Глава 19

Свещеническото ръководство в Църквата на Исус Христос

„Господ се грижи за това дело. Това е Неговото царство. Ние не сме като овце без пастир. Не сме като армия без предводител“.

Из живота на Гордън Б. Хинкли

Президент Гордън Б. Хинкли си спомня: „Първата ми отговорност в Църквата, най-първото ми призование, бе съветник на момчето, което председателстваше над нашия кворум на дяконите. Нашият добър епископ ме извика и ми каза за това призование. Бях изключително впечатлен. Бях разтревожен и загрижен. Ако искате вярвайте, но като момче бях доста срамежлив и необщителен, и мисля, че онова призование да служа като съветник в кворума на дяконите ме тревожеше точно толкова, колкото настоящата ми отговорност, съобразена с моята възраст и опит“¹.

Президент Хинкли изпитва същите чувства през 1961 г., когато е призован да служи като член на Кворума на дванадесетте апостоли. На първата си реч на обща конференция, той казва:

„Мисля, че чувствам известна тежест от отговорността да бъда свидетел за Господ Исус Христос пред един свят, който няма желание да Го приема. „Така удивен съм от неземната любов, с която Исус ми дари Своя благослов“. Смирен съм от увереността на Господния пророк в мен и от израза на обич от страна на тези мои братя. … Моля се за сила, моля се за помощ, моля се за вярата и волята да се подчинявам“².

На 1 април 1995 г. президент Хинкли говори на свещеническата сесия на обща конференция, след като членовете на Църквата за първи път са го подкрепили като техен пророк и президент. За 14 години преди това, той е служил като съветник на трима президенти на Църквата. Многократно е свидетелствал за тяхното божествено призование и увещава светиите от последните дни да следват техните напътствия. Вече призован на тяхно място, вътрешната необходимост да се осланя на Господ не е намаляла от времето, когато е бил призован като дякон или апостол. Той дори още по-остро чувства своята нужда от Господната подкрепяща сила. Той казва:

„Вашите вдигнати ръце на тържественото събрание тази сутрин са израз на вашата готовност и желание да подкрепяте нас, вашите братя и служители, с вашето доверие, вяра и молитви. Дълбоко благодарен съм, че изразихте това. Благодаря, на всеки един от вас. Уверявам ви, че съгласно начина, по който Господ е подредил този процес, ние не се стремим към дадена позиция – вие вече знаете това. Както Господ казва на Неговите ученици: „Не вие избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих“ (Йоан 15:16). Тази позиция не е нещо, към което човек се стреми. Само Господ има правото да назначава на нея. Той е господар на живота и смъртта. Той има силата да призовава. Той има силата да отнема. Той има силата да задържа. Всички ние сме в Негови ръце.

Не знам защо в Неговия велик план човек като мен получава такава роля. Но тъй като тази мантия ми се предава, сега наново посвещавам каквото остава от моя живот, сила и време на Учителя ми в служба на моите братя и сестри. Отново, благодаря ви … за направеното през този ден. Най много се моля да бъда достоен. Надявам се да не ме забравяте във вашите молитви“³.

Първото президентство, 1995 г. Президент Гордън Б. Хинкли *(в средата),* президент Томас С. Монсън, първи съветник *(вляво)* и президент Джеймз Е. Фауст, втори съветник *(вдясно).*

Учения на Гордън Б. Хинкли

Господ призовава всеки президент на Църквата след като го изпитва, пречиства и усъвършенства.

Работил съм с президентите на Църквата от президент Хибър Дж. Грант до момента. … Познавал съм съветниците на всички тези мъже и съм познавал апостолите в Съвета на дванадесетте през годините служба на тези президенти. Всички тези мъже са били хора. В тях е имало човешки черти на характера и може би някои човешки слабости. Но над и отвъд всичко това в живота на всеки един от тях съм забелязвал как действа силата на Божието вдъхновение. Президентите по един много осезаем начин са били и пророци. Отблизо съм ставал свидетел как духът на откровение действа в тях. Всеки един е ставал президент след много години опит като член на Съвета на дванадесетте и в други отговорности. Господ е пречиствал и усъвършенствал всеки един, позволявал е да опознае обезсърчение и провал, позволявал е да преживее болест и в някои случай – тежка скръб. Чрез всичко това се е реализирал един мащабен пречистващ процес и резултатът на този процес е бил прекрасно проявяван в живота им.

Мои скъпи приятели в Евангелието, това е Божието дело. Това е Неговата Църква и Църквата на Неговия Възлюбен Син, Чието име тя носи. Бог никога няма да позволи начело ѝ да застане самозванец. Той ще посочва Своите пророци и ще ги вдъхновява и води⁴.

Някои хора изразяват загриженост, че президентът на Църквата винаги е доста възрастен мъж, на което аз отговарям: „Каква благословия!“ … Няма нужда той да бъде млад. Той работи и ще продължи да работи с по-млади мъже, които да пътуват по земята в делото на служението. Той е председателстващият висш свещеник, довереник на всички ключове на святото свещеничество и гласът на откровение от Бог за Неговите люде. …

Според мен има нещо много успокояващо и насърчително в знанието, че … имаме президент, който е бил дисциплиниран и обучаван, изпитван и тестван, чиято вярност към делото и почтеност в каузата са били калени в огъня на службата, чиято вяра е узряла и чиято близост с Бог е плод на многогодишни усилия⁵.

Изказвам … благодарност за пророка, който ни води в тези последни дни. Призовавам към лоялност към този, когото Господ е призовал и помазал. Призовавам към постоянство в негова подкрепа и следване на неговите учения. Казвал съм преди, … че ако имаме пророк, имаме всичко. Ако нямаме пророк, нямаме нищо. А ние наистина имаме пророк. Имали сме пророци от основаването на тази Църква. Никога няма да останем без пророк, ако живеем достойни да имаме пророк.

Господ се грижи за това дело. Това е Неговото царство. Ние не сме като овце без пастир. Не сме като армия без предводител⁶.

Когато президентът на Църквата почине, старшият апостол става следващият президент.

Преходът на властта (към новия президент на Църквата), в който съм участвал множество пъти, е красив в своята простота. Той показва начина, по който Господ върши нещата. Според тази процедура даден мъж бива избран от пророка да стане член на Съвета на дванадесетте апостоли. Това не е избор на кариера от негова страна. Той се призовава като апостолите в древността, на които Господ казва: „Не вие избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих“. (Йоан 15:16.) Годините минават. Той е дисциплиниран и обучаван в задълженията на своя сан. Пътува по света в изпълнение на своето апостолско призование. Това е продължителен процес на подготовка, в който той опознава светиите по света и те опознават него. Господ изпитва неговото сърце и същност. Според естествения ред на събитията, в този съвет се освобождават места и се правят нови назначения. При този процес един от мъжете става старши апостол. На него и на неговите братя, в момента на тяхното ръкополагане, са дадени всички ключове на свещеничеството и те са държани в един вид латентно състояние. Но властта за упражняване на тези ключове се ограничава до президента на Църквата. Когато той почине, властта става активна у старшия апостол, който тогава бива посочен, отделен и ръкоположен като пророк и президент от своите колеги от Съвета на дванадесетте.

Няма изборен процес. Няма кампания. Просто се реализира един тих и естествен процес на Божия план, според който се осигурява вдъхновено и изпитано ръководство.

Бил съм свидетел, личен свидетел на този чудотворен процес. Давам ви моето свидетелство, че именно Господ (избира пророка)⁷.

Със смъртта на президент (Хауърд У.) Хънтър, Първото президентство беше разпуснато. Брат Монсън и аз, които служихме като негови съветници, заехме местата си в Кворума на дванадесетте, който по този начин стана председателстващият кворум на Църквата.

… Всички живи ръкоположени апостоли се събраха в дух на пост и молитва в горната стая на храма. Ние изпяхме свят химн и се молихме заедно. Взехме от причастието на Господната вечеря, като така чрез този свят символичен обряд подновихме заветите и връзката с нашия божествен Изкупител.

След това президентството бе наново организирано, според добре установения през миналите поколения модел.

Нямаше кампания, нямаше състезание, нямаше амбиции за дадена позиция. Всичко се случи по един тих, спокоен, прост и свят начин. Проведе се според модела, който сам Господ е установил⁸.

Господ е предоставил принципи и процедури за управление на Неговата Църква в случай, че президентът не може да служи пълноценно.

Президент Хинкли казва следното през 1992 г., когато служи като първи съветник в Първото президентство: Начело на Църквата е Господ Исус Христос. Това е Неговата Църква. Но земният ръководител е нашият пророк. Пророците са мъже, на които е дадено божествено призование. Но въпреки божествеността на това призование, те са хора. Те са подвластни на трудностите на смъртността.

Ние обичаме, уважаваме, почитаме и следваме днешния пророк, президент Езра Тафт Бенсън. Той е велик и даровит ръководител, неговото свидетелство за това дело е звучало по цялата земя. В този ден на земята той държи всички ключове на свещеничеството. Но е достигнал възраст, на която не може да върши много от нещата, които преди е вършил. Това не отнема от призованието му като пророк. Само ограничава физическите му способности⁹.

Президент Хинкли казва следното през 1994 г., когато служи като първи съветник в Първото президентство: Членовете по целия свят съвсем нормално се тревожат за състоянието на президента. Президент Бенсън е на деветдесет и пет години. … Той сериозно страда от последиците на напредналата възраст и заболявания и не може да изпълнява важни задължения на своето свято призование. Това не се случва за първи път. Други президенти на Църквата също са били болни или неспособни за пълноценна работа през заключителните месеци или години на техния живот. Възможно е това отново да се случи в бъдеще.

Принципите и процедурите, които Господ е създал за ръководство на Неговата Църква, са приложими при всички такива обстоятелства. Важно е … да няма съмнения и тревоги по отношение на управлението на Църквата и упражняването на пророческите дарове, включително правото на вдъхновение и откровение в отслужването на делата и програмите на Църквата, когато президентът може да е болен или да не е напълно дееспособен.

Първото президентство и Съветът на дванадесетте апостоли, призовани и ръкоположени да държат свещеническите ключове, имат властта и отговорността да управляват Църквата, да отслужват обредите ѝ, да изясняват ученията ѝ и да поддържат нейната дейност. Всеки мъж, който е ръкоположен за апостол и подкрепен като член на Съвета на дванадесетте, е подкрепен като пророк, гледач и откровител. Като братята преди него, президент Бенсън е старшият апостол, когато е призован за президент на Църквата. Неговите съветници са призовани от Съвета на дванадесетте. По този начин всички членове на Кворума на първото президентство и Съвета на дванадесетте апостоли са получили ключовете, правата и властта, принадлежащи на святото апостолство.

Цитирам от Учение и завети:

„Трима председателстващи висши свещеници от Мелхиседековото свещеничество, избрани от тялото, назначени и поставени в тази служба и подкрепени от църквата с доверие, вяра и молитва, образуват кворума на Президентството на Църквата“ (У. и З. 107:22).

Когато президентът не е напълно дееспособен във всички задължения на своята служба, неговите двама съветници заедно образуват Кворума на първото президентство. Те поемат рутинните дела на Президентството. При изключителните обстоятелства, когато само един от тях е дееспособен, той е овластен да действа чрез властта на Президентството, както е изложено в Учение и завети, раздел 102, стихове 10–11. …

… Съветниците в Първото президентство изпълняват редовните задължения на това призование. Но всички основни въпроси по църковната политика, процедури, програми или учения се обсъждат задълбочено и заедно Първото президентство и Дванадесетте с молитва вземат решения. Тези два кворума, Кворумът на първото президентство и Кворумът на дванадесетте, се срещат заедно, като всеки от присъстващите разполага с пълната свобода да се изразява, и обсъждат всеки основен въпрос.

И сега отново цитирам от Господното слово: „И всяко решение, взето от който и да е от тези кворуми, трябва да бъде чрез единодушния глас на същия, сиреч, всеки човек от всеки кворум трябва да бъде съгласен с решенията му, с цел да се направят техните решения с една и съща сила или валидност по отношение един към друг“ (У. и З. 107:27). …

… Нека всички да разберат, че Исус Христос стои начело на тази Църква, която носи Неговото свято име. Той се грижи за нея. Той я ръководи. Застанал отдясно на Своя Отец, Той направлява това дело. Негови са правото, силата и способността по Своя начин да призовава мъже в това висше и свято призование и да ги освобождава според волята Си, като ги призовава у дома. Той е Господар на живота и смъртта. Не се тревожа за обстоятелствата, в които се намираме. Приемам тези обстоятелства като израз на Неговата воля. По същия начин приемам отговорността заедно с моите братя да правя всичко възможно да придвижваме напред това свято дело в дух на посвещение, обич, смирение, дълг и преданост¹⁰.

Апостолите са специални свидетели за името Христово по целия свят.

След като (бъдат) ръкоположени в святото апостолство и … са отделени като членове на Съвета на дванадесетте, (от апостолите) се очаква да се отдадат основно на това служение. Те … поставят на първо място в живота си, над всички други дела, отговорността да бъдат специални свидетели за името Христово по целия свят. …

Като всички нас, тези мъже са хора. Те имат своите силни страни и слабости. Но от момента на призоваването си до края на своя живот, те трябва да останат верни и да работят основно за напредъка на Божието дело на земята. Те трябва да се грижат за благосъстоянието на чедата на нашия Отец, както тези в Църквата, така и тези извън нея. Те трябва да правят всичко по силите си да утешават скърбящите, да дават сила на слабите, да насърчават колебаещите се, да бъдат приятели със самотните, да се грижат за бедстващите, да благославят болните, да дават свидетелство – не от вярване, а от сигурно познание на Сина Божий, техния Приятел и Учител, Чийто служители те са. …

… Давам свидетелство за тяхното братско отношение, тяхната отдаденост, тяхната вяра, тяхното трудолюбие и изключителна служба за напредъка на царството Божие¹¹.

Кворумът на дванадесетте апостоли, 1965 г. *Седнали, отляво надясно:* Езра Тафт Бенсън, Марк Е. Питърсън (на подлакътника), Джoзеф Фийлдинг Смит (президент на кворума) и Легранд Ричардс. *Застанали отляво надясно:* Гордън Б. Хинкли, Дилбърт Л. Стейпли, Томас С. Монсън, Спенсър У. Кимбъл, Харолд Б. Лий, Марион Г. Ромни, Ричард Л. Евънс и Хауърд У. Хънтър.

Първото президентство и Дванадесетте търсят откровение и постигат пълно единодушие преди да вземат решения.

Никое решение не произтича от обсъжданията на Първото президентство и Дванадесетте, без пълното единодушие на всеки от тях. В началото, при обсъждането на нещата, може да има различни мнения. Това може да се очаква. Тези мъже идват от различни среди. Те са хора, които сами могат да мислят. Но преди вземането на окончателно решение, идва единодушие на ума и гласа.

Точно това трябва да се очаква, за да може да се следва даденото ни Господно слово (вж. У. и З. 107:27, 30–31). …

… (Докато) служих като член на Съвета на дванадесетте и (когато) служих в Първото президентство, никога не се взимаше основно решение без да се спази това правило. Чрез този процес на изразяване на мнение се стига до пресяване и подбиране на идеи и схващания. Но никога не съм виждал сериозно разногласие или враждебност между моите братя. Вместо това съм виждал едно красиво и забележително нещо – сплотяването, под напътстващото влияние на Светия Дух и под влиянието на духа на откровението, на различни гледни точки, докато не се постигне цялостна хармония и пълно съгласие. …

Не знам да съществува друго ръководно тяло, за което да може да се каже това¹².

Президентът на кол се призовава чрез вдъхновение, за да служи като ръководител на епископите и членовете.

Президентът на кол е призованият чрез откровение служител, който свързва епископите на райони и висшите ръководители на Църквата. Това е една много важна отговорност. Той е обучаван от висшите ръководители и от своя страна обучава епископите. …

Президентът на кол подпомага епископите. Всеки епископ знае, че когато трябва да се справи с труден проблем, има някой, при когото да отиде, да сподели товара си и да получи напътствие.

Той е втори свидетел за определяне на достойнството на посещаващите храма. … По същия начин президентът става втори свидетел в определяне на достойнството на тези, които ще представляват Църквата чрез отслужване на мисия. Той също интервюира кандидата и само когато е уверен в неговото или нейното достойнство, той потвърждава препоръката. Също така му е дадена властта да отделя призованите на мисия и да ги освобождава, когато приключат със своята служба.

Най-важното, той е основният дисциплиниращ служител в кола. … Има много тежката отговорност да се грижи в кола да се преподава чисто и неопетнено учение. Негово е задължението да се погрижи да не се преподават лъжливи учения, нито да се вършат неправилни неща. Ако носител на Мелхиседековото свещеничество, или който и да било друг член, тръгне по лош път, при определени обстоятелства, той трябва да говори с този член и ако той или тя упорства в своите дела, тогава президентът е длъжен да вземе мерки. Той ще призове виновника пред дисциплинарен съвет, на който може да се вземе решение за изпитателен срок, лишаване от пълноправно членство или отлъчване от Църквата.

Това е една доста тежка и неприятна задача, но президентът трябва да я изпълни без страх и пристрастие. Всичко това трябва да се направи според напътствията на Духа и даденото в раздел 102 на Учение и завети.

След това той трябва да положи всяко усилие да възвърне към достойнство подложения на дисциплинарна мярка член.

Всичко това и още много се включва в неговите отговорности. От това следва, че неговият собствен живот трябва да бъде за пример пред хората. …

… Тъй като имаме такова доверие в (президентите на кол), ние увещаваме членовете по места да не искат среща с висшите ръководители с цел напътствие или благословия. Техните президенти на кол са призовани според същото вдъхновение, с което са призовани висшите ръководители¹³.

Епископите са пастирите на стадото.

(Църквата) може да се разраства по членство и това със сигурност ще стане. Това Евангелие трябва да бъде отнесено на всеки народ, племе, език и люде. В близкото бъдеще никога не трябва да виждаме застой, неспособност да достигаме хората, а следва да продължаваме напред, да градим, да разширяваме Сион по света. Но редом с всичко това трябва да продължаваме да поддържаме близка свещеническа връзка с всеки член чрез мъдър и грижовен епископ или президент на клон. Това са пастирите на стадото, които имат отговорността да се грижат за относително малък брой хора, така че никой да не бъде забравен, пропуснат или пренебрегнат. Исус е бил истинският пастир, помагал е на нуждаещите се, един по един, като лично ги е благославял¹⁴.

Епископите на Църквата … са в най-реален смисъл пастирите на Израил. Всеки (в Църквата) отговаря пред епископ или президент на клон. Носеното от тях бреме е огромно и аз каня всеки член на Църквата да прави всичко по силите си, за да облекчава товара, под който работят нашите епископи и президенти на клонове.

Трябва да се молим за тях. Те се нуждаят от помощта ни, докато носят тежкото си бреме. Можем да ги подкрепяме повече и да разчитаме по-малко на тях. Можем да им помагаме по всички възможни начини. Можем да им благодарим за всичко, което вършат за нас. С товара, който слагаме върху тях, ние ги уморяваме за кратко време.

… Всеки (епископ) е бил призован чрез духа на пророчество и откровение и отделен и ръкоположен чрез полагане на ръце. Всеки от тях държи ключовете на президентство над своя район. Всеки е висш свещеник, председателстващият висш свещеник над своя район. Всеки от тях носи огромните отговорности на настойничеството си. Всеки е като баща на своите хора.

Никой от тях не получава пари за служението си. Никой епископ на район не е платен от Църквата за работата си като епископ.

Днешните изисквания към епископа са същите като в дните на Павел, който ги описва за Тимотей (вж. 1 Тимотей 3:2–6). …

В посланието си до Тит Павел добавя, че „епископът трябва да бъде непорочен като Божий настойник, …

който да държи вярното слово, според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение и да опровергава онези, които противоречат (Тит 1:7, 9).

Тези думи точно описват един днешен епископ на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни¹⁵.

Увещавам вас, членовете на Църквата, където и да живеете, първо да се опитате да решите самостоятелно проблемите си. Обмисляйте ги, изучавайте представените ви алтернативи, молете се за тях и търсете напътствие от Господ. Ако не можете самостоятелно да ги решите, говорете с вашия епископ или президент на клон. Той е Божий служител, призован чрез властта на святото свещеничество да бъде пастир на стадото¹⁶.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Защо се нуждаем от живи пророци? Какво ви впечатлява в „пречистващия процес“ на Господ при подготовката и призоваването на президента на Църквата? (Вж. раздел 1.)
Какви са вашите впечатления, докато четете описанието на президент Хинкли на начина, по който се избира новият президент на Църквата? (Вж. раздел 2.) Защо е важно да знаете, че президентът се избира съгласно „Божия план, според който се осигурява вдъхновено и изпитано ръководство“?
Какви принципи и процедури е установил Господ за ръководство на Църквата в случай, че президентът не е способен пълноценно да изпълнява всички свои задължения? (Вж. раздел 3.)
Как апостолите от последните дни проявяват загриженост за всички Божии чеда, „както тези в Църквата, така и тези извън нея“? (Вж. раздел 4.) Как скорошни обръщения на обща конференция отразяват тази загриженост? Как сте били благословени от ученията на живи пророци и апостоли?
Изучете ученията на президент Хинкли за начина, по който Първото президентство и Кворума на дванадесетте взимат решения (вж. раздел 5). Какво можем да научим от начина, по който те вземат решения? Как можем да прилагаме тези принципи в нашите семейства и в Църквата?
Какво научавате за призованията на президента на кол и епископа, докато преглеждате раздели 6 и 7? Как можем по-добре да подкрепяме нашите църковни ръководители?

Свързани с темата стихове:

Ефесяните 2:19–20; 4:11–14; У. и З. 1:38; 21:1–6; Авраам 3:22–23; Символът на вярата 1:5–6

Помощ в преподаването

„Свидетелствайте всеки път, когато Духът ви подтикне да го направите, а не само в края на всеки урок. Давайте възможност на тези, на които преподавате, да дават своите свидетелства“ (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 45).