Глава 2

Знаме за народите, светлина за света

„Днес трябва да бъдем силни. Настъпил е моментът да вървим напред без колебания, напълно запознати със значението, обхвата и важността на нашата мисия“.

Из живота на Гордън Б. Хинкли

Скоро след като се завръща от своята мисия в Англия, Гордън Б. Хинкли изпълнява една последна задача, дадена му от неговия президент на мисия, Джозеф Ф. Мерил. Президент Мерил е също член на Кворума на дванадесетте апостоли и иска да от Гордън да даде отчет пред Първото президентство – президентите Хибър Дж. Грант, Дж. Рубен Кларк-мл. и Дейвид О. Маккей. Гордън се свързва със секретаря на Първото президентство и уговаря среща.

Когато Гордън влиза в съвещателната зала на Първото президентство, президент Грант и съветниците му го посрещат сърдечно. След това президент Грант казва: „Брат Хинкли, даваме ви петнадесет минути да ни кажете, това, което старейшина Мерил желае да чуем“. След час и петнадесет минути Гордън си тръгва от залата. В дадените му петнадесет минути той представя една от тревогите на президента на мисия: мисионерите имат нужда от по-добри печатни материали, които да им помагат в тяхната работа. Неговото кратко изложение води до въпроси от страна на Първото президентство и едночасово обсъждане.

Изпълнил тази задача, Гордън си тръгва с чувството, че „мисията му окончателно е приключила и е настъпил момента да продължи напред и да изготви планове за бъдещето“. Вече се е дипломирал от Университета на Юта със степен по английска литература и има желанието да следва магистратура по журналистика в Колумбийския университет в Ню Йорк Сити. Но едно телефонно обаждане два дни след срещата му с Първото президентство променя плановете му. Обажда му се президент Маккей, който казва: „Брат Хинкли, вчера на събранието на Президентството с Дванадесетте обсъдихме темата на нашия разговор с вас. След това организирахме комисия, състояща се от шестима члена на Дванадесетте и старейшина Стивън Л. Ричардс като председател, която да се занимава с посочените от вас нужди. Бихме желали да ви поканим да работите с тази комисия“¹.

Гордън приема предложението и е нает като изпълнителен секретар на новосформираната Църковна комисия за радио, публикации и мисионерска литература. Той така и не следва в Колумбийския университет, нито работи като журналист в публикуването на световните вести. Вместо това започва своето траещо цял живот усилие да разпространява благата вест на Евангелието. По-късно тези отговорности се разширяват, докато той служи като висш ръководител.

Развил способността да се изразява ясно дори в трудни ситуации, на Гордън Б. Хинкли често му се дава възможността да бъде интервюиран от журналисти. Като президент на Църквата, той продължава да приема такива възможности, като така изпълнява своята роля в извеждането на Църквата на Исус Христос „от неизвестността“ (У. и З. 1:30). Той заявява:

„Вярвам и свидетелствам, че мисията на тази Църква е да бъде знаме за народите и светлина за света. Върху нас е възложен огромен и всеобхватен дълг, от който не можем да се оттеглим или отклоним. Ние приемаме този дълг и сме решени да го изпълним, като с помощта на Бог ще го изпълним“².

Храмът Солт Лейк — „Вярвам и свидетелствам, че мисията на тази Църква е да бъде знаме за народите и светлина за света“.

Учения на Гордън Б. Хинкли

Подобно на камъка във видението на Даниил, Църквата се търкаля, за да изпълни цялата земя.

Тази Църква започва със смирената молитва на момчето Джозеф Смит в горичката на бащината му ферма. От това забележително преживяване, наречено Първото видение, израства това дело. … То е самото въплъщение на видението на Даниил за камъка, отсечен от планината не с ръце, търкалящ се да изпълни цялата земя (вж. Даниил 2:44–45)³.

Когато Църквата е организирана през 1830 г., тя има само шест члена, една шепа вярващи, всички живеещи в едно неизвестно село. … Днес коловете на Сион процъфтяват във всеки щат на САЩ, във всяка провинция на Канада, във всеки щат в Мексико, във всяка страна в Централна Америка и из цяла Южна Америка.

Има конгрегации на Британските острови и Европа, където хиляди хора са се присъединили към Църквата през годините. Това дело е достигнало до балтийските народи и на юг до България, Албания и други райони от тази част на света. Разпространява се из обширните райони на Русия. Простира се и в Монголия и на юг сред народите от Азия, островите в Тихия океан, Австралия и Нова Зеландия, в Индия и Индонезия. То процъфтява сред много от народите в Африка. …

И това е само началото. Това дело ще продължи да расте и преуспява, и да напредва по земята⁴.

Ранните ръководители на Църквата имат пророчески поглед към бъдещето за съдбата на Господното дело.

На 24 юли 1847 г. нашите пионери пристигат в долината (Солт Лейк). Два дни по-рано пристига преден отряд. Бригъм Йънг пристига в събота. На следващия ден се провеждат неделни служби както сутринта, така и следобед. Не разполагат със каквато и да било сграда, в която да се събират. Предполагам, че в силната жега на онази юлска неделя, те седят на фургоните си и се облягат на колелата, докато братята говорят. Пристигат в разгара на лятото и са изправени пред тежката и неотложна задача да посеят някаква реколта. Но президент Йънг ги умолява да не нарушават Господния ден, нито тогава, нито в бъдеще.

На следващата сутрин се разделят на групи, за да изследват околността. Бригъм Йънг, Уилфърд Уудръф и няколко техни приятели тръгват от лагера. … Изкачват се на един заоблен хълм, като на президент Йънг му е трудно, поради скорошно заболяване.

Когато тези братя се качват на хълма, те поглеждат долината, разположена на юг от тях. Като цяло тя е безплодна, с изключение на върбите и тръстиките покрай потоците, по които водата от планините се спуска до езерото. В нея няма никаква сграда, но през изминалата събота Бригъм е казал: „Това е мястото“.

Хълмът, на който се изкачват, е наречен Ензайн Пийк (хълм „Знаме“), въз основа на следните пророчески слова на Исайя: „И Той (Бог) ще издигне знаме за народите от далеч и ще засвири за всеки от тях от края на земята; и, ето, те скоро ще дойдат набързо“. (Иса. 5:26.)

„И ще издигне знаме за народите и ще събере изгонените на Израил, и ще събере в едно разпръснатите на Юда от четирите краища на земята“. (Иса. 11:12.) …

Мисля, че тогава (тези братя) може да са говорили за построяването на храм … в изпълнение на следните слова на Исайя:

„В последните дни хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всички хълмове и ще се издигне над бърдата; и всички народи ще се стекат на него.

И много племена ще отидат и кажат: Елате, да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, и ние ще ходим в пътеките Му, защото от Сион ще излезе законът и словото Господне – от Йерусалим“. (Иса. 2:2–3.)

Колко безразсъдно, биха си казали някои, ако бяха чули тези мъже през тази юлска утрин на 1847 г. Те не изглеждат като държавници с велики мечти. Не изглеждат като владетели, надвесили се над карти в планирането на империя. Те са изгнаници, прокудени от далечния си град на (река) Мисисипи в този пустинен район на Запада. Но са отдадени на едно видение от Писанията и слова на откровение.

Удивен съм от проникновението на тази малка група. Толкова е дръзка и смела. Почти невероятно е. Ето ги, почти на 1 600 км от най-близкото селище на изток и на около 1 300 км от тихоокеанското крайбрежие. Дошли са в непознат климат. Почвата е различна от чернозема на Илинойс и Айова, където за последно са живели. Никога не са отглеждали реколта там. Никога не са презимували там. Нямат построена каквато и да било сграда. Тези пророци, облечени в стари и износени от пътуването дрехи, обути в ботуши, носени за над 1 600 км от Наву до тази долина, говорят за видения за Милениума. Те говорят с пророческо прозрение за удивителната съдба на това дело. Те слизат от хълма през този ден и се захващат за работа, за да реализират тази съдба⁵.

ръководители на Ензайн Пийк — Два дни след пристигането си в долината Солт Лейк, Бригъм Йънг и още няколко братя се изкачват на един заоблен хълм, който наричат Ензайн Пийк, и оглеждат околността.

Никога не трябва да губим поглед от божествената съдба на Божието дело и ролята, която имаме в него.

Понякога в наши дни, докато ходим по тесните си пътеки и изпълняваме своята малка част, ние губим поглед от голямата картина. Когато бях малко момче, навсякъде имаше впрегатни коне. Важна част от сбруята е оглавникът. На оглавника от двете страни има капаци. Те се поставят, за да може конят да вижда само напред, а не настрани. Тяхната цел е той да не се стряска и разсейва и да поддържат вниманието му на пътя пред него.

Някои от нас работят все едно имат такива капаци на очите. Виждаме само тясната пътека пред нас. И не обхващаме по-широкия спектър. Може да имаме малка отговорност в Църквата. Добре е усърдно да изпълняваме тази отговорност. Също така е добре да знаем как тази отговорност допринася за реализирането на великата обща програма на разрастващото се Божие царство.

Президент Харолд Б. Лий веднъж казва … , цитирайки неизвестен автор: „Оглеждайте големи полета и обработвайте малки“.

Моето тълкуване на това изказване е следното: трябва да разпознаваме ширината, дълбочината и височината – величието и чудото, обсега и всеобхватността – на Господната програма, след което да работим с усърдие, за да изпълняваме своята отговорност в дадената ни роля в тази програма.

Всеки от нас има малко поле, което да обработва. Докато правим това, ние никога не трябва да губим поглед от голямата картина, от мащабната цялост на съдбата на това дело. То ни е възложено от Бог, нашия Небесен Отец, и всеки от нас има роля в изтъкаването на неговата величествена картина. Нашият личен принос може да е малък, но той има своето значение. …

… Докато изпълнявате ролята, за която сте призовани, никога не губете поглед от цялата величествена и прекрасна картина на целите на тази диспенсация на пълнотата на времената. Изтъчете красиво своя малък конец във великия гоблен, моделът за който ни се дава от Бога на Небесата. Дръжте високо знамето, под което вървим. Бъдете усърдни, бъдете истинни, бъдете добродетелни, бъдете верни, за да няма несъвършенство в това знаме.

Погледът към бъдещето за това царство не е повърхностен нощен сън, който избледнява с настъпването на утрото. Това е реалният план и делото на Бог, нашият Вечен Отец. То включва всички Негови чеда.

Докато се борят с храсталаците на тези западни долини (на Юта), за да положат основите на тази общност, докато вършат всички обикновени дела, необходими за тяхното оцеляване и растеж, нашите предшественици пионери никога не оставят величието на великото дело, с което са се захванали. Ние трябва да работим в това дело с тяхната далновидност. Това дело ще продължи напред след като си тръгнем оттук. Нека Бог ни помага да даваме най-доброто от себе си като служители, призовани според Неговата божествена воля, за да продължаваме напред в изграждането на царството с несъвършени ръце, обединени заедно в изпълнението на един съвършен план⁶.

Можем да бъдем знаме за народите и от нас хората по света да черпят сила.

Мои братя и сестри, настъпил е моментът да полагаме малко повече усилия, да вдигнем поглед и да разширим умовете си и по-задълбочено да разберем великата хилядолетна мисия на тази Църква на Исус Христос на светиите от последните дни. Днес трябва да бъдем силни. Настъпил е моментът да вървим напред без колебания, напълно запознати със значението, обхвата и важността на нашата мисия. Настъпил е моментът да вършим правилното, независимо от последиците. Настъпил е моментът да спазваме Божиите заповеди. Време е да помагаме с доброта и обич на страдащите и на изгубените из дебрите на тъмнината и болката. Настъпил е моментът да бъдем внимателни и добри, порядъчни и любезни един към друг във всичките си взаимоотношения. С други думи, трябва да бъдем по-подобни на Христос⁷.

Освен ако светът не промени настоящите тенденции (което не е особено вероятно), и ние, от своя страна, продължим да следваме ученията на пророците, ще бъдем все по-различни и открояващи се и светът ще забележи това. Например, докато цялостта на семейството се срива под светския натиск, нашата позиция относно светостта на семейството ще става все по-явна и по-откроена в своя контраст, ако имаме вярата да отстояваме тази позиция.

С нарастващата толерантност към „свободния“ секс, учението на Църквата, което неотклонно е било излагано за повече от век и половина, ще се откроява все повече и за мнозина ще е дори странно.

Докато употребата на алкохол и злоупотребата с наркотици всяка година се задълбочават в нашето общество, позицията ни, изложена от Господ преди повече от век и половина, ще става все по-необикновена за света. …

Докато Господният ден все повече се превръща в ден за пазаруване и развлечения, хората, които се подчиняват на закона, изписан от пръста Господен на Синайската планина, и подновен в съвременно откровение, все повече ще се открояват.

Невинаги е лесно да живеем в света и да не бъдем част от него. Не можем да живеем изцяло отделени, нито бихме искали това. Трябва да общуваме с околните. И, когато правим това, можем да бъдем благи. Можем да не се натрапваме. Можем да избягваме всякакъв дух на самодоволство. И в същото време можем да отстояваме стандартите си. …

Когато следваме тези и други излагани от Църквата стандарти, мнозина от света ще ни уважават и ще намерят сила да следват това, в което самите те са убедени, че е истина.

Както казва Исайя: „И много племена ще отидат и кажат: Елате, да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, и ние ще ходим в пътеките Му“. (Иса. 2:3.)

Не е нужно да правим компромиси. Не трябва да правим компромиси. Свещта, която Господ е запалил в тази диспенсация, може да стане светлина за целия свят и хората, които виждат нашите дела, ще славят нашия Отец в Небесата и в своя живот ще следват примерите, които са видели в нашия живот.

Започвайки от вас и мен, ние можем да бъдем група хора, които, чрез добродетелта на нашия живот в домовете ни, на работните ни места и дори в нашето развлечение, можем да станем като град, поставен на хълм, към който хората могат да гледат и от който да се учат, можем да станем знаме за народите, от което хората по света могат да получават сила⁸.

Ако ще издигаме тази Църква като знаме за народите и светлина за света, ние трябва в по-голяма степен да приемаме от светлината на Христовия живот в личните си обстоятелства. Когато защитаваме правдата, ние не трябва да се страхуваме от обстоятелствата. Никога не трябва да се страхуваме. Павел казва на Тимотей:

„Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.

И така, не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ“ (2 Тимотей 1:7–8)⁹.

Не можете просто да приемате за даденост тази кауза, Христовата кауза. Не можете просто да стоите настрана и да гледате битката между силите на доброто и на злото. …

… Увещавам ви с всичките си способности да поемете своето задължение над изискванията на всекидневния живот – да бъдете силни, да застанете начело в защита на ценностите, изградили нашата цивилизация, които дават утеха и мир в живота ни. Можете да застанете начело. Като членове на тази Църква, трябва да застанете начело в защита на ценностите, които тази Църква поддържа. Не позволявайте на страха да спира вашите усилия¹⁰.

Няма от какво да се страхуваме. Бог е на руля. Той ще направлява това дело към добро. Той ще обсипва с благословии хората, които вървят в подчинение на Неговите заповеди. Такова е Неговото обещание. В Неговата способност да спазва това обещание никой от нас не трябва да се съмнява.

… Нашият Спасител, нашият Изкупител, Великият Йехова, могъщият Месия е обещал: „Ще вървя пред лицето ви. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви, и ангелите Ми ще са около вас, за да ви подкрепят“ (У. и З. 84:88).

„Ето защо, не бой се, малко стадо; вършете добро; нека земя и пъкъл се обединят срещу вас, защото ако сте построени на Моята канара, те не могат да надделеят. …

Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте.

Вижте раните, които пронизаха страната Ми, а също и белезите от гвоздеите по ръцете и нозете Ми; бъдете верни, спазвайте заповедите Ми и ще наследите царството небесно“ (У. и З. 6:34, 36–37).

Обединени, работейки заедно, ние ще вървим напред като служители на живия Бог, вършейки делото на Неговия Възлюбен Син, нашия Учител, на Когото служим и Чието име се стремим да прославяме¹¹.

Трябва да бъдем непоклатими. Трябва да устояваме на натиска на света. Докато правим това, Всемогъщият ще ни дава сила и ще ни защитава, ще ни води и ще ни дава откровения. Ще имаме утехата да знаем, че правим това, което Той желае да правим. Другите може и да не са съгласни с нас, но съм убеден, че ще ни уважават. Няма да бъдем оставени сами. Има много хора, които не са от нашата вяра, които имат същата позиция. Те ще ни подкрепят. Те ще ни помагат в нашите усилия¹².

Нека ликуваме в този прекрасен период на делото Господно. Нека не бъдем горделиви или надменни. Нека бъдем смирено благодарни. И нека ние, всеки от нас, да вземе решение да добавя към светлината на това величествено дело на Всемогъщия, за да може то да свети като фар и източник на сила и доброта за целия свят¹³.

фрагмент, Христос и богатият млад управител — „Ако ще издигаме тази Църква като знаме за народите и светлина за света, ние трябва в по-голяма степен да приемаме от светлината на Христовия живот“.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Четейки раздел 1, какви са чувствата ви, докато размишлявате върху растежа на Църквата от 1830 г. до наши дни?
Прегледайте разказа на президент Хинкли за това как първите пионери пристигат в долината Солт Лейк (вж. раздел 2). Какво можем да научим от този разказ? Как ние сме облагодетелствани от пророческата прозорливост на ранните църковни ръководители? Какво според вас означава да бъдем „знаме за народите“? (Вж. Исайя 5:26; 11:12.)
В раздел 3 президент Хинкли ни насърчава да видим „голямата картина“ и „по-широкия поглед към бъдещето“ на Божието дело. Защо е необходимо да виждаме тази голяма картина? Защо понякога губим поглед от нея? По какви начини нашите малки усилия допринасят за растежа на Божието царство?
Прегледайте начините, по които според президент Хинкли светиите от последните дни „стават все по-различни и открояващи се“ (раздел 4). Как можем да развиваме по-широк поглед към бъдещето и повече смелост в придвижването на Божието дело напред? Как можем да живеем в света, без да бъдем част от него? Как можем „в по-голяма степен приемаме от светлината на Христовия живот“? Защо е важно да защитаваме праведността?

Свързани с темата стихове:

Матей 5:14–16; 1 Нефи 14:14; У. и З. 1:1–6; 65:1–6; 88:81; 115:5–6

Помощ в преподаването

„Погрижете се да не мислите, че сте „истинският учител“. Това е сериозна грешка. … Внимавайте да не пречите. Основната роля на учителя е да подготви пътя така, че хората да имат духовно изживяване с Господ“ (Gene R. Cook, цитиран в Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 41).