Устойчиви общества
Ако достатъчно хора от нас и нашите съседи се стремят да ръководят живота си съобразно Божията истина, нужните във всяко общество морални добродетели ще изобилстват.
Какъв красив хор, възпяващ красотата на Спасителя.
През 2015 г. Обединените нации приемат така наречената „Програма до 2030 устойчиво развитие“. Тя е описана като „съвместен проект за мир и просперитет на хората и планетата, сега и за в бъдеще“. Програмата за устойчиво развитие включва 17 цели, които да бъдат постигнати до 2030 г., като например: премахване на бедността и глада, качествено образование, равенство между половете, чиста вода и санитарни условия и достойна работа 1 .
Идеята за устойчиво развитие е важна и интересна. Още по-належащ обаче е обширният въпрос за устойчивите общества. Кои са основите, на които се крепи едно процъфтяващо общество – общество, стимулиращо щастието, напредъка, мира и благосъстоянието сред своите членове? В Писанията са описани поне две такива развити общества. Какво можем да научим от тях?
В древността, великият патриарх и пророк Енох проповядва праведност и „постро(ява) един град, който е наречен Градът на Святостта, тъкмо Сион“ 2 . Записано е, че „Господ нар(ича) Своите хора Сион, защото (са) едно сърце и един ум, и живе(ят) в праведност, и няма бедни сред тях“ 3 .
„И Господ благосл(авя) земята, и те (са) благословени върху планините и по високите места, и процъфтява(т)“ 4 .
Жителите на Западното полукълбо през първи и втори век, известни като нефити и ламанити, са друг прекрасен пример за процъфтяващо общество. След удивителното служение на възкресения Спасител сред тях, те „следва(т) заповедите, получени от (своя) Господ и от (своя) Бог, като постоянства(т) в пост и молитва, и в честото събиране заедно, за да се молят и да чуят словото Господне. …
И няма зависти, нито спорове, нито метежи, нито блудства, нито лъжи, нито убийства, нито какъвто и да е вид похотливост; и наистина не може да съществува по-щастлив народ измежду всички народи, сътворени от ръката Божия“ 5 .
Обществата в тези два примера биват укрепвани от небесни благословии, произтичащи от техния пример на отдаденост на двете големи заповеди: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“ и „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ 6 . Те се подчиняват на Бог в личния си живот и се грижат за собственото си физическо и духовно благосъстояние и това на другите. Както е написано в Учение и завети, това са общества, в които „всеки човек търси ползата на ближния си и върши всичко с очи, отправени единствено към славата Божия“ 7 .
За съжаление, както отбеляза старейшина Куентин Л. Кук тази сутрин, идеалното общество, описано в 4 Нефи от Книгата на Мормон, не устоява повече от два века. Устойчивостта не е гарантирана, и най-процъфтяващото общество може да се разпадне с времето, ако загърби основните добродетели, на които се крепят мирът и просперитетът в него. В този случай, поддавайки се на изкушенията на дявола, хората „започ(ват) да се делят на класи; и започ(ват) да градят църкви за тях самите, за да се обогатяват, и започ(ват) да отричат истинската църква на Христа“ 8 .
„И стана така, че след като се бяха изминали триста години, ето, и народът на Нефи, и ламанитите, станаха извънредно нечестиви, едните като другите“ 9 .
Към края на още един век, милиони намират смъртта си в кръвопролитни войни и техният някога единен народ се разпада на враждуващи племена.
Размишлявайки върху този и други примери на процъфтяващи в миналото общества, които на по-късен етап се разпадат, мисля, че спокойно мога да кажа, че когато хората се отвръщат от чувството за отговорност пред Бог и вместо това започват да се уповават на „ръката от плът“, се стига до катастрофален край. Да се уповаваме на ръката от плът означава да не зачитаме божествения Създател на човешките права и достойнство и да поставим на първо място богатствата, властта и светската похвала (като често това е придружено от подигравки и преследване на хората с различен стандарт). Междувременно, хората в устойчивите общества се стремят по думите на цар Вениамин да „израст(ват) в знанието за славата на Оногова, който (ги) сътвори, или в знанието за това, което е праведно и истинно“ 10 .
Семейството и религията като институции винаги са били от основна важност, за да може отделните хора и общности да притежават добродетелите, необходими за поддържане на устойчиво общество. Вкоренени в Писанията, тези добродетели, наред с другите неща, включват почтеност, отговорност, състрадание, брак и вярност в брака, уважение към другите хора и тяхната собственост, служба, необходимост и достойнство на труда.
По-рано тази година, независимият редактор Джерард Бейкър написа колонка в Уолстрийт джърнъл в чест на баща си, Фредерик Бейкър, по случай неговия 100-тен рожден ден. Бейкър предполага какви са причините за дълголетието на своя баща, като след това добавя:
„Макар всички ние да искаме да узнаем тайната на дългия живот, често си мисля, че би било по-добре, ако посвещавахме повече време, за да разберем кои неща правят един живот добър, независимо от неговата продължителност. В този ред на мисли, уверен съм, че знам тайната на моя баща.
Той е от една епоха, когато животът се е определял основно от дълга, а не от чувството, че нещо ти се полага по право; от социалните отговорности, а не от личните привилегии. Водещият принцип през неговия век е чувството на отговорност – към семейството, Бог и страната.
В една епоха, осеяна с отломки на разбити семейства, баща ми бе отдаден съпруг на своята съпруга в продължение на 46 години и верен баща на шест деца. Присъствието му никога не е било по-осезаемо и съществено, както когато родителите ми преживяха немислимата трагедия от загубата на дете. …
И във време, в което религията става все по-непопулярна, баща ми живя като истински, верен католик, с непоклатима вяра в обещанията на Христос. Даже понякога си мисля, че е живял толкова дълго, понеже е подготвен за смъртта по-добре от всеки друг, когото съм срещал.
Аз съм късметлия – благословен съм с добро образование, прекрасно семейство и светски успех, който не заслужавам. Но колкото и горд и благодарен да се чувствам, това е нищо в сравнение с гордостта и благодарността, които изпитвам към мъжа, който без да парадира, без да очаква награда или признание за стореното, продължава напред – вече цял век – със скромните задължения, отговорности и, в крайна сметка, радости на един добродетелен живот“ 11 .
Очевидната важност на религията и религиозната вяра отслабва сред много народи в последните години. Все повече хора считат, че вярата и предаността към Бог не са нужни за моралната честност при отделните хора и общества в съвременния свят 12 . Мисля, че всички ще се съгласим, че онези, които препоръчват липсата на религиозно вярване, може да са, и често са, добри, морални хора. Но не бихме могли да се съгласим, че това е възможно без божествено влияние. Имам предвид светлината на Христа. Спасителят казва: „Аз съм истинската светлина, която осветява всеки човек, който идва на света“ 13 . Независимо дали знае за нея или не, всеки мъж, жена и дете от което и да е вярване, място и време е озарен от светлината на Христа и по тази причина притежава усет за добро и зло, който често наричаме съвест 14 .
Въпреки това, когато секуларизацията разделя личната и гражданска нравственост от чувството за отговорност пред Бог, това разделя растението от корена му. Разчитането само на културата и традициите няма да бъде достатъчно за поддържането на добродетелността в обществото. Когато човек няма по-висш бог от самия себе си и не се стреми към по-възвишено добро от задоволяването на собствените си апетити и желания, ефектът от това неминуемо ще се прояви.
Общество например, в което съгласието на отделния човек е единственото ограничение за сексуални действия, е едно западнало общество. Изневерите, безразборните сексуални контакти, извънбрачните раждания 15 и абортите по желание са само част от горчивите плодове на неморалността, одобрявана от сексуалната революция. Последиците от тях, разрушаващи устойчивостта на едно здраво общество, включват нарастващ брой деца, отглеждани в бедност и без положителното влияние на бащите, понякога в продължение на няколко поколения; жени, носещи това, което следва да бъдат споделени отговорности и изключително некачествено образование както в училищата, така и в другите институции, натоварени със задачата да компенсират неуспеха у дома 16 . В допълнение към тези социални патологии са и неизброимите случаи на лични разочарования и отчаяние – психическо и емоционално унищожение, което спохожда както виновни, така и невинни.
Нефи заявява:
„Горко на оногова, който се вслуша в ученията на човеците и отрича силата Божия и дара на Светия Дух! …
… Горко на всички онези, които треперят и се гневят поради Божията истина!“ 17
За сравнение, нашето радостно послание към нашите деца и цялото човечество, е че „Божията истина“ показва един по-добър път или както казва Павел „един по-превъзходен път“ 18 , път към лично щастие и благоденствие в обществото по време на земния живот и вечен мир и радост след това.
Божията истина се отнася за основните истини в плана на щастие на Бог за Неговите чеда. Тези истини са, че Бог е жив; че Той е Небесният Отец на нашите духове; че като израз на обичта Си, Той ни е дал заповеди, които водят до пълнота на радост с Него; че Исус Христос е Синът Божий и нашият Изкупител; че Той е страдал и умрял, за да извърши Единение за нашите грехове при условие на покаяние; че се е вдигнал от мъртвите, осъществявайки Възкресението на цялото човечество, и че ние ще застанем пред Него, за да бъдем съдени, т.е. да понесем отговорност за живота си 19 .
През деветата година на така нареченото „управление на съдиите“ в Книгата на Мормон, пророкът Алма се отказва от позицията си на върховен съдия и посвещава цялото си време на ръководната си дейност в Църквата. Целта му е да вземе мерки срещу гордостта, преследването и алчността, които се увеличават сред хората и най-вече сред членовете на Църквата 20 . Както веднъж старейшина Стивън белязва, „вдъхновеното решение (на Алма) не е да прекарва повече време в опити да измисля и налага още правила, за да коригира поведението на народа си, а да им проповядва словото Божие, да им преподава ученията и да им разяснява плана на изкуплението, за да може това да доведе до промяна в поведението им“ 21 .
Има много неща, които можем да правим като съседи и съграждани, за да допринасяме за устойчивостта и успеха на обществата, в които живеем, и със сигурност нашата най-основна и дългосрочна служба ще е да преподаваме истините, заложени във великия план на изкупление на Бог, и да живеем според тях. Както се казва в текста на един химн:
С вярата на нашите бащи ще обичаме
И приятел, и враг в нашите спорове,
И ще я проповядваме с любов,
Чрез добри думи и праведен живот 22 .
Ако достатъчно хора от нас и нашите съседи се стремят да вземат решенията си и ръководят живота си съобразно „Божията истина“, нужните във всяко общество морални добродетели ще изобилстват.
От обич към нас, нашият Небесен Отец е дал Своя Единороден Син, Исус Христос, за да имаме вечен живот 23 .
„(Исус Христос) не върши нищо, което да не е в полза на света; защото Той обича света и дори дава живота Си, за да привлече всички човеци към Себе си. Затова Той не заповядва на никого да не участва в Неговото спасение.
Ето, призова ли Той някого, казвайки: Махни се от Мене? Ето, аз ви казвам: Не; но Той казва: Елате при Мене, вие от всички краища на земята, купете мляко и мед без пари и без цена“ 24 .
Това заявяваме „с тържественост в сърцето и с дух на кротост“ 25 в името на Исус Христос, амин.