1 И сега стана така, че тъй както Алма пътуваше на юг от земята Гедеон, надалеч от земята Манти, ето, за свое голямо учудване той срещна синовете на Мосия, които пътуваха към земята Зарахемла.

2 Сега, синовете на Мосия бяха с Алма по времето, когато ангелът му се яви за пръв път; ето защо, Алма се зарадва извънредно да види отново братята си; и това, което увеличи още повече радостта му, беше, че те все още бяха негови братя в Господа; да, и те бяха станали силни в знанието за истината; защото те бяха мъже с правилно разбиране и изследваха усърдно светите писания, за да имат познание за словото Божие.

3 Но това не е всичко; те се бяха отдавали на много молитви и пост; ето защо, имаха духа на пророчеството и духа на откровението, и когато поучаваха, те поучаваха със сила и власт от Бога.

4 И те бяха проповядвали словото Божие сред ламанитите в продължение на четиринадесет години, като бяха имали много успех в довеждането на мнозина до знанието за истината, да, чрез силата на словата им мнозина бяха доведени пред Божия олтар, за да призоват името Му и да изповядат греховете си пред Него.

5 Сега, това са нещата, които им се случиха по време на техните пътувания, защото те бяха претърпели много страдания, както телесни, така и умствени, като глад, жажда и умора, а също и много труд в духа.

6 Сега, това бяха пътуванията им: след като бяха получили позволение от баща си, Мосия, през първата година на съдиите и след като се бяха отказали от царството, което техният баща желаеше да им предаде, което беше и мнението на народа,

7 при все това, те напуснаха земята Зарахемла и взеха мечовете си, и копията си, и лъковете си, и стрелите си, и прашките си; и това те направиха, за да могат да си осигуряват храна, докато са в пустошта.

8 Тъй те потеглиха в пустошта заедно с людете си, които бяха избрали, за да възлязат в земята Нефи и да проповядват словото Божие на ламанитите.

9 И стана така, че пътуваха много дни в пустошта, като постеха и се молеха много, та Господ да ги удостои с частица от Духа Си да ги придружава и остане с тях, за да могат да бъдат оръдие в ръцете Божии и да доведат, ако това е възможно, своите братя, ламанитите, до знанието за истината и до знанието за низостта на бащините им предания, които не бяха правилни.

10 И стана така, че Господ ги посети с Духа Си, като им каза: утешете се. И те се утешиха.

11 И Господ им каза също: Идете сред ламанитите, вашите братя, и утвърдете словото Ми; при все това, трябва да бъдете търпеливи в дълготърпение и несгоди, та да можете да им покажете добър пример за Мене, и Аз ще направя от вас оръдие в ръцете Ми за спасението на много души.

12 И стана така, че сърцата на синовете на Мосия, а също и на онези, които бяха с тях, набраха смелост да отидат при ламанитите да им известяват словото Божие.

13 И стана така, че когато пристигнаха до пределите на земята на ламанитите, те се разделиха и тръгнаха в различни посоки, уповавайки се на Господа, че ще се срещнат отново в края на жътвата си; защото предполагаха, че велико е делото, което бяха предприели.

14 И със сигурност то беше велико, защото те предприемаха да проповядват словото Божие на един див и закоравял, и ожесточен народ; на народ, който се наслаждаваше да убива нефитите и да ги обира, и плячкосва; и сърцата им бяха отдадени на богатствата: на злато и сребро, и на скъпоценни камъни; и те се опитваха да се сдобият с тези неща чрез убийства или плячкосване, за да не трябва да се трудят за тях със собствените си ръце.

15 Тъй те бяха едни много лениви люде, мнозина от които се покланяха на идоли, и проклятието Божие беше паднало върху им заради преданията на бащите им; при все това, обещанията Господни бяха предназначени за тях, при условие на покаяние.

16 Ето защо, това беше причината, поради която синовете на Мосия предприеха това дело, та ако е възможно, да успеят да ги доведат до покаяние; и по възможност да могат да ги доведат до знанието за плана на изкуплението.

17 Ето защо, те се разделиха един от друг и отидоха сред тях, всеки поотделно, със словото и силата Божии, които им бяха дадени.

18 Сега, Амон беше главният сред тях, или по-скоро този, който ги водеше; и той се отдели от тях, след като ги беше благословил според различните им санове, като им споделяше словото Божие и се грижеше за тях преди отпътуването си; и те тръгнаха по различните си пътища из земята.

19 И Амон отиде в земята Исмаил, наречена така на името на синовете на Исмаил, които станаха също ламанити.

20 И когато Амон навлезе в земята Исмаил, ламанитите го хванаха и го вързаха според обичая им да връзват всички нефити, които попадат в ръцете им, и да ги отвеждат пред царя; и тъй биваше според прищявката на царя дали да ги убие или задържи в пленничество, или да ги хвърли в тъмница, или да ги прогони от земята си, съгласно своята воля и прищявка.

21 И тъй Амон бе доведен пред царя на земята Исмаил; и името му беше Ламоний; и той беше потомък на Исмаил.

22 Тогава царят попита Амон дали намерението му е да живее в страната сред ламанитите, неговия народ.

23 И Амон му каза: Да, аз желая да остана известно време сред този народ, да, а може би и докато умра.

24 И стана така, че Амон се хареса много на Ламоний и той накара да го развържат; и той поиска Амон да вземе една от дъщерите му за жена.

25 И Амон му каза: Не, но ще стана твой слуга. Ето защо, Амон стана слуга на цар Ламоний. И стана така, че той бе поставен заедно с други слуги да пази стадата на Ламоний според обичая на ламанитите.

26 И след като беше служил на царя три дена, тъй както отиваше заедно с ламанитските слуги и със стадата им до водоема, наречен Севусова вода, и всичките ламанити подкарваха стадата си натам, та да ги напоят,

27 и тъй, докато Амон и слугите на царя подкарваха стадата си към този водоем, ето, известен брой ламанити, които бяха там да напоят стадата си, дойдоха и разпръснаха стадата на Амон и царските слуги; и те ги разпръснаха така, че те се разбягаха на всички страни.

28 Сега, слугите на царя започнаха да роптаят, казвайки: Сега царят ще ни убие, както уби и братята ни, защото стадата им бяха разпръснати от нечестието на тези човеци. И те започнаха да ридаят извънредно, казвайки: Ето, стадата ни са вече разпръснати.

29 Сега, те плачеха от страх да не бъдат убити. Когато Амон видя това, сърцето му се изпълни с радост; защото, каза си той, сега аз ще покажа силата си на тези мои съслужители, или силата, която е в мене, и ще възстановя тези стада на царя, та да мога да спечеля сърцата на тези мои съслужители и да ги накарам да повярват в словата ми.

30 И сега, това бяха мислите на Амон, когато видя огорченията на онези, които той наричаше свои събратя.

31 И стана така, че той ги ободри със словата си, казвайки: Дерзайте, братя мои, и нека отидем и потърсим стадата; и ние ще ги съберем и ще ги върнем обратно при водоема; и тъй ще запазим стадата за царя и той няма да ни убие.

32 И стана така, че те отидоха да търсят стадата и последваха Амон, и се спуснаха напред с голяма бързина, поведоха царските стада и ги събраха отново наедно при водоема.

33 И онези същите човеци отново дойдоха да разпръснат стадата им, но Амон каза на братята си: Обкръжете стадата наоколо, за да не избягат; и аз ще се противопоставя на тези човеци, които разпръсват стадата ни.

34 Затова те направиха това, което Амон им нареди; и той отиде и застана да се бие с онези, които стояха до водите на Севус; и те бяха много.

35 Затова те не се изплашиха от Амон, защото смятаха, че дори един от техните люде може да го убие по тяхна прищявка, защото не знаеха, че Господ беше обещал на Мосия, че ще избави синовете му от техните ръце; нито пък знаеха нещо за Господа; ето защо, те се наслаждаваха на унищожението на братята си; и поради тази причина те разпръскваха стадата на царя.

36 Но Амон излезе напред и започна да хвърля камъни към тях с прашката си; да, той хвърляше камъни с могъща сила сред тях и тъй уби определен брой от тях, така че те започнаха да се учудват от силата му; при все това бяха разгневени от убийството на братята си и бяха решени да го убият; и като видяха, че не могат да го ударят с камъните си, те го нападнаха с боздугани, за да го убият.

37 Но ето, всеки, който вдигнеше боздугана си, за да удари Амон, той му отсичаше ръката с меча си; и тъй той устояваше на ударите им, като им отсичаше ръцете с острието на меча си, така че те започнаха да се учудват и започнаха да побягват пред него; да, и те не бяха малко на брой; и той ги накара да побегнат чрез силата на ръката си.

38 Сега, шестима от тях бяха паднали убити от прашка, но той не уби с меча си никого, освен водача им; и той отсече толкова от техните ръце, колкото се вдигнаха срещу му, и те не бяха малко.

39 И след като ги прогони надалеч, той се върна обратно и те напоиха стадата си, и ги върнаха в пасбището на царя. Тогава те отидоха при царя, носейки ръцете на онези, които се опитаха да убият Амон, отсечени от меча му; и те бяха занесени на царя като доказателство за това, което бяха направили.