Изключителният дар на Сина
Чрез Исус Христос можем да избягваме заслужените поради земните ни несъвършенства страдания и да преодоляваме незаслужените страдания от земните ни злощастия.
Докато четях Книгата на Мормон за урок от програмата Следвайте Ме, елате с Мен това лято, бях поразен от споделеното от Алма, че, когато осъзнава напълно своите грехове, „няма нищо по-изключително и горчиво от (неговите) болки“ 1 . Признавам, че споменаването на изключителна болка привлече вниманието ми, отчасти поради преживените от мен през същата седмица страдания, свързани със 7-милиметров бъбречен камък. Никога не е изпитвал човек такива големи неща, при появата на такова „малк(о) и прост(о)“ средство 2 .
Изказът на Алма ми направи впечатление и поради това, че думата изключителен обикновено се използва за описанието на неща с необикновена красота или несравнима прелест. Например Джозеф Смит отбелязва, че ангелът Мороний е облечен в роба с „изключителна белота“ – белота, „превъзхождаща всичко земно“, което някога е виждал 3 . При все това изключителен също може да изразява крайна степен дори за ужасни неща. Така Алма и най-добрите речници свързват думата изключителни болки със значението на „измъчен“, „изтормозен“ и „изтерзан“ до най-голяма степен 4 .
Използваната от Алма метафора пресъздава отрезвяващата реалност, че на даден етап пълната, мъчителна вина за всеки извършен от нас грях трябва да бъде изпитана. Правосъдието изисква това и Самият Бог не може да го промени 5 . Когато Алма си спомня „всички“ свои грехове – особено онези, които унищожават вярата на другите – неговата болка изглежда непоносима, а идеята да застане пред Бог го изпълва с „неизразим ужас“. Той копнее да може да се „махн(е) и да изчезн(е) като душа и тяло“ 6 .
Обаче Алма казва, че всичко започва да се променя в момента, в който осъзнава реалността на „пришествието на един Исус Христос… за да извърши единение за греховете на света“ и „извик(ва) в сърцето си: О, Исусе, Ти, Сине Божий, помилуй мене“. С тази единствена мисъл и единствена молба, душата на Алма се изпълва с „радост, извънредна, каквато (е била) болката (му)“ 7 .
Никога не трябва да забравяме, че самата цел на покаянието е да превърне дадени страдания в истинска наслада. Благодарение на „пряката Божия добрина“ 8 , в момента, в който дойдем при Христос – изразявайки вяра в Него и истинска промяна в сърцето – смазващото бреме на греховете ни започва да се пренася от нашите гърбове към Неговия. Това е възможно само, защото Безгрешният изстрадва „безпределна и неизразима агония“ 9 за всеки един грях във вселената на Неговите творения, за всички негови творения – страдание толкова тежко, че Го карат да кърви от всяка пора. Чрез непосредствено и лично преживяване, в съвременни Писания Спасителят ни предупреждава, че нямаме представа колко „болезнени“ ще бъдат нашите „страдания“, ако не се покаем. С необяснима щедрост Той добавя: „Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят“ 10 – покаяние, което ни позволява да „вкусим“ от „извънредната радост“, която вкусва Алма 11 . По отношение само на това учение аз съм „така удивен“ 12 . Изумително е, че Христос предлага още повече.
Понякога изключителната болка идва не от грехове, а от искрени грешки, действията на други хора или причини извън нашия контрол. В такива моменти, можем да кажем като праведния псалмописец:
„Сърцето ми тъжи дълбоко в мен и смъртен ужас ме нападна;
… и ужас ме потопи.
… Дано да имах криле като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина“ 13 .
Медицинската наука, професионалното консултиране или правното уреждане може да помогнат с облекчаването на страданието. Но обърнете внимание, че всички добри дарове – включително тези – произлизат от Спасителя 14 . Независимо какви са причините за нашите най-лоши рани и страдания, върховният източник на облекчение е един и същ: Исус Христос. Само Той може да поправи всяка грешка, да оправи всяко зло, да се погрижи за всяко несъвършенство, да изцели всяка рана и да предостави всяка все още неполучена благословя. Подобно на свидетелите от древността, аз свидетелствам, че „нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости“ 15 , а по-скоро имаме един любящ Изкупител, Който слезе от Своя престол във висините, „изстрадвайки болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид, … та да узнае… как да подпомага Своя народ“ 16 .
Към всички, които страдат днес дълбоко и несравнимо и които може да смятат, че никой не би могъл да ги разбере – прави сте. Може да няма близък, приятел или свещенически ръководител – колкото и състрадателни или с добри намерения да са те – който да знае как точно се чувствате или да намира точните думи да ви помогне да се изцелите. Но знайте едно: има Един, Който знае съвършено през какво преминавате, Който е „по-могъщ от всичко земно“ 17 и Който „може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим“ 18 . Този процес ще се разгърне по Неговия начин и в уреченото от Него време, но Христос е винаги готов да изцели всеки грам и всеки аспект на вашата агония.
Като Му позволявате да го направи, ще видите, че страданието ви не е било напразно. Като говори за най-големите герои от Библията и за техните страдания, апостол Павел казва, че „Бог промисли нещо по-добро за тях чрез страданията им, без които не биха могли да бъдат направени съвършени“ 19 . Както виждате, самата същност на Бог и цел за земното ни съществуване е да сме щастливи 20 , но ние не можем да станем съвършени личности с божествена радост без преживявания, които да ни изпитат, понякога до дъното на душата ни. Павел отбелязва, че дори Самият Спасител е бил вечно „усъвършенства(н) чрез страдания“ 21 . Имайки предвид това, трябва да се пазите от сатанинските нашепвания, че ако бяхте по-праведни, нямаше да имате определено изпитание.
Не трябва да обръщате внимание и на лъжата, че поради страданията си, някак си се намирате извън Божия кръг от избрани, които преминават от едно благословено състояние към друго. Вместо това, гледайте на себе си така, както ви вижда Йоан Откровителя в своето величествено откровение от последните дни. Йоан вижда „голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всички племена и езици, стоящи пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи(,) … (които) викаха с висок глас: Спасението е от нашия Бог“ 22 .
И когато го питат: „Тези, облечени в бели дрехи, кои са и откъде са дошли?“, Йоан получава отговора: „Това са онези, които излизат от голямата скръб,; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца“ 23 .
Братя и сестри, страданието в праведност ви помага да заслужите място сред Божиите избрани, а не ви изключва от тях. И обещанията към тях стават и ваши обещания. Както казва Йоан, „няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги порази слънцето, нито някой пек; защото Агнецът, Който е посред престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с течащи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им“ 24 .
„Смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка“ 25 .
Аз ви свидетелствам, че благодарение на смайващата доброта на Исус Христос и Неговото безпределно Единение, можем да избягваме заслужените поради земните ни несъвършенства страдания и да преодоляваме незаслужените страдания от земните ни злощастия. Под Неговото напътствие божествената ви съдба е с несравнимо великолепие и неописуема радост – радост толкова голяма и предназначена специално за вас, че вашата лична „пепел“ ще се превърне в красота, „превъзхождаща всичко земно“ 26 . За да можете да вкусите от това щастие сега и да бъдете изпълнени с него завинаги, аз ви каня да правите това, което прави Алма: нека разумът ви да се хване здраво за изключителния дар на Сина, така както е разкрит чрез Евангелието Му в Неговата истинна и жива Църква. В името на Исус Христос, амин.