Матей 14:22–33
„Не бойте се!“
Исус Христос ходи по водата и кани Петър да направи същото. Като вижда вятъра и вълните, Петър започва да потъва и да призовава Спасителя за помощ. Този урок може да ви помогне да следвате примера на Петър и да се обръщате към Спасителя по време на плашещи или трудни ситуации.
Предложения за дейности за изучаване
Исус може да ни успокоява по време на житейски бури
На това изображение е представен ужасяващ момент от живота на апостол Петър. В Матей 14:30 пише следното: „(Петър се) уплаши и като потъваше, извика: Господи, избави ме!“.
-
Кои ситуации в днешно време могат да накарат младите хора да се чувстват като Петър?
-
Има ли нещо в живота ви, което ви кара да се чувствате уплашени или да усещате, че потъвате?
Помислете за момент къде или към кого обикновено се обръщате за помощ и мир, когато се чувствате по този начин.След като чудодейно нахранва над пет хиляди души, Исус Христос моли учениците Си „да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна“ на Галилейското езеро ( Матей 14:22).
Прочетете Матей 14:23–33 и потърсете истини за Спасителя, които могат да ви помагат да се обръщате към Него, когато се чувствате уплашени или усещате, че потъвате. Обърнете внимание на мислите и чувствата, които идват от Светия Дух. Той може да ви помогне да разпознаете как тези истини се отнасят за това, което преживявате. Напишете откритите от вас истини в дневника си за изучаване или в своя екземпляр на Писанията. (Бележка: „Четвъртата стража“ е между 3:00 ч. и 6:00 ч. след полунощ.)
-
Какви истини научихте от този разказ?
-
Върху какво е съсредоточен Петър, когато стои върху водата? Какво кара Петър да потъне?
-
Какво научихте за Исус Христос, което може да ви помага да се обръщате към Него, когато се чувствате уплашени или имате големи трудности?
Съсредоточавайте се върху Спасителя
От примера на Петър научаваме върху какво трябва да се съсредоточаваме. Припомнете си какво се случва с Петър, когато той се съсредоточава върху Исус Христос, и какво се случва, когато той измества вниманието си към бурята около себе си (вж. стихове 28–31). Напишете върху лист хартия нещо в живота или бъдещето си, което може да ви се струва непосилно. Поставете този лист хартия от лявата си страна. Сега поставете изображение на Исус Христос или нещо друго, което ви напомня за Него, от дясната си страна. Редувайте съсредоточаването на мислите и погледа си върху непосилната ситуация и след това върху изображението на Исус Христос.
-
Как съсредоточаването върху вярата ви в Исус Христос и Неговата сила и любов към вас може да ви помага в трудни ситуации?
-
По какви начини можете да се съсредоточавате върху Спасителя по време на трудности?
За да завършите този урок, запишете впечатленията, които сте получили. Какво научихте за Исус Христос и за причините, поради които следва да се обръщаме към Него, когато потъваме? Какво смятате да правите, за да търсите подкрепа от Него?
Коментари и информация за историческите обстоятелства
По какъв начин се променя животът ни, когато се съсредоточаваме върху Исус Христос?
Президент Хауърд У. Хънтър (1907 – 1995) учи:
Твърдо съм убеден, че ако като отделни хора, семейства, общности и народи можем, подобно на Петър, да държим погледа си върху Исус, бихме могли също да крачим победоносно по „надигащите се вълни на неверието“ и да стоим „без страх сред връхлитащите ветрове на съмнението“. Но ако отместим очите си от Този, в Когото трябва да вярваме, нещо тъй лесно да сторим и което светът тъй много се изкушава да прави, ако погледнем силата и яростта на онези ужасни и разрушителни стихии около нас, вместо Него, Който може да ни помогне и спаси, тогава неминуемо ще потънем в едно море на конфликти, тъга и отчаяние.
(Учения на президентите на Църквата: Хауърд У. Хънтър, 2015 г., с. 61–62)
Maтей 14:27 . Как можем да „дерзаем“, когато изпитваме трудности?
Старейшина Роналд A. Расбанд от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява:
Не можем да „дерзаем“ ( Учение и завети 68:6) и да сме потънали в страх. Двете понятия – дерзая и страх – са взаимно изключващи се. …
Да дерзаем означава да се уповаваме на Него, когато нещата не се получат според плановете ни. Означава да продължаваме напред, когато трудни задачи и обрати ни отведат в неочаквани посоки, когато трагични случаи разбият мечтите ни. Но Господ ни напомня: „Радостта ви на този свят не е пълна, но в Мен е пълна радостта ви“ ( Учение и завети 101:36).
(Роналд А. Расбанд, „Исус Христос е решението“ (вечер с висш ръководител, 8 фев. 2019 г.)
Как страхът може да ни кара да губим благословиите, които дава Спасителят?
Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли споделя следното изявление:
Тази история от Писанията ни напомня, че първата стъпка от идването ни при Христос – или Неговото идване при нас – може да ни изпълни с нещо много подобно на чист ужас. Не трябва да е така, но понякога е. Една от великите иронии на Евангелието е, че самият източник на помощ и безопасност, който ни се предоставя, е нещото, от което ние бягаме в земното си късогледство. Виждал съм проучватели да бягат от кръщение, по някаква причина. Виждал съм старейшини да бягат от мисионерско призование. Виждал съм влюбени да бягат от брака. Виждал съм и млади двойки да бягат от страх да създадат семейства и бъдеще. Твърде често прекалено много от нас бягат точно от нещата, които ще ни благославят, спасяват и утешават. Твърде често гледаме на евангелските обещания и заповеди като на нещо, от което да се боим и после да изоставим.
(Джефри Р. Холанд, „Come unto Me“ (духовно послание в Университета Бригъм Йънг, 2 март 1997 г.), с. 8, speeches.byu.edu)