Гледай напред и вярвай

От старейшина Едуард Дубе

От Седемдесетте

В Божиите очи не е толкова важно какво сме направили или къде сме били, а къде искаме да отидем.

Когато бях момче, работейки на полето с майка ми, тя ми преподаде един от най-важните уроци в живота. Беше късна сутрин, слънцето беше високо и ние копаехме, както на мен ми се струваше, от много време. Спрях, за да погледна какво сме свършили и казах на майка ми: „Погледни всичко, което сме свършили!” Майка ми не отговори. Помислих си, че не ме е чула и повторих казаното още по-високо. Тя пак не отговори. С още по-висок глас аз отново повторих казаното. Накрая тя се обърна към мен и каза: „Едуард, никога не гледай назад. Гледай напред в това, което все още трябва да свършим”.

Мои скъпи братя и сестри, заветът, който сме сключили с Бог, когато сме били кръстени – „ да бъдете свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място, където може да се намирате” (Мосия 18:9) – е обвързване за цял живот. Президент Дитер Ф. Ухтдорф съветва: „Онези, които са преминали през водите на кръщението и са получили дара на Светия Дух, са стъпили на пътеката на ученичеството и са се обвързали да следват постоянно и с вяра стъпките на нашия Спасител” (“Светии за всички сезони,” послание на Първото Президентство, септ. 2013 г.). Чрез служителите Си Бог ни призовава да служим в различни призования, които ние приемаме с пълна отдаденост. Когато освобождаването стане реалност и призование в друга област е отправено, ние с радост приемаме, знаейки, както и предците ни са знаели, че „ когато служиш на Бог, няма значение къде служиш, а как” (Дж. Рубен Кларк-младши, в Conference Report, апр. 1951 г., стр. 154).

Затова, когато президент на кол или епископ е освободен, той с радост приема освобождаването си, и когато се появи призование за служба по какъвто и да било начин, по който Бог чрез служителите Си „сметне за нужно” (Мосия 3:19), той не се влияе от предишния си опит, нито поглежда назад с мисълта, че е служил достатъчно. Той не се уморява да върши добро, защото знае, че „полага основата на велико дело” с ясната идея, че такива усилия благославят живота за вечността. Така „от дребните неща произлиза онова, което е велико” (У. и З. 64:33).

Всички ние трябва да сме „ревностно заети в добро начинание и да върш(им) много неща според собствената си свободна воля, и да осъществява(ме) много праведност”(У. и З. 58:27).

Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли съветва: „Миналото е, за да се учим от него, а не да живеем в него. Гледаме назад, за да вземем жарта от тлеещите преживявания, а не пепелта. И когато научим каквото ни е необходимо и вземем най-доброто от преживяното, тогава поглеждаме напред и не забравяме, че вярата винаги гледа към бъдещето” (“The Best Is Yet to Be”, Ensign, ян. 2010 г., стр. 24; или Liahona, ян. 2010 г., стр. 18).

Докато урокът на майка ми да гледам напред се отнасяше за видимите плевели в полето, това предизвикателство бе малко нещо в сравнение с това, през което първите светии са преминали. Старейшина Джозеф Б. Уъртлин описва преживяното много добре: „През 1846 г. повече от 10 000 души напуснаха процъфтяващия град Наву, който бе построен на бреговете на река Мисисипи. С вяра в пророците ръководители, онези първи членове на Църквата напускат своя красив град и се отправят към пустошта на американската граница. Те не знаели къде точно отиват, колко точно километра има пред тях, колко дълго ще е пътуването или какво им готви бъдещето. Но те знаели, че ги водят Господ и Неговите служители” (“Faith of Our Fathers”, Ensign, май 1996 г., стр. 33).

Те знаели как да гледат напред и да вярват. Десетилетие по-рано, някои от тези членове присъствали, когато било получено следното откровение:

„Защото истина ви казвам, благословен е този, който спазва заповедите Ми, било в живота или смъртта; и този, който е верен в изпитанието, наградата на същия е по-голяма в небесното царство.

Вие не можете да съзрете засега с вашите природни очи замисъла на вашия Бог относно тези неща, които ще дойдат по-нататък, и славата, която ще последва след много изпитания” (У. и З. 58:2–3).

Ние също можем да гледаме напред и да вярваме. Можем да приемем поканата на нашия Бог, който с разтворени обятия ни кани:

„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко” (Матея 11:28–30).

Нашият скъп пророк президент Томас С. Монсън, неговите съветници и Кворума на дванадесетте апостоли канят всички нас да участваме в делото на спасението. Новопокръстените, младежите, пълнолетните младежи, тези, които са се пенсионирали, и пълновременните мисионери трябва да бъдат еднакво ангажирани в ускоряване на делото на спасението.

Президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли веднъж присъствал на състезание по теглене на вол, с което прави следната аналогия. Той разказва за преживяното: „Дървена шейна бе натоварена с циментови блокове с тегло 4 тона и половина. … Целта беше воловете да издърпат шейната на един метър. … Забелязах хубава двойка от много големи, с тъмни ивици, синьо-сиви животни … големите сини волове на миналите времена”.

Говорейки за резултата от състезанието, той казва: „Впряговете отпадаха един по един. … Големите сини волове дори не се класираха! Малка, незабележима двойка животни, различни по размер, премести шейната и трите пъти”.

След това той получил обяснение за изненадващия резултат: „Големите сини бяха по-едри, по-силни и по-добре комбинирани по размер от другия отбор. Но малките волове имали по-добра координация и работа в екип. Те теглели товара заедно. И двете животни дърпали напред в един и същи момент и силата местела товара” (“Equally Yoked Together,” откъс от обръщение, дадено на семинар за областни представители, 3 апр. 1975 г.; в Teaching Seminary: Preservice Readings, 2004 г., стр. 30).

За да гледаме напред и да вярваме, ние имаме нужда от същата работа в екип в ускоряване на делото на спасението, като каним другите да дойдат при Христос. Според личните си възможности ние трябва да следваме съвета на президент Дитер Ф. Ухтдорф да „застане(м) близо един до друг и повдигаме там, където сме застанали” (“Повдигнете там, където сте застанали”, Лиахона,, ноем. 2008 г., стр. 56). Можем да достигнем пълния си потенциал, както отбелязва Старейшина Л. Том Пери от Кворума на Дванадесетте: „Докато пътувам из Църквата, аз се възхищавам на нещата, които се случват. И все пак никога нямам усещането, че ние като хора живеем според пълния си потенциал. Моето усещане е, че ние не винаги работим заедно, че все още сме по-заинтересовани от желанието ни за лични награди и успех, и че показваме много малко интерес към общата цел да изграждаме царството Божие” (“United in Building the Kingdom of God” Ensign, май 1987 г., стр. 35).

Нека всички се обединим за общата цел „да се осъществят безсмъртието и вечния живот на човека” (Моисей 1:39).

Нашият Спасител Исус Христос, Който вижда от началото до края, познавал добре пътя, който щял да измине до Гетсиманската градина и до Голгота, когато казва: „Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство” (Лука 9:62). В Божиите очи не е толкова важно какво сме направили или къде сме били, а къде искаме да отидем.

Нашите ръководни принципи са ни предадени от пророка Джозеф Смит: „Основните принципи на нашата вяра са свидетелствата на апостолите и пророците относно Исус Христос за това, че Той умря, бе погребан и се вдигна отново на третия ден, и се въздигна на небесата; и всички други неща, които принадлежат към нашата религия, са само допълнения към него” (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2007 г., стр. 53).

Свидетелствам, че докато следваме примера на нашия Спасител Исус Христос и вдигаме ръце в подкрепа на нашия обичан пророк президент Томас С. Монсън, ние ще открием спокойствие, утеха, радост и ще „яд(ем) благото на земята … в тези последни дни” (У. и З. 64:34). В името на Исус Христос, амин.