Глава 20
Приятелство с хора, които не са от нашата вяра
„Нека да помагаме на добродетелни мъже и жени, независимо от техните религиозни убеждения и местоживеене“.
Из живота на Гордън Б. Хинкли
Говорейки на конференция на религиозни ръководители през ноември 1994 г., президент Гордън Б. Хинкли казва:
„Ние имаме различни доктринални убеждения. Докато осъзнаваме своите доктринални различия, смятам, че сме на едно мнение в своето разбиране за злините и проблемите на света и обществото, в които живеем, както и за нашата важна отговорност и възможност да бъдем единни в защита на тези ценности в обществения и личния живот, които затвърждават добродетелността и моралността, уважението към всички мъже и жени като към Божии чеда, необходимостта от учтивост и добронамереност в нашите взаимоотношения и запазване на семейството като божествено постановената основна единица на обществото.
… Всички ние носим в сърцата си желание да помагаме на бедните, да повдигаме страдащите, да даваме утеха, надежда и помощ на всички, които изпитват трудности и болка по каквито и да било причини.
Осъзнаваме нуждата да лекуваме раните на обществото и да заменяме песимизма на нашето време с оптимизъм и вяра. Трябва ясно да осъзнаваме, че няма нужда да си отправяме обвинения и критики. Трябва да използваме влиянието си, за да успокояваме гневните и обвиняващи гласове.
… Силата ни се съдържа в нашата свобода да избираме. Съдържа се сила дори в самото наше разнообразие. Но още по-голяма сила се съдържа в дадената ни от Бог задача да работим за издигането и благословията на всички Негови синове и дъщери, независимо от техния етнически или национален произход или други различия. …
Нека Господ ни благославя да полагаме единно усилие да премахваме от сърцата си и да изчистваме от обществата си всички елементи на омраза, религиозното тесногръдие, расизъм и всякакви разединяващи думи и дела. Злонамерената забележка, расистката обида, показващите омраза епитети, зловредната клюка и обидните слухове не трябва да имат място сред нас.
Нека Бог благославя всички ни с мира, който произлиза от Него. Нека ни благославя с благодарни сърца и с волята да общуваме с уважение един към друг, като обединяваме усилията си за благославянето на общностите, в които живеем“1.
Година след това послание, президент Хинкли се обръща към група държавни служители. Това е малка група – само около 30 души – но хората в нея имат широко влияние: президенти, главни редактори, продуценти и репортери от основните новинарски канали в САЩ. В „един сърдечен и опъстрен с хумор разговор“, той прави „преглед на международния характер на Църквата, коментира нейните мисионерски, хуманитарни и образователни дейности, след което отговаря на въпроси. … Той отговаря на всеки въпрос прямо и без колебание или каквото и да било стеснение“. Присъстващите са изненадани от неговата откритост, на което той отговаря, че единственото нещо, което няма да обсъжда, е подробностите на светите храмови обреди. „За всичко друго съвсем свободно можете да питате“ – казва той.
На един етап на сесията с отговори, Майк Уолъс, старши журналист на телевизионното предаване 60 Minutes, казва, че иска да направи специален репортаж за президент Хинкли. Президент Хинкли прави пауза, след това отговаря: „Благодаря. Приемам предложението“2.
Президент Хинкли по-късно признава, че е леко разтревожен от бъдещото интервю с Майк Уолъс, който има репутацията на безкомпромисен репортер. Той обяснява защо се съгласява на интервюто, въпреки тази тревога:
„Почувствах, че то ще даде възможност да се представят някои положителни аспекти на нашата култура и послание към милиони хора. Реших, че е по-добре да се изложа на бурния вятър на възможностите, отколкото да се свия и да не направя нищо“3.
Интервюто обхваща множество теми и включва следния разговор:
Г-н Уолъс: Как се отнасяте към немормоните?
Президент Хинкли: С обич и уважение. Имам много приятели, които не са мормони. Уважавам ги. Изпитвам дълбоко уважение към тях.
Г-н Уолъс: Въпреки че все още не са видели светлината?
Президент Хинкли: Да. На всички, които не са от тази Църквата, казвам: ние виждаме вашите добродетели и цялата ви добрина. Донесете ги със себе си и нека видим дали можем да добавим нещо към тях4.
Когато интервюто приключва, президент Хинкли и Майк Уолъс вече са приятели. Г-н Уолъс определя президент Хинкли като „топъл, интелигентен, благоприличен и оптимистичен ръководител“, който „напълно заслужава почти повсеместното възхищение, което получава“5.
Президент Хинкли ни насърчава да се присъединяваме към хора с различна от нашата вяра в „добри обществени каузи“.
Учения на Гордън Б. Хинкли
1
Когато не забравяме, че всички хора са Божии чеда, ние в повечето случаи ще подаваме ръка, за да издигаме хората около нас и да им помагаме.
Никога не трябва да забравяме, че живеем в свят на голямо разнообразие. Хората по земята всички са чеда на нашия Отец и имат множество различни религиозни убеждения. Трябва да култивираме толерантност, благодарност и уважение едни към други6.
Няма нужда от какъвто и да било конфликт между каквито и да било групи. Нека в домовете на хората бъде учено, че всички ние сме чеда на Бог, нашия Вечен Отец, и че точно както е налице това бащинство, може и трябва да има братство7.
Ако никога не забравяме тези божествени реалности – бащинството на Бог и братството между хората – ще бъдем малко по-толерантни, малко по-добри и ще помагаме малко повече, за да издигаме и подкрепяме хората около нас. Ще бъдем по-малко податливи да се унизяваме с неща, които явно са под нашето достойнство. Ние сме чеда Божии и Го обичаме. Действайте като такива в малко по-голяма степен8.
2
Трябва да живеем в уважение, благодарност и приятелство към хората, които не са от нашата вяра.
„Ние претендираме за правото да се покланяме на Всемогъщия Бог, според както диктува собствената ни съвест и даваме на хората същата привилегия; и нека те се покланят както, където и на каквото си искат“ (Символът на вярата 1:11).
Колко изключително важно е това – да вярваме, че се покланяме на Бог според нашето учение, и в същото време да не сме арогантни, самодоволни и горделиви, като даваме на всички останали привилегията да се покланят според своите желания. Голяма част от проблемите по света произлизат от конфликт между религии. Щастлив съм, че мога да кажа, че мога да седна с моите приятели католици и да поговоря, така както мога да седна с моите приятели протестанти и да поговоря. Бих ги защитил в този свят, както тази Църква е правила и ще продължи да прави, ако се наложи9.
Умолявам нашите членове навсякъде да живеят с обич и уважение към хората, които не са от нашата вяра. Има толкова голяма нужда от учтивост и взаимно уважение сред хората с различни вярвания и философии. Ние не трябва да чувстваме, че превъзхождаме околните етнически или доктринално. Живеем в един свят на разнообразие. Можем и трябва да изпитваме уважение към хората, с чиито учения може да не сме съгласни. Трябва да сме готови да защитим правата на хора, които могат да станат жертва на религиозно тесногръдие.
Нека привлека вниманието ви към следните удивителни думи на Джозеф Смит, изречени през 1843 г.:
„Ако е сметнато за вярно, че съм готов да умра за някой мормон, имам смелостта да заявя пред небето, че по същия начин съм готов да умра в защита правата на всеки презвитерианин, баптист и всеки добър човек от коя да е друга деноминация; защото същият принцип, който би погазил правата на светиите от последните дни, ще погази правата на римо-католиците или на коя да е друга деноминация“ (History of the Church, 5:498)10.
Не трябва да се делим. Никога не трябва да се смятаме за по-добри от околните. Не трябва да бъдем самодоволни. Трябва да бъдем великодушни, открити и приятелски настроени. Можем да запазим вярата си. Можем да практикуваме религията си. Можем да държим на нашия маниер на поклонение без да обиждаме други хора. Възползвам се от тази възможност да ви помоля за толерантност и добро съседско отношение, за приятелство и обич към хората от друга вяра11.
Не е нужно да бъдем неприветливи, когато обсъждаме доктринални различия. Няма място за настървение. Но никога не трябва да предаваме и да правим компромиси със знанието, което ни е дадено чрез откровение и прякото предаване на ключове и власт под ръцете на тези, които са ги притежавали в древността. Нека никога не забравяме, че това дело представлява възстановяване на създадената от Спасителя организация. …
Можем да уважаваме останалите религии и трябва да правим това. Трябва да осъзнаваме многото добро, което те осъществяват. Трябва да учим децата си да бъдат толерантни и приятелски настроени към хората с друга вяра12.
Не следва да вредим на други църкви. Не следва да клеветим други църкви. Не следва да спорим с други църкви. Не следва да дебатираме с други църкви. Просто казваме на хората, които може да имат различна вяра или изобщо да нямат такава: „Донесете всичко добро, което имате, и нека видим дали не можем да прибавим нещо към него“13.
3
Без да правим компромиси с нашата вяра, ние можем да работим с околните в добри каузи.
Ние можем да работим и работим с други религии в различни начинания при неспирната ни борба срещу социалните злини, които заплашват така важните за всички нас ценности. Тези хора не са от нашата вяра, но са наши приятели, съседи и колеги в най-различни каузи. Щастливи сме да придадем сила на техните усилия.
Но при всичко това не правим доктринални компромиси. Не е нужно да правим това и не трябва да го правим. Но сме изградили известно приятелство, докато работим заедно14.
Нека не забравяме, че вярваме в доброжелателността и в правенето на добро на всички хора. Убеден съм, че можем да учим децата си достатъчно добре и да не се страхуваме, че те ще изгубят вярата си, когато имат приятелски взаимоотношения с хората, които не приемат ученията на тази Църква. … Нека бъдем включени в добри обществени каузи. Може да има ситуации, в които, поради засягането на сериозни нравствени теми, не можем да се прегънем пред принципа. Но в такива случаи можем учтиво да изразим несъгласие, без да сме неприятни. Можем да признаем искреността на хората, чиито позиции не можем да приемем. Можем да говорим за принципи, вместо да отправяме лични нападки.
При каузи, които подобряват общността и които ще благословят всички нейни жители, нека имаме готовността да помогнем. …
… Учете хората, за които отговаряте, колко са важни добрите обноски. Насърчавайте ги да бъдат активни, като помнят, че в обществените обсъждания тихият глас на съществения аргумент е по-убедителен от шумния и крещящ глас на протеста. При поемането на такива отговорности нашите членове ще благославят своите общности, семейства и Църквата15.
„Нашата доброта може да служи като най-убедителен аргумент за това, в което вярваме“.
Никога не трябва да се предаваме на силите на злото. Ние можем и трябва да поддържаме стандартите, които тази Църква е отстоявала от момента на своето организиране. Има по-добри начини да вършим нещата от този на света. Дори и да останем сами, ние трябва да вършим нещата по този начин.
Но няма да останем сами. Уверен съм, че има милиони хора по света, които тъгуват от злините, които виждат около себе си. Те обичат добродетелта, доброто и въздигащото. Те също ще издигнат глас и ще дадат от силата си за запазването на ценностите, които заслужават да бъдат отстоявани и култивирани16.
Нека се молим за силите на доброто. Нека да помагаме на добродетелни мъже и жени, независимо от техните религиозни убеждения и местоживеене. Нека бъдем непоклатими срещу злото, както у дома, така и по света. … Можем да имаме влияние за добро в този свят, всеки един от нас може17.
4
Когато се отнасяме към околните с обич, уважение и доброта, ние им показваме, че сме истински ученици на Исус Христос.
Когато изпълняваме своята отличителна мисия, ние изпълняваме заповедта, дадена ни от възкресения Господ, Който е говорил в тази последна и заключителна диспенсация. Това е Неговата единствена по рода си, прекрасна кауза. Ние даваме свидетелство за Него. Но не е нужно да правим това с арогантност или самодоволност.
Както казва Петър, ние сме „избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби“. Защо? „За да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина“ (1 Пет. 2:9). …
… Нека бъдем предани ученици на Исус Христос, съблюдавайки златното правило, като правим на околните това, което желаем те да правят на нас. Нека укрепваме своята вяра и тази на децата си, докато се държим добре с хората, които не са от нашата вяра. Обичта и уважението ще победят всякаква враждебност. Нашата доброта може да служи като най-убедителен аргумент за това, в което вярваме18.
Искам да предложа да развиваме един вид поглед навън да помагаме на хората, които не са от нашите редици, да ги насърчаваме, да ги водим по един благ и добър начин към взаимоотношения, които да ги изложат на прекрасните програми на Църквата.
Сещам се за следното стихотворение на Едуин Маркам:
Той нарисува кръг и ме остави извън него –
нарече ме еретик, бунтар, обект на презрение.
Но любовта и аз знаехме как да победим:
и ние нарисувахме кръг и го привлякохме!19
Със сигурност не е нужно да се хвалим (с религията си) или по някакъв начин да усещаме превъзходство над околните. Такова поведение е отрицание на Духа на Христос, комуто трябва да се стремим да подражаваме. Този Дух намира изява в сърцето и в душата, по един кротък и ненатрапчив начин в нашия живот.
Всички сме виждали хора, на които почти завиждаме, защото са си избрали маниер, който, без дори да го споменават, изразява красотата на Евангелието, която те са включили в поведението си.
Можем да снишим гласовете си с няколко децибела. Можем да отвръщаме на злото с добро. Можем да се усмихваме, когато е по-лесно да се разгневим. Можем да проявим самоконтрол и самодисциплина и да отминем всяка обида, отправена срещу нас20.
Дали наистина разбираме, дали схващаме огромното влияние, което имаме? Това е сборът на човешките поколения, заключителната глава на цялата програма на човешкия опит.
Но това не ни поставя в позиция на превъзходство. По скоро, трябва да ни смирява. То поставя върху нас неотменна отговорност да се грижим за всички други в духа на Учителя, Който ни учи: „Обичай ближния си както себе си“ (Матей 19:19). Ние трябва да отхвърлим своята самодоволност и да се издигнем над егоцентризма си. …
Ние от това поколение, сме крайният продукт на миналото. Не е достатъчно хората просто да знаят, че сме членове на тази Църква. Огромна отговорност стои пред нас. Нека я поемем и я реализираме.
Трябва да живеем като истински последователи на Христа, с милосърдие към всички, връщайки добро за зло, учейки с примера си за пътищата на Господ и изпълнявайки необятната служба, която Той ни е показал21.
От освещаващата молитва на Центъра за конференции в Солт Лейк Сити, Юта: Нека ние, от Твоята Църква, бъдем гостоприемни и щедри. Нека запазим стандартите и практиките, с които сме познати, и да позволяваме на околните да се покланят „както, където и на каквото си искат“ (Символът на вярата 1:11). Благослови ни, като добри съседи, да помагаме и да бъдем полезни на всички. Да издигаме ръцете и усилваме немощните колене на всеки в нужда (вж. У. и З. 81:5). Нека всички ние живеем заедно в мир, като изпитваме благодарност и уважение един към друг22.
Предложения за изучаване и преподаване
Въпроси
-
В нашите взаимоотношения с околните, защо е полезно да помним, че всички ние сме Божии чеда? (Вж. раздел 1.) Как можем да култивираме по-голяма благодарност и уважение към околните? Как родителите могат да учат децата да ценят и уважават околните?
-
Прегледайте напътствията на президент Хинкли за нашите взаимоотношения с хора, които не са от нашата вяра (вж. раздел 2). Как можем да осъзнаваме кога проявяваме арогантност или самодоволност при тези взаимоотношения? Как можем да изразяваме приятелство и обич към хората с различни вярвания?
-
Защо е важно членовете на Църквата да работят заедно с други хора в добри каузи? (Вж. раздел 3.) Дайте някои примери за такива усилия. Как можем да упражняваме по-силно влияние за добро в нашата общност?
-
Какво можем да научим за ученичеството от ученията на президент Хинкли в раздел 4? Как сте виждали обичта и уважението да побеждават враждебните чувства? Защо нашето поведение към околните е „най-убедителен аргумент за това, в което вярваме“? Помислете за конкретни начини, по които можете да помагате на околните.
Свързани с темата стихове:
Матей 7:12; Лука 9:49–50; Йоан 13:34–35; 1 Йоан 4:7–8; У. и З. 1:30; 123:12–14; Символът на вярата 1:13
Помощни материали за изучаване
„Когато почувствате радостта, която идва от разбирането на Евангелието, ще желаете да прилагате наученото. Стремете се да живеете в хармония с наученото от вас. Правейки това, вие ще укрепите вярата, познанието и свидетелството си“ (Проповядвайте Моето Евангелие, 2004 г., с. 19).