1 Сега, докато Амон поучава непрестанно народа на Ламоний по този начин, ние ще се върнем към разказа за Аарон и братята му; защото след като напусна земята Мидоний, той беше заведен от Духа до земята Нефи, чак до дома на царя, който управляваше цялата страна с изключение на земята Исмаил; и той беше бащата на Ламоний.

2 И стана така, че той влезе в царските палати при него заедно с братята си, поклони се пред царя и му каза: О, царю, ние сме братята на Амон, които ти избави от тъмница.

3 И сега, о, царю, ако пощадиш живота ни, ще бъдем твои слуги. А царят им каза: Станете, защото аз ще ви подаря живота и няма да допусна да ми бъдете слуги; но аз ще настоявам да ме поучавате, защото съм нещо смутен в мислите си от благородството и величието на словата на брат ви Амон; и искам да науча причината, поради която той не дойде от Мидоний с вас.

4 И Аарон каза на царя: Ето, Духът Господен го призова по друг път; той отиде в земята Исмаил да поучава народа на Ламоний.

5 Сега, царят им каза: Какво е това, което казахте относно Духа Господен? Ето това е, което ме смущава.

6 И също какво е това, което Амон каза: Ако се покаете, ще бъдете спасени, но ако не се покаете, ще бъдете отхвърлени в последния ден?

7 И Аарон му отговори, като каза: Вярваш ли, че има Бог? И царят каза: Знам, че амаликитите казват, че има Бог и аз им позволих да построят светилища, та да могат да се събират заедно да Му се покланят. И ако ти казваш сега, че има Бог, ето, аз ще повярвам.

8 И сега, когато Аарон чу това, сърцето му се възрадва и той каза: Ето, както ти си жив, царю, тъй наистина има Бог.

9 И царят каза: Бог ли е този Велик Дух, Който изведе бащите ни от земята на Йерусалим?

10 И Аарон му каза: Да, Той е този Велик Дух и Той сътвори всички неща и на небето, и на земята. Вярваш ли в това?

11 И той каза: Да, вярвам, че Великият Дух сътвори всичко, и искам да ми кажеш относно всички тези неща, и ще повярвам в словата ти.

12 И стана така, че когато Аарон видя, че царят ще повярва на словата му, той започна от сътворението на Адам, като четеше на царя светите писания – как Бог е сътворил човека по свое подобие и че Бог му е дал заповеди, и че поради прегрешение човекът е паднал.

13 И Аарон му разясни светите писания от сътворението на Адам, излагайки пред него падението на човека и неговото плътско състояние, а също и плана за изкуплението, приготвен чрез Христа още от основаването на света за всички онези, които повярват в Неговото име.

14 И тъй като човекът беше паднал, той не можеше да заслужи нищо чрез самия себе си; но страданията и смъртта на Христа извършват единение за техните грехове чрез вяра и покаяние, и така нататък; и че Той скъсва връзките на смъртта, та гробът да не победи, и жилото на смъртта да бъде погълнато в надеждите за слава; да, и Аарон разясни всички тези неща на царя.

15 И стана така, че след като Аарон разясни всичко това, царят каза: Какво трябва да направя, за да може да получа този вечен живот, за който ти говори? Да, какво трябва да направя, за да може да бъда роден от Бога и да изкореня този нечестив дух от гърдите си, и да приема Неговия Дух, та да мога да бъда изпълнен с радост и да не бъда отхвърлен в последния ден? Ето, каза той, ще се откажа от всичко, което притежавам, да, ще изоставя царството си, за да получа тази велика радост.

16 Но Аарон му каза: Ако ти желаеш това, ако се преклониш пред Бога, да, ако се покаеш за всичките си грехове и се преклониш пред Бога, и призовеш името Му с вяра, вярвайки че ще получиш, тогава ти ще получиш надеждата, която желаеш.

17 И стана така, че когато Аарон изрече тези слова, царят се поклони на колене пред Господа; да, дори падна ничком на земята и извика със силен глас, казвайки:

18 О, Боже, Аарон ми каза, че има Бог; и ако има Бог, и ако ти си Бог, ще поискаш ли да ми се покажеш и аз ще се откажа от всичките си грехове, за да Те позная, та да мога да бъда вдигнат от мъртвите и спасен в последния ден. И сега, щом като царят изрече тези слова, той бе поразен, като че ли бе мъртъв.

19 И стана така, че слугите му изтичаха и казаха на царицата това, което се беше случило с царя. И тя дойде при царя, и като го видя да лежи като умрял, и Аарон и братята му да стоят до него, като че ли те са били причината за падането му, тя им се разгневи и заповяда на слугите си или на слугите на царя да ги хванат и да ги убият.

20 Сега, слугите бяха видели причината за падането на царя, ето защо, не смееха да сложат ръка на Аарон и братята му; и те започнаха да умоляват царицата, казвайки: Защо ни заповядваш да убием тези човеци, когато ето, само един от тях е по-силен от всички ни? Ето защо, ние ще бъдем повалени от тях.

21 Сега, когато царицата видя страха на слугите си, тя също започна да се страхува извънредно да не би да я сполети някое зло. И тя заповяда на слугите си да отидат и повикат всички люде, та да могат да убият Аарон и братята му.

22 Сега, когато Аарон видя намерението на царицата, и като познаваше коравосърдечието на людете, изплаши се да не би да се събере множество и да настанат големи раздори и смутове сред тях; ето защо, той простря ръката си, вдигна царя от земята, и му каза: Стани! И той стана на крака, възвръщайки силата си.

23 Сега, това беше сторено в присъствието на царицата и на много от слугите. И когато видяха това, те се учудиха извънредно и започнаха да се страхуват. И царят се приближи до тях и започна да им проповядва. И той им проповядваше дотолкова, че цялото му домочадие се обърна към Господа.

24 Сега, голямо множество се беше събрало наедно по заповед на царицата и настанаха големи роптания сред тях относно Аарон и братята му.

25 Но царят застана сред тях и започна да се грижи за тях. И те бяха усмирени спрямо Аарон и онези, които бяха с него.

26 И стана така, че когато царят видя, че народът се усмири, той накара Аарон и братята му да застанат посред множеството и да им проповядват словото.

27 И стана така, че царят изпрати възвание из цялата страна, сред целия си народ по цялата си земя и във всички области наоколо, която граничеше чак с морето на изток и на запад, и която беше отделена от земята Зарахемла с една тясна ивица пустош, която се простираше от морето на изток чак до морето на запад и наоколо по пределите на морския бряг, и пределите на пустошта, която беше на север от земята Зарахемла, през пределите на Манти, край извора на река Сидон, която течеше от изток към запад – и тъй бяха разделени нефитите и ламанитите.

28 Сега, най-ленивата част от ламанитите живееше в пустошта в шатри и те бяха пръснати из пустошта на запад в земята Нефи; да, също и на запад от земята Зарахемла, в пределите край морския бряг, също и на запад, в земята Нефи, на мястото на първото ни бащино наследство, което граничеше с морския бряг.

29 И имаше много ламанити на изток край морския бряг, където нефитите ги бяха изгонили. И така нефитите бяха почти заобиколени от ламанитите; при все това нефитите бяха влезли във владение на всички северни части на страната, граничещи с пустошта при извора на река Сидон, от изток на запад и наоколо от страната на пустошта; на север, чак до земята, която те наричаха Изобилие.

30 И тя граничеше със земята, която те наричаха Опустошение, която беше толкова далече на север, че стигаше до земята, която в миналото била населена и по-късно унищожена, за костите на която ние говорихме, които бяха открити от народа на Зарахемла, като това беше мястото, където те стъпиха най-напред.

31 И оттам те дойдоха в южната пустош. Тъй земята на север се наричаше Опустошение, а земята на юг се наричаше Изобилие, като тя беше пустош, изпълнена с всякакъв вид различни диви животни, част от които бяха дошли от земята на север за храна.

32 И сега, беше само ден и половина път за един нефит да прекоси линията между земята Изобилие и земята Опустошение, за да отиде от източното до западното море; и тъй земята Нефи и земята Зарахемла бяха почти заобиколени от вода, като имаше само един тесен провлак земя между земята на север и земята на юг.

33 И стана така, че нефитите бяха населили земята Изобилие, чак от източното до западното море, и тъй нефитите в своята мъдрост, със стражите си и с войските си спираха ламанитите от юг, та по този начин да нямат повече владение на север, та да не могат да нахлуват в земята на север.

34 Ето защо, ламанитите не можеха да се сдобият с повече владения, освен в земята Нефи и в пустошта наоколо. И това беше мъдростта на нефитите: тъй като ламанитите им бяха врагове, те не искаха да търпят атаките им от всички страни, а също и за да имат земя, където да могат да избягат според желанията си.

35 А сега, след като казах това, връщам се отново към разказа за Амон и Аарон, Омнер и Химний, и техните братя.