Глава 15

Святото свещеничество

„Обичам свещеничеството в тази Църква. То е живо и енергично. То е сърцето и силата на това дело. То е силата и властта, чрез които Бог, нашият Вечен Отец, реализира Своето дело на земята“.

Из живота на Гордън Б. Хинкли

През 1980 г. старейшина Гордън Б. Хинкли и съпругата му, Марджъри, правят триседмична обиколка на Азия, като говорят на областни конференции и участват в освещаването на храма Токио Япония. Преди да се приберат у дома, те пътуват до мисия Япония Сендай, където старейшина Хинкли председателства при създаването първия кол в мисията. Непосредствено преди срещата с новия президент на кол, старейшина Хинкли говори с президента на мисия, Киоши Сакаи. „Той пита изненадания президент Сакаи дали има осветено масло и след това добавя: „Много съм изтощен; бихте ли ми дали благословия?“ Президент Сакаи си спомня: „Бях доста уплашен и се чувствах много слаб да благословя един апостол на Господ. Казах му, че няма да мога да дам благословията на английски. Старейшина Хинкли каза, че няма проблем да е на японски. И така старейшина Хитоши Кашикура, регионалният представител, и аз дадохме благословията“. След произнасянето на благословията, старейшина Хинкли казва само: „Благодаря ви, благодаря. Сега ще мога утре да се прибера у дома“.

На сутринта старейшина Хинкли изглежда силен и здрав и когато президент Сакаи го пита как се чувства, той отговаря: „Даи йобу, повече от добре. Добре съм“. Няколко дни по-късно президент Сакаи получава благодарствено писмо от старейшина Хинкли, в което пише: „… Много съм благодарен за благословията, която ми дадохте. Незабавно се почувствах по-добре. Възстанових се бързо и напълно. Сестра Хинкли и аз сме дълбоко благодарни за привилегията да отседнем в дома на вашата мисия“¹.

Президент Хинкли често свидетелства за благословиите на свещеничеството – от чудотворните, но временни благословии за физическо изцеление, до вечните и обвързващи благословии на храмовите обреди. Той заявява: „Вярвам, че в Неговото свещеничество се съдържа божествената власт – силата да благославя, силата да изцелява, силата да управлява земните дела на Бог, силата да се връзва на небесата това, което е вързано на земята“².

жена, получаваща благословия — „Със (свещеничеството) няма нищо невъзможно при придвижването напред на делото на Божието царство“.

Учения на Гордън Б. Хинкли

Бог е възстановил свещеничеството и ключовете на небесното царство.

Свещеническата сила и власт са давани на мъжете в древността. По-нисшата власт е била давана на синовете на Аарон, за да отслужват материалните неща, както и някои свети свещенически обреди. По-висшата власт е дадена от самия Господ на Неговите апостоли, в съответствие на това, което казва на Петър: „Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Матей 16:19).

Пълното възстановяване на свещеничеството включва идването на Йоан Кръстител …, както и на Петър, Яков и Йоан. … В него се включват Моисей, Илияс и Илия, като всеки дава свещенически ключове, за да могат всички действия и обреди на предишните диспенсации да бъдат възстановени в тази заключителна и велика диспенсация на пълнотата на времената.

Свещеничеството е сред нас. … Знаем това, защото сме виждали силата на това свещеничество. Виждали сме как болните биват изцелявани, как куците прохождат и как светлина, знание и разбиране се дават на ходилите в тъмнина³.

Пророкът Джозеф Смит веднъж описва (свещеничеството) със следните думи: „Свещеничеството е един вечен принцип и съществува с Бог от вечността и ще съществува във вечността, без начало на дни или край на години“. (History of the Church, 3:386.)

Наистина, то е силата на Всемогъщия, която е дадена на човека, за да действа в Негово име на назначеното му място. То представлява даване на божествена власт, различаваща се от всичката сила и власт по лицето на земята. Не трябва да се изненадваме, че то е възстановено на човека от възкресени личности, които са били негови носители в древността, за да няма съмнение относно неговата автентичност и валидност. Без него може да има църква само по име, в която липсва властта да се отслужват Божиите неща. С него няма нищо невъзможно при придвижването напред на делото на Божието царство. Естеството му е божествено. Неговата власт има проявления както във времето, така и във вечността. Това е единствената власт на земята, която важи отвъд завесата на смъртта⁴.

Свещеничеството е силата и властта, чрез които Бог реализира Своето дело.

Обичам свещеничеството в тази Църква. То е живо и енергично. То е сърцето и силата на това дело. То е силата и властта, чрез които Бог, нашият Вечен Отец, реализира Своето дело на земята⁵.

Святото свещеничество включва властта да се управляват всички дела на царството Божие на земята. Съгласно Господните откровения, Църквата следва да се председателства от трима председателстващи висши свещеника. Те се подпомагат от съвет на Дванадесетте апостоли, които на свой ред се подпомагат от … Седемдесетте. Председателстващо епископство е отговорно за материалните дела, под ръководството на Президентството. Всички тези са призования в свещеничеството. Тази дадена от Бог сила е властта, чрез която те ръководят. Същото се случва в коловете и районите с президентства и епископства. Така е и в кворумите. Помощните служители изпълняват делото си под напътствията и чрез делегирането на отговорности чрез свещеничеството. Без свещеничеството може да имаме църква по форма, но същността ѝ няма да е божествена. Това е Църквата на Исус Христос и тя се управлява чрез властта, която се дава „според Реда на Сина Божий“ (У. и З. 107:3)⁶.

Благословиите на свещеничеството са достъпни за всички.

(Свещеничеството) … се дава според плана на Бог, нашия Вечен Отец, чрез който се благославя живота на Неговите синове и дъщери от всички поколения⁷.

Святото свещеничество включва в себе си силата да благославя. За Аароновите свещеници то дава властта да се отслужват за събралите се символите на плътта и кръвта на Господ, Който е дал живота си като жертва за всички ни. Причастието и взимането на тези символи е самата същност на нашето неделно поклонение. То включва подновяване на завети с Бог. С него се дава обещание Неговият Свят Дух да бъде с нас. Това е несравнима благословия, която се дава на всички и става възможна с властта, която е дадена на достойни млади мъже. …

В Мелхиседековото свещеничество е включена властта да се дава дара на Светия Дух. Каква прекрасна благословия е да се радваме на служението и влиянието на член на Божеството, след като сме получили този дар под ръцете на мъже, на които е дадена божествена власт. Ако поддържаме своята добродетелност, ние можем да се радваме на изпълнението на Господното обещание, дадено със следните думи: „Светият Дух ще стане ваш постоянен сподвижник и ваш скиптър – неизменен скиптър на праведност и истина; и вашето господство ще бъде едно вечно господство, и без принудителни средства то ще се влива във вас во веки веков“. (У. и З. 121:46.)

Свещеничеството включва силата да се благославят болните. Има ли някой, който да чува думите ми, и който да не е упражнявал или чувствал тази божествена сила? Може ли някой сред нас да се съмнява в нейната ефективност? Можем да разкажем за чудеса, свети и прекрасни, на които сме ставали свидетели в собствения си опит със свещеничеството. …

Това свято Мелхиседеково свещеничество съдържа властта да благославя чрез пророчество, да утешава, да подкрепя и да напътства. Сред нас има патриарси, които, съгласно дадената им власт, изказват потомство и произнасят благословии за наше напътствие. Тези благословии могат да служат като котва, към която да се придържаме, за да останем непоклатими през бурите на живота.

В своето пълно проявление, святото свещеничество има властта да запечатва на земята и това запечатване да бъде валидно в небесата. Това е нещо уникално и прекрасно. Свещеничеството се упражнява в Божиите храмове. То засяга както живите, така и мъртвите. В неговата същност е самата вечност. То представлява божествена сила, давана от Всемогъщия, като част от Неговия велик план за осъществяване на безсмъртието и вечния живот на човека.

Колко ценен е този Божий дар, който ни е даден⁸.

Божиите синове, които стават носители на Неговата власт, трябва да бъдат верни на най-доброто в тях.

Всеки достоен мъж, независимо от народност, етнически произход или какъвто и да било друг фактор, може да получи свещеничеството. Неговото подчинение на заповедите Божии става определящ фактор за това. Получаването му се определя единствено от достойнство пред Господ. …

Такова е чудото на свещеничеството. Богатството няма роля в това. Образованието няма роля. Почестите човешки нямат роля. Определящият фактор е да бъдеш приет от Господ⁹.

Настъпил е моментът всички ние, които сме били ръкоположени в Аароновото или Мелхиседековото свещеничество, в който и да е от техните санове, да преоценим живота си, да осъзнаем недостатъците си и да се покаем за постъпките, които не съответстват на висшето и свято пълномощие, което сме получили. …

Никой мъж, млад или възрастен, … който е бил … ръкоположен, може да си позволи да се отнася лекомислено с даденото му свещеничество. Той е в партньорство с Бог и е поел неотменно и свято задължение да живее като мъж, достоен да говори и действа в името на Бог, като него упълномощен представител¹⁰.

Дори когато упълномощените за това полагат ръце върху главите ни и ние сме ръкоположени, можем чрез своето поведение да обезсилим тази божествена власт и да загубим правото да я упражняваме.

… „Никаква сила или влияние не може и не трябва да се упражняват чрез свещеничеството, а само чрез убеждаване, дълготърпение, чрез благост, кротост и чрез любов нелицемерна,

чрез доброта и чисто познание, което ще уголеми душата, без лицемерие и без хитрост“ (У. и З. 121:41–42).

Сега, братя мои, това са границите, в които нашето свещеничество трябва да бъде упражнявано. То не е като пелерина, която можем да слагаме и сваляме, когато си поискаме. Когато се упражнява с праведност, то е част от самата тъкан на телата ни, част от самите нас по всяко време и при всички обстоятелства¹¹.

Ние трябва да бъдем верни на най-доброто в нас. Ние сме Божии синове, удостоени да бъдем носители на Неговата божествена власт. Но живеем в един нечестив свят. В него действа постоянна сила, която ни принизява, кани ни да участваме в действия, които са напълно несъвместими с божественото свещеничество, на което сме носители. …

Към вас, мъже, отправям следната покана. Стойте далеч от потопа мръсотия, който ви залива. Стойте далеч от злините на света. Бъдете верни на най-добрата своя същност. Бъдете верни на най-доброто във вас. Бъдете верни и предани на заветите, които се отнасят към Божието свещеничество¹².

Всеки служител, всеки учител в тази Църква, който действа според свещенически сан, има святата отговорност да увеличава това свещеническо призование. Всеки от нас е отговорен за благосъстоянието, израстването и развитието на нашите околни. Ние не живеем единствено за себе си. Ако искаме да увеличаваме призованията си, ние не можем да живеем единствено за себе си¹³.

Мнозина мъже изглежда смятат, че само защото са бил ръкоположени, свещеничеството е постоянно с тях и те могат да го упражняват според волята си. Мислят, че от време на време могат да нарушават по някой завет или някоя заповед, да вършат този или онзи грях, и все още да разполагат със силата на свещеничеството и че Бог ще потвърждава техните слова в Неговото свято име и в името на Изкупителя. Това превръща свещеничеството в подигравка и вярвам, че по този начин те изговарят напразно името Божие. Те сквернят името на Неговия Възлюбен Син. Така безчестят светия дар, получен при ръкополагането, и властта, която са изгубили чрез прегрешение. …

… Издигам глас на предупреждение към всички, мъже и момчета, да държат греха настрана. Прегрешението е несъвместимо с божествената власт. Избягвайте порнографията така както бихте бягали от чума. Избягвайте сексуалния грях във всяко негово проявление. Дръжте настрана нечестността и измамата. Умолявам ви да усмирите всяка частица гордост и празна амбиция. Каня ви да погледнете в себе си и да се погрижите да няма отношение на властване или принуда над вашите съпруги или деца. …

… Сигурен съм, че нашият Отец в Небесата не е доволен от всеки мъж или момче, който приема ръкополагане и се отдава на нечестие. В самия процес на приемане на ръкополагането, той встъпва в клетва и завет между него и неговия Бог¹⁴.

Никой мъж, млад или възрастен, не успява да отговори на стандартите на свещеничеството, ако принизява или унижава жените, ако не отдава степента уважение към дъщерите Божии, която нашият Небесен Отец желае да отдаваме¹⁵.

Нека бъдем добри съпрузи и бащи. Всеки мъж, който действа като тиранин в дома си, е недостоен за свещеничеството. Той не може да бъде полезно оръдие в Господните ръце, когато не изразява уважение, доброта и обич към избраната от него спътница. По подобен начин, всеки мъж, който дава лош пример на своите деца, който не може да контролира гнева си или който участва в нечестни или неморални действия, ще стане свидетел на обезсилването на неговото свещеничество¹⁶.

Жената, която изберете, ще ви бъде равна. … Тя не е ваша слугиня, ваша собственост или нещо от този род. Колко трагично и отвратително е малтретирането на жената. Всеки мъж в тази Църква, който малтретира жена си, който я унижава, обижда, или упражнява неправедно господство над нея, е недостоен да бъде носител на свещеничеството. Дори да е бил ръкоположен, небесата се оттеглят, Духът Господен се наскърбява и това е краят на свещеническата власт на този мъж. Всеки, който върши подобно нещо, не е достоен за храмова препоръка. …

… Ако някой от вас … е виновен в подобно поведение, призовавам го да се покае. Паднете на колене и молете Господ за прошка. Измолете от Него сила да контролирате езика си и тежката си ръка. Молете за прошка съпругата си и своите деца. …

Сигурен съм, че когато се изправим пред Божия съд, там ще се говори малко за натрупаното от нас богатство или получените почести. Но ще има тежки въпроси за отношенията ни у дома. И съм убеден, че само тези, които са водили живота си с любов, уважение и разбиране към своя спътник и децата си, ще чуят от нашия вечен съдник думите: „Хубаво, ти си добър и верен слуга! … Влез в радостта на господаря си“ (Мат. 25:21)¹⁷.

Свещеническият кворум може да бъде източник на сила за неговите членове.

Уверен съм, че Господ е предвидил свещеническият кворум да бъде повече от клас по теология през неделните утрини. Разбира се, че изграждането на духовност и укрепването на свидетелство чрез ефективно преподаване на Евангелието е важна свещеническа отговорност. Но това е само част от целта на кворума. Всеки кворум трябва да бъде един вид дейно братство за всеки от членовете си, за да може да се изпълнява неговата цел. …

… Свещеническият кворум е Господната организация за мъжете в Църквата, точно както Обществото за взаимопомощ е Господната организация за жените в Църквата. Сред своите отговорности, основна част от отговорностите на организацията, е подпомагането на нуждаещите се.

Когато организира Обществото за взаимопомощ, Пророкът Джозеф Смит казва за жените в това общество: „Те ще се притекат на помощ на странника, ще излеят масло и вино в раненото сърце на мизерстващите, ще изсушат сълзите на сирачето и ще накарат сърцето на вдовицата да се радва“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 482). Надявам се същото да може да бъде казано за мъжете свещеници.

Ще бъде прекрасен денят, … когато нашите свещенически кворуми станат източник на сила за всеки мъж, който принадлежи към тях, когато всеки такъв мъж искрено ще може да каже: „Аз съм член на свещенически кворум в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Готов съм да помагам на моите братя във всичките им нужди, както съм убеден, че и те са готови да ми помагат в моите. Работейки заедно, ще растем духовно като Божии синове в завета. Работейки заедно, можем да се изправим без страх и смущение срещу всеки вятър на злополучие, който би повял, бил той икономически, социален или духовен¹⁸.

събрание на районния съвет — Ръководителите и членовете на Църквата – мъже и жени – работят заедно, за да „изпълняват делото си под напътствията и чрез делегирането на отговорности чрез свещеничеството“.

В домовете и в Църквата, мъжете и жените работят заедно за напредъка на Господното дело.

Да, мъжете са носители на свещеничеството. Но моята съпруга е мой спътник. В тази Църква мъжът върви не пред съпругата си, нито след нея, а рамо до рамо с нея. Те са равностойни партньори в този живот и в това велико начинание¹⁹.

Жените в тази Църква разполагате със сила и големи способности. Има ръководство и посока, известно чувство на независимост, но също така голямо удовлетворение да бъдете част от това Господно царство и да вървите ръка за ръка с (носителите на) свещеничеството, за да го придвижвате напред²⁰.

Благодаря на моя Вечен Отец за възстановяването на святото свещеничество, така че „всеки човек да може да говори в името на Бога Господа, тъкмо Спасителя на света“ (У. и З. 1:20). Видял съм красотата и чудото на това свещеничество в ръководенето на тази забележителна Църква. Чувствал съм силата му да тече през мен за благослов и изцеление на болните. Виждал съм облагородяването, което то дава на смирени мъже, призовани за голяма и сериозна отговорност. Виждал съм ги как говорят със сила и власт свише, как Божият глас говори чрез тях.

Благодаря на Господ за свидетелството, което Той ми е дал за целостта на Евангелието, за неговата ширина, обхват и дълбочина. Предвидено е то да благославя синовете и дъщерите на всички поколения – както на живите, така и на мъртвите²¹.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Прегледайте ученията на президент Хинкли в раздел 1 за възстановяването на свещеничеството. Кои преживявания са ви помогнали да получите свидетелство за тези истини?
Президент Хинкли учи: „Святото свещеничество включва властта да се управляват всички дела на царството Божие на земята“ (раздел 2). Как тази истина се прилага в колове и райони? А в кворумите? А в Обществото за взаимопомощ? Как свещеническата власт укрепва вашата служба в Божието царство?
В раздел 3, прегледайте благословиите, които всички ние можем да получаваме чрез свещеничеството. По какви начини сте чувствали силата и благословиите на свещеничеството?
Какво можем да научим от ученията на президент Хинкли относно разликата между свещеническата власт и свещеническата сила? (Вж. раздел 4.) Какво според вас означава носителите на свещеничеството „да бъдат верни на най-доброто в тях“? Защо носителите на свещеничеството не живеят „единствено за себе си“?
Какво ви впечатли в раздел 5 от описанията на свещеническите кворуми и Обществото за взаимопомощ на президент Хинкли? Какво можем да правим в нашия район или клон, за да следваме неговите напътствия?
Защо е необходимо мъжете и жените да работят заедно като „равностойни партньори“ в реализирането на Господното дело? (Вж. раздел 6.)

Свързани с темата стихове:

Евреите 5:1–4; 1 Нефи 14:12–14; Алма 13:1–9; У. и З. 84:33–44; 88:133; 112:30–32

Помощ в преподаването

„Задавайте въпроси, които изискват от учениците да намират отговорите в Писанията и ученията на пророците от последните дни“ (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 62).