Сега можете да се справите!
От президент Дитер Ф. Ухтдорф
Втори съветник в Първото Президентство
Доколкото имаме желание отново да се изправим и да продължим по пътеката … можем да си вземем поука от неуспеха и в резултат на това да станем по-добри и по-щастливи.
Когато бях по-млад, ставането след всяко падане беше много лесно. Обаче с течение на времето, за мое съжаление, установих, че законите на физиката са се променили — и то не в моя полза.
Неотдавна карах ски с моя 12-годишен внук. Наслаждавайки се на времето прекарано заедно, аз попаднах на заледен участък и накрая величествено паднах на стръмния склон.
По всякакъв начин се опитах да се изправя, но не успях — бях паднал и не можех да стана.
Физически се чувствах добре, но егото ми бе леко наранено. И така, погрижих се каската и скиорските ми очила да са на мястото си, тъй като предпочитах другите скиори да не ме разпознаят. Можех да си представя как стоя там безпомощен, докато другите се спускат елегантно, извиквайки радостно: „Здравейте, брат Ухтдорф!”
Започнах да се чудя какво щеше да е нужно, за да бъда спасен. Тогава внукът ми дойде при мен. Казах му какво се бе случило, но той не проявяваше голям интерес към моето обяснение защо не можех да стана. Той ме погледна в очите, протегна ръка, хвана моята и твърдо каза: „Дядо, сега можеш да се справиш!”
Начаса се изправих.
Все още не мога да повярвам на случилото се. Това, което бе изглеждало невъзможно само минута по-рано, незабавно стана действителност, понеже едно 12-годишно момче бе протегнало ръка към мен и ми бе казало: „Сега можеш да се справиш!” За мен това бе катализатор на увереност, ентусиазъм и сила.
Братя, понякога в нашия живот може да ни се струва, че нашите сили не са достатъчни, за да се изправим и продължим. През този ден на онзи снежен склон аз научих един урок. Дори когато си мислим, че не можем да се изправим, все още има надежда. И понякога имаме нужда някой да ни погледне в очите, да ни хване за ръка и да каже: „Сега можеш да се справиш!”
Илюзията за издръжливостта
Може би си мислим, че жените са по-склонни от мъжете да изпитват чувства на неспособност и провал — че това им влияе повече, отколкото на нас. Не съм сигурен, че това е истина. Мъжете изпитват чувства на вина, потиснатост и провал. Можем да се преструваме, че тези чувства не ни притесняват, но това не е вярно. Нашите неуспехи и несъвършенства могат да ни карат да се чувстваме толкова обременени, че започваме да мислим как никога няма да успеем. Вероятно също бихме сметнали, че тъй като вече сме падали, нашата съдба е да падаме. Както е написал един писател: „Ние се борим, с лодки срещу течението, връщани безспир в миналото”1.
Виждал съм как мъже, имащи способности и сила, се отказват от трудното дело по установяването на Божието царство, тъй като са се провалили един два пъти. Това са мъже с голям потенциал, които можеха да бъдат изключителни носители на свещеничеството и служители Божии. Но понеже са се препънали и отчаяли, те се отдръпнаха от своите свещенически задължения и се отдадоха на по-лесни, но не така достойни цели.
И по този начин те продължават, задоволявайки се само с трохите на живота, който са можели да имат, и никога не реализират потенциала, който е тяхно рождено право. Един поет изказва съжаление, че това са хора сред онези нещастни души, които „умират без да са изпели своята песен”2.
Никой не обича да се проваля. А особено не ни харесва, когато другите — особено тези, които обичаме — ни виждат как се проваляме. Всички ние желаем да бъдем уважавани и почитани. Искаме да бъдем шампиони. Но ние, смъртните, не ставаме шампиони без усилие и дисциплина и без да допускаме грешки.
Братя, нашата съдба не се определя от това колко пъти падаме, а от това колко пъти се изправяме, отърсваме прахта и продължаваме напред.
Скръб по Бога
Ние знаем, че този смъртен живот е изпитание. Но тъй като нашият Небесен Отец ни обича със съвършена любов, Той ни показва къде да открием отговорите. Дал ни е картата, която ни помага да се ориентираме по несигурните пътища и неочакваните изпитания, с които всички се сблъскваме. Словата на пророците са част от тази карта.
Когато се лутаме — когато паднем или се отдалечим от пътеката на нашия Небесен Отец — словата на пророците ни казват как отново да се изправим и върнем на нея.
От всички принципи, на които пророците са учили през вековете, един, на който многократно са наблягали, е следното обнадеждаващото и окуражаващото послание: хората могат да се покаят, да променят поведението си и да се върнат обратно на пътеката на ученичеството.
Това не означава, че трябва да приемаме нашите слабости, грешки или грехове. Но има огромна разлика между скръбта от греха, която води до покаяние, и скръбта, водеща до отчаяние.
Апостол Павел учи, че „скръбта по Бога ражда спасително покаяние … а светската скръб ражда смърт”3. Скръбта по Богани вдъхновява към промяна и надежда чрез Единението на Исус Христос. Светската скръб ни разяжда, убива надеждата и ни убеждава да се отдаваме все повече на изкушенията.
Скръбта по Бога води до обръщане във вярата4 и промяна в сърцето5. Тя ни кара да мразим греха и да обичаме доброто6. Тя ни дава сили да се изправим и да вървим в светлината на Христовата любов. Истинското покаяние означава промяна, а не тормоз или изтезание. Да, прочувственото съжаление и истинското разкаяние за непослушанието са често болезнени. Но когато вината води до самонамразване или ни възпира отново да се изправим, тя по-скоро възпрепятства нашето покаяние, отколкото да го подбужда.
Братя, има по-добър път. Нека се изправим и станем Божии мъже. Ние имаме предводител, Спасител, Който е вървял в долината на мрачната сянка заради нас. Той е дал Себе си като откуп за нашите грехове. Никой никога не е изпитвал по-голяма любов от тази — Исус Христос, Агнецът без недостатък, Който доброволно е жертвал живота Си на олтара и е платил цената за нашите грехове до „последния кодрант”7. Той взел върху Си нашето страдание. Той взел върху плещите Си нашето бреме и нашата вина. Мои скъпи приятели, когато решим да дойдем при Него, когато вземем върху си Неговото име и смело вървим в пътеката на ученичеството, тогава чрез Единението ни е обещано не само щастие и „мир в този свят”, но и „вечен живот в идния свят”8.
Когато допускаме грешки, когато вършим грехове и падаме, нека се замислим какво означава наистина да се покаем. Това означава да обърнем сърцето и волята си към Бог и да се отречем от греха. Истинското, сърдечно покаяние дава божествената увереност, че „сега можем да се справим”.
Кои сте вие?
Един от способите на противника да ни възпре от развитие е да ни обърка относно това кои в действителност сме и какво наистина желаем.
Ние искаме да прекарваме време с нашите деца, но също така бихме искали да се занимаваме с нашите любими мъжки хобита. Искаме да отслабнем, но също искаме да се наслаждаваме на храната, която харесваме. Искаме да бъдем като Христос, но също така искаме да се развикаме на човека, който ни засича с колата си на улицата.
Целта на Сатана е да ни изкушава да разменим безценната перла на вечното щастие и божествени ценности за една фалшива пластмасова дрънкулка, заблуда и имитация на щастието и радостта.
Друг метод на противника да ни обезсърчи да се изправяме, е да ни накара да гледаме на заповедите като на нещо, което ни е било наложено. Предполагам, че човешката природа е такава, че се противопоставя на всичко, което не е наша оригинална собствена идея.
Ако гледаме на здравословното хранене и упражненията като на нещо, което нашият лекар ни е наложил, най-вероятно ще се провалим. Ако смятаме тези избори за затвърждаващи нашата същност и нещо, което желаем да станем, имаме по-голям шанс да продължим напред и да успеем.
Ако гледаме на домашното обучение единствено като на цел на президента на кол, вероятно няма да ги сметнем за толкова важни. Ако гледаме на тях като на наша цел — нещо, което желаем да направим, за да бъдем по-подобни на Христос и да служим на другите — ние не само ще изпълним нашето задължение, но и ще го постигнем по начин, който наистина благославя семействата, които посещаваме, както и нашите собствени.
Често именно на нас се помага от наши приятели и роднини. Но ако се огледаме внимателно с наблюдателни очи и загрижено сърце, ще забележим дадените от Господ възможности да помагаме на околните да се изправят и да продължат напред с реализирането на пълния си потенциал. Писанията гласят, “Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци”9.
Да водим почтен и праведен живот и никога да не губим поглед от това къде искаме да бъдем във вечността, е огромен източник на духовна сила. Дори ако можем да видим тази божествена цел единствено с око на вяра, това ще ни помогне да останем в пътя.
Когато вниманието ни е ангажирано основно с нашите ежедневни успехи и провали, можем да изгубим пътя си, да се лутаме и да паднем. Отправянето на погледа към по-висши цели ще ни помогне да бъдем по-добри синове и братя, по-мили бащи и по-любящи съпрузи.
Поставилите си божествени цели хора понякога паднат, но те няма да бъдат победени. Те се осланят и уповават на Божиите обещания. Отново ще се изправят с ярка надежда в един праведен Бог и вдъхновяващата перспектива за едно славно бъдеще. Те знаят, че сега могат да се справят.
Сега можете да се справите
Всеки — млад или стар — е имал лични преживявания, свързани с падания. Ние, смъртните, винаги падаме. Но доколкото имаме желание отново да се изправим и да продължим по пътеката към духовните цели, които Бог ни е поставил, можем да си вземем поука от неуспеха и в резултат на това да станем по-добри и по-щастливи.
Мои скъпи братя, мои скъпи приятели, ще има моменти, в които ще мислите, че няма да можете да се изправите и продължите. Уповавайте се на Спасителя и Неговата обич. С вяра в Господ Исус Христос и силата на надеждата във възстановеното Евангелие, вие ще можете да вървите с вдигната глава и да продължавате напред.
Братя, ние ви обичаме. Молим се за вас. Да можехте да чуете как президент Монсън се моли за вас. Независимо дали сте млади бащи, възрастни носители на свещеничеството или наскоро ръкоположени дякони, ние сме загрижени за вас. Господ е загрижен за вас!
Ние осъзнаваме, че понякога вашата пътека ще бъде трудна. Но аз ви давам това обещание в името на Господ: изправете се и следвайте примера на Нашия Изкупител и Спасител и един ден ще си спомните тези времена и ще бъдете изпълнени с вечна благодарност, че сте избрали да се доверите на Единението и неговата сила да ви повдига и укрепва.
Мои скъпи приятели и братя, независимо колко пъти сте се подхлъзвали и падали, изправете се! Вашата съдба е славна! Изправете се и ходете в светлината на възстановеното Евангелие на Исус Христос! По-силни сте, отколкото си мислите. По-способни сте, отколкото можете да си представите. Сега можете да се справите! Свидетелствам за това в святото име на нашия Учители и Изкупител Исус Христос, амин.