Сърца, обвързани в праведност и единство
В този повратен момент от 200-годишната история на Църквата ни, нека вземем решението да живеем праведно и да бъдем по-единни от всякога.
Праведността и единството са изключително важни 1 . Когато хората обичат Бог с цялото си сърце и праведно се стремят да станат като Него, в обществото има по-малко раздори и спорове. Има повече единство. Харесвам една истинска история, пример за това.
Генерал Томас Л. Кейн – един млад мъж, не от нашата вяра – помага на светиите и ги защитава, когато са принудени да напуснат Наву. В продължение на много години той е застъпник за Църквата 2 .
През 1872 г. генерал Кейн, талантливата му съпруга Елизабет Ууд Кейн и двамата им синове пътуват от дома си в Пенсилвания до Солт Лейк Сити. Те придружават Бригъм Йънг и съмишлениците му в едно пътуване на юг от Сейнт Джордж, Юта. Елизабет подхожда със скептицизъм към жените по време на първото си посещение в Юта. Тя е изненадана от някои от нещата, които научава. Например открива, че за жените в Юта е достъпна всяка работа, чрез която могат да изкарват прехраната си 3 . Също така открива, че членовете на Църквата са мили и проявяват уважение към индианците 4 .
По време на пътуването те отсядат във Филмор, в дома на Томас Р. и Матилда Робисън Кинг 5 .
Елизабет пише, че докато Матилда приготвя храна за президент Йънг и спътниците му, в стаята влизат петима индианци. Макар и непоканени, става ясно, че те очакват да се присъединят към останалите. Сестра Кинг ги заговаря „на техния диалект“. Те сядат със своите покривала, с приятно изражение на лицата си. Елизабет пита едно от децата на семейство Кинг: „Какво каза майка ви на тези мъже?“.
Синът на Матилда отговаря: „Тя каза: „Тези гости дойдоха първи и аз сготвих достатъчно само за тях; но вашата храна се готви на огъня в момента и ще ви извикам веднага щом стане готова“.
Елизабет пита: „Тя наистина ли ще го направи или просто ще им даде остатъци на прага на кухнята?“ 6
Синът на Матилда отговаря: „Майка ми ще им сервира точно както и на вас, и ще ги настани на своята маса“.
Тя така и прави, и „те яд(ат) съвсем културно“. Елизабет обяснява, че тази домакиня се издига на 100% в очите ѝ 7 . Цари повече единство, когато хората се отнасят помежду си с достойнство и уважение, дори и да са различни на външен вид.
Като ръководители не се заблуждаваме, че в миналото всички взаимоотношения са били съвършени, че поведението на всички е било като на Христос или че всички решения са били справедливи. Но нашата вяра учи, че всички сме чеда на нашия Отец в небесата и ние се покланяме на Него и Неговия Син, Исус Христос, Който е нашият Спасител. Ние желаем сърцата и умовете ни да са обвързани в праведност и единство и ще бъдем едно с Тях 8 .
Праведността е широко понятие, но определено включва спазването на Божиите заповеди 9 . Тя ни подготвя за свещените обреди, от които се състои заветната пътека, и ни благославя да получаваме напътствия от Духа 10 .
Праведността не се обуславя от това сега да имаме всички благословии в живота си. Може към момента да не сме семейни, да нямаме деца или да нямаме други желани от нас благословии. Но Господ е обещал, че праведните, които са предани, „могат да живеят там с Бога в състояние на нескончаемо щастие“ 11 .
Единството също е широко понятие, но със сигурност илюстрира първата и втората голяма заповед да обичаме Бог и да обичаме ближните си 12 . То характеризира народа на Сион, чиито сърца и умове са „обвързани в единство“ 13 .
Контекстът за моето послание е контрастът и уроците от Светите писания.
Изминали са 200 години, откакто през 1820 г. Отецът и Синът за пръв път се явяват и дават начало на Възстановяването на Евангелието на Исус Христос. 4 Нефи в Книгата на Мормон обхваща подобен двестагодишен период, след като Спасителят се явява и установява Своята Църква в древна Америка.
В историческия летопис, който четем в 4 Нефи, се описва един народ, в който няма зависти, нито спорове, метежи, лъжи, убийства, нито какъвто и да е вид похотливост. Благодарение на тази праведност, в летописа се казва, че „наистина не можеше да съществува по-щастлив народ измежду всички народи, сътворени от ръката Божия“ 14 .
Що се отнася до единството, в 4 Нефи пише: „Нямаше раздори в земята, понеже любовта Божия живееше в сърцата на людете“ 15 .
За съжаление, след това се описва драматична промяна, която започва през „двеста и първа(та) година“ 16 , когато нечестие и разделение унищожават праведността и единството. Дълбините на покварата, до които се достига след това, са толкова големи, че накрая великият пророк Мормон съкрушено казва на сина си Мороний:
„О, сине мой, как може да има подобен народ, който се наслаждава на такава мерзост,
как може да очакваме, че Бог ще спре ръката Си в отсъждане срещу нас?“ 17
В тази диспенсация, макар че живеем в специално време, светът не е благословен с праведността и единството, описани в 4 Нефи. Наистина живеем във времена на особено голямо разделение. Обаче милионите, приели Евангелието на Исус Христос, са се отдали на постигането както на праведност, така и на единство. Всички знаем, че можем и по-добре, и това е предизвикателството ни сега. Можем да бъдем силата, която да извисява и благославя обществото като цяло. В този повратен момент от 200-годишната история на Църквата ни, нека вземем решението като членове на Господната Църква да живеем праведно и да бъдем по-единни от всякога. Президент Ръсел М. Нелсън ни помоли да „проявяваме повече учтивост, расово и етническо единство и взаимно уважение“ 18 . Това означава да се обичаме едни други, да обичаме Бог и да приемаме всички като братя и сестри, и наистина да бъдем народ на Сион.
С нашите учения, които важат за всички, можем да бъдем един оазис на единството и да почитаме етнокултурното многообразие. Единството и многообразието не са противоположности. Можем да постигнем по-голямо единство, като насърчаваме приемането и уважението към многообразието. Докато служих в президентството на кол Сан Франциско Калифорния, имахме конгрегации, в които се говореше испански, тонгански, самоански, тагалог и мандарин. Нашите райони за англоговорящи се състояха от хора от много раси и култури. В тях цареше обич, праведност и единство.
Районите и клоновете в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни се определят по местоположение или език 19 , а не по раса или култура. В членските картони не се посочва раса.
В началото на Книгата на Мормон, около 550 г. преди раждането на Христос, сме учени на основната заповед относно взаимоотношенията между чедата на Небесния Отец. Всички трябва да спазваме Господните заповеди и всички сме поканени да участваме в Господната добрина; „и Той не отказва на никого, който идва при Него, черен и бял, роб и свободен, мъж и жена; и Той си спомня за друговерците; и всички са равни пред Бога, и юдеин, и езичник“ 20 .
От служението и посланията на Спасителя постоянно се вижда, че хората от всички раси и цветове са Божии чеда. Всички ние сме братя и сестри. В нашето учение вярваме, че в Съединените щати – страната, където се е случило Възстановяването – конституцията на САЩ 21 и свързаните с нея документи 22 , написани от несъвършени хора, са били вдъхновени от Бог за благославянето на всички хора. В Учение и завети четем, че тези документи са били „утвърден(и), и… трябва да бъд(ат) поддържан(и) за правата и защитата на всяка плът, според справедливи и свещени принципи“ 23 . Два от тези принципа са свободата на избор и отговорността за собствените ни грехове. Господ заявява:
„Ето защо, не е правилно който и да е човек да бъде под робството на друг.
И за тази цел Аз съм постановил Конституцията на тази страна чрез ръцете на мъдри човеци, които Аз издигнах точно за тази цел, и откупих земята чрез кръвопролитие“ 24 .
Това откровение е получено през 1833 г., когато светиите в Мисури са подложени на жестоко преследване. Въведението към Учение и завети, раздел 101 отчасти гласи: „Тълпите ги прогонват от домовете им в окръг Джаксън. … Заплахите със смърт срещу (членове на) Църквата са много“ 25 .
Това е време на напрежение на няколко фронта. Много граждани на Мисури смятат индианците за безмилостни врагове и искат да ги прогонят от земята. Освен това, мнозина от заселниците в Мисури притежават роби и се чувстват застрашени от хора с виждания, противопоставящи се на робството.
За разлика от това, нашите учения уважават индианците и желанието ни е да им проповядваме Евангелието на Исус Христос. По отношение на робството, нашите Писания ясно гласят, че никой човек не трябва да бъде под робството на друг 26 .
Накрая светиите са жестоко прогонени от Мисури 27 и след това са принудени да се преместят на запад 28 . Светиите преуспяват и намират мира, който съпътства праведността, единството и живота според Евангелието на Исус Христос.
Радвам се на застъпническата молитва на Спасителя, записана в Евангелието на Йоан. Спасителят признава, че Отец Го е изпратил и че Той, Спасителят, е изпълнил делото, за което е изпратен. Той се моли за учениците Си и за онези, които ще повярват в Христос, „да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно“ 29 . Преди да бъде предаден и разпънат на кръст, Христос се моли за единство.
През първата година след Възстановяването на Евангелието на Исус Христос, записано в раздел 38 на Учение и завети, Господ говори за войни и нечестие и заявява: „Казвам ви, бъдете едно и ако не сте едно, не сте Мои“ 30 .
Нашата църковна култура произлиза от Евангелието на Исус Христос. Посланието на апостол Павел към римляните е задълбочено 31 . Ранната Църква в Рим се състои от юдеи и езичници. Тези ранни юдеи имат юдейска култура и „спечелили своята свобода, започват да се умножават и да процъфтяват“ 32 .
Езичниците в Рим имат култура със значително елинистично влияние, което апостол Павел добре разбира, поради преживяванията си в Атина и Коринт.
Павел излага Евангелието на Исус Христос по всеобхватен начин. Той описва аспекти както от юдейската, така и от езическата култура 33 , които са в разрез с истинското Евангелие на Исус Христос. Той на практика ги моли да изоставят културните спънки от вярванията и културата си, които са несъвместими с Евангелието на Исус Христос. Павел увещава юдеите и езичниците да спазват заповедите и да се обичат едни други, като потвърждава, че праведността води до спасение 34 .
Културата на Евангелието на Исус Христос не е нито езическа, нито юдейска. Тя не се определя от цвета на нечия кожа или от местоживеенето. Макар и да се радваме на различните култури, ние трябва да изоставяме аспектите от тях, които са в разрез с Евангелието на Исус Христос. Нашите членове и новопокръстени често са от различни култури и раси. Ако следваме призива на президент Нелсън да събираме разпръснатия Израил, ще открием, че сме толкова различни, колкото са били юдеите и езичниците по времето на Павел. Въпреки това можем да сме единни в обичта си към Исус Христос и вярата си в Него. Посланието на Павел към римляните установява принципа, че следваме културата и ученията на Евангелието на Исус Христос. Това е моделът за нас и днес 35 . Обредите на храма ни сплотяват по специални начини и ни дават възможност да бъдем едно от гледна точка на вечността.
Ние почитаме нашите членове-пионери по света, не защото са били съвършени, а защото са преодолявали трудности, правили са жертви, стремили са се да бъдат като Христос, да изграждат вяра, и да са едно със Спасителя. Тяхното единство със Спасителя ги прави единни помежду им. Този принцип важи за вас и за мен днес.
Звънкият призив към членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е да се стремят да бъдат народа на Сион, които са едно сърце и един ум и живеят в праведност 36 .
Моля се да бъдем праведни, единни и изцяло съсредоточени над това да служим и да се покланяме на нашия Спасител Исус Христос, за Когото свидетелствам. В името на Исус Христос, амин.