Самото ни оцеляване
Старейшина Кевин Р. Дънкан
От Седемдесетте
Нека можем да имаме мъдростта да се уповаваме и да следваме съвета на живите пророци и апостоли.
Зимата на 1848 г. била тежка и пълна с предизвикателства за пионерите заселници в долината Солт Лейк. През лятото на 1847 г. Бригъм Йънг бил заявил, че светиите най-после са достигнали до своето местоназначение. “Това е точното място”1, казал президент Йънг, комуто във видение било показано къде трябва да се установят светиите. Първоначалните членове на Църквата понесли огромни несгоди, докато се разгръщало възстановяването на Евангелието. Те били изпъждани от домовете си, гонени и преследвани. Докато пресичали равнините, те изстрадали неописуеми трудности. Но сега най-после били на “точното място”.
И все пак зимата на 1848 г. била изключително сурова. Била толкова студена, че стъпалата на някои хора измръзнали лошо. Над светиите започнал да се спуска дух на безпокойство. Някои членове на Църквата заявили, че не биха строили домовете си в долината. Искали да останат във фургоните си, защото били сигурни, че ръководителите на Църквата ще ги призоват на някое по-добро място. Били закупили семена и плодни дръвчета, но не посмели да ги похабят, като ги посадят в безплодната пустош. Джим Бриджър, известен изследовател на времето си, казал на Бригъм Йънг, че ще даде хиляда долара за първия бушел (ок. 36 кг) царевица, отгледана в долината Солт Лейк, защото, казал той, това не би могло да се случи2.
За да станат нещата още по-сложни, в Калифорния било открито злато. Някои членове на Църквата си представяли, че животът би бил по-прост и изобилен, ако се преместели в Калифорния в търсене на богатства и по-добър климат.
Сред този облак на брожение и недоволство Бригъм Йънг се обърнал към членовете на Църквата. Той заявява:
“(Тази долина) е мястото, което Бог е определил за Своите люде.
Ние бяхме изхвърлени от врящия тиган направо в огъня, от огъня на средата на пода, и ето ни сега тук, и тук ще останем. Бог ми показа, че това е мястото да разположа людете Му и че тъкмо тук те ще преуспяват; Той ще усмири стихиите за благото на Своите светии; Той ще смъмри мраза и безплодието на почвата и земята ще стане плодородна. Братя, сега вървете и сейте… вашите… семена”.
В допълнение към обещанията за тези благословии Бригъм Йънг заявил, че долината Солт Лейк ще стане известна като друм на народите. Царе и императори ще посещават тази земя. Най-хубавото било, че щял да бъде съграден храм на Господ3.
Това били забележителни обещания. Мнозина членове на Църквата вярвали в пророчествата на Бригъм Йънг, но други останали скептични и заминали в търсене на, както те очаквали, по-добър живот. При все това историята показва, че всяко пророчество, обявено от Бригъм Йънг, се сбъдвало. Долината разцъфтяла и започнала да ражда. Светиите преуспявали. Зимата на 1848 г. била за Господ своеобразен катализатор, за да преподаде на людете Си един ценен урок. Те научили – така както трябва да научим и ние, че единственият сигурен и безопасен път към защитата в този живот идва от доверие и подчинение на съвета на Божиите пророци.
Със сигурност една от увенчаващите членството в тази Църква благословии е тази да бъдем водени живи пророци на Бог. Господ заявява, “никога няма повече от един на земята за дадено време, на когото да са поверени тази сила и ключовете на това свещеничество”4. Пророкът и президентът на Църквата днес, Томас С. Монсън, получава Божието слово за всички членове на Църквата и за света. Освен това ние подкрепяме като пророци, гледачи и откровители съветниците в Първото Президентство и членовете на Кворума на дванадесетте апостоли.
С измръзнали стъпала в безплодната пустош онези ранни светии сигурно са се нуждаели от вяра, за да се доверят на своя пророк. Залогът бил самото им оцеляване и живот. При все това Господ възнаградил покорството им и благословил онези, които последвали неговия говорител, и им дал благоденствие.
И Господ прави същото днес за мене и вас. Този свят е пълен с толкова много книги тип “направи си сам”, с толкова много само – провъзгласили се експерти, толкова теоретици, педагози и философи, готови да дадат съвет и препоръка на всеки по всички въпроси. Със днешната технология информацията по милиарди теми е на разположение само с едно щракване на бутона на клавиатурата. Лесно е да попаднем в клопката и да търсим “ръката от плът”5 за съвет по всички въпроси, от отглеждане на деца до това как да намерим щастие. Макар някои информации си струват, ние като членове на Църквата имаме достъп до източника на чистата истина, тъкмо Сам Бог. Добре би било да потърсим отговорите на своите проблеми и въпроси, като изследваме какво Господ е дал чрез откровение до пророците Си. С помощта на същата технология днес ние имаме буквално в ръцете си достъп до словата на пророците по почти всеки въпрос. Какво ни учил Бог относно брака и семейството чрез пророците Си? Какво ни учил относно образованието и пестеливия живот чрез пророците Си? Какво ни учил относно личното щастие и задоволство чрез пророците Си?
Това, което ни учат пророците, може на някои да изглежда остаряло, непопулярно и дори невъзможно. Но Бог е Бог на ред и е установил система, чрез която можем да узнаваме волята Му. “Наистина Господ Иеова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците”6. В началото на тази диспенсация на пълнотата на времената Господ отново потвърждава, че ще общува с нас чрез пророците Си. Той заявява, “словото Ми … ще бъде изпълнено всичкото, дали чрез Моя собствен глас или чрез гласа на служителите Ми, все едно”7.
Да уповаваме и да следваме пророците е повече от благословия и привилегия. Президент Езра Тафт Бенсън заявява, че “самото ни спасение е в това да следваме пророка”. Той описва това, което нарича “Четиринадесетте основни принципа в следването на пророка”. По време на сутрешната сесия старейшина Клаудио Коста от Президентството на Седемдесетте описа тези 14 принципа толкова красноречиво. Понеже важността им за нашето спасение е толкова голяма, ще ги повторя отново.
“Първо: Пророкът е единственият човек, който говори от името на Господ във всичко.
Второ: Живият пророк за нас е по-жизнено важен от стандартните произведения.
Трето: Живият пророк за нас е по-важен от един мъртъв пророк.
Четвърто: Пророкът никога няма да поведе Църквата по грешен път.
Пето: От пророка не се изисква да има някакво конкретно светско обучение или акредитивни писма, за да говори по коя да е тема или да предприема действие по кой да е въпрос във всеки един момент.
Шесто: Не е необходимо пророкът да казва “Тъй казва Господ”, за да ни даде някой стих.
Седмо: Пророкът ни казва какво трябва да знаем, не винаги онова, което искаме да знаем.
Осмо: Пророкът не е ограничен от човешките доводи.
Девето: Пророкът може да получава откровение по всеки въпрос – материален или духовен.
Десето: Пророкът може да бъде въвлечен в граждански въпроси.
Единадесето: Двете групи, които имат най-големи трудности да следват пророка, са горделивите, които са учени, и горделивите, които са богати.
Дванадесето: Не е задължително пророкът да е популярен в света или светското.
Тринадесето: Пророкът и съветниците му формират Първото Президентство – най-висшият кворум на Църквата.
Четиринадесето: Следвайте … живия пророк и Първото Президентство, и бъдете благословени; отхвърлете ги и страдайте”8.
Братя и сестри, подобно на светиите от 1848 г. ние можем да изберем да следваме пророка или можем да се обърнем към ръката от плът. Нека можем да имаме мъдростта да се уповаваме и да следваме съвета на живите пророци и апостоли. Свидетел съм на тяхната доброта. Свидетелствам, че те са призовани от Бог. Свидетелствам също, че няма по-сигурен подход към живота, към търсенето на отговори на нашите проблеми, получаване на мир и щастие в този свят, опазване и защита на самото ни спасение от това да се подчиняваме на техните слова. Давам това свидетелство в святото име на Господ Исус Христос, амин.