Гордост и свещеничеството
Президент Дитер Ф. Ухтдорф
Втори съветник в Първото Президентство
Гордостта е ключ, който изключва свещеническата власт. Смирението е ключ, който я включва.
Мои скъпи братя, благодаря ви, че сте се събрали навсякъде по света за тази свещеническа сесия на общата конференция. Вашето присъствие показва вашата отдаденост да устоявате, където и да сте, с вашите братя, които са носители на святото свещеничество, и да служите и почитате своя Господ и Изкупител, Исус Христос.
Често ние бележим дължината на своя живот чрез събития, които оставят отпечатъци в нашето съзнание и сърца. Има много подобни събития в моя живот, едно от които се случи през 1989 г., когато чух вечната проповед на президент Езра Тафт Бенсън “Пазете се от гордостта”. Във въведението й беше отбелязано, че тази тема е станала сериозно притеснение за душата на президент Бенсън от доста време1.
Аз съм изпитвал подобни притеснения през последните месеци. Подтиците на Светият Дух ме накараха да добавя своя глас, като още едно свидетелство към посланието на президент Бенсън, дадено преди 21 години.
Всеки смъртен човек е имал някакъв опит с греха гордост. Още никой не го е избегнал, малцина са го преодолели. Когато казах на съпругата си, че това ще бъде темата на моята реч, тя се усмихна и каза, “Хубаво, че ще говориш за неща, за които знаеш толкова много”.
Други значения на гордостта
Аз също помня един интересен страничен ефект от вълнуващата реч на президент Бенсън. За известно време почти стана табу сред членовете на Църквата да казват, че те са “горди” със своите деца, своята страна или че се гордееха със своята работа. Самата дума гордост изглежда беше отхвърлена от нашия речник.
В Светите писания намираме изобилие от примери за добри и праведни хора, които се радват на праведността и в същото време славят добротата на Бог. Самият наш Небесен Отец представил Своя Възлюбен Син с думите “в Когото е Моето благоволение”2.
Алма се хвалел с мисълта, че той може “да бъд(е) оръдие в ръцете Божии”3. Апостол Павел се хвалел с верността на членовете на църквата4. Великият мисионер Амон хвалел успехът, който той и братята му имали като мисионери5.
Вярвам, че има разлика между това да сме горди за някои неща и да бъдем горделиви. Аз съм горд с много неща. Горд съм с жена си. Горд съм с децата и внуците си.
Гордея се с младежите на Църквата и се радвам на добротата им. Горд съм с вас, мои скъпи и верни братя. Горд съм да стоя рамо до рамо с вас, като носител святото свещеничество на Бог.
Гордостта е грехът на самовъздигането
И така, каква е разликата между този вид гордост и видът, който президент Бенсън нарекъл “универсалния грях”?6 Гордостта е греховна, както президент Бенсън така незабравимо ни учи, защото тя подхранва омраза или враждебност и ни противопоставя на Бог и нашите ближни. В своята същност гордостта е грях на сравнението, защото обикновено започва с “Погледни колко съм добър и колко велики неща съм направил”, и изглежда винаги приключва с “Следователно, аз съм по-добър от теб.”
Когато сърцата ни са изпълнени с гордост, ние извършваме сериозен грях, защото нарушаваме двете велики заповеди7. Вместо да се покланяме на Бог и да обичаме ближния си, ние разкриваме истинският обект, на който се покланяме и обичаме – образът, който виждаме в огледалото.
Гордостта е големият грях на себевъздигането. За много хора това е личен Рамеумптом, свещен пиедестал, който оправдава завистта, алчността и суетата8. В известен смисъл, гордостта е първичен грях, защото преди основаването на тази земя гордостта изпълнила Луцифер, сина на зората, “който беше на власт в присъствието Божие”9. Ако гордостта може да поквари някой толкова способен, не трябва ли също така да изследваме нашите собствени души?
Гордостта има много лица
Гордостта е смъртоносно раково образование. Тя е грях, който води до множество други човешки слабости. Всъщност, може да се каже, че всеки друг грях в основата си е проява на гордостта.
Този грях има много лица. Той води някои хора до наслаждаване на собствените им възприятия за самочувствие, постижения, таланти, богатства или длъжности. Те считат тези благословии като доказателство, че са “избрани”, “превъзхождащи” или “по-праведни” от другите. Това е грехът на “Благодаря ти, Боже, аз съм по-специален от вас”. В същността си това е желанието да им се възхищават или завиждат. Това е грехът на себевъзхваляване.
За други гордостта преминава в завист: Те гледат накриво онези, които имат по-добри длъжности, повече таланти или по-големи имущества от тях. Те се опитват да наранят, омаловажат и разкъсат другите в погрешен и недостоен опит за себеиздигане. Когато онези, на които завиждат, се препънат или страдат, те тайно се радват.
Спортната лаборатория
Вероятно няма по-добро място за наблюдение на греха гордост от света на спорта. Винаги съм обичал да участвам и да посещавам спортни прояви. Но ще си призная, че има моменти когато липсата на вежливост в спорта е смущаваща. Как става така, че обикновено любезни и състрадателни човешки същества могат да бъдат толкова нетолерантни и изпълнени с омраза към противниковия отбор и неговите фенове?
Гледал съм спортните фенове да злословят и демонизират съперниците си. Те търсят някакъв недостатък и го раздуват. Те оправдават своята омраза с широки обобщения и ги прилагат към всички свързани с другият отбор. Когато лошия късмет застигне противника им, те се радват.
Братя, за съжаление днес виждаме твърде същото отношение и поведение да се разпростира в публичните речи на политици, етноси и в религията.
Скъпи мои братя от свещеничеството, мои обични съученици на благородния Христос, не трябва ли да се придържаме към по-висок стандарт? Като носители на свещеничеството, ние трябва да осъзнаем, че всички Божии чеда носят същата фланелка. Нашият отбор е на братството на човека. Този смъртен живот е нашето спортно поле. Нашата цел е да се научим да обичаме Бог и предадем същата тази любов на нашите ближни. Ние сме тук да живеем според Неговият закон и да установим Божието царство. Ние сме тук да изградим, издигнем, да се отнасяме честно и да насърчаваме всички деца на Небесния Отец.
Ние не трябва да се главозамайваме
Когато бях призован като висш ръководител, бях благословен да бъда обучаван от много от старшите братя в Църквата. Един ден имах възможността да закарам президент Джеймз Е. Фауст до една колова конференция. Часовете, които прекарахме в колата, президент Фауст използва да ме учи на някои важни принципи за моето назначение. Той ми обясни колко са благосклонни членовете на Църквата, особено към висшите ръководители. Той каза, “Те ще бъдат много любезни с теб. Ще говорят хубави неща за теб.” После се засмя леко и каза, “Дитер, бъди благодарен за това. Но никога не се главозамайвай.”
Това е добър урок за всички нас, братя, във всяко призование или житейска ситуация. Ние можем да бъдем благодарни за нашето здраве, богатство, притежания или длъжност, но когато започнем да се главозамайваме – когато сме завладени от нашият статут, когато се съсредоточаваме върху собствената си значимост, сила или репутация, когато живеем само за нашия обществен имидж и вярваме на собствените изрезки от пресата – тогава започват проблемите, тогава гордостта започва да покварява.
Има много предупреждения за гордостта в Писанията: “От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети”10.
Апостол Петър предупреждава, че “Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат”11. Мормон обяснил, “никой не е приемлив пред Бога, освен кротките и смирените по сърце”12. Умишлено, Господ избира “немощните неща на света, за да посрами силните”13. Господ прави това, за да покаже, че Неговата ръка е в Неговото дело, за да не “се уповава(ваме) ръката от плът”14.
Ние сме служители на нашия Господ и Спасител, Исус Христос. Свещеничеството не ни е дадено, за да можем да получим признание и да се радваме на похвалите. Ние сме тук да навием ръкави и да работим. Поверена ни е необикновена задача. Ние сме призовани да подготвим света за идването на нашия Господ и Спасител, Исус Христос. Не се стремим да получим почит за себе си, но отдаваме възхвала и слава към Бог. Ние знаем, че приносът, който можем да направим за себе си, е малък, въпреки това, като упражняваме силата на свещеничеството в праведност, Бог може да осъществи велики и чудни дела чрез нашите усилия. Ние трябва да научим, както Моисей, че “човекът е нищо”15 сам по себе си, “но за Бога всичко е възможно”16.
Исус Христос е съвършен пример за смирение
В това, както във всички неща, Исус Христос е нашият съвършен пример. Докато Луцифер опитал да промени плана на спасение на Отца и да получи почитта за себе си, Спасителят казал, “Отче, да бъде волята Ти и да бъде Твоя славата, завинаги”17. Въпреки Неговите величествени способности и постижения, Спасителят бил винаги кротък и смирен.
Братя, ние носим “Светото Свещеничество според Реда на Сина Божий”18. То е силата, която Бог даде на мъжете на земята да действат вместо Него. За да упражняваме Неговата власт, ние трябва се стремим да бъдем като Спасителя. Това означава, че във всички неща трябва да се стремим да вършим волята на Отца, точно както направил Спасителят19. Това означава, че ние ще оставим славата за Отца, точно както направил Спасителят20. Това означава, че ние ще изгубим себе си в службата за другите, точно както направил Спасителят.
Гордостта е ключ, който изключва свещеническата власт21. Смирението е ключ, който я включва.
Бъдете смирени и изпълнени с любов
И така, как да победим този грях гордостта, който е толкова широко разпространен и толкова вреден? Как можем да станем по-смирени?
Почти невъзможно да се възгордеем, когато сърцата ни са изпълнени с милосърдие. “И никой не може да съдейства за това дело, освен ако не е смирен и изпълнен с любов”22. Когато видим света около нас през лещите на чистата любов Христова, ние започваме да разбираме смирението.
Някои предполагат, че смирението означава да се самокритикуваме. Смирението не означава да убедим себе си, че ние сме безполезни, маловажни или с дребна стойност. Нито означава да отхвърлим или задържим талантите, които Бог ни е дал. Ние не откриваме смирението, като мислим лоши неща за себе си, ние откриваме смирението, като мислим по-малко за себе си. Това става, докато си вършим работата с отношение да служим на Бог и нашите ближни.
Смирението насочва вниманието и любовта ни към другите хора и целите на Небесният Отец. Гордостта прави обратното. Гордостта извлича енергия и сила от дълбоките кладенци на егоизма. Моментът, в който престанем да сме обсебени от себе си и се изгубим в служба, нашата гордост намалява и започва да умира.
Скъпи мои братя, има толкова много хора в нужда, за които можем да мислим, вместо за нас самите. И моля, никога не забравяйте собственото си семейство, собствената си съпруга. Има толкова много начини, по които можем да служим. Нямаме време да бъдем обсебени от себе си.
Някога притежавах химикалка, която обичах да използвам по време на моята кариера като капитан на самолет. С просто завъртане на оста, можех да избирам един от четири цвята. Химикалката не се оплакваше, когато исках да пиша с червено мастило, вместо със синьо. Тя не ми казваше, “По-скоро няма да пиша до 22 ч., в гъста мъгла или на висока надморска височина.” Химикалката не казваше, “Използвай ме само за важни документи, а не за обикновени всекидневни задачи.” С най-голяма надеждност тя изпълняваше всяка необходима задача, без значение колко е важна или незначителна. Тя беше винаги готова да служи.
По подобен начин, ние сме оръдия в ръцете на Бог. Когато сърцата ни са на правилното място, ние не се оплакваме, че определената ни задача е недостойна за способностите ни. Ние с радост служим там, където ни помолят. Когато правим това, Господ може да ни използва по начини, които са отвъд нашето разбиране за постигане на неговото дело.
Нека да завърша с думите на президент Езра Тафт Бенсън от вдъхновеното послание отпреди 21 години:
“Гордостта е голям препъни камък в Сион.
Ние трябва да изчистим вътрешността на съда, като превъзмогнем гордостта. …23
Ние трябва да се отдадем “на убежденията на Светия Дух”, да оставим горделивия “естествен човек”, да станем “светия чрез единението на Господа Христа”, и да станем “като дете, покорен, кротък, смирен” …24
“Бог ще има смирен народ. … “благословени са, които се смиряват, без да бъдат заставяни да бъдат смирени” …25
“Нека изберем да бъдем смирени. Ние можем да го направим. Зная, че можем”26.
Мои обични братя, нека следваме примера на нашия Спасител и да протегнем ръка, да служим, не да търсим похвала и почитта на хората. Молитвата ми е да познаем и изкореним неправедната гордост от сърцата си, и да я заместим с “правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта”27. В името на Исус Христос, амин.