Глава 7

Нашепванията на Духа

„Умолявам ви непрекъснато да търсим Господното вдъхновение и спътничеството на Неговия Свят Дух, за да ни благославят в поддържането на нашите усилия на висока духовна равнина“.

Из живота на Гордън Б. Хинкли

На 24 юни 1995 г. президент Гордън Б. Хинкли говори на събрание за новопризовани президенти на мисия и техните съпруги, като им дава напътствия за тяхната тригодишна служба. Той споделя наставление от президент Харолд Б. Лий, тогава член на Кворума на дванадесетте апостоли, който го отделя за президент на кол:

„Помня само едно нещо, което той каза: „Слушай нашепванията на Духа през нощта и откликвай на тези нашепвания“. Не знам защо откровението понякога идва през нощта, но това наистина става. Идва също и през деня, разбира се. Вслушвайте се в нашепванията на Духа, в дара на откровението, който ви е даден“¹.

Говорейки за преживяванията, когато следва това напътствие, той казва: „Господ ми е говорил тихо. … През нощта в главата ми са идвали идеи, които, според мен, са били пророчески по своята същност“². Например, през юли 1992 г. той се намира в Хонконг с други църковни ръководители в търсене на място за построяване на храм. Една вечер той си ляга несигурен по отношение на решението, което трябва да вземе. След това нашепванията на Духа го събуждат рано сутринта.

„В ума ми дойде нещо много интересно – записва той в дневника си. – Не чух глас с естествените си уши. Но в ума ми дойде гласът на Духа. Той каза: „Защо се притесняваш за това? Имате прекрасен парцел, където се намират дома на мисията и малката сграда за събрания. Те са в Коулун на място с най-добър превоз. … Постройте сграда на (няколко) етажа. На първите два етажа може да има зала за събрания и класни стаи, а храмът да бъде на най-горните два или три етажа“. Президент Хинкли казва какво се случва, след като получава това откровение: „Успокоих се и отново заспах“³.

Днес в Коулун, гъсто населен район на Хонконг, е построена една сграда на мястото, където преди е имало сграда за събрания и дом на мисия. Тази сграда, в която има сграда за събрания, дом на мисия, офис на мисия и свят храм, е свидетелство за нашепванията на Духа на един Божий пророк.

Учения на Гордън Б. Хинкли

Светият Дух е Утешител и Свидетел за истината.

Светият Дух е третият член на Божеството, обещаният от Спасителя Утешител, Който да учи Неговите ученици на всичко и да им напомня всичко, което им е казал (вж. Йоан 14:26)⁴.

Светият Дух дава свидетелство в сърцата ни за Отца и Сина⁵.

Моето свидетелство (за Исус Христос) произлиза от силата на Светия Дух. Това е дар, свещен и чудесен, който се изявява чрез откровение от третия член на Божеството⁶.

Светият Дух е Свидетел за истината, Който може да (ни) научи на това, на което не мо(жем) да се научим един друг. Въздействащите слова на Мороний обещават знание за истинността на Книгата на Мормон „чрез силата на Светия Дух“. След това Мороний казва: „И чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко“ (Мороний 10:4–5).

Вярвам, че тази сила, този дар ни се дава днес⁷.

Има нужда Светият Дух да ни ръководи в нашата служба у дома и в Църквата.

Няма по-голяма благословия, която може да ни се даде в живота, от дара на Светия Дух – спътничеството на Светия Дух, Който да ни ръководи, защитава и благославя, да ни води в пътеките на праведността и истината като огнен стълб. Ръководната сила на третия член на Божеството може да ни се дава, когато живеем достойни за нея⁸.

Имаме нужда от Светия Дух в многото наши административни отговорности. Имаме нужда от Него, когато преподаваме Евангелието в нашите класове и пред света. Имаме нужда от Него при ръководенето и ученето в нашите семейства.

Когато напътстваме и преподаваме под влиянието на този Дух, ние ще внасяме духовност в живота на хората, за които сме отговорни. …

… Сладки са плодовете на преподаването, което се случва под вдъхновението на Светия Дух. Те подхранват духа и поддържат душата.

Нека да дам специален съвет на родителите, които ръководят семействата си: имаме нужда от напътствието на Светия Дух в дадената ни деликатна и трудоемка задача да усилваме духовността в домовете си⁹.

Вслушвайте се в подтиците на Духа. Бъдете смирени. Можете да бъдете отведени до някого от ръката Господна в резултат на вашата духовност, отношение, чувство и смирение¹⁰.

Откровението почти винаги ни се дава чрез тих и нежен глас – нашепването на Духа.

От време на време давам интервюта на представители на медиите. Почти винаги те ме питат: „Как се дава откровение на пророка на Църквата?“

Отговарям им, че то се дава така както се е давало в миналото. За да отговоря на въпроса, съм разказвал на тези журналисти преживяването на Илия след неговото съревнование със свещениците на Ваал:

„И, ето, Господ минаваше и силен вятър цепеше хълмовете и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра. А след вятъра имаше земетресение, но Господ не беше в земетресението.

А след земетресението – огън, но Господ не беше в огъня. А след огъня тих и нежен глас“ (1 Царете 19:11–12).

Така действа откровението. Има един тих и нежен глас. Той идва в отговор на молитва. Идва чрез нашепването на Духа. Може да дойде в тишината на нощта.

Мога ли да поставя това под въпрос? В никакъв случай. Случвало ми се е отново и отново¹¹.

Почти във всички случаи Божието слово така ни е било давано – не с фанфари, не от залите на учените, а чрез тихия и нежен глас на откровението. Слушайки хората, които напразно търсят мъдрост и на висок глас обявяват своите лекове за злините на света, на човек му се иска да каже като писателя на Псалми: „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог …“ (Пс. 46:10) и като Спасителя: „Който има уши да слуша, нека слуша“. (Maт. 11:15.)¹²

Нещата на Духа ни просветляват, изграждат и въздигат.

Как да разпознаваме Духа? Как можем да знаем, че нещо идва от Бог? Чрез плодовете му. Ако то води към растеж и развитие, ако води към вяра и свидетелство, ако води към по-добър начин на вършене на нещата, ако води към божественост, значи е от Бог. Ако ни принизява, ако ни въвежда в тъмнина, ако ни обърква и тревожи, ако води до неверие, значи е от дявола¹³.

Ще разпознаете подтиците на Духа чрез плодовете на Духа – това, което просветлява, което изгражда, което е положително и утвърждаващо, и възвисяващо, и ни води към по-добри мисли и по-добри думи, и по-добри дела, е от Духа на Бог. Това, което ни принизява, което ни води по забранени пътеки – това е от противника. Толкова е ясно, толкова е просто¹⁴.

Един учен веднъж изказа мнение, че Църквата е враг на интелектуализма. Ако под интелектуализъм той има предвид този дял от философията, който учи, че „знанието изцяло или главно произлиза от чистия разум“ и че „разумът е окончателният принцип на реалността“, тогава да, ние се противопоставяме на такава тясна интерпретация, доколкото тя се отнася до религията. (Цитати от Random House Dictionary of the English Language, с. 738.) Тази интерпретация изключва силата на Светия Дух, която може да говори в и чрез (нас).

Разбира се, че вярваме в развиването на ума, но интелектът не е единственият източник на знание. Чрез вдъхновението на Всемогъщия ни се дава обещание, казано чрез следните красиви думи: „Бог ще ви даде познание чрез Своя Свети Дух, да, чрез неизказуемия дар на Светия Дух“. (У. и З. 121:26.)

Хуманистите, които критикуват Господното дело, така наречените интелектуалци, които рушат, говорят от позицията на невежество и липса на духовни проявления. Те не са чули гласа на Духа. Те не са го чули, защото не са го търсили и не са се подготвили да бъдат достойни за него. След това, предполагайки, че знанието се получава единствено чрез разсъждение и заключенията на разума, те отхвърлят това, което се дава чрез силата на Светия Дух.

Нещата Божии могат да бъдат разбрани само чрез Духа Божий. Този Дух е нещо реално. За хората, които са преживели Неговото влияние, така придобитото знание е толкова реално, колкото придобитото чрез действието на петте сетива. Свидетелствам за това. И съм сигурен, че повечето членове на Църквата могат да свидетелстват по същия начин. Насърчавам всеки от нас да продължи да обучава сърцето си да бъде в хармония с Духа. Ако правим това, животът ни ще бъде обогатяван. Ще чувстваме близост с Бог, нашия Вечен Отец. Ще чувстваме една сладка радост, която не може да ни бъде дадена по никакъв друг начин.

Нека не се впримчваме в софистиката на света, която в по-голямата си част е отрицателна и затова дава горчив плод. Нека вървим напред с вяра в бъдещето, като говорим затвърждаващо и култивираме отношение на доверие. Когато правим това, нашата сила ще дава сила на околните¹⁵.

Умолявам ви непрекъснато да търсим Господното вдъхновение и спътничеството на Неговия Свят Дух, за да ни благославят в поддържането на нашите усилия на висока духовна равнина. Тези молитви няма да останат без отговор¹⁶.

семейство, изучаващо Писанията — „Нещата Божии могат да бъдат разбрани само чрез Духа Божий. Този Дух е нещо реално“.

Светият Дух ще бъде наш постоянен спътник, когато живеем достойни за тази благословия.

Господ е казал, че ако спазваме заповедите, „Светият Дух ще стане (наш) постоянен сподвижник“ (У. и З. 121:46), като ни издига, учи, утешава и подкрепя. За да се радваме на това спътничество, ние трябва да се молим за него, да живеем достойни за него, да бъдем верни на Господ¹⁷.

„Как Духът Господен може да бъде с вас винаги?“ Като живеете достойно за Него, живейте достойно за Духа Господен. Това трябва да правите. И Той ще бъде с вас. … Просто живейте праведно. Избягвайте мръсотията. Избягвайте порнографията. Избягвайте нещата, които ви дърпат надолу. Четените от вас книги и списания, гледаните от вас филми и телевизионни предавания, посещаваните от вас представления, всичко това има влияние върху вас и това е защото се подлагате на влиянието на тези стимулиращи похотта неща, които са създадени да правят вас бедни и някой друг богат. Избягвайте ги¹⁸.

Всяка неделя вие имате задължението да подновявате своето обещание и завет да вземете върху си името на Господ Исус Христос. Някога замисляли ли сте се колко е важно това, какво означава да вземете върху си името на Господ Исус Христос с обещание и завет да спазвате Неговите заповеди? А Той от Своя страна ви дава обещание и сключва завет да ви дава Неговия Дух да бъде с вас. Какво прекрасно нещо е това¹⁹.

Каква прекрасна благословия е да се радваме на служението и влиянието на член на Божеството, след като сме получили този дар под ръцете на мъже, на които е дадена божествена власт. Ако поддържаме своята добродетелност, ние можем да се радваме на изпълнението Господното обещание, дадено със следните думи: „Светият Дух ще стане ваш постоянен сподвижник и ваш скиптър – неизменен скиптър на праведност и истина; и вашето господство ще бъде едно вечно господство, и без принудителни средства то ще се влива във вас во веки веков“. (У. и З. 121:46.)²⁰.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Защо имаме нужда от Светия Дух? (Вж. раздели 1 и 2.) Кога сте чувствали Светият Дух да ви учи и напътства? Какво сте научили от тези преживявания?
Какво можем да научим от обяснението на президент Хинкли за начина, по който пророкът получава откровение? (Вж. раздел 3.) Защо е важно да знаем, че Светият Дух обикновено общува с „тих и нежен глас“? Какво сте научили от вашите лични преживявания с разпознаването на общуване от Светия Дух?
Прегледайте „плодовете на Духа“, които президент Хинкли обобщава в раздел 4. Как тези учения могат да ни помагат да разпознаваме влиянието на Духа? Какви са опасностите в това да вярваме, че „интелектът … е единственият източник на знание“? Какви преживявания сте имали с придобиването на духовно знание?
Какви чувства изпитвате, докато размишлявате върху ученията на президент Хинкли в раздел 5 за спътничеството на Светия Дух? По какви начини сте били благославяни от Светия Дух?

Свързани с темата стихове:

1 Коринтяните 2:9–14; 1 Нефи 10:17; 2 Нефи 31:17–18; Мосия 3:19; Мороний 8:25–26; У. и З. 11:12–14

Помощ в преподаването

„Когато обичаме тези, на които преподаваме, ние се молим за всеки един от тях. Правим всичко по силите си, за да разберем техните интереси, постижения, нужди и грижи. Ние приспособяваме преподаването си, за да посрещнем техните нужди, дори ако това отнема повече време и усилия. Забелязваме, когато те отсъстват, и им обръщаме внимание, когато присъстват. Помагаме, когато е необходимо“ (Преподаването – няма по-велико призование, 2002 г., с. 31).