Какво си направил с името ми?
Старейшина Мервин Б. Арнолд
От Седемдесетте
Един ден всеки от нас ще трябва да даде сметка на нашия Спасител, Исус Христос, какво сме направили с Неговото име.
Когато президент Джордж Албърт Смит бил млад, неговият починал дядо, Джордж А. Смит, му се явил насън и го попитал, “Бих желал да зная какво си направил с името ми”. Президент Смит отвърнал, “Не съм направил с името ти нищо, от което да се срамуваш”1.
Всяка седмица ние вземаме от причастието, сключваме завети и обещаваме, че желаем да вземем върху си името на Христа, винаги да Го помним и да спазваме заповедите Му. Ако с охота вършим това, обещана ни е най-прекрасната благословия – Неговият Дух да бъде винаги с нас2.
Точно както президент Джордж Албърт Смит трябвало да даде сметка на своя дядо какво е направил с името му, един ден всеки от нас ще трябва да даде сметка на нашия Спасител Исус Христос какво сме направили с Неговото име.
Важността на това да имаме добро име е спомената в Притчи, където четем: “За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато”3 и “(Името) на праведния е благословен(о)!”4
Като размишлявах над тези стихове и над важността да имаш добро име, в ума ми нахлу поток от спомени за доброто име и наследството, което моите родители оставиха на четиримата ми братя, двете ми сестри и на мен. Моите родители нямаха светски богатства, нито злато и сребро. Ние деветимата израснахме в къща с две спални и една баня с пристроена задна веранда, където спяха сестрите ми. Когато родителите ми починаха, се събрахме с братята и сестрите ми, за да разделим земното им имущество, което бе съвсем малко. Майка ни беше оставила малко изгладени дрехи, употребявани мебели и някои лични вещи. Татко бе оставил малко дърводелски инструменти, стари ловни пушки и почти нищо друго. Единствените неща с някаква парична стойност бяха скромният дом и малки спестовни сметки.
Ние открито плакахме заедно, отправяйки благодарност, като знаехме, че те ни оставиха нещо далеч по-ценно от сребро или злато. Бяха ни дали своята любов и време. Те често бяха давали свидетелство за истинността на Евангелието, което сега можехме да прочетем в скъпоценните им дневници. Не толкова с думи, колкото с примера си те ни бяха учили да работим упорито, да сме честни и да плащаме пълен десятък. Също така бяха породили у нас желание да продължаваме образованието си, да служим на мисия и най-важното, да намерим вечни спътници, да сключим брак в храма и да устоим докрай. Наистина ни бяха оставили наследството на едно добро име, за което вечно ще бъдем благодарни.
Когато обичният пророк Еламан и съпругата му били благословени с двама сина, те ги кръстили Нефи и Лехий. Еламан казал на синовете си защо били кръстени на двама от предците си, които живели на земята близо 600 години преди раждането им. Той казва:
“Ето, синове мои …, аз ви дадох имената на първите ни родители (Лехий и Нефи) … и това направих, та да можете да си спомняте за тях, като се сетите за имената си… да можете да си спомните за делата им; и като си спомните за делата им, да знаете, че е казано, също и написано, че делата им бяха добри.
Ето защо, синове мои, аз бих желал да вършите това, което е добро, за да може и за вас да се каже и напише тъкмо тъй, както е казано и писано за тях.
… за да можете да имате този скъпоценен дар на вечния живот”.5
Братя и сестри, с какво ще бъдат помнени имената ни след 600 години?
Говорейки как можем да вземем върху нас името на Христа и така да опазим своето добро име, Мороний учи:
“И още аз бих ви увещал да дойдете в Христа и да се хванете за всяка добра дарба, и да не докосвате злата дарба, нито нечистото нещо …
Да, елате в Христа и станете съвършени в Него, и отречете се от всякакво безбожие”.6
Във вдъхновената брошура За укрепването на младежите четем, че свободата на избор е даден от Бог вечен принцип, който носи морални отговорности за направените избори. Макар да сме свободни да избираме, не сме свободни да избираме последиците от нашите действия. Когато направим някакъв избор, трябва да понесем последиците от него7.
Скоро след като моята любима Девона и аз се оженихме, тя сподели с мен една история как в младостта си научила важното учение, че сме свободни да избираме, но не сме свободни да избираме последиците от нашите постъпки. С помощта на дъщеря ни Шели бих искал да разкажа преживяването на сестра Арнолд:
“Когато бях на 15 години, често ми се струваше, че има твърде много правила и заповеди. Не бях убедена, че една нормална тийнейджърка, обичаща забавленията, би се радвала на живот с толкова много ограничения. Нещо повече, многото часове, прекарани в работа във фермата на моя баща сериозно намаляваха времето, което да прекарвам с приятелките си.
Конкретно през онова лято една от работите ми бе да се грижа кравите, които пасяха на планинската ливада, да не минават през оградата и да отидат в житната нива. Крава, която се наяде с жито, може да се подуе, задуши и умре. Имаше една крава, която все се опитваше да провре главата си през оградата. Една сутрин, докато яздех коня си покрай тази ограда, проверявайки добитъка, открих, че кравата се е провряла през оградата и е в житното поле. Смаяна осъзнах, че трябва да е пасла жито доста време, защото вече се беше подула и много приличаше на балон. Помислих си, “Ти, глупава крава! Оградата е за да те пази, и все пак си се промъкнала през нея и си изяла толкова жито, че животът ти е в опасност”.
Препуснах обратно към фермата, за да извикам татко. Когато се върнахме обаче, я намерих да лежи мъртва на земята. Бях натъжена от загубата на тази крава. Бяхме й осигурили хубаво планинско пасище, където да пасе, и ограда, която да я пази от опасното жито, и при все това тя неразумно се бе промъкнала през оградата и сама бе причинила смъртта си.
Като си мислех за ролята на оградата, си дадох сметка, че тя е била защита, точно като заповедите и правилата на моите родители. Заповедите и правилата са мое собствено добро. Дадох си сметка, че подчинението на заповедите може да ме спаси от физическа и духовна смърт. Това просветление бе повратна точка в живота ми”.
Сестра Арнолд научила, че нашият добър, мъдър и любящ Небесен Отец ни е дал заповеди не за да ни ограничава, както би искал да повярваме противникът, а за да благослови живота ни и да опази доброто ни име и нашето наследство за идните поколения, точно както при Лехий и Нефи. Точно както кравата бе получила последиците от избора си, всеки от нас трябва да научи, че тревата от другата страна на оградата никога не е по-зелена – нито ще бъде, защото “нечестието никога не е било щастие”8. Всеки от нас ще получи последиците от своите избори, когато този живот свърши. Заповедите са ясни, те защитават – те не ограничават, а прекрасните благословии от спазването им са безчет!
Нашият Небесен Отец знае, че всички ние ще допускаме грешки. Толкова съм благодарен за Единението, което позволява всеки от нас да се покае, да извърши необходимите корекции, така че отново да можем да бъдем едно с нашия Спасител и да усетим сладкия мир на опрощението.
Нашият Спасител всекидневно ни кани да очистим имената си и да се завърнем в Неговото присъствие. Неговите насърчения са пълни с любов и нежност. Представете си с мен прегръдката на Спасителя, докато чета словата Му: “не искате ли сега да се върнете към Мене и да се покаете за греховете си, и да се обърнете, за да може да ви изцеля?”9
Днес бих искал да отправя към всеки един от вас същото предизвикателство, което моите родители, които ще бъдат винаги помнени благодарение на доброто си име, отправиха към мен. Преди своята постъпка си представете Спасителя да стои до вас и се запитайте, “Щях ли да си го помисля, кажа или сторя, ако знам, че Той е тук?” Той със сигурност е тук. Нашият обичан президент Томас С. Монсън, за когото свидетелствам, че е пророк, често цитира следния стих от Писанията, когато говори за нашия Господ и Спасител: “Защото ще вървя пред лицето ви. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви”10.
В онзи славен ден, когато се изправим пред обичния ни Спасител, за да съобщим какво сме направили с името Му, нека бъдем в състояние да заявим: “Аз се подвизах в доброто воинствуване, попрището свърших, вярата опазих”11. “Почетох Твоето име”. Свидетелствам, че Исус е Христос. Той умрял, за да можем ние да живеем. В името на Исус Христос, амин.