1 И сега стана така, че след като народът на Амон се установи в земята Йерсон, и след като в земята Йерсон беше основана църква и войските на нефитите бяха разположени около земята Йерсон, да, по всички предели около земята Зарахемла, ето, войските на ламанитите последваха братята си в пустошта.

2 И тъй, там стана страхотна битка; да, дори такава, каквато никога преди не е била виждана от людете в страната от времето, когато Лехий напусна Йерусалим; да, и десетки хиляди от ламанитите бяха убити и разпръснати надалеч.

3 Да, и имаше също голямо клане сред народа на Нефи; при все това ламанитите бяха прогонени и разпръснати, и людете на Нефи се върнаха отново в земята си.

4 И сега, по това време имаше велико оплакване и ридания се чуваха из цялата страна, сред целия народ на Нефи.

5 Да, плачът на вдовиците, оплакващи съпрузите си, и също на бащите, оплакващи синовете си, и дъщерята – брат си, да, и братът – бащата; и така плачът на риданието се чуваше сред всички тях, които оплакваха роднините си, които бяха убити.

6 И сега, това наистина беше един печален ден; да, време за размисъл и време за много постене и молитви.

7 И тъй свърши петнадесетата година от управлението на съдиите над народа на Нефи.

8 И това е разказът за Амон и братята му относно техните пътувания в земята Нефи, страданията им в страната, скърбите и огорченията им, и неизразимата им радост, и приемането, и безопасността на братята в земята Йерсон. И сега, Господ, Изкупителят на човечеството да благослови душите им навеки.

9 И това е разказът за войните и раздорите сред нефитите, както и войните между нефити и ламанити; и тъй свърши петнадесетата година от управлението на съдиите.

10 И от първата до петнадесетата година бяха унищожени много хиляди души; да, предизвикана бе ужасна гледка на кръвопролитие.

11 И телата на много хиляди са положени дълбоко в земята, докато телата на други хиляди се разлагат на купове по лицето на земята; да, и много хиляди оплакват загубата на роднините си, защото имат причина да се страхуват според обещанията Господни, че те са предадени на състояние на безкрайна злочестина.

12 Докато много хиляди други наистина оплакват загубата на роднините си, но се радват и ликуват с надеждата и дори знаят, че според обещанията Господни те ще са вдигнати да живеят от дясната страна на Бога, в състояние на нескончаемо щастие.

13 И тъй, ние виждаме колко голямо е човешкото неравенство поради грях и прегрешение, и силата на дявола, която идва от лукавите планове, които той крои да впримчи сърцата човешки.

14 И тъй, ние виждаме великия призив за усърдие на човеците при труда им в лозята Господни; и тъй ние разбираме голямата причина за скръб, а също и за радост – скръб, поради смъртта и унищожението сред човеците, и радост, поради светлината на Христа за живот.