Избягвайки капана на греха

Старейшина Жайро Мазагарди

От Седемдесетте

Останете силни и правете правилни избори, които ще ви позволят да ядете от плода на дървото на живота.

В едно красиво слънчево утро поканих почти осемгодишната ми внучка Вики да се разходи с мен до близкото езеро, което бе всъщност водохранилище за красивия ни град.

Крачехме щастливи, слушайки тихия звук на кристално чистия ручей, течащ покрай пътеката. Тя бе оградена с красиви зелени дървета и сладко ухаещи цветя. Можехме да чуваме как пеят птиците.

Попитах моята синеока, весела и невинна внучка как се готви за кръщението си.

Тя ми отговори с въпрос: “Дядо, какво е грях?”

Мълчаливо се помолих за вдъхновение и се опитах да отговоря толкова просто, колкото можех: “Грях е нарочно да не се подчиниш на Божиите заповеди. Това натъжава Небесния Отец и води до страдание и тъга”.

Явно угрижена, тя ме попита, “И как ни сполита той?”

Въпросът на първо място разкриваше чистота, но също и загриженост как да се избегне въвличането в грях.

За да разбере тя по-ясно, използвах естествените елементи около нас като илюстрация. По протежение на пътя ни намерихме каменен стълб със значителни размери отстрани на една ограда с бодлива тел; беше тежко съоръжение с растящи около него цветя, храсти и малки дръвчета. С времето тези растения щяха да станат по-големи от самия стълб.

Помня, че малко по-надолу по пътеката намерихме друг стълб, вече почти превзет малко по малко, почти незабележимо от растителността, която растеше около него. Представих си, че този стълб няма да долови, че въпреки силата му може да бъде обкръжен и унищожен от крехките растения. Стълбът можеше да си мисли, “Няма проблем. Аз съм голям и силен, и това малко растение не може да ми навреди”.

И така, когато някое близко дърво порасне, стълбът отначало не го забелязва; после започва да се наслаждава на сянката от дървото. Но дървото продължава да расте и обвива стълба с две от клонките си, които отначало изглеждат крехки, но с времето се сплитат и обкръжават стълба.

Въпреки това стълбът продължава да не осъзнава какво става.

Скоро при разходката си открихме въпросния стълб. Той беше изтръгнат от земята. Малката ми внучка изглеждаше впечатлена и ме попита, “Дядо, това ли е дървото на греха?”

Тогава й обясних, че това е само символ или пример как ни сполита грехът.

Не знам какви последици ще има за нея нашия разговор, но той ме накара да се замисля за многото лица на греха и как той се промъква в живота ни, ако му позволим.

Трябва да бъдем нащрек, защото малките избори, като това да си лягаме рано и да се будим рано, имат големи последици. Учение и Завети 88:124 ни учи, “ставайте рано, та телата и умовете ви да могат да бъдат ободрени”. Онези хора, които си лягат рано, се будят отпочинали, с ободрено тяло и ум, благословени от Господ поради подчинението.

Неща, изглеждащи маловажни, като това да си легнем късно, да не се помолим един ден, да пропуснем постене или да нарушим Господния ден – такива дребни пропуски – ще ни накарат малко по малко да изгубим чувствителността си, позволявайки ни да вършим по-лоши неща.

Когато бях юноша, вечерният ми час бе 22:00 ч. Днес това е времето, когато някои излизат да се забавляват. При все това знаем, че именно нощем се случват някои от най-лошите неща. Именно в тъмните часове някои младежи ходят по неподходящи места, където музиката и думите на песните не им позволяват да имат за свой спътник Светия Дух. Тогава, при тези обстоятелства, те стават лесна плячка на греха.

Често да станем плячка на греха започва с избор на приятели, чиито стандарти не са съвместими с Евангелието; и за да бъде популярен и приет от връстниците си, човекът прави компромиси с евангелските принципи и закони, като тръгва надолу по една пътека, носеща болка и тъга на него и хората, които го обичат.

Трябва да бъдем нащрек да не позволяваме на греха да вирее около нас. Форми на греха има навсякъде – дори например в компютъра или клетъчния телефон. Тези технологии са полезни и могат да ни донесат големи ползи. Но неподходящото им използване – например в пропиляващи времето игри, програми, които ви подтикват към плътско удоволствие или още по-лоши неща като порнография, е разрушително. Порнографията унищожава характера и е причина човекът, въвлечен в нея, да потъне в подвижния пясък на нечистотията, откъдето може да се измъкне само с много помощ.

Това ужасно чудовище носи болка и страдание както на онзи, който е въвлечен в нея, така и на неговите невинни деца, брачен партньор, баща и майка. Плодът на плътското удоволствие е горчивина и тъга. Плодът на подчинението и жертвата е сладост и вечна радост.

Решенията относно стандартите, които да следваме, трябва да бъдат взети предварително, не когато се появи изкушението. Параметрите ни трябва да бъдат следните:

• Ще направя това, защото е правилно, иде от Господ и ще ми донесе щастие.

• Няма да правя това, защото ще ме отдалечи от истината, от Господ и от вечното щастие, което Той обещава на верните и покорните.

След като Отец знае, че ние ще правим погрешни избори, Той в чудесния Си план на обич е осигурил един Спасител на света, Който да извърши единение за греховете на всички, които се покаят, дойдат при Него за помощ, утеха и прошка, онези, които желаят да вземат върху си Неговото име – Исус Христос.

Ако грешим, трябва бързо да търсим помощ, защото сами не можем да се измъкнем от капана на греха, точно както стълбът на въпросната ограда не може да си помогне сам. Някой трябва да ни помогне да се отървем от смъртоносната прегръдка.

Родителите могат да помогнат, а епископът е призован от Бог, за да ни помага. Именно при него трябва да отидем и да отворим сърцата си.

Учение и Завети 58:42–43 обяснява:

“Eто, този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня.

По това може да познаете дали човек се е покаял от греховете си: Ето, той ще ги изповяда и ще ги изостави”.

Няколко месеца след нашата разходка край езерото моята внучка бе интервюирана от епископа си – нейният баща, за кръщение. След интервюто я попитах как е минало. Тя ми отговори почти с упрек, “Дядо, интервюто е поверително. Знаеш това”.

Епископи, надявам се да погледнете на този отговор сериозно. Струва ми се, че моята внучка израсна много в разбирането си за едно доста кратко време.

Точно както дървото, което описах, носи тъга, болка, страдание и хващане в клопка, едно друго дърво може да донесе обратното. Това е упоменато в 1 Нефи 8:10–12:

“И стана така, че съгледах едно дърво, чиито плод беше желателен, за да направи човека щастлив.

И стана така, че аз отидох и взех от плода му; и видях, че той беше най-сладкият, повече от всичко друго, което бях вкусвал дотогава. Да, и аз видях, че плодът на дървото беше бял и белотата му надминаваше всяка друга белота, която бях виждал някога.

И след като взех от плода му, той изпълни душата ми с извънредно велика радост”.

Скъпи братя и сестри, останете силни и правете правилни избори, които ще ви позволят да ядете от плода на дървото на живота. Ако поради някаква причина сгрешите или напуснете пътеката, нашата ръка е протегната и ние ви казваме, “Елате. Има надежда. Обичаме ви и искаме да ви помогнем да бъдете щастливи”.

Небесният Отец ни обича толкова много, че е дал Своя единствен Син, Исус Христос.

Исус Христос ни обича толкова много, че Той отдал живота Си в Единението за нашите грехове!

Какво желаем да дадем ние, за да бъдем чисти и да получим тази радост?

За тези истини давам аз своето свидетелство в святото име на Исус Христос, амин.