Силата, радостта и любовта, които произлизат от спазването на заветите

От Линда К. Бъртън

Обща президентка на Обществото за взаимопомощ

Каня всеки от нас да прецени доколко обича Спасителя, като за мярка използва степента, в която с радост спазва заветите си.

Бих искала да започна, като ви разкажа една трогателна история.

Една вечер, един човек повикал петте си овце да се приберат в обора за нощта. Семейството му било много впечатлено как той само извикал: „Хайде” и веднага всичките пет глави се надигнали и се обърнали към него. Четири овце се затичали към него. С голяма обич той нежно потупал всяка една от четирите по главата. Овцете познавали гласа му и го обичали.

Но петата овца не се затичала. Тя била една голяма овца, която преди няколко седмици била дадена от собственика си, който казал, че тя е дива, опърничава и винаги повеждала настрани останалите овце. Новият собственик приел овцата и я държал вързана за колче в полето си за няколко дни, за да се научи да си стои на мястото. Той търпеливо я учил да обича него и другите овце, докато в крайна сметка оставил само едно късо въже около врата й, като вече не била вързана за колче.

Същата тази вечер, докато семейството му гледало, човекът се доближил до овцата, която стояла в края на полето и отново й казал нежно: „Хайде. Вече не си вързана. Свободна си”. След това нежно сложил ръка на главата й и тръгнал с нея и останалите овце към обора¹.

В духа на тази история, аз се моля Светият Дух да ни помага да се учим заедно тази вечер за спазването на заветите. Сключването и спазването на завети означава да изберем да се обвържем с нашия Небесен Отец и с Исус Христос. Това означава да следваме Спасителя. Това означава да Му се доверяваме и да желаем да показваме благодарността си за цената, която Той заплатил, за да ни освободи чрез безграничния дар на Единението.

Старейшина Джефри Р. Холанд обяснява: „заветът е обвързващ духовен договор, тържествено обещание към Бог Отец, че ще живеем и ще мислим и ще действаме по определен начин — по начина на Неговия Син, Господ Исус Христос. Отец, Сина и Светия Дух, от своя страна, ни обещават пълното великолепие на вечния живот”². В този обвързващ договор Господ определя условията и ние се съгласяваме да ги спазваме. Сключването и спазването на завети е израз на нашето обещание да станем подобни на Спасителя³. Идеалът е да се стремим към поведение, което най-добре е изразено в няколко фрази от един любим химн: „Във Твоя път ще ходя, Отче мой. … ще нося светите слова. … И верен син ще бъда аз”⁴.

Защо да сключваме и спазваме завети?

1. Спазването на завети укрепва, дава сили и защитава.

Нефи видял във видение значителните благословии, които Господ дава на спазващите завети: „И стана така, че аз, Нефи, съзрях силата на Агнеца Божий, която слезе върху светиите на църквата на Агнеца и върху заветния народ Господен, … и те бяха въоръжени с праведност и със силата Божия във велика слава”⁵.

Наскоро се срещнах с една скъпа нова приятелка. Тя свидетелства, че, след като получила храмовото си надаряване, се почувствала укрепена със силата да устоява на изкушенията, с които преди това е имала проблеми.

Когато спазваме заветите си, ние също така получаваме смелост и силата, които да ни помогнат да носим един другиго тегобите си. Една съкрушена сестра имала син, който имал трудно изпитание в земния си живот. Поради вярата й в това, че сестрите от нейното Общество за взаимопомощ спазват заветите си, тя смело ги помолила да постят и да се молят за сина й. Една друга сестра споделила, че съжалява, че не е поискала подобни молитви от сестрите си. Преди години и нейният син имал проблеми. Толкова й се искало и тя да ги бе помолила да помогнат на семейството й да понесе този товар. Господ казва, „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си”⁶.

О, сестри, всички имаме бреме за носене и бреме за споделяне. Поканата да носим един другиго тегобите си е покана да спазваме нашите завети. Съветът на Луси Мак Смит към първите сестри от Обществото за взаимопомощ е по-актуален днес от всякога: „Ние трябва да се грижим нежно една за друга, да се утешаваме и да се напътстваме, та да можем всички да седим заедно на небето”⁷. Това е спазването на завети и програмата за посещаващите учителки в съвършената им форма!

Книгата на Мормон ни напомня, че дори пророкът Алма е трябвало да носи бремето на това да има непокорен син. Но Алма имал късмета да е благословен да има братя и сестри в Евангелието, спазващи заветите си, които били силно обърнати във вярата към Господ и които били научили какво е да носят един другиго тегобите си. Запознати сме със стиха в Мосия, в който се говори за силната вяра на молитвите на Алма относно сина му. Но летописът гласи: „Господ … е чул молитвите на народа Си, а също и молитвите на Своя слуга, Алма”⁸.

Знаем, че Господ винаги се възрадва на „душата, която се покайва”⁹, но ние желаем повече от всичко децата ни да следват съвета на президент Хенри Б. Айринг да „започнем рано и да бъдем постоянни” при сключването и спазването на завети¹⁰. Неотдавна, на един съвет на свещенически ръководители и ръководители на спомагателните организации, бе зададен един провокиращ и искрен въпрос: „Наистина ли очакваме осемгодишните ни деца да спазват заветите си?” Докато говорехме по въпроса, бе предложено, че един от начините, по които да подготвим децата да сключват и спазват свещените кръщелни завети, е да им помогнем да направят и спазват едно просто обещание.

Верните родители имат правото да знаят как най-добре да преподават, за да откликнат на нуждите на децата си. Когато родителите търсят и действат съгласно лично откровение, съветват се, служат и преподават простите принципи на Евангелието, те ще имат силата да укрепят и защитят семействата си. Други членове на семейството също могат да помогнат. Моят мил дядо ни научи колко е важно да се спазват обещанията чрез една проста песничка. Тя гласеше следното: „Преди да направите обещание, помислете добре колко важно е то. И като го направите, впишете го върху сърцето си. Впишете го върху сърцето си”. Тази малка песничка бе преподавана с любов, убеждение и сила, защото дядо вписваше своите собствени обещания в сърцето си.

Една мъдра майка, която познавам, нарочно включваше децата си в своите усилия да спазва заветите си. Тя с радост носеше тегобите на съседи, приятели и членове на клона и утешаваше онези, които имаха нужда от утеха. Не беше изненадващо, когато малката й дъщеря наскоро помоли за помощ да знае как да утеши най-добре малката си приятелка, чийто баща току що бе починал. Това бе идеалната обстановка за преподаването на това, че нейното желание и действия да утеши приятелката й са един от начините да спазва кръщелния си завет. Как можем да очакваме децата да сключват и спазват храмови завети, ако ние не очакваме от тях да спазват първия си завет — кръщелния си завет?

Старейшина Ричард Г. Скот отбелязва: „Една от най-великите благословии, които можем да предложим на света, е силата на един съсредоточен в Христос дом, където се изучава Евангелието, спазват се заветите и изобилства любовта”¹¹. Кои са някои от начините, по които можем да създадем такъв дом, в който да подготвим децата ни да сключват и спазват храмови завети?

Можем да открием заедно какво означава да бъдем достойни за храмова препоръка.
Можем да открием заедно как да се вслушваме в Светия Дух. Тъй като храмовото надаряване се получава чрез откровение, ние трябва да овладеем това важно умение.
Можем да открием заедно как да се учим чрез символи, започвайки със свещените символи на кръщението и причастието.
Можем да открием заедно защо тялото е свещено, защо понякога се говори за него като за храм и каква е връзката между скромното облекло и прически и свещеното естество на храмовото облекло.
Можем да открием плана на щастие в Писанията. Колкото по-запознати сме с плана на Небесния Отец и Единението в Писанията, толкова по-смислено ще стане служението ни в храма.
Можем да научим заедно историите за нашите предци, да проучваме семейната история, да индексираме и да извършваме работа за починалите ни любими хора.
Можем да открием заедно значението на думите надаряване, обряд, запечатване, свещеничество, ключове и други думи, свързани с храмовото служение.
Можем да ги научим, че ходим в храма, за да сключваме завети с Небесния Отец — и че се връщаме вкъщи, за да ги спазваме!¹²

Нека помним идеята за „добро, по-добро и най-добро”¹³. Добре е да научим децата си за храма. По-добре е да ги подготвим и да очакваме да сключват и спазват завети. Най-добре е да им покажем чрез пример, че ние с радост спазваме нашите кръщелни и храмови завети! Сестри, осъзнаваме ли важната ни роля в делото на спасението, докато подхранваме, учим и подготвяме децата, за да напредват по пътеката на заветите? Силата ни да правим това ще ни бъде дадена, ако почитаме и спазваме заветите си.

2. Спазването на завети е важно за истинското щастие.

Президент Томас С. Монсън учи: „Трябва да почитаме свещените завети и нашата вярност към тях е задължителна, за да бъдем щастливи”¹⁴. Във 2 Нефи простичко се казва: „И стана така, че ние заживяхме щастливо”¹⁵. В началото на тази глава научаваме, че Нефи и народа му току що били построили храм. Със сигурност са спазвали с радост заветите! А в Алма четем: „Но ето, никога от дните на Нефи насам не бе имало по-щастливо време за народа на Нефи от дните на Мороний”¹⁶. Защо? И отново, в предишния стих научаваме, че те „бяха верни в спазването на заповедите Господни”¹⁷. Спазващите завети хора спазват заповедите!

Обичам стиха, който гласи: „И сега, когато людете чуха тези слова (т.е. словата, описващи кръщелния завет), те плеснаха с ръце от радост и възкликнаха: Това е желанието на сърцата ни”¹⁸. Обичам това желание на сърцата им. Те с радост пожелали да сключат и спазват заветите си!

Една неделя една млада сестра с радост възкликна: „Днес ще взема от причастието!” Кога бе последният път, когато се зарадвахме от тази привилегия? И как демонстрираме това? Правим го, като винаги помним Спасителя и винаги спазваме заповедите Му, което включва почитане на Господния ден свят. Правим го, като винаги Го помним, като винаги казваме лични и семейни молитви, ежедневно изучаваме Писанията и всяка седмица имаме семейни домашни вечери. А когато се разсеем или не обръщаме внимание на тези важни неща, ние се покайваме и започваме отново.

Сключването и жизнерадостното спазване на нашите завети дава смисъл и живот на важните свещени и спасителни обреди, които трябва да получим, за да може да получим „всичко, което … Отец има”¹⁹. Обредите и заветите са „духовните етапи”, за които говори президент Хенри Б. Айринг, когато казва: “Светиите от последните дни са заветeн народ. От деня на своето кръщение и през най-важните духовни моменти на живота си, ние даваме обещания на Бог и Той ни дава обещания. Той винаги спазва Своите обещания, дадени чрез Неговите упълномощени служители, но най-голямото изпитание на живота ни е да се види дали ние ще спазим заветите си с Него”²⁰.

3. Спазването завети изразява нашата любов към Спасителя и към нашия Отец в Небесата.

Сред всички причини, поради които трябва да сме по-старателни в спазването на заветите ни, следната е най-силната от всички — любов. Един стих от Стария завет трогва сърцето ми, когато си мислим за принципа на любовта. Коя от нас не е била разчувствана от библейската любов между Яков и Рахил, когато прочете: „И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни”?²¹ Сестри, спазваме ли заветите си с такъв вид дълбока и отдадена любов?

Защо Спасителят пожела да спази завета Си с Отца и да изпълни божествената Си мисия, за да изкупи греховете на света? Било е поради Неговата любов към Отец и Неговата любов към нас. Защо Отец пожелал да позволи на Единородния Си и съвършен Син да изстрада неописуема болка, за да понесе греховете, разочарованията, болестите и слабостите на света и всичко, което е несправедливо в този живот? Намираме отговора в тези слова: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син”²².

„Ако напълно оценяваме многото благословии, които ни се дават чрез Единението, няма нищо, което Господ да изиска от нас, което да не можем ентусиазирано и с желание да извършим”²³. Съгласно тези думи на президент Джозеф Фийлдинг Смит, спазването на заветите е един от начините да изразим любовта си към непостижимото, безкрайно Единение на нашия Спасител и Изкупител и съвършената любов на нашия Отец в Небесата.

Старейшина Холанд въздействащо казва: „Не съм сигурен точно какво ще бъде нашето преживяване в Съдния ден, но бих бил много изненадан, ако на някой етап от този разговор Бог не ни попита това, което Христос попитал Петър: „Обичаше ли Ме?”²⁴ Тази вечер аз искам да помоля всяка една от нас да прецени колко обича Спасителя, използвайки за мярка с каква радост спазваме заветите си. Спасителят казва: „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему”²⁵. Всички ние се нуждаем от редовното проявление на Спасителя в ежедневието си!

Нека помним, че дори и онези, които са се отклонили в миналото или които в момента имат трудности, могат да почувстват докосването на ръката на Добрия Пастир и да чуят гласа Му да казва: „Хайде. Вече не си вързана. Свободна си”. Спасителят каза: „Аз съм добрият пастир; Добрият пастир живота си дава за овцете”²⁶. Той може да каже това, защото Той спази заветите Си с любов. Въпросът е дали ние ще го направим. Нека вървим напред с вяра, с радостни сърца и със силно желание да спазваме заветите си. Така ние изразяваме любовта си към Небесния Отец и към нашия Спасител, за което свидетелствам с голяма любов, в името на Исус Христос, амин.