Глава 14
Да изгубим себе си в служба на околните
„Нека истинският смисъл на Евангелието навлезе в сърцата ни, за да можем да осъзнаем, че животът ни, даден ни от Бог, нашият Отец, следва да бъде живян в служба на околните“.
Из живота на Гордън Б. Хинкли
За младия Гордън Б. Хинкли първите няколко седмици като пълновременен мисионер в Англия са тежки. Когато пристига, той се разболява и опитите му да проповядва Евангелието многократно биват отхвърляни. През този период, той е благословен с едно преживяване, наричайки го по-късно „съдбоносен ден“, което повлиява неговата служба до края на живота му.
„Бях обезсърчен – спомня си той. – Написах писмо до добрия ми баща и му казах, че чувствах как пилея моето време и неговите пари. Той беше мой баща и президент на кол, един мъдър и вдъхновен мъж. Написа много кратко писмо, в което каза: „Скъпи Гордън, получих последното ти писмо. Имам само едно предложение: забрави за себе си и се върни да работиш“. По-рано онази сутрин по време на изучаването ни на Писанията, колегата ми и аз бяхме прочели следните слова на Господ: „Този, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси“. (Марк 8:35.)
Тези слова на Учителя, последвани от писмото на баща ми, давайки ми съвет да забравя себе си и да работя, проникнаха дълбоко в душата ми. С писмото на баща ми в ръце отидох в спалнята на къщата на Уодъм Роуд № 15, където живеехме, коленичих и дадох обещание на Господ. Сключих завет с Него, че ще се опитам да забравя за себе си и ще се отдам на Неговата служба.
Онзи юлски ден на 1933 г. беше решителен за мен. Нова светлина дойде в живота ми и нова радост в сърцето ми“1.
Тази светлина никога не напуска живота на президент Хинкли. От този ден нататък той посвещава себе си на Господ в служба на околните. На погребението на президент Хинкли, президент Хенри Б. Айринг изброява някои от постиженията на президент Хинкли: строеж на храмове по света, строеж на по-малки храмове с цел ускоряване на храмовата работа, основаване на Кредитния фонд за образование и построяване на Центъра за конференции. След това Той казва:
„Личното му наследство надхвърля този кратък списък и възможността ми да го опиша. Но постиженията му имат една обща черта. Те винаги благославяха обикновените хора с възможности. Той винаги мислеше за хората с най-малко възможности, обикновения човек, борещ се да се справи с трудностите на всекидневието и задачата да живее според Евангелието на Исус Христос. Неведнъж той ме потупваше с пръст по гърдите, когато давах предложение и казваше „Хал, не забравяш човека, който се бори с живота, нали?“2
„Желая активно да работя – казва президент Хинкли. – Желая да започвам всеки ден с решителност и цел. Желая всеки буден час да давам насърчение, да благославям живота на обременените, да изграждам вяра и да укрепвам свидетелство“3.
„Ако твърдим, че се покланяме на Учителя и Го следваме, не трябва ли да се стремим да подражаваме на Неговия изпълнен със служба живот?“
Учения на Гордън Б. Хинкли
1
Нашият живот е дар от Бог и следва да бъде прекаран в служба на околните.
По света наблюдаваме … толкова много бедност и остра нужда, толкова много бунт и безчестие, толкова много нечистотия и разврат, толкова много разбити домове и семейства, толкова много самотни хора, които без надежда водят сив живот, толкова много страдание навсякъде.
Също така ви моля нещо. Моля, когато получавате, също да давате малко, за да правите света малко по-добро място4.
За да се промени светът към по-добро, обичта трябва да извърши своята промяна в сърцата на хората. И това може да стане, когато гледаме отвъд себе си и отдаваме своята обич на Бог и околните и правим това с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум.
Господ заявява в съвременно откровение: „Ако очите ви са отправени единствено към Моята слава, целите ви тела ще бъдат изпълнени със светлина и няма да има мрак във вас“. (У. и З. 88:67.)
Като гледаме с обич и благодарност към Бог, като Му служим с очи отправени единствено към Неговата слава, тъмнината на греха, тъмнината на егоизма и тъмнината на гордостта се оттеглят от нас. Ще ни бъде давана допълнителна обич към нашия Небесен Отец и към Неговия възлюбен Син, нашият Спасител и Изкупител. Ще ни бъде давано по-изострено чувство на служба към нашите ближни, по-малко ще мислим за себе си и повече за това да помагаме на околните.
Този принцип на обич е в сърцевината на Евангелието на Исус Христос5.
Ако твърдим, че се покланяме на Учителя и Го следваме, не трябва ли да се стремим да подражаваме на Неговия изпълнен със служба живот? Никой от нас не може с право да каже, че животът му принадлежи. Животът ни е дар от Бог. Идваме на света не по собствена воля. Тръгваме си не по свое усмотрение. Дните ни са преброени не от нас самите, а според волята Божия.
Толкова много от нас живеят живота си сякаш той изцяло ни принадлежи. Всъщност ние имаме избора да пропилеем този живот, ако желаем това. Но така ние предаваме оказаното ни свято доверие. Както Спасителят казва пределно ясно: „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси“. (Марк 8:35.)6
Мои възлюбени братя и сестри, имаме важна задача. Дават ни се всякакви възможности. Бог желае да вършим Неговото дело – да го вършим с енергия и ентусиазъм. Той дефинира това Свое дело по следния начин: „подкрепяй слабите, издигни ръцете, които са отпуснати, и усили немощните колене“. (У. и З. 81:5.)
Изпълняваме го, като служим на нуждаещите се. Изпълняваме го, като утешаваме опечалените. Изпълняваме го, като посещаваме вдовиците и сираците в тяхното страдание. Изпълняваме го, като храним гладните, обличаме голите, подслоняваме бездомните. Изпълняваме го, като следваме примера на Учителя, Който „обикаляше да прави благодеяния“. (Деянията 10:38.)7
Моето послание към вас днес … е: при планирането на делото на вашия живот, вземете решение да посветите част от времето си на хората в страдание и нужда, без да търсите отплата. Има нужда от вашите умения, каквито и да са те. Вашите помагащи ръце ще повдигнат някого от тресавището на страданието. Вашият неотклонен глас ще дава насърчение на хората, които иначе просто биха се отказали. Вашите умения могат по един забележителен и прекрасен начин да променят живота на изпадналите в нужда. Ако не сега, кога? Ако не вие, кой?8
Нека истинският смисъл на Евангелието навлезе в сърцата ни, за да можем да осъзнаем, че животът ни, даден ни от Бог, нашият Отец, следва да бъде живян в служба на нашите околни.
Ако отдаваме такава служба, нашите дни ще бъдат изпълнени с радост и удовлетворение. Най-важното е, те ще бъдат посветени на нашия Господ и Спасител Исус Христос за благослов на всички хора, чиито живот докосваме9.
2
Служението е най-добрият лек за самосъжалението, егоизма, отчаянието и самотата.
Помня как при посещение на едни студенти чух редовните оплаквания на младежите: колко тежко било училището – сякаш е бреме, а не възможност да се черпи от знанието на земята – за общежитията и храната. …
Посъветвах тези младежи, че ако за тях занятията са твърде тежки, ако почувстват подтика да се оплачат за общежитието или храната, мога да предложа лек за техните проблеми. Предложих им да оставят настрана своите книги за няколко часа и да посетят човек, който е възрастен или самотен, болен или обезсърчен. Общо взето, осъзнал съм, че ако се оплакваме от живота, ние мислим само за себе си.
За много години на стената на една посещавана от мен обущарница висеше един надпис. Той гласеше: „Оплаквах се от това че нямах обувки, докато срещнах човек, който нямаше крака“. Най-ефективният лек за болестта самосъжаление е да изгубим себе си в служба на околните10.
Вярвам, че за повечето от нас най-добрият лек срещу самотата е работата и служението в полза на околните. Не омаловажавам вашите проблеми, но и не се колебая да кажа, че има много хора, чиито проблеми са по-сериозни от вашите. Положете усилия да им служите, да им помагате и да ги насърчавате. Има толкова много момчета и момичета, които се провалят в училище, заради липсата на малко внимание и насърчение. Има толкова много възрасти хора, които живеят в бедност, самота и страх, и на които един обикновен разговор би дал малко надежда и светлина. …
Има толкова много наранени хора, които се нуждаят от един добър самарянин, който да превърже раните им и да им помогне да продължат напред. Малко добрина може да бъде голяма благословия за страдащия и да даде добро чувство на човека, който я предлага11.
Има толкова много хора, чието бреме можете да облекчите. Навсякъде около нас има хора бездомни, хора гладни, хора мизерстващи. Има възрастни хора, живеещи самотни в старчески домове. Има деца с увреждания, наркозависими младежи, болни и приковани на легло хора, които копнеят за една добра дума. Ако вие не кажете добра дума, кой ще го направи?
Най-добрата позната ми противоотрова за тревожността е работата. Най-добрият лек за отчаянието е службата. Най-доброто лекарство за умората е да помогнеш на човек, който е още по-изморен12.
Защо мисионерите са щастливи? Защото изгубват себе си в служба на околните.
Защо служещите в храмовете са щастливи? Защото тяхното дело на обич във всяко отношение е сравнимо с великото заместващо дело на Спасителя на човечеството. Те нито искат, нито очакват някой да им благодари за свършената работа. В повечето случаи, те знаят единствено името на човека, за когото работят13.
Давайте израз на благородните желания в сърцата ви, които ви подтикват да утешавате, подкрепяте и изграждате околните. Когато правите това, разяждащата отрова на егоизма ще ви напуска и ще бъде заменена от едно сладко и прекрасно чувство, което не се получава по никакъв друг начин14.
„Има толкова много хора, чието бреме можете да облекчите“.
3
Когато помагаме на околните, ние откриваме истинската си същност.
Една неделна утрин преди няколко години бях в дома на един президент на кол в един малък град в Айдахо. Преди сутрешната молитва, семейството прочетоха заедно няколко стиха от Писанията. Сред тях бяха следните слова на Исус, записани в Йоан 12:24: „Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод“.
Несъмнено Учителят има предвид Своята собствена наближаваща смърт, като казва, че ако не умре, Неговата житейска мисия ще се окаже безплодна. Но в тези слова намирам допълнителен смисъл. Струва ми се, че Господ казва на всеки от нас, че само ако изгубим себе си в служба на околните, животът ни ще има истински смисъл, защото след това казва следното: „Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот“. (Йoан 12:25.) Или както е записано в Лука: „Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го запази“. (Лука 17:33.) С други думи, който живее само за себе си, изсъхва и умира, докато този, който изгубва себе си в служба на околните, израства и се развива в този живот и във вечността.
Същата сутрин проведохме колова конференция и президентът, при който бях отседнал, бе освободен след тринадесет години вярна служба. Видях голямо излияние на обич и благодарност, не заради неговото богатство, не заради постиженията му в бизнес средите, а заради прекрасната служба, така щедро отдавана. Без да мисли за личния интерес, той бе пропътувал десетки хиляди километри във всякакво време. Той буквално бе прекарал хиляди часове в полза на околните. Оставил бе настрана личните си дела, за да помага на хора, които имаха нужда от помощта му. И правейки това, той бе придобил живот и бе станал велик в очите на хората, на които служеше15.
Преди няколко години четох за млада жена, която отишла в отдалечен район, за да работи като учителка. В класа си забелязала момиче, което не успявало да се справи преди нейното пристигане, а и след това също нямала успех. Не можела да чете. Родена била в семейство, което нямало средствата да я отведат в града за преглед, който да определи дали има проблем, който може да се коригира. Чувствайки, че вероятно има трудности с очите, на свои разноски младата учителка завела ученичката на очен преглед. Открили проблем, който можел да се коригира с очила. Скоро цял един свят се разкрил пред нея. За първи път в живота си тя ясно виждала думите пред себе си. Заплатата на тази провинциална учителка била малка, но от малкото, което имала, тя направила инвестиция, която коренно променила живота на слаб ученик и, като направила това, обогатила собствения си живот16.
Като служите по този начин, вие ще обогатявате живота си. Ще сформирате нови стимулиращи приятелства. Ще се радвате на нови възможности за общуване. Вашето знание, разбиране, мъдрост и способности ще нарастват17.
Свидетелствам, че когато всеки от вас полага усилия да помага на околните, вие ще можете да откриете истинската си същност и изобилно ще благословите света, в който живеете18.
4
Църквата предоставя множество възможности за безкористна служба.
Братя и сестри, никога няма да бъдете щастливи, ако в живота си мислите единствено за себе си. Изгубете себе си в най-добрата кауза на света – каузата на Господ. Включете се в работата на кворумите и помощните организации, храмовата работа, службите по благосъстоянието и мисионерската дейност. Така ще благославяте живота си чрез благославяне живота на вашите околни19.
Няма дело на тази земя така изпълнено с щастие като това дело. И няма друго такова щастие. То произлиза от служба на околните. И е нещо реално. Нещо уникално. То е прекрасно20.
„Като служите, … вие ще обогатявате живота си“.
Позволете на Църквата да бъде ваш скъп приятел. Нека бъде ваш прекрасен спътник. Служете на всяка позиция, на която бъдете призовани. Вършете това, което ви помолят. Всяко ваше призование ще обогатява способностите ви. Служил съм в множество призования в тази прекрасна организация. Всяка отдадена служба е награда сама по себе си.
За нея … са нужни безкористната ви отдаденост, неотклонна преданост и вяра. Ще служите в множество призования преди края на своя живот. Някои от тях може да изглеждат незначителни, но в Църквата не съществува такова нещо като незначително призование. Всяко призование е важно. Всяко призование е необходимо за напредъка на делото. Никога не омаловажавайте която и да е отговорност в Църквата. …
Направете място за Църквата в живота си. Нека вашето познание за нейните учения се разраства. Нека вашето разбиране за нейната организация се задълбочава. Нека вашата обич към нейните вечни истини става все по-силна.
Църквата може да ви призове да правите жертви. Може да ви покани да дадете най-доброто от себе си. И цената няма да е толкова висока, защото ще осъзнаете, че това се превръща в инвестиция, която ще ви се отплаща до края на живота ви. Църквата е едно прекрасно хранилище за вечна истина. Приемете тази истина и се дръжте здраво за нея21.
Желаете ли да бъдете щастливи? Тогава забравете за себе си и се отдайте на тази велика кауза. Вложете усилията си в подпомагане на хората. Култивирайте в сърцето си един дух на опрощение към всеки, който може да ви е обидил. Отправете поглед към Господ и полагайте усилия да въздигате Неговите синове и дъщери и да им служите. Ще опознаете щастие, което не сте познавали, преди да започнете да правите това. Няма значение колко сте възрастни или колко сте млади. Вие можете да помагате на хората и да ги въздигате. В небесата знаят колко много, много, много хора на този свят имат нужда от помощ. Да, те са неизброими. Нека премахнем унищожителното и егоистично отношение от живота си, мои братя и сестри, и да вършим повече в службата си на околните. … Станете по-добри, застанете по-високо, издигайте ръцете, които са отпуснати и усилвайте немощните колене. Живейте според Евангелието на Исус Христос. Забравете за себе си22.
Предложения за изучаване и преподаване
Въпроси
-
Президент Хинкли казва, че животът ни е дар от Бог, който следва да бъде живян в служба на околните (вж. раздел 1). Как можем да превърнем служението на околните в начин на живот? Какво според вас означава да служим с поглед, отправен единствено към славата Божия? Как службата на друг човек ви е благословила?
-
Защо службата ни помага да преодолеем самосъжалението, егоизма и самотата? (Вж. раздел 2.) Как службата ви е дала щастие? Докато четете описанията на президент Хинкли на нуждаещи се хора, решете как вие и семейството ви можете да помагате чрез служба.
-
Защо когато изгубим себе си в служба на околните, ние „откриваме истинската си същност“? (Вж. раздел 3.) Какво можем да научим от разказите в раздел 3?
-
Президент Хинкли съветва: „Изгубете себе си в най-добрата кауза на света – каузата на Господ“ (раздел 4). Какви благословии ви е дала вашата служба в Църквата?
Свързани с темата стихове:
Матей 20:25–28; 25:34–40; Йоан 13:35; Мосия 2:16–18; 18:8–9; У. и З. 64:33
Помощни материали за изучаване
„Докато изучавате, бъдете внимателни към идеите, които идват в ума ви, и към чувствата, които идват в сърцата ви“ (Проповядвайте Моето Евангелие, 2004 г., с. 21). Бихте могли да записвате получаваните от вас впечатления, дори когато те нямат явно отношение към разглежданата тема. Може това да са точно нещата, които Господ желае да научите.