1 Сега, ние ще се върнем в летописа си към Амаликия и онези, които бяха избягали с него в пустошта; защото ето, той беше взел онези, които дойдоха с него, и беше възлязал в земята Нефи сред ламанитите и подтикна ламанитите към гняв срещу народа на Нефи дотолкова, че царят на ламанитите изпрати възвание из цялата своя страна сред всички свои люде, че трябва отново да се съберат и да отидат да се сражават срещу нефитите.

2 И стана така, че когато възванието стигна до тях, те се изплашиха извънредно много; да, те се бояха да не разсърдят царя, а също се бояха и да се сражават срещу нефитите, да не би да изгубят живота си. И стана така, че те не поискаха, сиреч, по-голямата част от тях не пожелаха да се подчинят на заповедите на царя.

3 И сега стана така, че царят се разяри поради тяхното неподчинение; ето защо, той предаде на Амаликия командването на онази част от неговата войска, която се подчиняваше на заповедите му, и му заповяда да отиде и застави останалите да се въоръжат.

4 Сега ето, това беше желанието на Амаликия, който беше много коварен и злонамерен човек, затова в сърцето си той замисли план да свали царя на ламанитите от престола му.

5 И сега, той пое командването на онези части от ламанитите, които бяха в угода на царя; и той потърси да спечели благоволението на онези, които не се подчиняваха; ето защо, той отиде на мястото, което се наричаше Онида, където бяха избягали всички ламанити; защото те откриха приближаващите се войски и като предположиха, че те идват да ги унищожат, избягаха в Онида, мястото, където бяха оръжията.

6 И те бяха избрали един човек да им бъде цар и водач и взеха твърдо решение, че няма да бъдат заставени да отидат срещу нефитите.

7 И стана така, че те се бяха събрали заедно на върха на планината, която се наричаше Антипа, в подготовка за битката.

8 Сега, намерението на Амаликия не беше да им даде битка според заповедите на царя; но ето, намерението му беше да спечели благоволението на войските на ламанитите, та да може да ги оглави, да свали царя и да завладее царството.

9 И ето, стана така, че той накара войската си да разпъне шатри в долината, която беше близо до планината Антипа.

10 И стана така, че когато настъпи нощта, той изпрати тайно посланичество до планината Антипа, като поиска водачът на онези, които бяха в планината, чието име беше Лехонтий, да слезе долу в подножието на планината, защото той желае да говори с него.

11 И стана така, че когато Лехонтий получи това послание, той не посмя да слезе в подножието на планината. И стана така, че Амаликия изпрати за втори път послание, като го молеше да слезе долу. И стана така, че Лехонтий не пожела отново; и Амаликия изпрати послание за трети път.

12 И стана така, че когато Амаликия разбра, че той не може да накара Лехонтий да слезе от планината, той самият се изкачи в планината почти до стана на Лехонтий; и той изпрати за четвърти път посланието си до Лехонтий, с което го молеше да слезе долу и да доведе стражите си.

13 И стана така, че когато Лехонтий слезе със стражите си при Амаликия, Амаликия му предложи да слезе през нощта с войската си и да обкръжи онези воини в техните станове, командването над които му беше дадено от царя; и той обеща, че ще ги предаде в ръцете на Лехонтий, ако той направи него (Амаликия) втори водач над цялата войска.

14 И стана така, че Лехонтий слезе с воините си и обкръжи воините на Амаликия, тъй че преди да се събудят призори, те бяха обкръжени от войските на Лехонтий.

15 И стана така, че когато видяха, че са обкръжени, те помолиха Амаликия да им позволи да се предадат на братята си, за да не бъдат избити. Сега, това беше истинското желание на Амаликия.

16 И стана така, че той предаде воините си, противно на царските заповеди. Сега, това беше истинското желание на Амаликия, за да може да изпълни кроежите си да свали царя от престола.

17 Сега, имаше обичай между ламанитите, че ако техният върховен водач бъде убит, те назначаваха втория водач за техен върховен водач.

18 И стана така, че Амаликия накара един от слугите си да дава малко по малко отрова на Лехонтий, тъй че той да умре.

19 Сега, щом Лехонтий умря, ламанитите назначиха Амаликия за свой водач и върховен командир.

20 И стана така, че Амаликия напредна с войските си към земята Нефи и града Нефи, който беше главният град, защото постигна това, което желаеше.

21 И царят излезе да го посрещне със стражите си, като предполагаше, че Амаликия беше изпълнил заповедите му и че Амаликия беше събрал тази многобройна войска, за да отиде да се сражава срещу нефитите.

22 Но ето, когато царят отиде да го посрещне, Амаликия накара слугите си да отидат напред и да посрещнат царя. И те отидоха, и се поклониха пред царя, като че ли да го почетат заради величието му.

23 И стана така, че царят простря ръката си, за да ги изправи в знак на мир, според обичая на ламанитите, който обичай те бяха взели от нефитите.

24 И стана така, че когато първият слуга се изправи от земята, той прободе царя в сърцето; и той падна на земята.

25 Сега, слугите на царя побягнаха; а слугите на Амаликия издигнаха глас, казвайки:

26 Ето, слугите на царя го прободоха в сърцето и той падна, а те избягаха; ето, елате и вижте.

27 И стана така, че Амаликия заповяда на войската си да отиде и види какво се беше случило с царя; и когато те дойдоха на мястото и намериха царя, лежащ в кръвта си, Амаликия се престори, че е разгневен, и каза: Всеки, който обичаше царя, нека отиде да преследва слугите му, за да бъдат те убити.

28 И стана така, че когато всички тези, които обичаха царя, чуха това, те отидоха да преследват слугите на царя.

29 Сега, когато слугите на царя видяха, че ги преследва цяла войска, те се изплашиха отново, избягаха в пустошта и отидоха в земята Зарахемла, и се присъединиха към народа на Амон.

30 И войската, която ги преследваше, се върна, след като ги беше преследвала напразно; и тъй Амаликия чрез своята измама спечели сърцата на людете.

31 И стана така, че на другия ден той влезе с войските си в град Нефи и завладя града.

32 И сега стана така, че когато царицата научи, че царят е убит – защото Амаликия беше изпратил посланичество до царицата да я уведоми, че царят е бил убит от слугите си, че той ги е преследвал с войската си, но напразно, и че те са успели да избягат –

33 затова щом царицата получи това известие, тя изпрати пратеници до Амаликия, като го молеше да пощади людете в града; и тя също го помоли да дойде при нея, и да доведе свидетели със себе си, които да свидетелстват относно смъртта на царя.

34 И стана така, че Амаликия взе същия слуга, който беше убил царя, и всички онези, които бяха с него, и отиде при царицата, там където тя се намираше; и всички те свидетелстваха, че царят е убит от собствените си слуги; и те казаха също: Те избягаха; и не е ли това свидетелство срещу тях? И тъй те задоволиха въпросите на царицата относно смъртта на царя.

35 И стана така, че Амаликия потърси благоволението на царицата и я взе за жена; и тъй чрез измамата си и с помощта на лукавите си слуги, той се сдоби с царството; да, той беше признат за цар из цялата страна, сред целия народ на ламанитите, който беше съставен от ламанити, лемуилити, исмаилити и от всички отцепници от нефитите, от управлението на Нефи до онова време.

36 Сега, тези отцепници имаха същото обучение и същата информация както нефитите, да, въпреки че бяха обучени в същото знание за Господа, чудно е да се каже, че малко след тяхното отцепничество те станаха по-ожесточени, по-некаещи се и по-диви, и по-нечестиви, и по-свирепи от ламанитите, като попиваха преданията на ламанитите, като даваха път на безгрижието и всякакъв вид похотливост; да, напълно забравили Господа, техния Бог.