да оправдаем своето мързеливо или непокорно поведение. Казваме си, че всъщност не правим нищо погрешно, че всъщност няма значение и че нищо толкова лошо няма да произтече от това да се пуснем за малко от железния прът. Вероятно се утешаваме с мисълта, че всеки друг прави така – или по-лошо, и че при всички случаи за нас няма да има отрицателни последици. Някак си се убеждаваме, че сме изключение от правилото и следователно сме имунизирани от последиците на неговото нарушаване. Отказваме, често умишлено, да се подчиняваме напълно1 – както е казано в Проповядвайте Моето Евангелие – и възпираме част от сърцето си от Господа. После биваме ужилвани.
Писанията ни учат, че “Господ изисква сърцето”2 и че ни е заповядано да обичаме Господ и да Му служим с “цялото си сърце”3. Обещанието е, “за да може да застанете невинни пред Бога в последния ден” и да се завърнем в Неговото присъствие4.
Анти-нефити-лехитите в Книгата на Мормон положили оръжията си за война и ги заровили дълбоко в земята, сключвайки завет никога отново да не вдигнат оръжие против братята си. Но те направили и нещо повече. “Те станаха един праведен народ”, защото “те положиха оръжията на бунта си, за да не се борят никога повече против Бога”5. Обръщането им във вярата било толкова пълно и дълбоко, че “никога не отпаднаха”6.
Но спомнете си тяхното състояние преди обръщането: те живеели в, както Писанията го наричат, “открит бунт против Бога”7. Техните бунтарски сърца ги осъдили да живеят “в състояние, противно на естеството на щастието”, защото “са отишли против Божията природа”8.
Когато положили оръжията на бунта си, те отговорили на условията за Господното изцеление и мир; същото можем да сторим и ние. Спасителят уверява, “ако те не втвърдят сърцата си и не вкоравят вратовете си против Мен, те ще бъдат обърнати и Аз ще ги излекувам”9. Вие и аз можем да приемем поканата Му да се върнем и покаем, и дойдем при Него с пълно намерение в сърцето си, и Той ще ни изцели10.
Съпоставете това чудодейно изцеление с онова, което се случва, когато “се опитваме да скрием греховете си или да задоволяваме гордостта си или суетния си стремеж… … небесата се оттеглят, Господният Дух се наскърбява” и ние биваме оставени сами “да рита(ме) срещу остена … и да се бори(м) против Бога”11.
Братя, ние намираме изцеление и помощ само когато отидем в нозете на Великия Изцелител, нашия Спасител Исус Христос. Трябва да положим своите оръжия на бунт (а всички знаем кои са те). Трябва да положим своя грях, суета и гордост. Трябва да се откажем от желанията си да следваме света и да бъдем уважавани и възхвалявани от този свят. Трябва да спрем да се борим против Бог и вместо това да отдадем цялото си сърце, без никакви резерви, на Него. Тогава Той може да ни изцели. Тогава Той може да ни очисти от отровното жило на греха.
“Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него”12.
Президент Джеймз Е. Фауст учи:
“Когато подчинението се превърне в наша цел, то вече не е източник на раздразнение; вместо в препъни камък то се превръща в строителен блок …
… Подчинението води до истинска свобода. Колкото повече се покоряваме на дадените чрез откровение истини, толкова по-свободни ставаме”13.
Миналата седмица срещнах един 93-годишен старец, участник в много от най-големите операции през Втората световна война. Беше преживял три ранявания, едно от които взрив на мина, при който загинал шофьорът на джипа, с който пътувал. Той научил, че за да оцелееш в минно поле, трябва да следваш съвсем точно следата на превозното средство, движещо се пред теб. Всяко отклоняване вляво или вдясно може да се окаже фатално – както и станало.
Нашите апостоли и пророци, ръководители и родители постоянно ни сочат следата, която да следваме, ако желаем да избегнем унищожителния за душите ни взрив. Те знаят кой е пътят, сигурно почистен от мини (или скорпиони) и неуморно ни канят да вървим подире им. Има толкова много унищожителни клопки, които ни подмамват да напуснем следата. Наркотици, алкохол, порнография или неморално поведение по Интернет или видео игра – всичко това може да ни отведе право към някоя експлозия. Отклоняването вляво или вдясно от сигурната следа пред нас, било от мързел или поради непокорство, може да се окаже фатално за духовния ни живот. Няма изключения от това правило.
Ако сме се отклонили от следата, можем да се променим, да се върнем, да си възвърнем радостта и вътрешния мир. Ще открием, че връщането на следата, където мините са били премахнати, носи огромно облекчение.
Никой не може да намери мир в едно минно поле.
Нашият Спасител е Княза на мира, великия Изцелител, Избрания, Който може да ни очисти от жилото на греха и отровата на гордостта и да промени непокорните ни сърца в обърнати във вярата, заветни сърца. Неговото Единение е безпределно и обгръща всички ни.
Поканата, отправена към нефитите, когато Той им служел като възкресения Христос, е още в сила за вас и мен: “Имате ли болни сред вас? Доведете ги тук. Имате ли някои, които са куци или слепи, или хроми, или сакати, или прокажени, или изсъхнали, глухи, или страдащи по някакъв друг начин? Доведете ги тук и Аз ще ги изцеля”14.
Никой от вас не е захвърлил настрана последния си шанс. Можете да се промените, можете да се върнете, можете да поискате милост. Елате при Единствения, Който може да изцелява и ще намерите мир. В името на Исус Христос, амин.