1 И стана така, че той писа отново до управителя на страната Пахоран и ето словата, които той написа, казвайки: Ето, аз отправям посланието си към Пахоран в град Зарахемла, който е върховният съдия и управител на страната, също и до всички тези, които са избрани от народа да управляват и ръководят делата на тази война.

2 Защото ето, аз имам да им кажа нещо осъдително; защото вие самите знаете, че бяхте назначени да събирате хора и да ги въоръжавате с мечове, криви ножове и всякакъв вид различни оръжия за война и да ги изпращате срещу ламанитите, в която и част на земята ни те да дойдат.

3 И сега, ето, аз ви казвам, че аз самият и воините ми, и Еламан и неговите воини, претърпяхме извънредно големи страдания; да, даже глад, жажда и умора, и всякакъв вид различни лишения.

4 Но ето, ако това беше всичко, което претърпяхме, ние не бихме роптали, нито бихме се оплаквали.

5 Но ето, голямо беше клането сред народа ни; да, хиляди паднаха от меч, докато можеше да бъде другояче, ако бяхте отделили за войските ни достатъчно сили и помощ за тях. Да, голямо беше вашето пренебрежение към нас.

6 И сега, ето, ние искаме да узнаем причината за това извънредно голямо пренебрежение; да, желаем да узнаем причината за това ваше нехайство.

7 Нима мислите да си седите на престолите в състояние на нехайно вцепенение, докато враговете ви разгръщат смъртоносното си дело около вас? Да, докато те избиват хиляди от вашите братя?

8 Да, точно тези, които очакваха от вас защита, да, те ви поставиха в положение, в което можехте да им окажете помощ, да, можехте да им изпратите войски, за да ги подкрепите и тъй щяхте да спасите хиляди от тях да не загинат от меч.

9 Но ето, това не е всичко – вие не им изпратихте запаси, тъй че мнозина се сражаваха и проляха кръвта си до смърт заради голямото им желание за благополучието на този народ; да, и това те правеха, докато бяха на път да погинат от глад поради извънредно голямото ви пренебрежение към тях.

10 И сега, възлюбени мои братя, защото би трябвало да бъдете възлюбени, вие трябваше по-усърдно да се трудите за благополучието и свободата на този народ; но ето, вие ги пренебрегнахте и кръвта на хиляди ще дойде на главите ви за отмъщение, да, защото на Бога са известни всичките им вопли и всичките им страдания.

11 Ето, нима можете да си помислите, че ще си седите на престолите и Бог поради извънредната Си добрина ще ви избави, без вие да направите нищо? Ето, ако това сте си мислили, напразно сте го мислили.

12 Нима си мислите, че толкова много от вашите братя са избити поради своето нечестие? Казвам ви, ако сте си мислили това, напразно сте го мислили; защото, казвам ви, мнозина паднаха от меч; и ето, това е за вашето осъждане.

13 Защото Господ допуска праведните да бъдат убивани, за да може Неговото правосъдие и възмездия да връхлетят нечестивите; ето защо, не трябва да си мислите, че праведните са изгубени, понеже са убити; но ето, те влизат в покоя на Господа техния Бог.

14 И сега, ето, аз ви казвам, че извънредно много се страхувам да не би възмездията Божии да достигнат тези люде поради тяхната извънредна мудност, да, тъкмо мудността на управата ни и тяхното извънредно голямо пренебрежение към братята им, да, към онези, които са избити.

15 Защото, ако не беше нечестието, което най-напред започна от главата ни, ние щяхме да устоим на враговете си, тъй че те нямаше да придобият никаква власт над нас.

16 Да, ако не беше войната, която избухна между нас самите; да, ако не беше заради тези царски поддръжници, които причиниха толкова много кръвопролития между нас; да, и ако по време на нашите междуособици ние бяхме обединили силите си, както правехме преди; да, и ако не беше заради желанието за сила и власт, които тези царски поддръжници искаха да имат над нас; и ако те бяха предани на делото на свободата ни, и ако се бяха обединили с нас и бяха тръгнали срещу враговете ни, наместо да вдигнат мечовете си срещу нас, което беше причината за такова голямо кръвопролитие между нас самите; да, ако бяхме тръгнали срещу тях в силата Господна, ние щяхме да разпръснем враговете си, защото това щеше да бъде сторено в изпълнение на словото Му.

17 Но ето, сега ламанитите ни нападат, завладявайки земите ни; и те избиват народа ни с меч, да, жените ни и децата ни и ги откарват също в плен, като ги карат да изстрадват всякакъв вид страдания; и всичко това заради голямото нечестие на онези, които търсят сила и власт, да, тъкмо онези царски поддръжници.

18 Но защо трябва да говоря повече по този въпрос? Защото ние не знаем дали и вие самите не търсите власт. Ние не знаем дали вие също не сте предатели на своята страна.

19 Или пък, да не би да ни пренебрегнахте, защото сте в сърцето на страната ни и сте заобиколени с безопасност, та не накарахте да ни се изпрати храна, а също и мъже, за да подкрепят войските ни?

20 Забравихте ли заповедите на Господа, вашия Бог? Да, забравихте ли пленничеството на бащите ни? Забравихте ли многото пъти, когато сме били избавяни от ръцете на нашите врагове?

21 Или пък, да не би да мислите, че Господ все още ще ни избавя, докато седите на престолите си и не употребявате средствата, които Господ ни е дал?

22 Да, ще седите ли в бездействие, заобиколени от хиляди други, да, десетки хиляди, които също седят в бездействие, докато има хиляди в пределите на страната, които падат от меч, да, ранени и окървавени?

23 Мислите ли, че Бог ще гледа на вас като на невинни, докато вие седите спокойно и наблюдавате всичко това? Ето, аз ви казвам, Не! Сега аз бих желал да си спомните, че Бог е казал, че първо вътрешността на съда ще бъде очистена и тогава ще бъде очистена външността на съда.

24 И сега, освен ако не се покаете за това, което сте сторили, и не започнете да действате и не ни изпратите храна и воини, а също и на Еламан, за да може да защитава онези части на страната ни, които той възвърна, за да можем да си върнем и останалата част от нашите владения по тези места, ето, ще трябва да не се бием повече с ламанитите, докато не сме очистили вътрешността на съда си, да, тъкмо висшите водачи на нашата управа.

25 И ако вие не удовлетворите посланието ми и не излезете, и не ми покажете истински свободолюбив дух и старание за подсилване и укрепване на войските ни, и не дадете храна за издръжката им, ето, аз ще оставя част от моите свободолюбци да задържат тази част на страната ни и ще оставя върху им силата и благословиите Божии, та никаква друга сила да не може да действа срещу тях;

26 (и това заради извънредната им вяра и търпение в тяхната горест);

27 и аз ще дойда при вас, и ако има някой сред вас, който има желание за свобода, да, ако има останала дори и една искра от свободата, ето, аз ще подтикна въстание сред вас, чак докато онези, които имат желание да си присвоят силата и властта, изчезнат.

28 Да, ето, аз не се страхувам нито от силата ви, нито от властта ви, но моят Бог е Този, от Когото се боя; и е според Неговите заповеди аз да взема меча си да защитавам делото на моята страна; а това, че претърпяхме такива големи загуби, е заради вашето беззаконие.

29 Ето, време е, да, близко е вече времето, когато ако не се заемете със защитата на страната си и децата си, мечът на правосъдието надвисва над вас; да, и той ще се стовари върху вас, и ще ви накаже чак до пълното ви унищожение.

30 Ето, очаквам съдействие от вас; и ако вие не ни дадете нужната помощ, ето, аз ще дойда при вас, тъкмо в земята Зарахемла и ще ви поразя с меч, тъй че да нямате повече сила да забавяте напредъка на този народ в делото на нашата свобода.

31 Защото ето, Господ няма да допусне вие да живеете и да станете силни в беззаконията си, за да унищожите Неговия праведен народ.

32 Ето, можете ли да предположите, че Господ ще ви пощади и ще отиде да осъди ламанитите, когато тъкмо преданието на бащите им е причинило тяхната омраза, да, и тя е удвоена от онези, които се отцепиха от нас, докато вашето беззаконие е по причина на любовта ви към славата и празните светски неща?

33 Вие сами знаете, че прегрешавате Божиите закони и знаете, че ги потъпквате под нозете си. Ето, Господ ми казва: Ако тези, които сте назначили за ваши управители, не се покаят за греховете и беззаконията си, вие ще възлезете да се сражавате срещу тях.

34 И сега, ето, аз, Мороний, съм заставен според завета, който съм сключил, да спазвам заповедите на моя Бог; ето защо, аз бих желал да се придържате към словото Божие и да ми изпратите бързо от вашите запаси и от вашите воини, а също и на Еламан.

35 И ако вие не изпълните това, аз бързо ще дойда при вас; защото ето, Бог не ще допусне да погинем от глад; защото Той ще ни даде от вашата храна, дори ако трябва да стане чрез меч. Затова гледайте да изпълните словото Божие.

36 Ето, аз съм Мороний, вашият върховен военачалник. Аз не търся власт, но искам да я съборя. Аз не търся светска слава, а славата на моя Бог, свободата и благополучието на моята страна. И с това приключвам посланието си.