1 И сега стана така, че Мороний не спря да прави приготовления за война, за да защити своя народ от ламанитите; понеже в началото на двадесетата година от управлението на съдиите той накара войските си да започнат да копаят и да правят насипи от пръст около всички градове в земята, владение на нефитите.

2 И на върха на тези насипи от пръст той накара да поставят греди, да, съоръжения от дърво с човешки бой, около градовете.

3 И върху тези съоръжения от дърво той накара да поставят колове, поставени върху дървените греди наоколо; и те бяха здрави и високи.

4 И той заповяда да се издигнат кули, които се извисяваха над съоръженията от колове; и върху тези кули той нареди да се издигнат защитени места, за да не могат камъните и стрелите на ламанитите да ги нараняват.

5 И те бяха построени така, че те да могат да хвърлят камъни от върха им според волята и силата си и да убиват всеки, който се опита да се приближи до стените на града.

6 Тъй Мороний подготви укрепени места като защита срещу нахлуването на враговете им, построени около всеки град из цялата страна.

7 И стана така, че Мороний накара войските си да тръгнат към източната пустош; да, и те отидоха и прогониха всички ламанити, които бяха в източната пустош, към техните земи на юг от земята Зарахемла.

8 И земята Нефи се простираше по права линия от морето на изток до морето на запад.

9 И стана така, че когато Мороний беше изгонил всички ламанити извън източната пустош, която беше на север от земите на техните собствени владения, той нареди на жителите в земята Зарахемла и в земите наоколо да отидат в източната пустош чак до пределите край морския бряг и да завладеят земята.

10 И той постави също войски и на юг, по пределите на техните владения, и им нареди да издигнат укрепления, за да могат да защитят войските си и народа си от своите врагове.

11 И тъй, той отряза всички крепости на ламанитите в източната пустош, да, също и на запад, като укрепваше линията между нефитите и ламанитите между земята Зарахемла и земята Нефи, от западното море до изворите на река Сидон. И нефитите завладяха според волята си цялата страна на север, да, дори цялата страна на север от земята Изобилие.

12 Тъй Мороний с войските си, които се увеличаваха ежедневно поради увереността в защитата, която неговите дела им даваха, потърси да сложи край на силата и властта на ламанитите в земите на техните владения, тъй че те да нямат власт над земите на тяхното владение.

13 И стана така, че нефитите започнаха да основават град и те дадоха на града името Мороний; и той беше разположен до източното море, на юг до линията на владенията на ламанитите.

14 И те започнаха също да основават град между град Мороний и град Аарон, съединяващ пределите на градовете Аарон и Мороний; и те нарекоха града, сиреч земята, с името Нефия.

15 И през тази същата година те започнаха да строят много градове на север, и един от тях те построиха по особен начин, и го нарекоха Лехий, и той бе разположен на север, близо до пределите на морския бряг.

16 И тъй свърши двадесетата година.

17 И при такива условия на преуспяване живееше народът на Нефи в началото на двадесет и първата година от управлението на съдиите над народа на Нефи.

18 И те преуспяха извънредно много и станаха извънредно богати; и те се умножиха и станаха силни в страната.

19 И тъй, ние виждаме колко милостиви и справедливи са всички дела Господни в изпълнението на всичките Му слова към чедата човешки; да, и можем да видим, че тъкмо сега се потвърждават словата Му, които Той изрече на Лехий, казвайки:

20 Благословен си ти и чедата ти; те ще бъдат благословени и доколкото ще спазват заповедите Ми, те ще преуспяват в земята. Но запомни, доколкото те не ще спазват заповедите Ми, те ще бъдат отхвърлени от присъствието Господне.

21 И ние виждаме, че тези обещания бяха потвърдени относно народа на Нефи; защото точно техните свади и раздори, техните убийства и грабежите им, тяхното идолопоклонничество и блудства и техните мерзости, които бяха между тях, им навлякоха войните им и унищожението им.

22 И онези, които бяха верни в спазването на заповедите Господни, биваха избавяни по всяко време, докато хиляди от техните нечестиви братя бяха предадени на робство или погинаха от меч, или зачезнаха в неверие и се смесиха с ламанитите.

23 Но ето, никога от дните на Нефи насам не бе имало по-щастливо време за народа на Нефи от дните на Мороний, да, тъкмо по това време през двадесет и първата година от управлението на съдиите.

24 И стана така, че двадесет и втората година от управлението на съдиите свърши също в мир; да, както и двадесет и третата година.

25 И стана така, че в началото на двадесет и четвъртата година от управлението на съдиите щеше също да царува мир сред народа на Нефи, ако не беше раздорът, който настана между тях относно земята Лехий и земята Мориантон, която граничеше със земята Лехий, като и двете земи бяха в пределите край морския бряг.

26 Защото ето, людете, които владееха земята Мориантон, изискаха една част от земята Лехий; и вследствие на това настана разгорещен спор между тях дотолкова, че людете на Мориантон вдигнаха оръжие срещу братята си, решени да ги изколят с меч.

27 Но ето, людете, които притежаваха земята Лехий, избягаха в стана на Мороний и го помолиха за помощ, защото ето, те не бяха в грешка.

28 И стана така, че когато людете на Мориантон, водени от човек, чието име беше Мориантон, разбраха, че людете на Лехий бяха избягали в стана на Мороний, те се изплашиха извънредно да не би войската на Мороний да ги връхлети и унищожи.

29 Ето защо, Мориантон им внуши, че трябва да избягат в земята на север, която беше покрита с големи водни пространства, и да завладеят земята на север.

30 И ето, те щяха да осъществят този план (което щеше да има печални последствия), обаче ето, Мориантон, бидейки твърде сприхав човек, се разгневи на една от слугините си, нахвърли се върху ѝ и я наби жестоко.

31 И стана така, че тя избяга и дойде в стана на Мороний, и разказа на Мороний всичко по този въпрос, както и за техните намерения да избягат в земята на север.

32 Сега ето, людете, които се намираха в земята Изобилие, или по-скоро Мороний, се страхуваха, че те ще се вслушат в словата на Мориантон и ще се обединят с неговите люде и по този начин той да придобие владение над тези части на страната, което можеше да доведе до сериозни последствия за народа на Нефи, да, до последствия, които биха довели до отхвърлянето на тяхната свобода.

33 Ето защо, Мороний изпрати войска със стана си да пресрещне людете на Мориантон и да спре бягството им в страната на север.

34 И стана така, че те не ги пресрещнаха, чак докато не стигнаха до пределите на земята Опустошение; и те ги пресрещнаха там при тесния проход, който водеше покрай морето в земята на север, да, покрай морето на запад и на изток.

35 И стана така, че войската, която беше изпратена от Мороний, която беше водена от човек, чието име беше Теанкум, срещна людете на Мориантон; и толкова упорити бяха людете на Мориантон (след като бяха поощрени от неговото нечестие и ласкателни слова), че започна битка между тях, в която Теанкум уби Мориантон, победи войската му и ги взе в плен, и се върна обратно в стана на Мороний. И тъй свърши двадесет и четвъртата година от управлението на съдиите над народа на Нефи.

36 И по този начин людете на Мориантон бяха върнати обратно. И след като сключиха завет да съблюдават мира, те бяха възстановени в земята Мориантон; и беше сключен съюз между тях и людете на Лехий; и те също бяха възстановени в своите земи.

37 И стана така, че в същата година, в която бе възстановен мирът за народа на Нефи, Нефия, вторият върховен съдия, умря, след като беше заемал съдийския престол със съвършена правдивост пред Бога.

38 Въпреки това, той отказа на Алма да влезе във владение на тези летописи и нещата, считани от Алма и бащите му за най-свещени; затова Алма ги повери на сина си, Еламан.

39 И стана така, че синът на Нефия бе назначен да заеме съдийския престол на мястото на баща си; да, той беше назначен за върховен съдия и управител на народа, с клетва и със свещен обред, да съди праведно и да запази мира и свободата на народа, и да им предоставя свещените им привилегии да се покланят на Господа, техния Бог, да, и да поддържа и защитава делото Божие във всичките си дни, и да раздава правосъдие на нечестивите според престъпленията им.

40 Сега ето, името му беше Пахоран. И Пахоран зае мястото на баща си, и започна управлението си над народа на Нефи в края на двадесет и четвъртата година.