Свободният избор: важна част от плана на живота
Старейшина Робърт Д. Хейлз
от Кворума на дванадесетте апостоли
Всеки път когато изберем да дойдем в Христа, да вземем Неговото име върху си и да следваме служителите Му, ние вървим напред по пътеката към вечен живот.
Неотдавна получих писмо от един приятел отпреди повече от 50 години, който не е член на нашата Църква. Бях му изпратил свързани с Евангелието материали за четене, на които той отговори: “Първоначално ми беше трудно да разбирам значението на типично мормонския жаргон, като например свободен избор. Страница с обяснения на такива термини би била от полза”.
Бях изненадан, че той не разбираше какво имаме предвид с думите свободен избор. Обърнах се към един онлайн речник. От десетте определения и значения на думата, нито едно не изразяваше идеята за избор. Ние проповядваме, че свободният избор е дадената ни от Бог способност и привилегия да избираме и да “действа(ме) сами за себе си, а не да (ни) се въздейства”1. Свободният избор е да действаме, носейки отговорност за своите действия. Свободата на избор е важна част от плана на спасение. Имайки я, ние сме “свободни да избер(ем) свобода и вечен живот чрез Великия Ходатай на всички човеци, или да избер(ем) пленничество и смърт, според пленничеството и властта на дявола”2.
Думите на един познат химн ясно учат на този принцип:
Знай, всяка душа е свободна
да избере своя живот и битие,
защото дадена ни е истината проста:
Бог в небесата насила не праща3.
За да дам отговор на въпроса на моя приятел, както и на въпросите на добри мъже и жени по света, нека споделя с вас повече от нашето познание за значението на свободния избор.
Преди да дойдем на тази земя, Небесният Отец представил Своя план на спасение – план да дойдем на земята и да получим тяло, да избираме между доброто и злото и да се развиваме, за да станем като Него и завинаги да заживеем в присъствието Му.
Нашата свобода на избор – способността ни да избираме и действаме сами за себе си, е основен елемент на този план. Без свободата на избор нямаше да можем да избираме правилно и да се развиваме. При все това, със свободата на избор, ние можем да избираме неправилно, да извършваме грехове и да изгубим възможността отново да живеем с Небесния Отец. Поради това е бил осигурен Спасител, Който да страда за нашите грехове и да ни изкупи, ако се покаем. Чрез Своето безпределно Единение Той “осъществи плана на милостта, за да задоволи изискванията на правосъдието”4.
След като Небесният Отец изложил Своя план, Луцифер пристъпил и казал, “Изпрати Мен. Аз … ще изкупя цялото човечество, тъй че нито една душа няма да бъде изгубена … Ето защо, Отдай ми Твоята почит”5. Този план бил отхвърлен от Отца, защото щял да ни лиши от свободата да избираме. Това наистина бил един бунтовнически план.
Тогава Исус Христос, “Любим и Избран от началото” Син на Отца, упражнил Своята свобода на избор и казал, “Отче, да бъде волята Ти и да бъде Твоя славата, завинаги”6. Той става наш Спасител – Спасителят на света.
Поради непокорството на Луцифер избухнал голям духовен конфликт. Всяко едно от децата на Небесния Отец имало възможността да упражни свободната воля, която Небесният Отец им бил дал. Ние сме избрали да имаме вяра в Спасителя Исус Христос – да дойдем при Него, да Го следваме и да приемем плана, който Небесният Отец представил за наше добро. Но една трета от децата на Небесния Отец нямали вяра да следват Спасителя и вместо това избрали да следват Луцифер или Сатана7.
И Бог казал, “Затова, тъй като Сатана се разбунтува срещу Мен и поиска да унищожи свободата на избор на човека, която Аз, Господ Бог, му бях дал, … Аз сторих чрез силата на Моя Единороден той да бъде низвергнат”8. Онези, които последвали Сатана, изгубили възможността да получат смъртно тяло, да живеят на земята и да се развиват. Те изгубили своята свобода на избор заради начина, по който я използвали.
Днес единствената сила, която Сатана и неговите последователи имат, е да ни изкушават и изпитват. Тяхната единствена радост е да ни направят “окаяни като (тях самите)”9. Тяхното единствено щастие идва, когато ние не се подчиняваме на Господните заповеди.
Но помислете върху следното: в своето доземно състояние ние сме избрали да следваме Спасителя Исус Христос! И понеже сме направили това, на нас ни било позволено да дойдем на земята. Свидетелствам, че когато сега, тук на земята, избираме същия път – да следваме Спасителя – ние ще получим дори още по-голяма благословия във вечността. Но нека на всички е ясно: ние трябва да продължаваме да избираме да следваме Спасителя. Залогът е вечността, и мъдрото упражняване на нашата свобода на избор е задължително, за да можем да получим вечен живот.
Чрез Своя живот нашият Спасител ни е показал как да упражняваме своята свобода на избор. Като момче в Ерусалим Той преднамерено избрал да “се намер(и) около дома на Отца (Си)”10. В Своето служение той покорно избирал “да върш(и) волята на (Своя) Отец”11. В Гетсимания Той избрал да изстрада всички неща, казвайки “не Моята воля, но Твоята да бъде. И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше”12. На кръста Той избрал да обича Своите врагове, като се молел, “Отче, прости им, защото не знаят какво правят”13. След това, за да може окончателно да покаже, че избира Сам за Себе Си, Той бил оставен сам. “Боже Мой, защо си Ме оставил?”, попитал Той14. Накрая Той упражнил Своята свобода на избор, издържайки докрай, докато могъл да каже, “Свърши се”15.
Макар да “бил във всичко изкушен като нас”16, с всеки избор и постъпка Той упражнявал своята свобода на избор да бъде наш Спасител – да скъса за нас веригите на греха и смъртта. И чрез Своя съвършен живот Той ни учи, че когато избираме да вършим волята на нашия Небесен Отец, нашият свободен избор се запазва, нашите възможности се увеличават и ние се развиваме.
Доказателство за тази истина може да се намери навсякъде из Писанията. Иов загубил всичко, при все това избрал да остане верен и получил вечните Божии благословии. Мария и Иосиф избрали да последват предупреждението на ангела да избягат в Египет и животът на Спасителя бил опазен. Джозеф Смит избрал да следва напътствията на Мороний и Възстановяването се развило така, както било предречено. Всеки път когато изберем да дойдем в Христа, да вземем Неговото име върху си и да следваме служителите Му, ние вървим напред по пътеката към вечен живот.
В нашето земно пътуване е полезно да помним, че обратното също е вярно: когато не спазваме заповедите и не следваме подтиците на Светия Дух, възможностите ни се ограничават; способността ни да действаме и да се развиваме намалява. Когато Каин отнел живота на брат си, защото обичал Сатана повече от Бог, неговото духовно развитие спряло.
В моята младост научих един важен урок как действията могат да ограничат свободата ни. Един ден моя баща ми даде задачата да лакирам един дървен под. Избрах да започна от вратата, като навлизам навътре в стаята. Когато бях почти приключил, осъзнах, че не си бях оставил място да изляза. От другата страна нямаше нито прозорец, нито врата. Буквално се бях изолирал в ъгъла. Нямаше къде да отида. Нямах изход.
Всеки път, когато не се подчиним, ние по един духовен начин се изолираме в ъгъла и ставаме пленници на своите избори. Макар да сме духовно изолирани в ъгъла, винаги има път назад. Като покаянието, да се обърнеш и да прекосиш току-що лакиран под означава работа – той отново да се шлайфа и лакира! Връщането при Господ не е лесно, но си струва.
Когато разберем трудността на покаянието, ние можем да оценим благословията да имаме Светия Дух, Който да напътства нашата свобода на избор, и Небесен Отец, Който ни дава заповеди и да ни укрепва и поддържа в спазването им. Ние също така разбираме как подчинението на заповедите в края на краищата защитава нашата свобода на избор.
Например, когато се вслушваме в Словото на мъдростта, ние се освобождаваме от робството на лошото здраве и пристрастяването към вещества, които буквално ни отнемат способността да действаме сами за себе си.
Когато се подчиняваме на съвета да избягваме задлъжняването, ние използваме свободния си избор и получаваме свободата да използваме остатъчния си доход, за да благославяме и помагаме на други хора.
Когато следваме пророческия съвет да провеждаме семейна домашна вечер, семейна молитва и семейно изучаване на Писанията, домовете ни се превръщат в инкубатор за духовен растеж на децата ни. Там ние им преподаване Евангелието, даваме им свидетелство, изразяваме обич и ги изслушваме, когато те споделят своите чувства и преживявания. Чрез нашите праведни избори и действия ние ги освобождаваме от тъмнината, като затвърждаваме техния избор да ходят в светлината.
Светът учи много лъжи относно свободата на избор. Мнозина поддържат следното верую, “Яжте, пийте и се веселете; … и ако бъде тъй, че ни намерят за виновни, Бог ще ни удари няколко камшика и накрая ще бъдем спасени”17. Други отхвърлят всякаква религиозност и отричат съществуването на Бог. Те убеждават себе си, че не съществува “противопоставяне във всички неща”18 и затова “каквото и да върши човек, нищо не е престъпление”19. Това “разруш(ава) мъдростта Божия и вечните Му цели”20.
Противоположно на светските поучения, Писанията ни учат, че ние имаме свободен избор и че праведното упражняване на този избор винаги влияе на възможностите, които имаме, и на способността ни да влияем върху тях и да се развиваме вечно.
Например, чрез пророк Самуил Господ дал ясна заповед на цар Саул:
“Господ ме изпрати да те помажа цар … сега, прочее послушай гласа на Господните думи …
… Иди сега та порази Амалика, обречи на изтребление всичко, що има”21.
Но Саул не последвал Господната заповед. Той следвал принцип, който наричам “избирателно подчинение”. Разчитайки на собствената си мъдрост, той пощадил живота на цар Агаг и довел най-добрите овце, волове и други животни.
Господ открил това на пророк Самуил и го изпратил да махне Саул от престола. Когато пророкът пристигнал, Саул казал, “изпълних Господната заповед”22. Но пророкът знаел истината, казвайки, “Що значи тогава това блеене на овци в ушите ми, и тоя рев на говеда, що слушам?”23
Саул извинил действията си, като обвинил другите хора, казвайки, че хората задържали животните, за да ги жертват на Господ. Пророкът дал ясен отговор: “Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието (на Господните заповеди) е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни”24.
Накрая Саул признал грешката си, “Съгреших; защото пристъпих Господното повеление и твоите думи, понеже се убоях от людете и послушах техния глас”25. Понеже Саул не спазил точно заповедта – защото избрал частното подчинение – той изгубил възможността – свободата – да бъде цар.
Мои братя и сестри, с точност ли се подчиняваме на Господния глас, гласа на Неговите пророци? Или, подобно на Саул, следваме принципа на избирателно подчинение и се страхуваме от човешки укори?
Признавам, че всички ние допускаме грешки. Писанията ни казват, “всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога”26. На хората, които са заробени от своите минали неправедни избори, изолирани в тъмния ъгъл, без всичките благословии, които са на разположение чрез праведното упражняване на свободата на избор, ние изразяваме своята обич. Върнете се! Излезте от тъмния ъгъл в светлината. Дори ако е необходимо да повървите по току-що лакиран под, усилието си струва. Вярвайте, че “чрез Единението Христово цялото човечество (включително вие и аз) може да се спаси чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието”27.
Когато часът на Неговото Единение наближил, Спасителят изрекъл Своята велика застъпническа молитва, говорейки на всеки от нас, казвайки: “Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал”28 “А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил”29.
Давам моето специално свидетелство, че Те са живи. Когато праведно упражняваме своята свобода на избор, ние Ги опознаваме, ставаме по-подобни на Тях и се подготвяме за деня, в който “всяко коляно ще се преклони и всеки език ще се изповяда”, че Исус е наш Спасител30. Нека продължим да следваме Него и нашия Небесен Отец, така както сме направили в началото, се моля в святото име на Исус Христос, амин.