Глава 23

Благословиите на светия храм

„Храмовите обреди са най-висшите благословии, които Църквата има да предложи“.

Из живота на Гордън Б. Хинкли

„Вярвам, че няма член на Църквата, който да е получил всичко, което тя има да даде, докато не приеме храмовите благословии в дома Господен – казва президент Гордън Б. Хинкли през свещеническата сесия на общата конференция през октомври 1997 г. – Затова правим всичко възможно да ускорим строежа на тези свещени сгради и така благословиите, които се предлагат в тях, да бъдат по-общодостъпни“¹. Той изброява няколко храма, които са на някакъв етап на планиране и строеж, след което прави съобщение, което ще промени живота на хората по целия свят:

„Има много области на Църквата, които са отдалечени, където броят на членовете е малък и няма изгледи да нарасне много в близко бъдеще. Нима на членовете, които живеят в такива области, трябва да бъдат отказани завинаги благословиите на храмовите обреди? Докато посещавахме преди няколко месеца една такава област, с молитва размишлявахме над този въпрос. Мислим, че отговорът дойде ясен и разбираем.

Ще изградим малки храмове в някои от тези райони. … Те ще бъдат градени по храмовите стандарти, които са много по-високи от стандартите на сградите за събрания. В тях ще се извършват кръщения за мъртвите, служба по надаряване, запечатвания и всички други обреди, които имаме в дома Господен и за живите, и за мъртвите“².

Вдъхновението за този план започва над 20 години по-рано, когато президент Хинкли служи като председател на Храмовия комитет на Църквата. Загрижен от това, че много от светиите от последните дни нямат удобен достъп до храмовите благословии, той пише в дневника си: „Църквата може да построи (множество малки) храмове на цената на храма Вашингтон (тогава в строеж). Така храмовете ще бъдат близо до хората, вместо хората да пътуват на големи разстояния, за да стигнат до тях“³.

През 1997 г. откровение от Господ дава живот на тази идея. Президент Хинкли споделя за това откровение, когато казва освещаващата молитва за храма Колония Хуарес Чиуауа Мексико. „Именно тук, в Северно Мексико, – се моли той – Ти разкри идеята и плановете за по-малък храм, завършени и в най-малки подробности, но приспособени като размер към нуждите и обстоятелствата на членовете на Църквата в тази част на Твоето лозе. Това откровение произлезе от желанието и молитвата да се помогне на Твоите люде в тези колонии, които са били истинни и верни“⁴.

Шест месеца след като обявява планове за строежа на по-малки храмове, президент Хинкли прави друго важно съобщение:

„Пътували сме надлъж и нашир сред членовете на Църквата. Общувал съм с мнозина, които притежават много малко от благата на този свят. Но в сърцата им гори голяма вяра в това дело от последните дни. Те обичат Църквата. Обичат Евангелието. Обичат Господ и желаят да вършат Неговата воля. Плащат си десятъка, колкото и да е скромен. Правят огромни жертви, за да посетят храма. Пътуват дни наред на евтини автобуси и стари кораби. Спестяват и се лишават, за да стане това възможно.

Те имат нужда от близки до тях храмове – малки, красиви, по-лесни за поддръжка храмове. Затова, сега се възползвам от възможността да обявя на цялата Църква една програма, според която в най-близко бъдеще да се построят около 30 по-малки храма. …

Това е изключително начинание. Нищо подобно на него някога е било опитвано. … Така ще имаме общо 47 нови храма, в допълнение на действащите в момента 51. Мисля, че ще е най-добре да добавим още 2, за да ги закръглим на 100 до края на този век, който отбелязва 2 000 години „от пришествието на нашия Господ и Спасител Исус Христос в плътта“ (У. и З. 20:1). Тази програма ще се разгърне в невиждан досега мащаб“⁵.

На 1 октомври 2000 г. президент Хинкли освещава храма Бостън Масачузетс, 100-ния действащ храм. Преди края на същата година, той освещава още два храма в Бразилия. Когато умира на 27 януари 2008 г., Църквата има 124 действащи храма и още 13 са обявени. Президент Хинкли участва в планирането и строежа на повечето от тези 124 действащи храма и лично освещава 85 от тях.

Когато президент Хинкли обявява големия брой нови храмове и се възхищава на тяхната красота, той напомня на светиите от последните дни целта на тези свещени здания: да благославят отделни членове и семейства, един по един. Говорейки за храма Сан Диего Калифорния, той казва: „Каква величествено красива сграда е това. С цялата си красота, това здание е само средство за постигане на дадена цел, тя не е самоцелна. Тази сграда е построена и осветена за извършването на свети обреди, които Господ е дал в тези дни“⁶.

При друг случай той казва: „Няма човек, който да е приел цялото Евангелие, докато не получи (храмовите обреди). И ние имаме отговорността да се погрижим тези сгради да бъдат на разположение. Не знам още колко време ще мога да се справям със задачите си, но се надявам до края на дните си да строя Господни храмове, да подсигурявам храмове на хората, така че членовете ни да могат да разполагат с удивителните благословии, които се получават там“⁷.

Учения на Гордън Б. Хинкли

Храмовете са израз на нашето свидетелство и са най-висша форма на нашето поклонение.

Всеки построен от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни храм е израз на свидетелството на тези хора, че Бог, нашият Вечен Отец, е жив, че Той има план да благославя Неговите синове и дъщери от всички поколения, че Неговият Възлюбен Син, Исус Христос, роден в Витлеем Юдейски и разпънат на кръст на Голгота, е Спасител и Изкупител на света, Чиято единителна жертва прави възможно изпълнението на този план в реализирането на вечен живот за всеки човек, който приеме и живее според Евангелието⁸.

Всичко, което се случва в храма, има въздигаща и облагородяваща функция. Тези обреди обхващат живота тук и отвъд смъртта. Свидетелстват колко важен е човека като чедо на Бог. Свидетелстват колко важно е семейството като творение на Всемогъщия. Свидетелстват за вечността на брачната връзка. Свидетелстват за продължаване напред към по-голяма слава. Това е място на светлина, място на мир, място на обич, където обхващаме вечни неща⁹.

Всеки храм … всъщност е паметник на нашата вяра в безсмъртието на човешката душа, в това, че тази фаза на земния живот, през която преминаваме, е тъй да се каже част от непрестанното изкачване нагоре и така, както е сигурно, че има живот тук, със същата сигурност ще има живот и отвъд. Това е твърдото ни убеждение. То се осъществява чрез Единението на Спасителя и, както вече посочих, храмът става мост от този към следващия живот. Обредите в храма са с вечен характер¹⁰.

Тези уникални и чудесни сгради и обредите, които се отслужват в тях, представляват най-висшата страна на нашето поклонение. Тези обреди се превръщат в най-дълбок израз на нашата теология¹¹.

Свещените неща заслужават свещено разглеждане. … Когато излезете от вратите на Дома Господен, бъдете верни на святото обещание да не говорите за свети и толкова висши неща.

Господ казва: „Помнете, че онова, което идва свише, е свещено и трябва да бъде изговаряно с грижа и с ограничение от Духа“. (У. и З. 63:64.) Казано е също „Не се отнасяй лекомислено към свещени неща“ (У. и З. 6:12.)¹².

Чрез храмовите обреди, ние получаваме най-висшите благословии на Евангелието.

Тези храмове, които вече са по цялата земя, са необходими за пълната реализация на Единението на Спасителя. Тук, под властта на святото свещеничество, ще се отслужват обредите, които водят не само до спасение, но и до вечно възвисяване¹³.

Исус Христос, Синът Божий, дава Своя живот на кръста на Голгота като изкупление за греховете на цялото човечество. Това е една жертва чрез заместник за всеки един от нас. Чрез тази жертва се дава обещание за възкресението на всички. Това възкресение се реализира чрез Божията благодат, без да е нужно усилие от страна на човека. И освен това, чрез ключовете на святото свещеничество, дадени на Дванадесетте от Господ, когато Той крачел сред тях, които ключове са били възстановени в тази диспенсация от онези, които са ги държали в древността – чрез тях се дават големи допълнителни благословии, включително уникалните и забележителни обреди, отслужвани в дома Господен. Единствено в тези обреди се реализира упражняването на „пълнотата на свещеничеството“ (У. и З. 124:28)¹⁴.

Храмовите обреди са най-висшите благословии, които Църквата има да предложи¹⁵.

В храмовите благословии за достойните да влязат в храма мъже и жени … се включват измивания и помазвания, за да можем да бъдем чисти пред Господ. В тях се включват напътствия, при които се предлага надаряване от задължения и благословии, които ни мотивират към съвместимо с принципите на Евангелието поведение. Включват се запечатващите обреди, чрез които запечатаното на земята се запечатва на небесата, като така семейството продължава¹⁶.

(Веднъж) бях извикан да посетя в болницата една майка, която страдаше от неизлечимо заболяване. Скоро след това тя почина, като остави съпруг и четири деца, сред които едно шестгодишно момче. Те изпитваха тъга, дълбока, затрогваща и трагична. Но през сълзите им личеше една вяра, красива и непоклатима, че, въпреки тази така тъжна раздяла, някой ден ще има повторно събиране, защото този брак е започнал със запечатване за времето и вечността в дома Господен, под властта на святото свещеничество. …

Мнозина са пътували (на големи разстояния), за да приемат благословиите на храмовия брак. Виждал съм как група светии от последните дни от Япония – преди да бъде построен храм в тяхната родина – се лишават от храна, за да могат да си позволят продължителното пътуване до храма храма Лайе Хаваи. Преди да имаме храм в Йоханесбург, се срещнах с членове, които системно се бяха лишавали, за да си позволят 11 000 километровото пътуване със самолет от Южна Африка до храма в Съри, Англия. В очите им имаше светлина, на лицата им усмивки и на устните им свидетелства, чиято стойност безкрайно надхвърляше цената на пътуването.

Помня как в Нова Зеландия преди много години чух свидетелството на един мъж от Австралия, който, след като сключил граждански брак и след това се присъединил към Църквата със своята съпруга и децата си, пропътувал целия континент, след това пресякъл Тазманово море до Окланд и така стигнал до храма в красивата долина Уайкато. Доколкото си спомням думите му, той каза: „Не можехме да си позволим да дойдем. Нашите материални притежания се състояха от стара кола, мебели и кухненски съдове. Казах на семейството си: „Не можем да си позволим да отидем“. След това погледнах лицата на моята красива съпруга и прекрасни деца и си казах: „Не можем да си позволим да не отидем. Ако Господ ми даде силата, ще мога да работя и да спечеля достатъчно за друга кола и мебели и чинии, но ако изгубя тези обични мои, щях да бъда наистина беден както в този живот, така и за вечността“¹⁷.

Затова не е чудно, мои братя и сестри, че с откриването на нови храмове … съм виждал сълзи в очите на силни мъже, прегърнали съпругите си при олтарите на тези свети храмове. Виждал съм сълзи в очите на бащи и майки, когато са прегръщали децата си на същите тези олтари. Чрез силата, която тук се упражнява, те са осъзнавали, че нито времето, нито смъртта могат да унищожат връзката, с която са обвързани¹⁸.

Храмът е светилище на служба, където приемаме спасителни обреди за вече починалите, без да са приели Евангелието.

Съществуват безброй милиони, които са живели на земята и никога не са имали възможността да чуят Евангелието. Ще им бъдат ли отказани благословиите, предлагани в храмовете на Църквата?

Чрез живи заместници, които се явяват вместо починалите, същите обреди са на разположение на хората, които са напуснали земния живот. С това те са свободни да избират дали да приемат или отхвърлят земните обреди, извършени за тях, включително кръщение, брак и запечатването на семейните връзки. В Господното дело няма принуда, но трябва да има възможност¹⁹.

Това е едно светилище на служба. По-голямата част от делото в този свят дом се изпълнява чрез заместници за хората, които вече са пристъпили завесата на смъртта. Не знам за друго дело, което да се сравни с това. То наподобява заместващата жертва на Сина Божий за цялото човечество повече от всяко познато ми дело. Не се очакват благодарности от хората в отвъдния свят, които се облагодетелстват от тава посветено на Господ служение. Това е служение на живите за мъртвите. Това служение е висша форма на алтруизъм²⁰.

На много момчета и момичета … им е било напомнено, че тези храмове не са само за техните родители, но също и за тях. Навършили 12 години, те вече могат да влизат в дома Господен и да служат като заместници за хората отвъд завесата на смъртта. Колко велико и неегоистично е това служение! Какво прекрасно нещо е нашите младежи да се включат в това безкористно деяние в полза на тези, които нямат силата да помогнат на себе си.

Ръка за ръка с … нарасналата храмова дейност е повече усилие в нашата семейна работа. Компютърът с различните си приложения ускорява делото и хората се възползват от новите технологии, които им се предлагат. Как може човек да подмине заключението, че Господ стои зад всичко това? С увеличаването на приложенията на компютрите, броят храмове се разраства, за да се ускори работата по семейна история²¹.

Ние сме отговорни за благославянето, вечното благославяне, на всички, които някога са живели на земята, неизброените, несметни поколения на живелите по земята, всички, които днес живеят на земята, и всички, които тепърва ще живеят. Колко голяма е нашата отговорност. Трябва да полагаме малко повече усилия, да прилагаме повече усърдие, за да я постигнем²².

Тези отвъд, които не са мъртви, а живи по дух, ще се радват и ликуват, когато се събудят и продължат напред към „безсмъртието и вечният живот“ (Моисей 1:39)²³.

Големи благословии ни очакват, когато поддържаме своето достойнство и често посещаваме храма.

Призовавам … всеки един от вас днес да подредите живота си, за да бъдете достойни за дома Господен, и там да получите благословиите, приготвени за вас. … Големи са изискванията, но още по-големи са благословиите²⁴.

Увещавам, с цялата убедителност, на която съм способен, нашите хора навсякъде да живеят достойни да притежават храмова препоръка, да се сдобият с такава и да гледат на нея като на ценен актив, като полагат по-голямо усилие да посещават дома Господен и да приемат от духа и благословиите, предоставяни там²⁵.

Независимо дали можете да посещавате често (храма) или не, станете достойни за храмова препоръка и я носете в джоба си. Тя ще ви служи за напомняне какво се очаква от вас като светии от последните дни²⁶.

Убеден съм, че всеки мъж или жена, отишъл в храма в дух на искреност и вяра, напуска дома Господен като по-добър човек. Животът на всеки един от нас има нужда от постоянно усъвършенстване. Необходимо е от време на време да оставяме шума и глъчката на света и да пристъпваме сред стените на светия дом Божий, за да чувстваме там Неговия Дух в обстановка на святост и мир²⁷.

Това свещено здание става училище, в което да учим сладките и свещени Божии неща. Тук имаме описан плана на един любящ Отец от името на Неговите синове и дъщери от всички поколения. Тук пред нас е описана одисеята на вечното пътуване на човека от доземното съществуване, през този живот и до живота след това. Велики основни и съществени истини ни се дават в яснота и простота, които всички присъстващи могат да разберат. …

Храмът е също така място за лично вдъхновение и откровение. Безброй са хората, които в момент на стрес, когато трябва да се вземат трудни решения и да се решават сложни проблеми, са идвали в храма в дух на пост и молитва, за да търсят божествено напътствие. Мнозина са свидетелствали, че макар че гласовете на откровението не са били чути, те са изпитали тогава или по-късно подтици относно пътя, който да следват, което е било отговор на техните молитви.

Президент Хинкли при крайъгълен камък на храм — „Отивайте в дома Господен и там чувствайте Неговия Дух и общувайте с Него и така ще опознаете мир, който няма да откриете никъде другаде“.

Този храм е извор на вечна истина. „Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека“. (Йoан 4:14.) Тук ни се дават истини, които са божествени по същност и вечни по последици.

За онези, които влизат между тези стени, този дом става дом на завети. Тук ние обещаваме, по един тържествен и свят начин, да живеем според Евангелието на Исус Христос в неговата най-чиста проява. Сключваме завет с Бог, нашия Вечен Отец, да живеем според принципите, които са в основата на цялата истинна религия²⁸.

За вас животът изпълнен ли е с грижи? Подложени ли сте на проблеми, съмнения и тревоги? Желаете ли да имате мир в сърцето и възможност да общувате с Господ и да размишлявате за Неговото Евангелие? Отивайте в дома Господен и там чувствайте Неговия Дух и общувайте с Него и така ще опознаете мир, който няма да откриете никъде другаде²⁹.

В моменти на тъмнина, опитвайте се да посещавате дома Господен и там се отделяйте от света. Приемете Неговите свети обреди и ги предложете на вашите предци. Като заключение на сесия в храма, седнете тихо в селестиалната стая и се замислете какви благословии сте получили за вас самите или сте предложили на вече отишлите си. Сърцето ви ще се изпълни с благодарност и размисли за неотменните истини на Господния вечен план на щастие ще проникнат в душите ви³⁰.

Каква привилегия е в този оживен и конкурентен свят да имаме свят дом, където можем да изпитаме освещаващото влияние на Духа Господен. Ние сме постоянно склонни да развиваме чувство на егоизъм. Трябва да го преодоляваме и няма по-добър начин от това да отиваме в дома Господен, където да служим в едно посредническо взаимоотношение в полза на онези, които са отвъд завесата на смъртта. …

… Насърчавам ви да извличате по-голяма полза от тази благословена привилегия. Това ще пречиства характера ви. Това ще премахва обвивката от егоизъм, в която живеят повечето от нас. Това буквално ще ни дава очистващо влияние в живота ни и ще ни прави по-добри мъже и жени³¹.

Знам, че животът ви е натоварен. Знам, че имате много за вършене. Но ви обещавам, че ако отивате в дома Господен, ще бъдете благославяни, а животът ви ще става по-добър. Сега, моля ви, моля ви, мои братя и сестри, възползвайте се от голямата възможност да посещавате дома Господен и така да получавате всички прекрасни благословии, които ви очакват там³².

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Президент Хинкли казва, че храмовите обреди са „най-дълбок израз на нашата теология“ (раздел 1) и представляват „най-висшите благословии, които Църквата има да предложи“ (раздел 2). Кои са някои от благословиите, които сте получили чрез тези обреди?
Президент Хинкли говори за това как мъже и жени плачат от радост в храмовете (вж. раздел 2). От вашия опит, защо храмовите обреди предизвикват такива чувства?
За изкупителното дело за мъртвите, президент Хинкли казва: „Какво прекрасно нещо е нашите младежи да се включат в това безкористно деяние“ (раздел 3). Какво могат да правят родители и младежи, за да работят заедно в това служение?
Какво можем да правим, за да отделяме време да служим и да се покланяме в храма? По какви начини нашата служба в храма може да влияе на живота ни извън храма? (За някои примери вж. раздел 4.) Как посещението в храма ви е благославяло?

Свързани с темата стихове:

Изход 25:8; 3 Царе 6:11–13; У. и З. 88:119–120; 109:12–13, 24–28; 110:1–10; 128:22–24

Помощни материали за изучаване

„Споделете наученото. Когато правите това, вашите мисли ще бъдат по-ясни и ще имате сили да останете активни в Църквата“ (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 17).