Глава 25
Продължавайте напред с вяра
„Ако има нещо, от което вие и аз наистина имаме нужда, … (това е) вярата, която ни подтиква да коленичим и да умоляваме Господ за напътствие, след което, получили божествена увереност, да станем на крака и да се захванем за работа, за да постигнем желаните резултати“.
Из живота на Гордън Б. Хинкли
„При заминаването ми на мисия (като млад мъж) – си спомня президент Гордън Б. Хинкли – моят добър баща ми даде една картичка, на която бяха написани пет думи. Това са Господните слова, отправени към началника на синагогата, когато научава вестта за смъртта на дъщеря му: „Не бой се, само вярвай“. (Марк 5:36.)“1. Когато старейшина Хинкли служи в Англия, той изпитва множество трудности, при които е нужно да помни тези пет думи. По-късно описва едно такова преживяване:
„Един ден три или четири лондонски вестника публикуваха прегледи на ново издание на стара книга, написана със злонамерен и грозен тон, които коментираха, че книгата представлява история на мормоните. Президент Мерил (моят президент на мисия) ми каза: „Искам да отидеш при издателя и да протестираш относно това“. Аз го погледнах, като исках да кажа: „Аз не ставам за тази задача“. Но смирено казах: „Да, господине“.
Не се колебая да кажа, че бях уплашен. Отидох в стаята си и се почувствах така, както мисля, че се е чувствал Моисей, когато Господ му заповядал да отиде и да говори с фараона. Казах молитва. Стомахът ми бе станал на топка, когато отидох до станцията на улица Гуудж, за да взема метрото до Флийт стрийт. Открих офиса на директора на издателството и представих картичката си на секретарката. Тя я взе и отиде във вътрешния офис, след което скоро се върна и каза, че директорът бил твърде зает да ме приеме. Отговорих, че бях дошъл от осем хиляди километра и че щях да чакам. В рамките на час тя влезе два-три пъти в неговия офис и той накрая ме покани да вляза. Никога няма да забравя гледката при моето влизане. Той пушеше дълга пура с израз на лицето, който сякаш казваше: „Не ми досаждай“.
В ръка носех прегледите. Не си спомням какво казах след това. Една друга сила сякаш говореше чрез мен. В началото той се защитаваше и репликите му бяха враждебни. След това започна да омеква. Завърши, като обеща, че ще направи нещо. В рамките на един час всеки разпространител на книги в Англия получи известие да върне книгите на издателя. С цената на много средства той напечата и вложи в началото на всяка книга изявление, гласящо, че това не е историческа книга, а художествена проза, и че публикуването ѝ е нямало за цел да обиди мормоните. Години по-късно той направи друга значителна услуга на Църквата, и всяка година до неговата смърт аз получавах коледна картичка от него“2.
Като приема задачата да посети офиса на издателя, президент Хинкли прави нещо, което се превръща в модел, който следва цял живот: с вяра приема задачата, моли Господ за помощ и се захваща за работа.
„В крайна сметка вярата… представлява нашата единствена истинска и трайна надежда“.
Учения на Гордън Б. Хинкли
1
Вярата в Небесния Отец и Исус Христос може да се превърне в извор на целенасочен живот.
Ако има нещо, от което вие и аз наистина имаме нужда, за да ни помогне да открием успех и удовлетворение в този живот, това е вяра – тази динамична и чудотворна сила, чрез която, според казаното от Павел, са сътворени самите светове (вж. Евреите 11:3). И имам предвид не някаква отвлечена идея, а практичната, прагматична, дейна вяра – вярата, която ни подтиква да коленичим и да умоляваме Господ за напътствие, след което, получили божествена увереност, да станем на крака и да се захванем за работа, за да постигнем желаните резултати. Такава вяра е безценен актив. В крайна сметка вярата от този вид представлява нашата единствена истинска и трайна надежда.
… Вярата може да се превърне в извор на целенасочен живот. Няма по-силна мотивация за всяко заслужаващо си начинание от знанието, че сме чеда Божии, че Бог очаква да направим нещо със своя живот и че Той ще ни помага, когато търсим помощ. …
… Когато говоря за вяра, нямам предвид някаква абстрактна идея. Имам предвид жива, активна сила, която произлиза от знанието за Бог като наш Отец и Исус Христос като наш Спасител. …
… Вярата в Бога Всемогъщи е най-голямата мотивираща сила, която да променя живота ни3.
Преди много години работех за една от нашите железопътни компании, чиито релсови пътища се промушваха сред проходите на (тези) планини. Често пътувах с влакове. Беше по времето, когато имаше парни локомотиви. Тези големи чудовища върху релсите бяха огромни, бързи и опасни. Често се чудех как машинистът се осмелява да извършва такова дълго пътуване през нощта. Тогава осъзнах, че това не е едно дълго пътуване, а по-скоро постоянно продължаване на едно кратко пътуване. Машината разполагаше с мощен челен фар, който осветяваше пътя на разстояние от около 300 – 400 метра. Машинистът виждаше само на това разстояние и то беше достатъчно, защото беше постоянно там, пред него, през цялата нощ чак до зазоряването на новия ден. …
Така е и с нашето вечно пътуване. Ние вървим стъпка по стъпка. Като правим това, ние продължаваме напред в неизвестността, но вярата осветява пътя. Ако подхранваме тази вяра, ние никога няма да ходим в мрак. …
Трудността пред всеки член на тази Църква е предприемането на следващата стъпка, поемането на отговорността, за която е призован, въпреки че може да не чувства, че има необходимите за това качества, и да направи това с вяра, като има пълната надежда, че Господ ще облекчава пътя пред него4.
2
Вярата е основата на свидетелството и силата на Господното дело на земята.
Единственото истинско богатство на Църквата се състои във вярата на нейните членове5.
Удивително и прекрасно нещо е, че хиляди са докосвани от чудото на Светия Дух, като вярват, приемат истината и стават членове (на Църквата). Кръщават се. Животът им става по-добър. Случват се чудеса. Едно семе от вяра пуска корен в сърцата им. То пониква според техния напредък. И те приемат принцип след принцип, докато получат всяка една от удивителните благословии, които се дават на хората, които вървят с вяра в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
… Този безценен и прекрасен дар от вяра, този дар от Бог, нашия Небесен Отец, все още е самата сила на това дело и тихата жизненост на неговото послание. Вярата стои зад всичко това. Вярата е неговата същност. Независимо дали става въпрос за заминаване на мисия, живот според Словото на мъдростта или плащане на десятък, тя е в основата. Вярата, която е в нас, се проявява във всяко наше действие.
… Силата на това дело и царство не е в материалните му активи, колкото и впечатляващи да са те. Тя е в сърцата на неговите членове. Затова жъне успехи. Затова е силно и се разраства. Затова може да реализира прекрасните неща, които постига. Всичко това произлиза от дара от вяра, който се дава от Всемогъщия на Неговите чеда, които не се съмняват и не се страхуват, а продължават напред. …
Вярата е основата на свидетелството. Вярата определя предаността към Църквата. Вярата се изразява чрез жертвите, които с желание се правят, за да може да напредва Господното дело6.
Евангелието е блага вест. То е едно триумфално послание. То е кауза, която да бъде реализирана с ентусиазъм. …
Нека не се страхуваме. Исус е наш предводител, наша сила и наш цар.
Живеем в епоха на песимизъм. А ни е дадена мисия на вяра. Мои братя и сестри навсякъде, призовавам ви да затвърждавате своята вяра, да придвижвате напред това дело по целия свят. …
„Братя, не трябва ли да продължаваме в такова едно велико дело? Вървете напред, а не назад. Кураж, братя, и напред, напред към победата!“ (У. и З. 128:22). Това пише Пророкът Джозеф в своя псалм на вярата.
Колко славно е миналото на това велико дело. То е изпълнено с героизъм, смелост, дързост и вяра. Колко удивително е настоящето, докато ние вървим напред, за да благославяме живота на хората навсякъде, където искат да чуят посланието на Господните служители. Колко прекрасно ще бъде бъдещето, докато Всемогъщият продължава да върши Своето славно дело, докосвайки за добро всеки, който приеме Евангелието Му и живее според него, и дори ще дарява вечни благословии на Своите синове и дъщери от всички поколения, чрез безкористната работа на хората, чиито сърца са изпълнени с любов към Изкупителя на света. …
Каня всеки един от вас, където и да се намирате като членове на тази Църква, да се вдигнете на крак и с песен в сърцето да продължавате напред, като живеете според Евангелието, обичате Господ и изграждате царството. Заедно ние ще поддържаме курса и ще подхранваме своята вяра, като Всемогъщият ще бъде наша сила7.
3
С вяра ще можем да преодоляваме страха и всяка пречка и трудност в живота си.
Има ли човек сред нас, който може да твърди, че никога не е чувствал страх? Не познавам човек, който да е бил напълно свободен от него. Разбира се, има хора, които се страхуват повече от други. Някои успяват бързо да победят страха си, но други се хващат в неговия капан, обезсърчават се и дори претърпяват поражение. Страдаме от страха, че ще ни се присмеят, от страха, че ще се провалим, от страха, че ще останем сами, от страха, че ще останем невежи. Някои се страхуват от настоящето, други от бъдещето. Някои носят бремето на греха и биха дали почти всичко, за да се освободят от това бреме, но се страхуват да променят живота си. Нека осъзнаем, че страхът не идва от Бог; това разяждащо, съсипващо и унищожаващо чувство идва от противника на истината и праведността. Страхът е противоположността на вярата. Той има корозиращ, дори смъртоносен ефект8.
Павел пише следното на Тимотей: „Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
И тъй, не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ“ (2 Тим. 1:7–8).
Бих искал всеки член на тази Църква да постави тези думи на място, където да ги вижда всяка сутрин, докато слага началото на новия ден. Те ще ни дават смелостта да отваряме уста, ще ни дават вярата да опитваме, ще укрепват нашата увереност в Господ Исус Христос. Вярвам, че по земята ще се случват още чудеса9.
„Не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ“ (2 Тимотей 1:8).
Един ден говорих с мой приятел, който е избягал от родината си. Когато едно от правителствата ѝ пада, той е арестуван и затворен. Съпругата и децата му успяват да избягат, но за повече от три години той е затворник без да може да общува с обичаните от него хора. Храната е ужасна, условията за живот са подтискащи и няма възгледи за освобождаване.
„Какво те държеше през всичките тези тежки дни?“ – попитах аз.
Той отговори: „Моята вяра, моята вяра в Господ Исус Христос. Дадох на Него моето бреме и така то ми се струваше много по-леко“10.
Всичко се подрежда. Не се притеснявай. Казвам си това всяка сутрин. Всичко ще се подреди. Ако дадете най-доброто, всичко ще се подреди. Уповавайте се на Бог и вървете напред с вяра и увереност в бъдещето. Господ няма да ни изостави. Той няма да ни изостави11.
Не би ли могъл всеки от нас да каже, че ако имахме по-силна вяра в Бог, щяхме да се справяме по-добре? Няма твърде голяма пречка, няма твърде голяма трудност, ако имаме вяра. С вяра можем да се издигнем над отрицателните влияния в живота ни, които непрекъснато ни дърпат надолу. С усилие можем да развиваме способността да подчиняваме подтиците, които водят до принизяващи и зли действия. С вяра можем да контролираме страстите си. Можем да помагаме на хората, които се чувстват обезсърчени и са се предали, можем да ги стоплим чрез силата и влиянието на нашата собствена вяра12.
4
Ако упражняваме вяра, Господ ще ѝ помага да расте.
Когато упражнявате своите таланти и отделяте от времето си за служба, вашата вяра ще расте и съмненията ви ще се смаляват13.
Църквата ще ви кани да правите много неща. Ще ви кани да служите в различни призования. Ние нямаме платени служители. Вие ставате служители на тази Църква и винаги, когато сте призовани да служите, ви моля да приемате, и когато правите това, вашата вяра ще укрепва и ще расте. Вярата е като мускула на ръката ми. Ако я упражнявам, ако я подхранвам, тя ще расте; ще извърши много неща. Но ако я сложа в превръзка и не върша нищо с нея, тя ще стане слаба и безполезна – така ще стане и с вас. Ако приемате всяка възможност, ако приемате всяко призование, Господ ще направи така, че да можете да го изпълнявате. Тази Църква няма да ви покани да направите нещо, което да не можете да правите с помощта на Господ14.
Ето какво се моля за всички ни: „Господи, прибави ни още вяра“ (вж. Лука 17:5). Прибави ни още вяра, за да преодоляваме пропастите от несигурност и съмнения. …
… Господи, прибави ни още вяра, за да побеждаваме посредствените хулители на това Твое велико и свято дело. Укрепвай нашата воля. Помагай ни да изграждаме и разширяваме Твоето царство според великата Ти повеля, така че това Евангелие да бъде проповядвано по целия свят като свидетелство на всички народи. …
… Давай ни вярата да гледаме отвъд проблемите на настоящето и да виждаме чудесата на бъдещето. Давай ни вяра да плащаме десятък и дарения и да се уповаваме на Теб, Всемогъщия, да разкриваш небесните отвори, както си обещал. Давай ни вяра да вършим правилното и да приемаме последствията.
Давай ни вяра, когато бурите на противопоставянето ни връхлитат и притискат към земята. В болест нека уповаваме на силата на свещеничеството. Нека следваме следното напътствие на Яков:
„Болен ли е някой от вас, нека повика църковните (старейшини) и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име.
И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне“ (Яковово 5:14–15; курсив добавен). …
Господи, когато ходим в долината на мрачната сянка, давай ни вяра да се усмихваме през нашите сълзи със знанието, че всичко в живота е част от вечния план на нашия любящ Отец, че когато този живот приключи, ни очаква друг по-славен, и че чрез Единението на Сина Божий всички ще се вдигнем от гроба и верните ще получат възвисяване.
Давай ни вяра да реализираме изкупителното дело за мъртвите, така че Твоите вечни цели да се изпълняват за ползата на Твоите синове и дъщери през всички поколения.
Отче, давай ни вяра да следваме напътствията Ти за малките неща, които са толкова важни. …
Господи, прибави ни още вяра в нашите ближни и в нас самите, както и в способността ни да вършим добро и велики дела. …
Отче, прибави ни още вяра. От всички наши нужди, най-голяма е нуждата нашата вяра да нараства. И така, скъпи Отче, прибавяй към нашата вяра в Теб и Твоя Възлюбен Син, в Твоето вечно дело, в нас като Твои чеда и във нашата способност да следваме Твоята воля, Твоите учения, смирено се моля в името на Исус Христос, амин15.
Предложения за изучаване и преподаване
Въпроси
-
Президент Хинкли учи, че вярата в Бог е „най-голямата мотивираща сила, която да променя живота ни“ (раздел 1). Кои преживявания са ви помагали да научите колко сила има вярата? Как сте осъзнавали, че когато „продължаваме напред в неизвестността, … вярата осветява пътя“?
-
Какво можем да научим от раздел 2 за източника на силата на Църквата? Как вярата и жертвата са свързани една с друга? Помислете как можете да следвате призива на президент Хинкли „да придвижвате напред това дело по целия свят“.
-
Защо според вас вярата има силата да ни помага в моменти на изпитания? (Вж. раздел 3.) Кога вярата ви е помагала да победите страха? Кога вярата ви е помагала да преодолеете други пречки?
-
Прегледайте молитвата на президент Хинкли в раздел 4. Кои думи в тази молитва имат специално значение за вас? Как вярата може да ни помага да преодоляваме несигурност и съмнения? Как вярата може да ни помага да гледаме отвъд проблемите и да виждаме чудеса?
Свързани с темата стихове:
Йоан 14:12–14; Римляните 5:1–5; 2 Нефи 26:12–13; Мороний 7:33–38; У. и З. 27:16–18
Помощ в преподаването
„Когато редовно и с усърдие изучаваме Писанията и искрено търсим напътствие от Духа, ще можем да получаваме просветлението как да се подготвят уроците. Също така ще бъдем подготвени да получим и следваме подтиците на Духа, докато преподаваме“ (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 14).