1 Сега, когато Амон и братята му се разделиха на пределите на земята на ламанитите, ето, Аарон предприе пътуването си към земята, наречена от ламанитите Йерусалим, по името на родината на бащите им; и тя беше надалеч, опирайки до пределите на Мормон.

2 Сега, ламанитите и амаликитите, както и народът на Амулон, бяха построили голям град, който се наричаше Йерусалим.

3 Сега ламанитите от само себе си бяха достатъчно закоравели, но амаликитите и амулонитите бяха още по-закоравели; ето защо, те накараха ламанитите да вкоравят сърцата си, та да станат силни в нечестието и мерзостите си.

4 И стана така, че Аарон дойде в град Йерусалим, и най-напред започна да проповядва на амаликитите. И той започна да им проповядва в техните синагоги, защото те построиха синагоги според реда на нехоровците; понеже много от амаликитите и амулонитите бяха според реда на нехоровците.

5 Ето защо, когато Аарон влезе в една от синагогите им да проповядва на людете и докато им говореше, ето, един амаликит се надигна и започна да спори с него, казвайки: Какво е това, за което ти свидетелстваш? Видял ли си ангел? Защо на нас не ни се явяват ангели? Ето, този народ не е ли толкова добър, колкото твоят?

6 Ти казваш също, че ако не се покаем, ще погинем. Откъде можеш да знаеш помислите и намеренията на сърцата ни? Откъде знаеш, че имаме причина да се покаем? Откъде знаеш, че не сме праведен народ? Ето, ние построихме светилища, в които се събираме заедно, за да се покланяме на Бога. И ние вярваме, че Бог ще спаси всички човеци.

7 Сега, Аарон му каза: Вярваш ли, че Синът Божий ще дойде да изкупи човечеството за греховете му?

8 И човекът му каза: Ние не вярваме, че ти знаеш нещо такова. Ние не вярваме в тези безумни предания. Ние не вярваме, че ти знаеш за идните неща, нито пък вярваме, че бащите ти, а също и нашите бащи, са знаели относно нещата, които са изрекли за идното.

9 Сега, Аарон започна да им отваря светите писания относно пришествието на Христа и също относно възкресението на мъртвите, и също, че няма да има изкупление за човечеството, освен чрез смъртта и страданията на Христа, и единението на Неговата кръв.

10 И стана така, че когато той започна да им разяснява тези неща, те му се разгневиха и започнаха да го подиграват; и те не поискаха да чуят словата, които той изричаше.

11 Затова, когато видя, че те няма да чуят словата му, той напусна синагогата им и отиде в едно село, което се наричаше Ани-Анти; и там намери Мулокий да им проповядва словото, както и Амма и братята му. И те спореха с мнозина относно словото.

12 И стана така, че те видяха, че людете ще вкоравят сърцата си, затова си заминаха и отидоха в земята Мидоний. И те проповядваха словото на мнозина, но малцина повярваха на словото, на което те учеха.

13 Въпреки всичко, Аарон и няколко от братята му бяха хванати и хвърлени в тъмница, а останалата част от тях избягаха от земята Мидоний в областите наоколо.

14 И онези, които бяха хвърлени в тъмница, изстрадаха много, но бяха избавени чрез ръката на Ламоний и Амон, и бяха нахранени и облечени.

15 И те тръгнаха отново да известяват словото и тъй бяха за първи път избавени от тъмница; и тъй бяха страдали те.

16 И те отиваха там, където Духът Господен ги водеше, като проповядваха словото Божие във всяка синагога на амаликитите и на всяко събрание на ламанитите, където биваха допускани.

17 И стана така, че Господ започна да ги благославя дотолкова, че те доведоха мнозина до знанието за истината; да, те убедиха мнозина относно греховете им и относно преданията на бащите им, които са неправилни.

18 И стана така, че Амон и Ламоний се завърнаха от земята Мидоний в земята Исмаил, която беше земята на наследството им.

19 И цар Ламоний не допусна Амон да му слугува, или да бъде негов слуга.

20 Но той накара в земята Исмаил да бъдат построени синагоги; и той нареди народът му, или людете, които бяха под неговото управление, да се събират заедно.

21 И той им се радваше, и ги учеше на много неща. И той им заяви, че са народ под негово управление, но че са свободен народ и са освободени от угнетенията на царя, неговият баща; защото баща му го беше удостоил да може да царува над народа в земята Исмаил и по цялата земя наоколо.

22 И той им заяви също, че те имат свободата да се покланят на Господа техния Бог според желанията си, където и да бъдат, ако се намираха в страната, под управлението на цар Ламоний.

23 И Амон проповядваше на народа на цар Ламоний; и стана така, че той ги учеше на всички неща, свързани с нещата, отнасящи се до праведността. И той ги увещаваше ежедневно с цялото си усърдие; и те се вслушваха в словото му, и бяха ревностни в спазването на Божиите заповеди.