Сила за устояване
Само вярата и словото Божие, които изпълват душите ни, са достатъчни, за да ни укрепват и осигуряват достъп до Неговата сила.
Преговаряйки ученията на нашия скъп пророк, президент Ръсел М. Нелсън, намерих дума, която той често използва в много речи. Тази дума е сила.
На първата обща конференция, след като е подкрепен за апостол, президент Нелсън говори за силата1. През годините той продължава да преподава относно силата. Откакто подкрепихме президент Нелсън за наш пророк, той преподава за принципа на силата – по-специално Божията сила – и как можем да имаме достъп до нея. Той учи как можем да използваме Божията сила, докато служим на другите2, как покаянието кани силата на Исус Христос и Неговото Единение в нашия живот3, и как свещеничеството – силата и властта на Бог – благославя всички, които сключват завети с Него и ги спазват4. Президент Нелсън свидетелства, че Божията сила подпомага хората, които са надарени в храма, когато те спазват своите завети5.
Бях особено очарован от задачата, която президент Нелсън постави на общата конференция през април 2020 г. Той ни напътства да „изучаваме и (да) се молим, за да научим повече за силата и знанието, с които сме били надарени или с които предстои да бъдем надарени“6.
В отговор на това предизвикателство, аз изучавах, молих се и научих някои полезни неща за силата и знанието, с които съм бил надарен – или с които предстои да бъда надарен.
Да разбираме какво е нужно да правим, за да имаме достъп до Божията сила в нашия живот, не е лесно, но се уверих, че е възможно, когато проучваме това в ума си и се молим Светият Дух да ни просветли7. Старейшина Ричард Г. Скот дава ясно определение какво представлява силата Божия: това е „силата да вършим повече, отколкото можем да вършим сами“8.
Да изпълваме сърцето и душата си със словото Божие и да основаваме вярата си на Исус Христос е от ключово значение за призоваване на силата Божия, която да ни помага в тези трудни времена. Без да посяваме дълбоко в сърцата си словото Божие и вярата в Исус Христос, нашите свидетелства и вяра може да отслабнат и да загубим достъп до силата, която Бог желае да ни дава. Повърхностната вяра не е достатъчна. Само вярата и словото Божие, които изпълват душите ни, са достатъчни, за да ни укрепват и осигуряват достъп до Неговата сила.
Докато със сестра Джонсън отглеждахме нашите деца, насърчавахме всяко от тях да се учи да свири на музикален инструмент. Но им позволявахме да вземат уроци по музика, само ако изпълняват своята част и се упражняват с инструмента си всеки ден. Една събота, дъщеря ни, Джалин, имала голямо желание да играе със свои приятели, но още не се била упражнявала на пианото. Осъзнавайки, че е обещала да се упражнява в продължение на 30 минути, тя решила да включи хронометър, защото не желаела да се упражнява нито минута повече от обещаното.
Минавайки покрай микровълновата печка напът за пианото, тя се спряла и натиснала няколко бутона. Но вместо да настрои хронометъра, тя настроила микровълновата печка да готви 30 минути и натиснала бутона за старт. След около 20 минути упражняване, тя се върнала в кухнята, за да провери колко време остава и намерила микровълновата печка в пламъци.
След това тя изтича в задния двор, където работех, крещейки, че къщата гори. Аз бързо влязох вкъщи и наистина намерих микровълновата печка в пламъци.
Опитвайки се да спася дома ни от изгаряне, посегнах зад микровълновата, изключих я и използвах захранващия кабел, за да вдигна горящата микровълнова печка от плота. С надеждата героично да овладея ситуацията и да спася дома ни, въртейки пламтящата микровълнова печка в кръг, за да я държа далеч от тялото си, стигнах до задния двор и с още едно люлеещо движение я хвърлих върху ливадата. Там успяхме да потушим огнените пламъци с маркуч.
Какво не беше наред? В микровълновата печка трябва да има храна, която да поеме енергията, а когато вътре няма нищо, печката поема енергията, става гореща и може да се запали, самоунищожавайки се в куп пламъци и пепел9. Микровълновата ни печка пламна и изгоря, защото в нея нямаше нищо.
По същия начин хората, държащи се здраво за вярата и словото Божие, ще могат да поемат и надвиват огнените стрели, които противникът със сигурност ще изпраща, за да ни унищожи10. В противен случай нашите вяра, надежда и убеденост може да не устоят и подобно на празната микровълнова печка, бихме могли да се превърнем в жертва.
Научих, че когато се държа здраво за словото Божие и имам вяра в Господ Исус Христос и Неговото Единение, мога да разчитам на силата Божия, за да побеждавам противника и всичко, с което той може да ме атакува. Павел ни учи, че когато се сблъскваме с трудности, можем да разчитаме на обещанието от Господ: „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение“11.
Знаем, че като дете Спасителят „растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше на Него“12. Знаем още, че докато израстваше, „Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците“13. И знаем, че когато започва Неговото служение, хората, които го слушат „се удивляваха на учението Му, защото Неговото слово беше с власт“14.
Чрез подготовка, Спасителят израства в сила и успява да устои на всички изкушения на Сатана15. Като следваме примера на Спасителя и се подготвяме чрез изучаване на словото Божие и усилване на вярата ни, ние също можем да разчитаме на силата Божия, за да устояваме на изкушенията.
През този период на ограничение за събирания на живо, когато редовното посещаване на храма е невъзможно, си поставих за цел да продължа да изучавам и научавам повече за силата Божия, която ни се дава, когато сключваме и спазваме храмови завети. Както се обещава в освещаващата молитва на храма Къртлънд, тръгвайки си от храма, ние сме въоръжени с Божията сила16. Няма срок, след чието изтичане Бог да спира да дарява сила на хората, които сключват завети в храма и ги спазват, нито пък има ограничение в достъпа до тази сила по време на пандемия. Неговата сила в живота ни започва да намалява само ако ние не спазваме сключените завети или живеем така, че да не сме достойни за нея.
Докато със скъпата ми съпруга служихме като ръководители на мисионери в Тайланд, Лаос и Мианмар, бяхме преки свидетели как хората, сключващи и спазващи свещени завети в храма, получават силата Божия. Общият фонд за подпомагане на посещаващите храма направи възможно за много светии от тези три страни да посетят храма, след като изпълниха своята част чрез лична жертва и подготовка. Спомням си как се срещнахме с група от 20 верни светии от Лаос на едно летище в Банкок, Тайланд, за да им помогнем да се прехвърлят на друго летище в Банкок и да хванат полета си до Хонконг. Тези членове на Църквата бяха много въодушевени, че най-после ще пътуват до Дома Господен.
Когато се срещнахме с тези добри светии при завръщането им, забелязахме тяхното допълнително духовно израстване и сила, получени от храмовото им надаряване и сключването на завети с Бог. Тези светии наистина си тръгваха от храма „въоръжени с (Неговата) сила“17. Силата да вършат повече, отколкото могат да вършат сами, им помага да преодоляват трудностите на членството в Църквата в родната им страна и да продължават напред, оповестявайки „истинно извънредно велики и славни вести“18, изграждайки Божието царство в Лаос.
През този период, когато не можем да посещаваме храма, уповавал ли е всеки от нас на заветите, които сме сключили в храма, за да поставим ясна и неизменна насока на нашия живот? Тези завети, ако бъдат спазвани, ни дават поглед и очаквания за бъдещето, също и твърда решимост да сме достойни, за да получаваме всичко, което Господ ни е обещал чрез нашата вярност.
Аз ви каня да се стремите към силата, която Бог желае да ви дава. Свидетелствам, че когато се стремим към тази сила, ще бъдем благославяни с по-голямо разбиране за любовта, която нашият Небесен Отец изпитв към нас.
Свидетелствам, че поради любовта на Небесния Отец към вас и мен, Той е изпратил Своя възлюбен Син, Исус Христос, да бъде нашият Спасител и Изкупител. Свидетелствам за Исус Христос, Който има всяка власт19 и правя това в името на Исус Христос, амин.