Много облагодетелствани от Господ
Времената на огорчения и разочарования не променят факта, че Господ бди над нас и ни благославя.
Един ден, преди години, като млади мисионери, служещи в мъничък клон на малкия остров Амами Ошима, колегата ми и аз бяхме въодушевени да научим, че президент Спенсър У. Кимбъл ще посети Азия и че всички членове и мисионери в Япония са поканени в Токио на областна конференция, за да чуят пророка. Заедно с членовете на клона, колегата ми и аз развълнувано започнахме да правим планове за конференцията, включващи 12-часово пътуване с лодка през Източнокитайско море до един от по-големите острови на Япония и оттам още 15 часа път с влак до Токио. За съжаление обаче, не ни беше писано да отидем. Получихме известие от нашия президент на мисия, че поради отдалечеността ни и времето, колегата ми и аз няма да можем да присъстваме на конференцията в Токио.
Ние останахме, докато членовете на малкия ни клон потеглиха за Токио. Дните след това ни се сториха тихи и празни. Проведохме сами събрание за причастие в малката сграда за събрания, докато светиите от последните дни и мисионерите в Япония бяха на конференцията.
Моето чувство за лично разочарование се засилваше, дори когато с радост слушах завърналите се от конференцията членове да разказват как президент Кимбъл е обявил, че ще има храм в Токио. От тях струеше голямо вълнение, докато ни споделяха за сбъдването на мечтата си. Описаха как, след като са чули обявяването на храма, членовете и мисионерите не са успели да сдържат радостта си и изведнъж са започнали да ръкопляскат.
Минаха години, но аз все още мога да си спомня разочарованието, което изпитах, заради пропускането на това историческо събрание.
През последните месеци размишлявах върху това преживяване, докато наблюдавах как други хора се справят с дълбоки разочарования и тъга – много по-големи и дълбоки от моите като млад мисионер – предизвикани от световната пандемия от COVID-19.
По-рано тази година, с разрастването на пандемията, Първото президентство тържествено обеща, че ние като Църква и членове ще покажем с вяра отдадеността си да бъдем добри граждани и съседи1 и че ще следваме извънредни предпазни мерки2. Затова църковните събирания по света бяха преустановени, повече от половината мисионери на Църквата се завърнаха по родните си страни и всички църковни храмове бяха затворени. Хиляди от вас се подготвяха да посетят храма, за да извършат обреди за живите – в това число и запечатвания. Други приключиха службата си като мисионери по-рано или бяха временно освободени и преназначени.
По това време правителствените и образователни ръководители затвориха учебните заведения, вследствие на което дипломиранията бяха променени, а спортните, социалните, културните и образователните събития и дейности – принудително отменени. Мнозина от вас се готвеха за събития, на които не присъстваха, за изпълнения, които не бяха чути и за спортни сезони, които не бяха изиграни.
Дори още по-мъчителни са мислите за семействата, загубили свои близки по това време; повечето не са могли да направят погребения или други събирания за опечалени.
Накратко, много, много от вас са понесли съкрушително разочарование, мъка и обезсърчение. Наистина как намираме изцеление, как устояваме и продължаваме напред, когато нещата изглеждат толкова непоправими?
Пророкът Нефи е започнал да пише малките плочи, когато е бил вече зрял мъж. Поглеждайки назад към живота и служението си, той е направил важен коментар още в първия стих на Книгата на Мормон. Този стих ни дава важен принцип, на който да обърнем внимание в наши дни. След познатите думи: „Аз, Нефи, бидейки роден от добри родители… – той пише, – и като бях видял много огорчения в течение на моите дни, въпреки това, бидейки много облагодетелстван от Господа във всичките си дни“3.
Като изучаващи Книгата на Мормон, ние сме запознати с многото огорчения, за които говори Нефи. И все пак, след като признава за тях, Нефи предоставя евангелската си перспектива, като казва, че е бил много облагодетелстван от Господ във всичките си дни. Времената на огорчения и разочарования не променят факта, че Господ бди над нас и ни благославя.
Наскоро аз и Леса проведохме виртуална среща с около 600 мисионери в Австралия, повечето от които спазваха различни ограничения, свързани с COVID-19 – мнозина, работейки от апартаментите си. Заедно разгледахме хора от Новия завет, Книгата на Мормон и Учение и завети, които Господ е благославял, за да извършват велики дела в условия на несгоди. Всички те се характеризират в по-голяма степен с това, което са могли да извършат с помощта на Господ, отколкото с това, което не са могли да направят в резултат на своите ограничения.
Четем за Павел и Сила, които, докато са оковани в тъмница, се молят, пеят, преподават, свидетелстват – и дори кръщават началника на тъмницата4.
И отново за Павел, в Рим, който е под домашен арест за две години, като през цялото това време неспирно „им излага с доказателства Божието царство“5 и „поучава за Господ Исус Христос“6.
Четем за Нефи и Лехий, синовете на Еламан, които след като са измъчвани и хвърлени в тъмница биват обкръжени от защитен огън, докато Господният „тих глас на съвършена мекота… (не) пронизва (техните противници) до самата душа“7.
За Алма и Амулик в Амония, които виждат как мнозина „вярва(т)… и започ(ват) да се покайват и да изследват усърдно писанията“8, макар двамата да са подигравани и оставени вързани в тъмница – без храна, вода и дрехи9.
И накрая за Джозеф Смит, който чезне в затвора Либърти и се чувства изоставен и забравен, но след което чува думите на Господ: „Тези неща… ще бъдат за твое добро“10 и „Бог ще бъде с теб во веки веков“11.
Всеки от тях е разбирал това, което Нефи е знаел, че въпреки многото огорчения в живота им, те са били изключително облагодетелствани от Господ.
Като отделни членове и Църква, ние също можем да направим паралел с начините, по които сме били облагодетелствани от Господ по време на трудните времена през последните няколко месеца. Нека примерите, които ще спомена, укрепят свидетелството ви за гледаческата способност на нашия жив пророк, който с въведените от него промени ни подготви, още преди какъвто и да е знак за пандемия, да устоим на последвалите трудности.
Първо – по-съсредоточено върху дома и подкрепяно от Църквата изучаване.
Преди две години президент Ръсел М. Нелсън каза: „Свикнали (сме) да мислим, че „църквата“ се случва в нашите сгради за събрания и се подкрепя от случващото се у дома. Трябва да въведем промяна в този модел. … Дошло е времето за съсредоточена върху дома църква, подкрепяна от случващото се в (нашите)… сгради“12. Каква пророческа промяна! Съсредоточеното върху дома изучаване на Евангелието бе приложено на практика с временното затваряне на сградите за събрания. Дори когато светът започне да се нормализира и ние се завърнем в сградите за събрания, ще искаме да задържим този съсредоточен върху дома модел за изучаване на Евангелието, който развихме по време на пандемията.
Втори пример за това, че сме изключително облагодетелствани от Господ, е откровението относно служението по един „по-висш и по-свят начин“.
През 2018 г. президент Нелсън представи служението като промяна „в начина, по който се грижим един за друг“13. Пандемията ни предостави безброй възможности за подобряване на нашите умения за извършване на служение. Служещи братя и сестри, млади жени, млади мъже и други помагаха за осигуряването на връзка, общуване, поддържане на дворове, храна, изпращане на съобщения чрез технологиите и за отслужването на причастие за нуждаещите се. Самата Църква също извършваше служение за другите по време на пандемията чрез безпрецедентно предоставяне на продукти на центрове за раздаване на храна, приюти за бездомни и центрове за подпомагане на емигранти, както и чрез проекти, насочени към най-сериозните огнища на глад в световен мащаб. Сестрите от Обществото за взаимопомощ и техните семейства откликнаха на поканата за произвеждане на милиони маски за здравни работници.
Последен пример за това, че сме благославяни по време на несгоди е откриването на още по-голяма радост във възобновените храмови обреди.
Това може най-добре да се опише с история. Когато сестра Кейтлин Палмър получава своето призование за мисия миналия април, тя е развълнувана, че е призована да служи, но смята за също толкова важно и специално да отиде в храма, за да получи своето надаряване и да сключи свещени завети. Скоро след като насрочва дата за своето надаряване, е обявено, че всички храмове ще бъдат временно затворени, заради световната пандемия. След като научава тази съкрушителна новина, тогава тя узнава, че ще посещава Центъра за обучение на мисионери (ЦОМ) виртуално от дома си. Въпреки тези разочарования, Кейтлин решава да гледа положително на нещата.
През следващите месеци сестра Палмър никога не губи надежда, че ще отиде в храма. Семейството ѝ пости и се моли храмовете да бъдат отворени преди нейното заминаване. Сутрин тя често започва занятията от дома си, казвайки: „Дали днес няма да е денят, в който ще се случи чудо и храмовете ще бъдат отворени отново?“.
На 10 август Първото президентство обявява, че храмът на Кейтлин ще отвори врати за обреди за живите в деня, в който рано сутринта е насрочен полета за мисията ѝ. Нямало как тя да може да отиде в храма и да хване полета си. С малка надежда за успех, семейството ѝ се свързват с президента на храма Майкъл Велинга, за да проверят дали има някакъв шанс да се случи дългоочакваното чудо. Постът и молитвите им получават отговор!
В 2:00 ч. сутринта, часове преди отпътуването си, сестра Палмър и семейството ѝ с насълзени очи са приветствани на вратите на храма от усмихнатия президент на храм с думите: „Добро утро семейство Палмър. Добре дошли в храма!“. След като тя получава надаряването си, те са помолени да се придвижат бързо, тъй като следващото семейство чака на вратите на храма. Родителите ѝ я откарват направо на летището, точно навреме, за да хване полета за мисията си.
Храмовите обреди, които ни липсваха в продължение на няколко месеца, ни се струват по-специални отпреди, понеже храмовете по света отварят отново на етапи.
Моля ви в заключение да чуете обнадеждаващите, възторжени и вдъхновяващи думи на Пророка Джозеф Смит. Човек никога не би предположил, че той ги е написал по време на страдание и изолация – принуден да остане в една къща в Наву, криейки се от онези, които са търсели неправомерно да го задържат.
„Сега, какво чуваме в Евангелието, което сме получили? Един глас на радост! Глас на милост от небесата; глас на истина изпод земята; благовестия за мъртвите; глас на радост за живите и за мъртвите, благовестия за велика радост. …
Не трябва ли да продължаваме в такова едно велико дело? Вървете напред, а не назад. Кураж, … и напред, напред към победата! Нека сърцата ви ликуват и бъдат извънредно радостни. Нека земята избухне в песен“14.
Братя и сестри, вярвам, че един ден всеки от вас ще си спомни отменените събития, тъгата, разочарованията и самотата, съпътстващи трудните времена, през които преминаваме, и ще види как те са погълнати от специалните благословии, увеличената вяра и укрепените свидетелства. Вярвам, че в този живот и в идния, вашите страдания, вашата „Амония“, вашия „затвор Либърти“, ще бъдат посветени за ваша полза15. Моля се, че също като Нефи, ние ще можем да приемаме огорченията в живота си, отчитайки факта, че сме изключително облагодетелствани от Господ.
Завършвам със свидетелството си за Исус Христос, на Когото страданията не са били чужди и Който, като част от Своето Единение, слиза по-ниско от всички неща16. Той разбира огорчението, болката и отчаянието ни. Той е нашият Спасител, нашият Изкупител, нашата надежда, нашата утеха и нашият Избавител. За това свидетелствам в Неговото свято име, Исус Христос, амин.