Да запазим промяната
Чрез Исус Христос ни се дава силата да правим дълготрайни промени. Като се обръщаме смирено към Него, Той ще увеличава нашата способност да се променяме.
Сестри, наистина се радвам да бъда с вас.
Представете си, че някой отива на пазара, за да си купи нещо. Ако плати повече от стойността на продукта, касиерът ще върне ресто.
Цар Вениамин учи народа си в древна Америка за огромните благословии, които получаваме от нашия Спасител Исус Христос. Той е създал небесата, земята и всичката красота, на която се наслаждаваме 1 . Чрез Неговото любящо Единение, Той ни предоставя начин да бъдем изкупени от греха и смъртта 2 . Като изразяваме благодарността си към Него, старателно спазвайки заповедите Му, Той мигновено ни благославя, като така ние сме Му винаги длъжни.
Той ни дава много, много повече от стойността на това, с което някога можем да Му се отплатим. И така, какво можем да Му предложим, на Този, Който плати несравнимата цена за нашите грехове? Можем да Му предложим промяна. Можем да Му предложим промененото си „аз“. Това може да е промяна в начина ни на мислене, променен навик или промяна в поетата от нас посока. В замяна на Неговата безценна жертва за всеки от нас, Господ ни моли за промяна в сърцето. Промяната, която Той иска от нас, не облагодетелства Него, а нас. И така, за разлика от купувача на пазара, който би си прибрал предлаганото му от нас ресто, нашият милостив Спасител ни кани да запазим рестото.
След като чуват изречените от цар Вениамин думи, народът му извикват, заявявайки, че са с променени сърца, казвайки: „Поради Духа на Господа Всемогъщи, Който е извършил голяма промяна в нас… нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно“ 3 . В Писанията не се казва, че моментално са станали съвършени, а че желанието им за промяна ги подтиква към действие. Промяната в техните сърца се изразява в това да отхвърлят естествения човек и да се подчиняват на Духа, докато полагат усилия да стават по-подобни на Исус Христос.
Президент Хенри Б. Айринг учи: „Истинското обръщане във вярата зависи от това свободно да се търси с вяра, с много усилия и донякъде с болка. И тогава Господ ще ни дари… с чудото на пречистване и промяна“ 4 . Като обединяваме усилията си със способността на Спасителя да ни променя, ние ставаме нови създания.
Когато бях малка, си се представях как вървя по една водеща нагоре права пътека към целта ми за вечен живот. Всеки път, когато правех или казвах нещо погрешно, чувствах как се пързалям надолу по пътеката, и се озовавах в началото. Беше като да се озовеш на онова квадратче в детската игра „Улеи и стълби“, което те връщаше от върха отново в началото на играта! Беше обезсърчаващо! Но, когато започнах да разбирам учението на Христос 5 и да го прилагам ежедневно в живота си, аз открих надежда.
Исус Христос ни е предоставил един непрекъснат модел за промяна. Той ни кани да упражняваме вяра в Него, което ни вдъхновява да се покайваме – „които вяра и покаяние извършиха промяна в сърцата“ 6 . Като се покайваме и обръщаме сърцата си към Него, ние развиваме по-голямо желание да сключваме свещени завети и да живеем според тях. Устояваме до края, като продължаваме да прилагаме тези принципи през целия си живот и като каним Господ да ни променя. Да устоим до края означава да се променяме до края. Сега си давам сметка, че с всеки провал аз не се връщам в началото – с всеки опит аз продължавам своя процес на промяна.
Има вдъхновяващ израз в темата на Младите жени, който гласи: „Аз ценя дара на покаянието и всеки ден се опитвам да бъда по-добра“ 7 . Моля се да ценим този красив дар и съзнателно да се стремим към промяна. Понякога нужните за нас промени са свързани със сериозен грях. Но доста често ние се стремим да подобряваме характера си, за да съгласуваме своите качества с тези на Исус Христос. Ежедневните ни избори или ще помагат, или ще пречат на развитието ни. Малки, но постоянни, преднамерените промени ще ни помагат да ставаме по-добри. Не се обезкуражавайте. Промяната е продължаващ цял живот процес. Благодарна съм, че в усилията ни да се променяме Господ проявява търпение към нас.
Чрез Исус Христос ни се дава силата да правим дълготрайни промени. Като се обръщаме смирено към Него, Той ще увеличава нашата способност да се променяме.
Освен трансформиращата сила на Единението на нашия Спасител, Светият Дух ще ни подкрепя и ръководи, докато полагаме усилия. Той ще ни помага да знаем какви промени трябва да правим. Може да намираме помощ и насърчение чрез свещенически благословии, молитва, пост и посещение на храма.
По подобен начин доверени близки, ръководители и приятели могат да ни помагат в усилията ни да се променяме. Когато бях на осем години, по-големият ми брат Лий и аз прекарвахме време с нашите приятели, като се катерехме в клоните на съседското дърво. Обичахме да сме заедно в компанията на приятелите ни в сянката на това дърво. Един ден Лий падна от дървото и си счупи ръката. За него беше вече трудно сам да се катери на дървото със счупена ръка. Животът на дървото просто не беше същия без него. И така, някои от нас го повдигнахме, докато други го дърпаха за здравата ръка – и без много усилия Лий беше отново на дървото. Ръката му беше все още счупена, но той отново беше с нас, наслаждавайки се на приятелството ни, докато оздравяваше.
Често съм си мислила за преживяването ми да си играя на дървото, което донякъде наподобява действията ни според Евангелието на Исус Христос. В сянката на евангелските клони, ние се радваме на много свързани със сключените завети благословии. Някои може да са изпаднали от безопасността на тези завети и да имат нужда от помощ да се покатерят отново в сигурността на клоните на Евангелието. За тях може да е трудно да го направят сами. Можем ли да побутнем малко тук и да повдигнем малко там, за да им помогнем да оздравеят, докато се наслаждават на приятелството си с нас?
Ако сте пострадали след „падане“, моля ви, позволете на другите да ви помогнат да се завърнете към сключените завети и съпътстващите ги благословии. Спасителят може да ви помогне да оздравеете и да се промените, докато сте заобиколени от хора, които ви обичат.
Понякога попадам на приятели, които не съм виждала с години. Понякога те казват: „Изобщо не си се променила!“ Всеки път, когато чувам това, ми става малко неловко, защото се надявам, че съм се променила през годините. Надявам се, че съм се променила от вчера до днес! Надявам се, че съм малко по-добра, че критикувам по-малко и съм по-състрадателна. Надям се, че откликвам по-бързо на нуждите на другите и се надявам, че съм малко по-търпелива.
Обичам да ходя на излет в планината до дома ми. Често в обувката ми попада малко камъче, докато се изкачвам по пътеката. Накрая спирам и си изтръсквам обувката. Но често се удивлявам колко дълго си позволявам да вървя с болка преди да спра и да премахна дразнителя.
Като пътуваме по заветната пътека, понякога ще ни влизат камъчета в обувките под формата на лоши навици, грехове или лошо отношение. Колкото по-скоро се отърсваме от тях в живота си, толкова по-радостно ще бъде земното ни пътуване.
Постоянната промяна изисква усилия. Не мога да си представя да спра по пътеката, само за да пусна обратно в обувката си досадното и причиняващо болка малко камъче, което току-що съм махнала. Бих направила това точно толкова, колкото една красива пеперуда би избрала да се върне обратно в пашкула си.
Свидетелствам, че благодарение на Исус Христос ние можем да се променяме. Можем да поправяме навиците си, да пренасочваме мислите си и да усъвършенстваме характера си, за да ставаме по-подобни на Него. И с Негова помощ ние можем да запазим тази промяна. В името на Исус Христос, амин.