1 И стана така, че на Алма и Амулик беше заповядано да напуснат този град; и те заминаха и излязоха чак в земята Сидом; и ето, там те намериха всички люде, които бяха напуснали земята Амония, които бяха прогонени и замеряни с камъни, защото повярваха на словата на Алма.

2 И те им разказаха всичко, което се беше случило на техните съпруги и деца, а също и относно самите себе си и за силата им за избавление.

3 А Зиезрам лежеше болен в Сидом с изгаряща треска, причинена от голямата му душевна горест заради нечестието му, защото той предполагаше, че Алма и Амулик ги няма повече; и той предполагаше, че те са били убити заради неговото беззаконие. И този голям грях, и многото му други грехове терзаеха душата му, докато стана изключително тежко и нямаше избавление; затова той започна да гори от изгаряща треска.

4 Сега, когато той чу, че Алма и Амулик са в земята Сидом, сърцето му започна да се ободрява; и той незабавно им изпрати послание, като им пишеше да дойдат при него.

5 И стана така, че те тръгнаха незабавно, подчинявайки се на посланието, което той им беше изпратил; и те влязоха в къщата при Зиезрам; и го намериха върху леглото му, болен, бидейки много зле от изгаряща треска; и съзнанието му също беше изключително много болно поради неговите беззакония; и когато ги видя, той простря ръката си към тях и ги помоли да го изцелят.

6 И стана така, че Алма му каза, хващайки го за ръката: Вярваш ли в силата на Христа да спасява?

7 И той отговори и каза: Да, вярвам на всички слова, с които ти си поучавал.

8 И Алма каза: Ако вярваш в изкуплението на Христа, ти можеш да бъдеш изцелен.

9 И той каза: Да, вярвам в словата ти.

10 И тогава Алма призова Господа, казвайки: О, Господи, Боже наш, помилуй този човек и го изцели според вярата му в Христа.

11 И когато Алма изговори тези слова, Зиезрам скочи на краката си и започна да ходи; и това стана за голямо учудване на всички люде; и вестта за това тръгна по цялата земя Сидом.

12 И Алма кръсти Зиезрам в Господа; и оттогава насетне той започна да проповядва на людете.

13 И Алма основа църква в земята Сидом, и посвети свещеници и учители в страната, за да кръщават в Господа онези, които желаеха да бъдат кръстени.

14 И стана така, че те бяха мнозина; защото се тълпяха от цялата област около Сидом и бяха кръщавани.

15 А що се отнася до людете, които бяха в земята Амония, те си останаха все така коравосърдечни и коравовратни люде; и не се покайваха за греховете си, като приписваха цялата сила на Алма и Амулик на дявола; защото те бяха от изповеданието на Нехор и не вярваха в покаянието за греховете си.

16 И тъй стана с Алма и Амулик: Амулик изостави цялото си злато и сребро, и скъпоценности, които бяха в земята Амония заради словото Божие, и бе отхвърлен от онези, които някога му бяха приятели, а също и от баща си, и рода си.

17 Ето защо, след като Алма основа църквата в Сидом, виждайки голямото изобличение, да, виждайки, че людете, изобличени в гордостта на своите сърца, започват да се смиряват пред Бога и започват да се събират в светилищата си, за да се покланят на Бога пред олтара, като бдяха и се молеха непрестанно, та да могат да бъдат избавени от Сатана и от смъртта, и от унищожение –

18 сега, както казах, след като Алма видя всички тези неща, той взе Амулик със себе си и отиде в земята Зарахемла, заведе го в собствената си къща и се грижеше за него в горестта му, и го укрепи в Господа.

19 И тъй привърши десетата година от управлението на съдиите над народа на Нефи.