1 И сега стана така, че щом Амаликия се сдоби с царството, той започна да подстрекава сърцата на ламанитите против народа на Нефи; да, той назначи люде, които да говорят на ламанитите от техните кули против нефитите.

2 И стана така, че той подстрекаваше сърцата им срещу нефитите дотолкова, че в края на деветнадесетата година от управлението на съдиите той, след като беше постигнал замислите си до това време, да, след като беше направен цар на ламанитите, той потърси да царува над цялата страна, да, над всички люде в страната, нефити и ламанити.

3 И той постигна замислите си, като вкорави сърцата на ламанитите, заслепи умовете им и ги подтикна към гняв дотолкова, че беше събрал многобройно войнство, готово да отиде да се сражава срещу нефитите.

4 Защото той беше решен да надвие нефитите и да ги доведе в робство с големия брой на своите люде.

5 И тъй, той назначи върховни военачалници от зорамитите, които бяха най-добре запознати със силата на нефитите, с техните убежища и слабостите на техните градове; и затова той ги избра за върховни военачалници на войските си.

6 И стана така, че те вдигнаха стана си и се придвижиха в пустошта към земята Зарахемла.

7 Сега стана така, че докато Амаликия се сдобиваше по този начин с власт чрез лъжа и измама, Мороний от другата страна подготвяше съзнанието на своя народ, за да бъдат верни на Господа своя Бог.

8 Да, той укрепяваше войските на нефитите и съграждаше малки укрепления или убежища; издигаше насипи от пръст наоколо, за да предпази войските си и съграждаше също каменни стени около градовете им в пределите на земите им; да, навсякъде из страната.

9 И в техните най-слаби укрепления той постави най-голям брой войници; и тъй, той укрепи и подсили страната, която нефитите владееха.

10 И тъй, той се готвеше да поддържа свободата им, земите им, съпругите им и децата им, и мира им, за да могат те да живеят за Господа, техния Бог и да могат да запазят онова, което техните врагове наричаха дело на християните.

11 И Мороний беше силен и могъщ човек; той беше човек със съвършено разбиране; да, човек, който не се наслаждаваше на кръвопролитието; да, човек, чиято душа се радваше на независимостта и свободата на страната си и на братята си, свободни от робство и пленничество.

12 Да, човек, чието сърце се изпълваше с благодарност към неговия Бог за многото привилегии и благословии, с които Той беше надарил народа му; човек, който се трудеше извънредно много за благоденствието и безопасността на своя народ.

13 Да, той беше човек, непоколебим във вярата на Христа; и той се закле с клетва да защитава своя народ, правата му и земята му, и религията му, дори ако трябваше да пролива кръвта си.

14 Сега, нефитите бяха обучавани как да се защитават от враговете си, дори ако беше нужно да се пролива кръв; да, те бяха учени никога да не обиждат, да, и никога да не вдигат меч, освен срещу враг и то само, за да защитят живота си.

15 И беше според вярата им, че ако те правят това, Бог ще направи така, че да преуспяват в земята, или с други слова, ако те са верни в спазването на заповедите Божии, Той ще направи така, че да преуспяват в земята; да, да ги предупреди да избягат или да се подготвят за война според опасността за тях.

16 И също, че Бог ще им стори знайно къде трябва да отидат, за да се защитят от враговете си, и че тъй Господ ще ги избави; и това беше вярата на Мороний, и сърцето му тържествуваше в това; не в кръвопролитие, а в правенето на добро, в предпазването на народа, да, в спазването на заповедите Божии, да, и в противопоставянето на беззаконието.

17 Да, истина, истина ви казвам, че ако всички човеци бяха, са, и бъдат като Мороний, ето, самите сили на пъкъла биха се разклатили навеки; да, дяволът никога нямаше да има сила над сърцата на чедата човешки.

18 Ето, той беше човек като Амон, сина на Мосия, да, тъкмо като другите синове на Мосия, да, и като Алма и неговите синове, защото те всичките бяха Божии люде.

19 Сега ето, Еламан и братята му служеха на народа не по-малко от Мороний; понеже те проповядваха словото Божие и кръщаваха в знак на покаяние всички човеци, които се вслушваха в словата им.

20 И тъй, те отиваха от място на място и людете се смиряваха благодарение на словата им дотолкова, че биваха много облагодетелствани от Господа; и тъй те нямаха войни и раздори помежду си, да, тъкмо в продължение на четири години.

21 Но както казах, към края на деветнадесетата година, да, въпреки мира сред тях, те бяха принудени неохотно да се противопоставят на братята си, ламанитите.

22 Да, накрая войните им с ламанитите не секнаха в продължение на много години, въпреки голямото им нежелание.

23 Сега, те съжаляваха, че трябва да вдигнат оръжие против ламанитите, защото не се наслаждаваха на кръвопролитието; да, и това не беше всичко – те съжаляваха, че трябва да бъдат средството за изпращането на толкова много от техните братя вън от този свят, в един вечен свят, неподготвени да срещнат техния Бог.

24 При все това, те не можеха да допуснат да пожертват живота си, та съпругите и децата им да бъдат изклани с варварска жестокост от онези, които някога бяха техни братя, да, и се бяха отцепили от тяхната църква, и ги бяха напуснали, и бяха дошли да ги унищожат, като се присъединят към ламанитите.

25 Да, те не можеха да допуснат братята им да се радват на кръвта на нефитите, докато имаше такива, които спазваха заповедите Божии, защото обещанието Господне беше, че ако спазват заповедите Му, ще преуспяват в страната.