Подложени на изпитания, доказали верността си и шлифовани
Най-великата благословия, която ще дойде, след като останем верни на сключените завети по време на изпитанията, ще бъде промяна в самата ни същност.
Мои скъпи братя и сестри, благодарен съм, че мога да се обърна към вас днес. Надявам се да ви насърча в момент, когато животът изглежда особено труден и несигурен. За някои от вас този момент вече е настъпил. За други трудностите предстоят.
Това не е песимистично мислене. То е реалистично и дори оптимистично, поради целта на Бог при Сътворението на този свят. Тази цел е да предостави на Неговите чеда възможността да покажат, че могат и са готови да избират правилното, когато е трудно. Докато правят това, същността им ще се променя и ще стават по-подобни на Него. Той е знаел, че това ще изисква непоклатима вяра в Него.
Повечето неща съм научил от семейството си. Когато бях на около осем години, мъдрата ми майка помоли брат ми и мен заедно с нея да оплевим семейната градина в двора. Сега това звучи като проста задача, но ние живеехме в Ню Джърси. Валеше често. Почвата беше плътна и глинеста. Плевелите растяха по-бързо от зеленчуците.
Помня раздразнението си, когато плевелите се късаха в ръцете ми, а корените им оставаха здраво хванати в мократа пръст. Скоро майка ми и брат ми бяха доста напред в своите редове. Колкото повече се стараех, толкова повече изоставах.
„Това е твърде трудно!“ – проплаках аз.
Вместо да прояви съчувствие, майка ми се усмихна и каза: „О, Хал, разбира се, че е трудно. Така трябва да бъде. Животът е изпитание“.
В този момент разбрах, че думите ѝ са истина и тази истина ще продължи да е валидна и в бъдещето ми.
Причината за изпълнената с обич усмивка на майка ми стана ясна години по-късно, когато прочетох как Небесният Отец и Неговият Възлюбен Син говорят за Своята цел при създаването на този свят и предоставянето на възможност на духовните чеда да имат земен живот:
„И с това ще ги изпитаме, за да видим дали ще вършат всички неща, които Господ, техният Бог, ще им заповяда.
И на тези, които опазят първото си състояние, ще им се прибави; и тези, които не опазят първото си състояние, няма да имат слава в същото царство с онези, които опазят първото си състояние; и на тези, които опазят второто си състояние, ще им се прибави слава върху главите во веки веков“1.
Вие и аз сме приели тази покана да бъдем изпитани и да покажем, че ще избираме да спазваме Божиите заповеди, когато вече няма да бъдем в присъствието на нашия Небесен Отец.
Дори с такава любяща покана от нашия Небесен Отец, Луцифер е убедил една трета от духовните чеда да го последват и да отхвърлят плана на Отца за нашето израстване и вечно щастие. Поради своя бунт Сатана е бил отхвърлен заедно с неговите последователи. Сега той се опитва да направи така, че възможно най-много хора да се отвърнат от Бог през този земен живот.
Тези от нас, които са приели плана, са направили това поради своята вяра в Исус Христос, Който е предложил да бъде наш Спасител и Изкупител. Тогава трябва да сме вярвали, че независимо какви земни слабости ще имаме и какви зли сили ще действат срещу нас, силите на доброто ще побеждават категорично.
Небесният Отец и Исус Христос ви познават и ви обичат. Те желаят да се завърнете при Тях и да станете като Тях. Вашият успех е и Техен успех. Вие сте усещали тази любов, потвърдена от Светия Дух, когато сте чели или слушали следните думи: „Защото ето, това е делото Ми и славата Ми – да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“2.
Бог има силата да прави пътя ви по-лесен. Той храни с манна чедата на Израил, докато те се скитат към обетованата земя. По време на Своето земно служение Господ изцелява болните, вдига мъртвите и укротява езерото. След Своето Възкресение Той отваря „затвора за онези, които са вързани“3.
Дори Пророкът Джозеф Смит, един от най-великите Негови пророци, страда в затвора и е учен, че всички имаме полза и се нуждаем от редовни изпитания на вярата: „И ако бъдеш хвърлен в яма или в ръцете на убийци, и ти бъде наложена смъртна присъда, ако бъдеш хвърлен в бездната, ако бурните вълни заговорничат против теб, ако свирепите ветрове станат твой враг, ако небесата почернеят и всички елементи се обединят, за да преградят пътя, и най-вече, ако самите челюсти на пъкъла разтворят широко уста за теб, знай, сине Мой, че всички тези неща ще ти дадат опит и ще бъдат за твое добро“4.
Може с основание да се зачудите защо един любящ и всемогъщ Бог позволява нашите земни изпитания да са толкова трудни. Причината е, че Той знае, че трябва да израстваме в духовна чистота и ръст, за да можем завинаги да живеем в Неговото присъствие като семейства. За да направи това възможно, Небесният Отец ни е дал Спасител и силата с вяра да избираме за себе си да спазваме Неговите заповеди и да се покайваме, и така да се доближаваме до Него.
В основата на плана на щастие на Отца е това да ставаме все по-подобни на Неговия Възлюбен Син Исус Христос. Във всички неща примерът на Спасителя може да ни води най-добре. Той не е бил пощаден от нуждата да бъде изпитан. Той е устоял за всички чеда на Небесния Отец, заплащайки цената за всички наши грехове. Той е изпитал страданията на всички, които са имали и ще имат земен живот.
Когато се чудите на колко болка можете да устоите добре, спомняйте си за Него. Той е изстрадал вашите страдания, за да знае как да ви повдига. Той може да не премахне бремето, но ще ви дава сили, утеха и надежда. Той познава пътя. Той е изпил горчивата чаша. Той е устоял на страданията на всички.
Вие сте подхранвани и утешавани от любящ Спасител, Който знае как да ви подпомага във всички ваши изпитания. Алма учи:
„И Той ще се яви, изстрадвайки болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид, и всичко това, за да може да се изпълни словото, което казва, че Той ще вземе върху Си болките и болестите на Своя народ.
И Той ще вземе върху Си смъртта, за да развърже връзките на смъртта, които стягат Неговия народ; и Той ще вземе върху Си немощите им, за да може сърцето Му да се изпълни с милостта според плътта, та да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му“5.
Един начин, по който Той ще ви подпомага, е като ви кани да си спомняте винаги за Него и да се доближавате до Него. Той ни насърчава:
„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си“6.
Вие се доближавате до Него, като се угощавате със словата Му, упражнявате вяра за покаяние, избирате да бъдете кръстени и потвърдени от Негов упълномощен служител и след това да спазвате сключените с Бог завети. Той изпраща Светия Дух да бъде ваш спътник, да ви утешава и напътства.
Като живеете така, че да сте достойни за дара на Светия Дух, Господ може да ви насочва към безопасност, дори и да не можете да виждате пътя. В моя живот Той най-често ми е показвал една или две стъпки напред. Рядко ми е позволявал да надзървам в далечното бъдеще, но дори тези редки прозрения ме водят в ежедневните ми избори.
Господ обяснява:
„Вие не може да съзрете засега с вашите природни очи замисъла на вашия Бог относно тези неща, които ще дойдат по-нататък, и славата, която ще последва след много изпитания.
Защото след многото изпитания идват благословиите“7.
Най-великата благословия, която ще дойде, след като останем верни на сключените завети по време на изпитанията, ще бъде промяна в самата ни същност. Като избираме да спазваме сключените завети, силата на Исус Христос и благословиите на Неговото Единение могат да ни променят. Сърцата ни могат да бъдат смекчавани, за да обичаме, прощаваме и каним другите да се доближават до Спасителя. Увереността ни в Господ се увеличава. Страховете ни намаляват.
И сега, въпреки че са ни обещани благословии по време на трудностите, ние не търсим трудности. През земния живот ще имаме множество възможности да се доказваме, да преминаваме достатъчно трудни изпитания, за да ставаме все по-подобни на Спасителя и нашия Небесен Отец.
В допълнение, трябва да обръщаме внимание на трудностите на другите и да се опитваме да помагаме. Това ще бъде особено трудно, когато самите ние преминаваме през тежки изпитания. Но ще откриваме, че когато повдигаме бремето на другите, дори и малко, нашите гърбове биват укрепвани и усещаме светлина в мрака.
В това Господ е нашият Велик Пример. На кръста на Голгота, след като вече е изтърпял толкова силна болка, която щеше да Го убие, ако Той не беше Единородният Божий Син, Той поглежда към мъчителите Си и казва на Своя Отец: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“8. Докато страда за всички, които някога ще живеят, Той поглежда от кръста към Йоан и Своята страдаща майка и ѝ служи в изпитанията ѝ:
„А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоя син!
После каза на ученика: Ето твоята майка! И от този час ученикът я прибра в своя дом“9.
Чрез Своите действия в този най-свещен ден, Той доброволно е дал живота Си за всеки един от нас, предлагайки ни не само помощ в този живот, а вечен живот след това.
Виждал съм хора да израстват изключително много поради верността си в ужасни изпитания. В цялата Църква днес има хора за пример. Хората падат на колене поради трудностите. Като с вяра устояват и полагат усилия, те стават по-подобни на Спасителя и нашия Небесен Отец.
От майка си научих още един урок. Като дете тя имала дифтерит и това почти я убило. По-късно имала спинален менингит. Баща ѝ починал млад и затова майка ми и братята ѝ помагали на своята майка.
През целия си живот тя е изпитвала влиянието на изпитанията поради болести. През последните 10 години от живота си тя се нуждаеше от множество операции. Но въпреки всичко, тя остана вярна на Господ, дори когато беше прикована на легло. Единствената картина на стената на спалнята ѝ беше на Спасителя. Последните ѝ думи на смъртния ѝ одър към мен бяха: „Хал, звучиш сякаш си настинал. Трябва да се грижиш за себе си“.
Последният говорител по време на погребението ѝ беше старейшина Спенсър У. Кимбъл. След като каза няколко думи за изпитанията и верността ѝ, като цяло каза следното: „Някои от вас може да се чудят защо Милдред трябваше да страда толкова много и толкова дълго. Ще ви кажа защо. Причината е, че Господ искаше да я шлифова още малко“.
Изразявам признателността си за множеството верни членове на Църквата, които понасят тегоби с твърда вяра и помагат на другите да носят своите тегоби, докато Господ се стреми да ги шлифова още малко. Изразявам обичта и възхищението си и към болногледачите и ръководителите по света, които служат на другите, докато самите те и семействата им преминават през подобно шлифоване.
Свидетелствам, че сме чеда на Небесен Отец, Който ни обича. Усещам любовта на президент Ръсел М. Нелсън към всички нас. Той е Господният пророк в света днес. За това свидетелствам в святото име на Господ Исус Христос, амин.