1 И сега, сине мой, аз усещам, че има още нещо, което безпокои мисълта ти и което не можеш да разбереш – това е относно правосъдието Божие при наказването на грешника; защото ти се опитваш да предположиш, че е несправедливо, че грешникът ще бъде предаден на състояние на окаяност.

2 Сега ето, сине мой, аз ще ти обясня това. Защото ето, след като Господ Бог изгони първите ни родители от Едемската градина да обработват земята, от пръста на която бяха взети – да, Той изпъди човека и постави на източния край на Едемската градина херувими и един пламтящ меч, който се въртеше на всички страни, за да пази дървото на живота.

3 Сега, ние виждаме, че човекът беше станал като Бог, знаещ доброто и злото; и за да не би да протегне така ръка и вземе също и от плода на дървото на живота, да яде от него и да живее навеки, Господ Бог постави херувими и пламтящия меч, за да не вземе той от плода.

4 И тъй, ние виждаме, че на човека беше дадено време, за да се покае, да, изпитателно време, време да се покае и да служи на Бога.

5 Защото ето, ако Адам беше протегнал незабавно ръката си и беше взел от плода на дървото на живота, той щеше да живее навеки според словото Божие, без да има промеждутък за покаяние; да, също и словото Божие щеше да бъде напразно и великият план за спасение щеше да бъде осуетен.

6 Но ето, определено беше човекът да умре, ето защо, тъй както те бяха отхвърлени от дървото на живота, тъй трябваше също да бъдат отхвърлени и от лицето на земята и човекът стана изгубен навеки, да, те станаха паднали люде.

7 И сега, ти виждаш от това, че нашите първи родители бяха отхвърлени и телесно, и духовно от присъствието Господне; и тъй ние виждаме, че те станаха подвластни на това да следват собствената си воля.

8 Сега ето, не беше необходимо човекът да бъде избавен от тази телесна смърт, защото това би унищожило великия план на щастието.

9 Ето защо, както душата не може никога да умре, а падението беше довело духовна смърт на цялото човечество, както и до телесна смърт, сиреч те бяха отхвърлени от присъствието Господне, стана необходимо цялото човечество да бъде избавено от тази духовна смърт.

10 И защото людете бяха станали плътски, похотливи и дяволски по природа, това изпитателно състояние стана за тях състояние на подготовка, стана едно подготвително състояние.

11 И сега, запомни, сине мой, ако не беше заради плана на изкуплението (слагайки го настрана), веднага след смъртта им техните души биха били окаяни, бидейки отхвърлени от присъствието Господне.

12 И сега, нямаше никакво средство да се избавят човеците от това състояние на падение, което човекът си навлече поради собственото си непокорство.

13 Ето защо, според правосъдието, планът на изкуплението би могъл да се осъществи единствено при условия на покаяние на човеците по време на това изпитателно състояние, да, в това подготвително състояние; защото без тези условия милостта не може да влезе в сила, без да унищожи делото на правосъдието. Сега, делото на правосъдието не може да бъде унищожено; ако беше тъй, Бог би престанал да бъде Бог.

14 И тъй, ние виждаме, че цялото човечество беше паднало и се намираше в ръцете на правосъдието; да, Божието правосъдие, което ги осъждаше да бъдат навеки отхвърлени от Неговото присъствие.

15 И сега, планът на милостта не може да бъде осъществен, освен ако не бъде извършено единението; затова самият Бог извършва единение за греховете на света, за да осъществи плана на милостта, за да задоволи изискванията на правосъдието, за да може Бог да бъде съвършен, справедлив Бог, а също и милостив Бог.

16 Сега, покаянието не можеше да споходи човеците, освен ако нямаше наказание, което също да е вечно, какъвто трябваше да бъде и животът на душата; наказание, намиращо се в противоположност на плана на щастието, което също да е толкова вечно, колкото животът на душата.

17 Сега, как можеше да се покае човек, освен ако не е прегрешил? И как може той да прегреши, ако няма закон? И как може да има закон, без да има наказание?

18 Сега, определено бе наказание и бе даден справедлив закон, който доведе до угризение на съвестта у човека.

19 Сега, ако нямаше даден закон – ако човек убие, той трябва да умре – щеше ли той да се страхува, че ще умре, ако убие?

20 И също, ако нямаше даден закон против греха, човеците нямаше да се страхуват да прегрешават.

21 И ако нямаше даден закон и човеците прегрешаваха, какво би могло да направи правосъдието или милостта, защото те не биха имали право над създанието?

22 Но има даден закон и определено наказание, има и дадено покаяние, над което покаяние милостта има право; иначе правосъдието има право над всяко създание и изпълнява закона, а законът налага наказанието; и ако не бе тъй, делата на правосъдието щяха да бъдат унищожени и Бог би престанал да бъде Бог.

23 Но Бог не престава да бъде Бог и милостта има право над каещите се, а милостта идва поради единението; и единението осъществява възкресението на мъртвите; и възкресението на мъртвите връща човеците обратно в Божието присъствие; и тъй те са възстановени в Неговото присъствие, за да бъдат съдени според делата си, според закона и правосъдието.

24 Защото ето, правосъдието изпълнява всичките си изисквания, както и милостта има право над всичко, което ѝ принадлежи; и тъй само истински каещите се са спасени.

25 Какво, да не би да смяташ, че милостта може да ограби правосъдието? Аз ти казвам: Не; ни най-малко. Ако това беше тъй, Бог би престанал да бъде Бог.

26 И тъй Бог осъществява Своите велики и вечни цели, които бяха приготвени от основаването на света. И тъй се осъществяват спасението и изкуплението на човеците, а също и тяхното унищожение и окаяност.

27 Затова, о сине мой, всеки, който иска да дойде, може да дойде и да пие от водите на живота свободно; и всеки, който не иска да дойде, същият не е заставен да дойде; но в последния ден ще му бъде възстановено според делата му.

28 Ако той е желаел да върши зло и не се е покаял в дните си, ето, зло ще му бъде сторено според Божието възстановяване.

29 И сега, сине мой, аз не искам да се оставиш да бъдеш смущаван от тези неща повече, а нека само греховете ти те смущават, което смущение ще те доведе до покаяние.

30 О, сине мой, не искам повече да отричаш Божието правосъдие. И не се опитвай и в най-малка степен да се извиняваш за греховете си, отричайки Божието правосъдие; но остави Божието правосъдие и милостта Му, и дълготърпението Му да имат пълна власт над сърцето ти; и нека това те сниши до земята в смирение.

31 И сега, о, сине мой, ти си призован от Бога да проповядваш словото сред този народ. И сега, сине мой, тръгни по пътя си, провъзгласявай словото с истина и разум, за да можеш да доведеш души до покаяние, та великият план на милостта да може да има право над тях. И дано Бог ти даде всичко тъкмо според словата ми. Амин.