Поради вашата вяра
Старейшина Джефри Р. Холанд
от Кворума на дванадесетте апостоли
Благодаря на всички вас, прекрасни членове на Църквата … за това, че всеки ден от живота си доказвате, че чистата любов Христова “никога не отпада”.
Президент Монсън, всички членове на тази Църква по света се присъединяваме към химна, изпят от този прекрасен хор, като казваме, “За пророка ни славим Те, Боже”. Благодарим ви за вашия живот, за вашия пример и за приветственото послание на още една обща конференция на Църквата. Ние ви обичаме, възхищаваме ви се и ви подкрепяме. Наистина, през сесията този следобед ще имаме една по-официална възможност да вдигнем ръка във вот на подкрепа не само за президент Монсън, но също и за всички останали висши ръководители на Църквата. Понеже името ми ще бъде включено в този списък, позволете ми дързостта от името на всички ни предварително да благодаря за тези вдигнати ръце. Никой от нас не може да служи без вашите молитви и подкрепа. Вашата лоялност и обич за нас означава повече, отколкото можем да опишем.
В този дух посланието ми днес има за цел да каже, че ние подкрепяме вас, че ние казваме за вас същите искрени молитви и изразяваме обич, подобна на вашата. Всички знаем, че има специални ключове, завети и отговорности, дадени на председателстващите служители на Църквата, но също така знаем, че Църквата получава несравнима сила, наистина уникална жизненост, от вярата и отдадеността на всеки член на тази Църква, където и да се намирате. В която и страна да живеете, колкото и млади или неспособни да се чувствате, колкото и възрастни и ограничени да се смятате, свидетелствам ви, че сте лично обичани от Бог, че заемате централно място в същността на Неговото дело, и че висшите ръководители на Църквата се молят за вас и сте високо ценени от тях. Личната ценност, святата красота на всеки един от вас е самата причина да съществува план на спасение и възвисяване. И противно на съвременното мнение, това послание наистина е за вас. Не се обръщайте към седналия до вас. Говоря на вас!
Трудно ми беше да открия адекватен начин да ви кажа колко сте възлюбени от Бог и колко ние на тази трибуна сме благодарни за вас. Опитвам се да бъда гласа на самите небесни ангели, като ви благодаря за всяко добро нещо, което сте направили някога, за всяка добра дума, която сте казали, за всяка жертва, която сте направили, за да покажете на някого – който и да било – красотата и благословиите на Евангелието на Исус Христос.
Благодарен съм за ръководителките на Младите жени, които отиват на лагери и, без шампоан, душове и грим, превръщат опушените събрания за свидетелство край лагерния огън в някои от най-силните духовни преживявания, които тези момичета – и ръководителки – ще имат в живота си. Благодарен съм за всички жени в Църквата, които в моя живот са били силни като планината Синай и състрадателни като хълма, на който Исус изрича своите блаженства. Понякога се усмихваме от разказваното за нашите сестри – сещате се, за зеленото желе, юрганите и картофите със сирене на погребалните служби. Но в моето семейство винаги сме били благодарни да получим всяко едно от тези неща, при един или друг случай – като един път в един ден ни дадоха и юргана, и картофите. Юрганът бе малък – всъщност, юрганче от нашите сестри от Обществото за взаимопомощ, което възможно най-добре да стопли пътуването обратно до небесния дом на моя брат, починал като бебе. Храната, която семейството ни получи след службата, доброволно дадена без да сме молили никого, бе приета с благодарности. Усмихвайте се, ако щете, на нашите традиции, но някак си жените, за които най-малко се говори в тази Църква, винаги са на мястото, където ръцете са отпуснати и коленете немощни1. Те сякаш инстинктивно долавят божественото в казаното от Христос: “Понеже сте направили това на един от тия …, на Мене сте го направили”2.
Не забравям и братята от свещеничеството. Сещам се например за ръководителите на нашите млади мъже, които, в зависимост от климата и континента, или предприемат изтощителни 80-километрови походи или слизат – и дори се опитват да спят в ледени пещери през вероятно най-дългите нощи в човешкия опит. Благодарен съм за спомените от моята собствена група на висшите свещеници, които преди няколко години се редуваха да спят на малък диван в спалнята на умиращ член на кворума, така че възрастната му и също толкова крехка съпруга да може да поспи през заключителните седмици от живота на нейния любим. Благодарен съм за църковната армия от учители, служители, съветници и чиновници, да не говоря за хората, които вечно разтягат маси и прибират столове. Благодарен съм за ръкоположените патриарси, музикантите, за семейните историци и за възрастните двойки с остеопороза, които в 5 ч. сутринта са готови да влязат в храма с малки куфари, които вече изглеждат твърде големи за тях. Благодарен съм за тихите и всеотдайни родители, които – може би за цял живот – се грижат за дете с недъзи, понякога обременено с повече от един недъг, а понякога за повече от едно дете. Благодарен съм за децата, които по-късно в живота се грижат за болни или възрастни родители.
И на почти съвършената възрастна сестра, която почти извинявайки се неотдавна ми прошепна, “Никога не съм била ръководителка в Църквата. Струва ми се, само помагах”, аз казвам, “Скъпа сестро, благодаря на небесата за вас и всички други “помагачи” в царството”. Някои от нас, ръководителите, се надяваме един ден в очите на небесата да достигнем до положението, което вие вече сте достигнали.
Твърде често не съм успявал да изразя благодарността си за вярата и добротата на такива хора в живота си. Президент Джеймз Е. Фауст преди 13 години стоеше на този амвон и каза, “Като малко момче … помня как моята баба … готвеше вкусни гозби на една гореща печка с дърва. Когато дървеното сандъче до печката се изпразнеше, баба тихо … отиваше да го напълни от купа кедрови дърва навън и го донасяше препълнено обратно в къщата. Бях толкова безчувствен … (че) седях там и оставях моята обична баба отново и отново да пълни сандъчето”. След това, с глас пълен с чувство той каза, “Срам ме е и съм съжалявал цял живот за този пропуск. Надявам се някой ден да й поискам прошка”3.
Ако човек като президент Фауст, когото смятах за почти съвършен, може да признае за този пропуск от ранните си години, и аз днес бих могъл да кажа подобни думи и да изразя отдавна дължима благодарност.
Когато в началото на времето бях призован да служа на мисия, нямаше изравняване на мисионерските разходи. Всеки трябваше да поеме пълния разход за мисията, в която бе изпратен. Някои мисии бяха много скъпи и, както се оказа, моята бе една от тях.
Както насърчаваме да правят мисионерите, бях спестил пари и продал някои лични вещи, за да покрия разходите си по възможно най-добрия начин. Мислех, че имам достатъчно пари, но не бях сигурен какво щеше да се получи през последните месеци на моята мисия. При все това, с тази тревога в ума си, аз напуснах семейството си за най-изумителното преживяване, което човек може да се надява да има. Не мисля, че е някога е имало млад мъж, който така силно да обича своята мисия.
След това се завърнах у дома, точно когато моите родители бяха призовани да отслужат собствената си мисия. Какво щях да правя? Как изобщо можех да плащам за образование? Как щях да плащам за квартира? И как щях да осъществя голямата мечта на сърцето си, да се оженя за поразително съвършената Патриша Тери? Няма да крия, че бях обезсърчен и уплашен.
Загрижен отидох в местната банка и попитах управителя, приятел на семейството, колко бе останало в сметката ми. Той се изненада на въпроса и каза, “Ами, Джеф, всичко си седи в сметката ти. Не са ли ти казали? Родителите ти искаха да направят каквото могат, за да ти помогнат да се установиш добре след като се прибереш. По време на мисията ти не изтеглиха и цент. Мислех, че знаеш”.
Не знаех. Това, което разбрах, е че баща ми, самоук счетоводител в нашия малък град, водещ само няколко сметки, вероятно не е облякъл нов костюм или нова риза, или обул нови обувки за тези две години, така че неговият син да може да разполага с тях на своята мисия. Освен това нещо, което тогава не знаех, но успях да разбера, е че моята майка, която през семейния си живот никога не бе работила извън дома, започнала работа в местен магазин, за да могат да бъдат покрити моите мисионерски разходи. И дума не ми беше казана за това по време на моята мисия. И една дума не се спомена. Колко ли бащи в тази Църква са направили точно това, което направи моя баща! И колко майки, в тези трудни времена, все още правят онова, което направи моята майка!
Моят баща си отиде преди 34 години и като президент Фауст ще трябва да почакам, за да му благодаря за всичко в отвъдното. Но моята прекрасна майка, която става на 95 г. идната седмица, днес щастливо гледа това предаване от своя дом с Сейнт Джордж, така че не е твърде късно да й благодаря. На вас, майко и татко, и на всички майки и татковци и семейства, и добри хора по света, казвам благодаря за това, че сте жертвали за своите деца (и за чужди деца!), за вашето желание да им дадете предимства, които не сте имали никога, за вашето желание да им дадете най-щастливия живот, който можете.
Благодаря на всички вас, прекрасни членове на Църквата – и на безбройните добри хора, които не са от нашата вяра, за това, че всеки ден от живота си доказвате, че чистата любов Христова “никога не отпада”4. Никой от вас не е незначителен, отчасти защото вие правите Евангелието на Исус Христос това, което е – едно живо напомняне за Неговата благодат и милост, едно лично, но силно проявление в малки села и големи градове на доброто, което Той вършел, и живота, който Той отдал, за да даде мир и спасение на другите. Имаме изключителната чест да вървим рамо до рамо с вас в тази свята кауза.
Повтарям днес онова, което Исус е казал на нефитите:
“Заради вярата ви … радостта Ми е пълна.
И след като каза тези думи, Той се разплака”5.
Братя и сестри, като гледам вашия пример, наново тържествено обявявам своята решимост да бъда по-добър, по-верен, по-мил и отдаден, по-състрадателен и предан – какъвто е нашият Отец в Небесата и каквито вече са много от вас. За това се моля в името на нашия велик Пример във всички неща – Господ Исус Христос, амин.