Глава 1
Възстановяването на Евангелието – зората на един по-светъл ден
„Възстановяването на това славно Евангелие започва с явяването на Отца и Сина на момчето Джозеф“.
Из живота на Гордън Б. Хинкли
През целия си живот президент Гордън Б. Хинкли изпитва дълбоко уважение към хората и местата, които имат отношение към възстановяването на Евангелието. Той чувства особена благодарност за Джозеф Смит и неговата роля във Възстановяването и споделя как изпитва „все по-нарастващо желание да дава свидетелство за божествеността на Господ и мисията на Пророка Джозеф Смит“1.
През 1935 г., докато Гордън се прибира у дома от мисията си в Англия, той и други завръщащи се мисионери посещават Свещената горичка и хълма Кумора. Те също така посещават затвора Картидж, където Пророкът Джозеф и Хайръм Смит са мъченически убити. Те ходят по прашните пътища на Наву – красивият град, който изгонените светии построяват на мястото на блатата. Несъмнено Гордън размишлява върху изпитанията и триумфите на ранните светии, докато посещава тези места и докато продължава пътя си на запад до Солт Лейк Сити по маршрута на пионерите.
Гордън Б. Хинкли се връща по тези свети места многократно през последвалите десетилетия. На коледното послание на Първото президентство на 3 декември 2000 г., той споделя следното свое преживяване при посещение на Свещената горичка:
„Преди няколко години ми беше дадена задачата да посетя конференцията на кол Рочестър Ню Йорк. В събота казах на братята, които бяха с мен: „Нека станем рано сутринта, неделя сутрин, и отидем в Свещената горичка преди конференцията“. Всички се съгласиха. И така, много рано през онзи пролетен Господен ден, президентът на мисия, президентът на кол, регионалният представител и аз отидохме до Палмира и навлязохме в горичката. Там нямаше никой. Беше спокойно и красиво. През нощта беше валяло. По дърветата бяха пораснали малки нови листа.
Говорихме тихо. Коленичихме на влажната земя и се помолихме. Не чухме доловим глас. Не видяхме видение. Но по един неопределим начин в умовете на всеки един от нас беше изявено, че да, описаното от Джозеф събитие се е случило там точно по начина, по който той го е описал. Там Бог, нашият Вечен Отец и Неговият Възлюбен Син, възкресеният Господ Исус Христос, се явяват на едно 14-годишно момче и му говорят. Тяхната несравнима светлина го озарява и той получава напътствия какво трябва да направи.
Това величествено събитие, Първото видение, дава начало на възстановяването на Христовата църква на земята. Така след вековете тъмнина се ражда славната зора на един нов ден. По-късно се дава Книгата на Мормон, за да служи като още едно свидетелство за Господ Исус Христос. Неговото върховно свещеничество е възстановено под ръцете на тези, които са били негови носители в древността. Ключове и власт се дават на Пророка и неговите сподвижници. Древната Църква отново е основана на земята с всичките благословии, власт, учения, ключове и принципи на предишни диспенсации. Това е (Христовата) Църква. Тя носи Неговото име. Управлява се чрез Неговото свещеничество. Няма под небето друго име, чрез което човеците да бъдат спасени. Джозеф Смит … става велик свидетел за това име“2.
Учения на Гордън Б. Хинкли
1
След смъртта на Спасителя, Църквата, която Той организира, изпада във вероотстъпничество.
(Исус Христос) е най-важната фигура в човешката история, зенитът на времената и периодите на всички човеци.
Преди смъртта Си, Той ръкополага Своите апостоли. Те продължават Неговото дело. Така Неговата Църква е организирана3.
След смъртта на Спасителя, Църквата, която Той организира, изпада във вероотстъпничество. Изпълняват се словата на Исайя, който казва: „Земята също е осквернена под жителите си, защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, нарушиха вечния завет“ (Исайя 24:5)4.
Посланията на Павел призовават за сила сред последователите на Христос, за да не попаднат в пътеките на нечестивия. Но духът на отстъпничеството накрая надделява5.
Минават векове. Тъмен облак надвисва над земята. Исайя го описва по следния начин: „Защото ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак – племената“ (Иса. 60:2).
Настъпва период на грабежи и страдания, белязан от дълги и кървави войни. … Това е епоха на безнадеждност, векове на васали и крепостници.
Отминава първото хилядолетие и настъпва второто. Първите му векове не предлагат нищо различно. Това е време, преизпълнено със страх и страдание6.
2
Ренесансът и Реформацията подготвят пътя за възстановяването на Евангелието.
Някак в този дълъг период на мрак се запалва свещ. Епохата на Ренесанса донася със себе си разцвет на знанието, изкуството и науката. Раждат се смели и храбри мъже и жени, които поглеждат към небесата в търсене на Бог и Неговия Божествен Син. Така възниква Реформацията7.
Реформаторите полагат усилия да променят (християнската) църква, открояват се мъже като Лутер, Мелантон, Хюз, Цвингли и Тиндейл. Това са мъже с голяма смелост, някои от които изстрадват жестока смърт заради своите вярвания. Протестантството се ражда с призив за реформи. Когато тези реформи не се осъществяват, реформаторите организират свои собствени църкви. Те правят това без свещеническа власт. Тяхното единствено желание е да имат свободата да се покланят на Бог така, както чувстват, че следва да Му се покланят.
Докато това голямо брожение обхваща християнския свят, политическите сили не бездействат. Избухва Американската война за независимост, в резултат на която се ражда нация, чиято Конституция забранява на управлението на страната да се меси в религиозните въпроси. Настъпва зората на нов ден, славен ден. Така Църквата вече не е държавна. Нито една вяра не се поставя над друга.
След векове на мрак, болка и борба идва момента за възстановяване на Евангелието. Древните пророци са говорили за този дългоочакван ден.
Цялата история води до този период. Вековете, с цялото тяхно страдание и цялата тяхна надежда, са идвали и са си отивали. Всемогъщият съдия на народите, Живият Бог, е определил, че времето, за което пророците са говорили, следва да настъпи. Даниил вижда как един камък, изсечен от планината не с ръце, ще стане голяма планина и ще изпълни цялата земя (вж. Даниил 2:35, 44)8.
3
Възстановяването започва с явяването на Отца и Сина на Джозеф Смит.
И тогава, след като много поколения идват и си отиват по земята – толкова много от тях в противоречие, омраза, тъмнина и зло – настъпва великият нов ден на Възстановяването. Възстановяването на това славно Евангелие започва с явяването на Отца и Сина на момчето Джозеф9.
Наистина колко забележително е това видение през 1820 г., когато Джозеф се моли в горичката и там пред него се явяват Отца и Синът. Единият от Тях му проговаря, като го нарича по име и казва, посочвайки другия: „Този е Моят Възлюбен Син! Него слушай!“ (Джозеф Смит – История 1:17).
Нищо сравнимо с това не се е случвало преди. Човек се чуди защо е било толкова важно Отца и Сина да се явят едновременно. Мисля, че това се случва защото така Те въвеждат диспенсацията на пълнотата на времената, последната и заключителна диспенсация, в която са събрани заедно елементите на всички предишни диспенсации. Това е последната глава в дългата хроника на отношенията на Бог с мъжете и жените по земята10.
Всяко направено от нас твърдение за получена божествена власт, всяка истина, която излагаме по отношение на валидността на това дело, всички те дават своето начало в Първото видение на момчето пророк. Без това събитие няма много, което да кажем. С него се вдига завесата на диспенсацията на пълнотата на времената, за която Бог е обещал, че ще възстанови пълната сила, дарове и благословии на всички предходни диспенсации11.
4
Възстановени са свещеническата власт и ключове.
Възстановявайки Аароновото свещеничество, възкресеният Йоан Кръстител полага ръце на главите на Джозеф Смит и Оливър Каудъри и казва: „На вас, съслужители мои, в името на Месията, аз предавам Свещеничеството на Аарон, което държи ключовете за служението на ангелите и на евангелието на покаянието, и на кръщението чрез пълно потапяне за опрощение на греховете“ (У. и З. 13:1)12.
Това е последвано от посещението на апостолите на Господ Исус Христос – Петър, Яков и Йоан, които предават на Джозеф Смит и Оливър Каудъри Мелхиседековото свещеничество, което тези апостоли са получили от ръцете на Самия Господ13.
Трима от апостолите (на Спасителя) – Петър, Яков и Йоан – се явяват на Джозеф и Оливър някъде „в пустошта“ на брега на река Саскуахана (вж. У. и З. 128:20). Те поставят ръце върху главите им и им дават тази свята власт. …
Мога да проследя моето свещеничество в пряка последователност до това събитие. Тя е както следва: Бях ръкоположен от Дейвид О. Маккей, който е ръкоположен от Джозеф Ф. Смит, който е ръкоположен от Бригъм Йънг, който е ръкоположен от Тримата свидетели, които са ръкоположени от Джозеф Смит-мл. и Оливър Каудъри, които са ръкоположени от Петър, Яков и Йоан, които са ръкоположени от Господ Исус Христос.
По подобен начин то е дадено (на всеки един носител на Мелхиседековото свещеничество). Всеки един от вас, братя, носители на това свещеничество, също сте го получили в пряка последователност от ръкополагането, извършено от Петър, Яков и Йоан14.
5
Чрез Джозеф Смит Господ разкрива истини, които ни открояват от останалите църкви.
Позволете ми да изброя няколко от многобройните учения и практики, които ни разграничават от всички останали църкви, и всички те са получени чрез откровение от младия пророк. Те са ви познати, но си заслужава да ги повторим и да размишляваме над тях.
Божеството
Първото от тях … е явяването на Самия Бог и Неговия Възлюбен Син, възкресения Господ Исус Христос. По мое мнение, това величествено божествено проявление е най-великото събитие след раждането, живота, смъртта и възкресението на нашия Господ в средата на времето.
Нямаме информация за каквото и да било друго събитие, равно на това.
В продължение на векове хората се събират и спорят за естеството на Божеството. През 325 година Константин събира учени от различни фракции в Никея. След мъчителен двумесечен дебат, те постигат съгласие и приемат определение, което в продължение на поколения се е приемало за доктринално изложение сред християните относно Божеството.
Каня ви да прочетете това определение и да го сравните с твърдението на момчето Джозеф. Той просто казва, че Бог е застанал пред него и му е говорил. Джозеф може да Го види и чуе. Той има формата на човек, реално съществуваща Личност. До него е застанал възкресеният Господ, отделна Личност, Която Той представя като Своя Възлюбен Син, с Когото Джозеф също говори.
Твърдя, че за краткото време на това забележително видение Джозеф научава повече за Божеството от всички учени и духовници от миналото.
В това божествено откровение отново е потвърдена без никакво съмнение реалността на буквалното възкресение на Господ Исус Христос.
Това знание за Божеството, скрито от света в продължение на векове, е първото велико учение, което Бог открива на Своя избран служител15.
Книгата на Мормон е допълващо Библията свидетелство
Следващата ми тема засяга още едно много важно нещо, което Бог е разкрил.
Християнският свят приема Библията за слово Божие. Повечето хора нямат представа по какъв начин тя е достигнала до нас.
Тъкмо прочетох една новоиздадена книга на виден учен. От информацията, която той предоставя, е явно, че различните книги са събрани по доста разхвърлян начин. В повечето случаи текстовете се изготвят дълго след описаните в тях събития. Човек основателно може да попита: „Истинна ли е Библията? Тя наистина ли е словото Божие?“
Ние отговаряме, че е толкова вярна, доколкото е правилно преведена. Господната ръка е действала в нейното написване. Но тя вече не е единствена. Съществува още едно свидетелство за описаните в нея важни и значими истини.
Писанията заявяват, че „от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа“ (2 Коринтяните 13:1).
Книгата на Мормон излиза наяве чрез дара и силата Божии. Говори като глас от прахта, като свидетелство за Сина Божий. Говори за Неговото раждане, служение, разпъване, Възкресение и за Неговото явяване на праведните в земята Изобилие на американския континент.
Тя е нещо осезаемо, което може да бъде държано в ръце, прочетено и подложено на проверка. Между кориците си съдържа обещание с божествен произход. Вече милиони хора са го подложили на проверка и са открили, че това е един истинен и свещен летопис. …
Както Библията е свидетелството на Стария свят, Книгата на Мормон е свидетелството на Новия. Те заедно оповестяват Исус като Син на Отца. …
Тази свята книга, дадена като откровение от Всемогъщия, наистина е още едно свидетелство за божествеността на нашия Господ16.
Свещеническа власт и организация на Църквата
Свещеничеството е властта да се действа от името на Бог. Прочетох наскоро (една) книга (за) вероотстъпничеството на първоначалната Църква. Ако властта на тази Църква е изгубена, по какъв начин трябва да се възстанови?
Свещеническата власт се дава от единственото място, откъдето може да се даде, тя се дава от небесата. Дадена е от ръцете на хората, които са я държали, когато Спасителят е бил на земята. …
Колко красиво е разгръщането на модела на възстановяването, довел до организирането на Църквата през 1830 г. … Самото име на Църквата е дадено чрез откровение. На кого е била току-що организираната Църква? На Джозеф Смит ли? На Оливър Каудъри ли? Не, това е Църквата на Исус Христос, възстановена на земята в тези последни дни17.
Семейството
Друго велико и единствено по рода си откровение, дадено на Пророка, е планът за вечен живот на семейството.
Семейството е творение на Всемогъщия. То представлява най-свещената от всички връзки. Представлява най-сериозното от всички начинания. То е основната единица на обществото.
Чрез откровение от Бог към Неговия пророк се дават ученията и властта, според които семействата се запечатват заедно не само за този живот, но и за цялата вечност18.
Невинността на малките деца
Невинността на малките деца е друго откровение, което Бог е дал посредством Пророка Джозеф. Общоприета е практиката да се кръщават бебета за премахване на последиците от нещо, описано като грехът на Адам и Ева. Според ученията на Възстановяването, кръщението служи за опрощаване на личните ни грехове. То се превръща в един вид завет между Бог и човека. Сключва се на отговорна възраст, когато човек е достатъчно възрастен, за да може да различава правилното от грешното. Извършва чрез пълно потапяне, което символизира смъртта и погребението на Исус Христос и Неговото Възкресение19.
Спасение за мъртвите
Ще продължа, като спомена още една открита истина. Казано ни е, че Бог не гледа на лице, и все пак не знам за друга Църква, която да се грижи за заминалите от другата страна на завесата на смъртта, така че да могат да получат всяка предоставяна на живите благословия. Великото учение за спасение на мъртвите е уникално за тази Църква. … На починалите се предоставя същата възможност като на живите. Отново, каква славна и чудесна възможност е предоставил Всемогъщият чрез Своето откровение към Неговия пророк20.
Естеството, целта и потенциала на Божиите чеда
Открива се и вечното естество на човека. Ние сме синове и дъщери Божии. Бог е Отец на нашите духове. Живели сме преди да дойдем тук. Имали сме личност. Родени сме в този живот според божествен план. Тук сме, за да се изпита нашето достойнство чрез упражняване на нашата свобода на избор, която Бог ни е дал. Когато умрем, ще продължим да живеем. Нашият вечен живот се състои от три фази: първата е нашето доземно съществуване, втората е нашето земно съществуване, третата – нашето съществуване след смъртта. Със смъртта умираме за този свят и преминаваме през завесата в сферата, за която сме достойни. Отново, това скъпоценно учение е уникално за тази Църква и е единствено по рода си и ни е дадено чрез откровение21.
Съвременно откровение
Предложих това кратко обобщение на многото знание и власт, които Бог излива върху Неговия пророк. … Има още едно, което трябва да спомена. Това е принципът на съвременното откровение. Символът на вярата, написан от Пророка, гласи:
„Ние вярваме във всичко, което Бог е разкрил, във всичко, което понастоящем разкрива, и вярваме също, че Той все още ще разкрива много велики и важни неща, принадлежащи на Царството Божие“ (Символът на вярата 1:9).
Една растяща Църква, която се разпростира по земята в тези сложни времена, се нуждае от неспирно откровение от небесния престол, за да може да бъде ръководена и придвижвана напред.
Ние свидетелстваме, че, чрез молитва и грижливо търсене на волята Господна, се получават напътствия, дават се откровения и Господ благославя Своята Църква, докато тя се движи напред по пътеката на своята съдба.
Върху здравата основа на божественото призование на Пророка и даваните му от Бог откровения, ние продължаваме напред22.
Като15-ти пророк след Джозеф Смит и приемник на пророческата мантия, която му е била дадена, аз тържествено давам своето свидетелство, че разказът на Пророка Джозеф Смит за (събитията на Възстановяването) е истинен, че Отец е дал свидетелство за божествеността на Своя Син, че Синът е дал напътствия на момчето пророк и че в резултат са последвали редица събития, които са довели до организирането на „единствената истинска и жива Църква по лицето на цялата земя“ (У. и З. 1:30)23.
Предложения за изучаване и преподаване
Въпроси
-
Защо за хората по света е нужно Църквата и Евангелието на Исус Христос да бъдат възстановени? (Вж. раздел 1.) По какви начини Господ подготвя пътя за възстановяването на Евангелието? (Вж. раздел 2.)
-
Помислете върху ученията на президент Хинкли относно Първото видение (вж. раздел 3). По какви начини ви е повлияло вашето свидетелство за Първото видение?
-
Защо е било необходимо свещеничеството да бъде възстановено чрез небесни пратеници? (Вж. раздел 4.) Защо е важно за носителите на Мелхиседековото свещеничество да могат да проследят своята свещеническа власт до Исус Христос?
-
В раздел 5 прегледайте обобщението на някои от дадените чрез откровение на Пророка Джозеф Смит истини. Как тези истини са благословили живота ви? Как можем да помагаме на децата да разбират и ценят тези истини?
Свързани с темата стихове:
Исайя 2:1–3; Деянията 3:19–21; Откровението 14:6–7; 2 Нефи 25:17–18; У. и З. 128:19–21
Помощни материали за изучаване
„Личното ви изучаване на Евангелието е най-ефективно, когато сте учени със Светия Дух. Винаги започвайте личното си изучаване на Евангелието, като се молите Светият Дух да ви помогне в изучаването“ (Проповядвайте Моето Евангелие, 2004 г., с. 18).