Чакайки Господа
Вяра означава да се уповаваме на Бог в добри и лоши моменти, дори когато това включва страдания, докато не видим Неговата ръка, открита за нас.
Мои обични братя и сестри, всички, а аз най-много, очакваме с нетърпение да чуем заключителните бележки на нашия възлюбен пророк, президент Ръсел М. Нелсън. Това беше една великолепна конференция, но това е вторият път, когато COVID-19 доведе до промени в традиционните събирания. Толкова ни омръзна от тази зараза, която ни натоварва до краен предел. И явно някои от братята ми вече са предприели съответните действия. Моля, знайте, че непрестанно се молим за хора, които са засегнати по някакъв начин, особено за тези, които са изгубили свои близки. Всички бихте се съгласили, че това продължава твърде дълго.
Колко дълго трябва да чакаме облекчение от трудностите в живота ни? Колко трябва да устояваме на лични изпитания, докато чакаме и чакаме, а помощта сякаш се бави? Защо има забавяне, когато товарите сякаш са повече, отколкото можем да носим?
Докато задаваме подобни въпроси, можем, ако се опитаме, да чуем вика на друг човек, носещ се от влажна и тъмна килия през една от най-студените зими в района тогава.
„О, Боже, къде си Ти? – се чува от дълбините на затвора Либърти. – И къде е шатрата, която покрива тайното Ти място? Докога ще се възпира Твоята ръка?“1 Колко още, о, Господи, колко?
И така, ние не сме първите, нито ще бъдем последните, които ще задават такива въпроси, когато скърбите ни обременяват или болката в сърцето не изчезва. Сега няма да говоря за пандемии или затвори, а за вас, за вашите семейства и съседи – всички с много подобни трудности. Говоря за копнежа на мнозина, които биха желали да са семейни, а не са, или са семейни и желаят връзката им да бъде малко по-божествена. Говоря за онези, които трябва да се справят с нежеланата поява на сериозни здравословни състояния, може би нелечими, или които цял живот се борят с генетични дефекти, за които няма лек. Говоря за непрестанната борба с емоционални и умствени проблеми, които сериозно обременяват душите на мнозина страдащи поради тях, а също и сърцата на тези, които ги обичат и страдат заедно с тях. Говоря за бедните, за които Спасителят ни казва никога да не забравяме, и за вас, които чакате завръщането на дете, без значение от възрастта му, което е избрало пътека, различна от тази, по която сте се молили да поеме.
Освен това осъзнавам, че дори този дълъг списък от неща, които може лично да очакваме, не успява да обхване огромните икономически, политически и социални грижи, засягащи всички нас. Нашият Отец в небесата ясно очаква да се справяме с тези изключително трудни обществени проблеми толкова добре, колкото и с личните, но ще има моменти в живота, когато дори и най-добрите ни духовни усилия и горещи, искрени молби няма да водят до победите, за които жадуваме, без значение дали във връзка с големите световни или малките лични въпроси. И така, докато заедно работим и чакаме отговорите на някои от молитвите ни, аз ви предлагам своето апостолско обещание, че молбите са чути и ще получат отговор, макар вероятно не когато или както ние желаем. Но те винаги получават отговор във времето и по-начина, по който един знаещ всичко и вечно състрадателен родител би отговорил. Мои обични братя и сестри, моля ви, разберете, че Този, Който никога „няма задреме, нито ще заспи“2, е загрижен за щастието и в крайна сметка за възвисяването на Своите чеда повече от всичко останало, което едно божествено същество има да прави. Той е славното въплъщение на чистата любов и Милостив Отец е Неговото име.
„Ако е така – бихте могли да кажете – не трябва ли Неговата любов и милост просто да разделят нашето Червено море и да ни позволяват да преминаваме пред трудностите си по суха земя? Не трябва ли той да изпраща чайки от 21-ви век, които да долитат отнякъде, за да излапат всички вредни за нас съвременни скакалци?“
Отговорът на подобни въпроси е: „Да, Бог може да осигурява незабавни чудеса, но рано или късно научаваме, че времената и сезоните на земния ни път се определят само и единствено от Него“. Той определя времето за всичко в живота на всеки от нас поотделно. За всеки болен, изцелен на мига, докато чака да влезе в къпалнята на Витесда3, някой друг ще прекара 40 години в пустинята, чакайки да влезе в обетованата земя4. За всеки Нефи или Лехий, божествено предпазен от заобикалящ го огън поради вярата му5, ще има един Авинадий, изгорен на клада също заради вярата му6. Спомняме си също, че Илия, който в миг призовава огън от небесата като свидетелство срещу Вааловите пророци7, е същият, който устоява през период, когато няма дъжд с години, и който за известно време е хранен с оскъдното, което може да бъде донесено в човката на врана8. По мои изчисления това едва ли е било нещо, което бихме нарекли угощение.
Какъв е смисълът? Смисълът е, че вяра означава да се уповаваме на Бог в добри и лоши моменти, дори когато това включва страдания, докато не видим Неговата ръка, открита9 за нас. Това може да е трудно в съвременния свят, в който мнозина вярват, че най-върховното добро в живота е да се избягват страданията, че никой никога не трябва да се измъчва за нищо10. Но тези вярвания никога няма да ни водят до „мярката на ръста на Христовата пълнота“11.
Извинявам се на старейшина Нийл А. Максуел за това, че се осмелявам да променя и добавя към нещо, което той е казал някога, но аз също смятам, че „животът на човек… не може да бъде едновременно изпълнен с вяра и без стрес“. Просто няма как „да се носим безгрижно в живота“, като казваме, докато отпиваме от поредната чаша лимонада: „Господи, дай ми всички Твои избрани качества, но се погрижи да нямам мъка, нито печал, нито болка, нито противопоставяне. Моля Те не позволявай някой да не ме харесва или да ме предаде, и най-вече, никога не позволявай да се чувствам изоставен от Теб или тези, които обичам. Всъщност, Господи, внимателно ме пази от всички преживявания, които са Те направили божествен. А когато всички други са изминали своите трънливи пътеки, позволи ми да дойда и да живея с Теб, където да мога да се хваля колко подобни сме по силни страни и качества, докато се нося на своя облак от удобно християнство“12.
Мои обични братя и сестри, християнството носи утеха, но често не е нещо удобно. Пътеката на светостта и щастието тук и след това е дълга и често камениста. Изискват се време и много усилия, за да я извървим. Но, разбира се, наградата за това е толкова велика. Тази истина е преподадена ясно и убедително в 32-ра глава на Алма в Книгата на Мормон. Там този велик висш свещеник учи, че ако словото Божие бъде посадено в сърцата ни като обикновено семе и ако се грижим за него достатъчно, като го поливаме, плевим, подхранваме и насърчаваме, в бъдеще то ще даде плод, „който е най-скъпоценният, … по-сладък от всичко, що е сладко“, а опитването му води до състояние, при което повече не гладуваме, нито жадуваме13.
Много уроци са преподадени в тази изключителна глава, но основният от тях е аксиомата, че семето трябва да бъде подхранвано и трябва да чакаме да се развие, да „очаква(ме) с око на вяра плода му“14. Алма казва, че нашата жътва идва след усърдие, вяра и търпение15. Не е чудно, че той завършва своите изключителни увещания, като повтаря три пъти призива за усърдие и търпение при подхранването на словото Божие в сърцата ни, като „очакваме“, както казва той, с „дълготърпение дървото да (ни) принесе плод“16.
COVID и ракът, съмненията и тревогите, финансовите трудности и семейните изпитания. Кога ще бъде повдигнато това бреме? Отговорът е – след време17. А дали това ще е след кратък или дълъг период от време, не винаги зависи от нас, но чрез благодатта Божия благословии ще се изливат над тези, които се държат здраво за Евангелието на Исус Христос. Това е било уредено в една много усамотена градина и на един обществен хълм в Йерусалим много отдавна.
Сега, докато слушаме нашия възлюбен пророк в края на тази конференция, нека помним, както Ръсел Нелсън е показвал през целия си живот, че тези, които „чакат Господа, ще подновят силата си (и) ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат“18. Моля се, след време, рано или късно, тези благословии да бъдат дадени на всеки един от вас, който търси облекчение от скърбите си и свобода от печалта си. Свидетелствам за любовта на Бог и за Възстановяването на Неговото славно Евангелие, което по един или друг начин дава отговори за всички наши проблеми в живота. В изкупващото име на Господ Исус Христос, амин.