Балансиран живот
Поддържането на всекидневните житейски нужди в хармония е една от големите задачи на земния живот.
Преди няколко години, докато бяхме на почивка, семейството ни се сблъска с известни проблеми около колата ни. Облекчението ни бе голямо, когато механикът ни обясни, че проблемите не са сериозни; всичко, което бе нужно, бе дребно регулиране на карбуратора, което би позволило по-балансирана смес от бензин и кислород.
В последвалите години имах много възможности да видя, че подходящият баланс е нужен не само в поддръжката на машините, но и в собствения ни живот. Периодичен „реглаж” на личните ни приоритети и редовен преглед на посоката и желаната крайна точка на живота ни позволява да се подсигурим срещу материални, емоционални и духовни аварии.
Поддържането на всекидневните житейски нужди в хармония е една от големите задачи на земния живот. Всички ние по едно или друго време може да се чувстваме дърпани в разни посоки. Можем дори да достигнем до крайност в усилията си да живеем с вяра според евангелските принципи, разстройвайки по този начин деликатното равновесие на живота ни и пречейки на личния ни покой и семейна хармония.
Жена ми Уенди преживя такава трудна ситуация. Години наред тя почти напълно се изтощаваше, мислейки че трябва да бъде идеална съпруга и майка, идеален член на Църквата, идеална съседка и гражданка. Вместо радостна тя често се чувстваше обременена и обезкуражена. Чувството й на неудовлетвореност допълнително се изостряше, когато добронамерени ръководители и приятели й посочваха, че ако имаше достатъчно вяра, би била в състояние да постигне всички тези неща. Едва след една лична криза на депресия и тревожност тя можа да проумее напълно източника на страданието си. Това бе мъчително време не само за нея, но и за цялото семейство. В резултат ние укрепнахме и научихме много уроци. Но вероятно бихме си спестили доста страдание, ако по-отчетливо бяхме усетили нуждата да поддържаме материално и духовно равновесие.
Когато служех като епископ, открих, че изживяването на жена ми не е нещо уникално. По същия начин старейшина Дийн Л. Ларсен, почетен член на Седемдесетте, отбелязва, „Случва ми се при работата с членовете на Църквата все по-често да попадам на хора, които искрено се опитват да избягват греха, да дават най-доброто от себе си, така както го разбират, за да живеят според евангелските принципи, но в значителна степен са нещастни, неудовлетворени и разочаровани”1.
Цар Вениамин предупреждава народа си за крайностите, дори в правенето на добро: „гледайте всичко това да се изпълнява с мъдрост и в порядък; защото не е нужно човек да бяга по-бързо, отколкото има сила” (Мосия 4:27).
Поддържане на материално равновесие
Дисбалансът между материалното и духовното е един проблем от столетия, който в днешното време на растящ материализъм изглежда се изостря. Старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли отбелязва „Вероятно никой не се нуждае от принципа на равновесието в живота повече от хората, тласкани да трупат вещи в този свят”2. При това много и благородни каузи се борят за нашето внимание и енергия. Егоистично или не, ние можем да придобиваме и харчим, да бързаме и се суетим, да идваме и си отиваме и по-късно да открием, че сме пропиляли емоционалната си и духовна сила и сме дарили сърцата си на неща, които накрая значат твърде малко. Пророкът от Книгата на Мормон Яков, парафразирайки Исаия, предупреждава „не харчете пари за онова, което няма стойност, нито труда си за онова, което не може да удовлетвори” (2 Нефи 9:51; виж Исаия 55:2).
Лесно е да почувстваме, че за да увеличим призованията си, трябва да продължаваме да служим, ръководим или съветваме. Може обаче да се окаже, че извършваме по-значима служба и развиваме по-съществена духовност, като имаме по-малко срещи и дейности. Президент Спенсър У. Кимбъл (1895-1985) настоява светиите да се върнат към това, което той характеризира като „спокоен, смислен живот”3. Неотдавна старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли заявява, „Помнете, не увеличавайте работата, която трябва да бъде свършена – опростявайте я”4. Животът ни губи хармония, ако позволяваме външна дейност да измества вътрешната доброта.
В поддържането на материално равновесие често сме принудени да правим трудни избори между много добри и желани неща. Например в развитието на талантите и израстването на нашите деца ценни могат да бъдат различни образователни и културни изживявания. Възможностите за служене в Църквата и общността могат да ни дадат богати и възнаграждаващи изживявания. Но дори когато обмисляме такива благородни каузи и дейности, трябва, както съветва старейшина Балард, „да помним, (че) твърде много от кое да е в живота може да ни извади от равновесие. Едновременно прекалено малко от важните неща могат да направят същото”5. Може да се окаже, че най-лошото, което даваме на децата си, е възможността да участват в допълнителен спорт, урок по музика или друга дейност, отнемаща от семейството пари и време. Да учим децата си как да живеят „спокоен, смислен” и хармоничен живот може да е едно от най-важните неща, които можем да сторим за тях в тези неистови последни дни.
Понякога не успяваме да се противопоставим на много от исканията на времето ни, тъй като се страхуваме, че това може да бъде егоистично. При все това Самият Спасител понякога временно се оттеглял от неотложните нужди на множествата (виж например Лука 5:16). Със сигурност това Му помагало да служи на другите с подновена сила.
За да запазим материалното равновесие на живота си, може да се нуждаем да кажем „не” на онези дейности, за които нямаме време, ресурси или енергия. Не бива да се чувстваме виновни или себични при периодичните отдръпвания с цел прегрупиране, защото понякога в това да сме у дома с хората, които обичаме, има сила.
Поддържане на духовно равновесие
Точно както материалното равновесие може да повлияе на емоционалния и духовния ни покой, духовният дисбаланс може да има пагубни последици за всеки аспект на живота ни. За да поддържаме подходящо духовно равновесие, трябва да помним, че Господ не очаква от нас да постигнем съвършенство в земния живот. Нереалистичното очакване, че трябва да сме безупречни във всичко, което вършим в момента, в действителност спъва живота според Евангелието и души духовността. Когато не успеем да постигнем предвидените представи за съвършенство, сме склонни да се самонаказваме с незаслужена самокритика и вина или да се изтезаваме с нереалистични усилия да си пробием път до перфектното.
Съветът на цар Вениамин да не бягаме по-бързо, отколкото имаме сила, е толкова значим в духовно, колкото и материално отношение, вероятно дори повече. Ключова фраза в съвета на цар Вениамин е „да бъде усърден” (виж Мосия 4:27). Трябва да помним, че голям духовен растеж не се появява внезапно, а посредством време и опит. Насърчаващото послание от Евангелието е, че Бог рядко иска от нас да извършваме сензационни или изключителни неща, по-скоро да се опитваме да свършим днес по-добре това, което сме правили вчера. Той се грижи за нашите желания, нашия избор и нашата посока, както и за делата ни.
За да поддържаме духовно равновесие, трябва често да правим инвентаризация на духовния си напредък. Честна оценка на желанията на сърцата ни и посоката на живота ни може да ни помогне да преодолеем чувствата на неадекватност. Старейшина Нийл А. Максуел (1926-2004) от Кворума на дванадесетте апостоли ни дава следния вдъхновяващ съвет:
„Можем да направим ясна разлика между божественото недоволство и дяволския дисонанс, между недоволството от самия себе си и самопрезрението. Нуждаем се от първото и трябва да избягваме второто, помнейки, че когато съвестта ни извика от следващия хребет, това не е само за да ни мъмри, но и да ни призове.
… Можем да размишляваме колко далеч вече сме се изкачили по пътеката на усъвършенстването; обикновено доста повече, отколкото признаваме…
… Можем да направим спокойни, но по-честни оценки на силите си… Повечето от нас са нечестни счетоводители и се нуждаят от „външни ревизори”. Онзи, който не опазил първото си състояние, се радва да ни накара да сами да се критикуваме. Самопрезрението е от Сатана; нищо от него не съществува на небето. Трябва, разбира се, да се учим от грешките си, но без вечно да изучаваме моментните преигравания, сякаш те са самата игра на живота”6.
Една от пречките пред духовното равновесие е псевдо-самоувереността. Робърт Л. Милет определя опасността да разчитаме прекомерно на собствените си ограничени способности. Той казва, че някои членове на Църквата, които не напредват и са натежали от чувство на вина, „се стремят да удвоят усилията си – да работят по-здраво. Ако сегашното темпо не отстранява проблема, те решават да бягат по-бързо. Твърде често онова, което следва, е един вид намаляваща духовна отплата – изтощение и допълнителна фрустрация. Отговорът на всички проблеми не е обезателно повече и по-усилна работа, особено по отношение на духовните въпроси. Отговорът често е да узнаем предела на възможностите си и да вършим това, което можем, после да се обърнем за помощ към Господ”7.
Да прилагаме Единението
Когато съпругата ми се бореше да избегне кръговрата на дела на вярата, следвани от фрустрация и обезсърченост, Духът Господен й прошепна, че онова, което тя изисква от себе си, не е угодно на Господ, защото тя не позволя на Единението да действа пълно в живота й. Не е признак на слабост да се възползваме от Единението. По-скоро това показва смелост, вяра и благодарност. Единението не само ни позволява да се покаем за греха, но и да получим излияние от милостта на Спасителя, която ни укрепява, когато просто нямаме силата да преодолеем своите човешки слабости. То позволява Спасителят да сподели нашето бреме и ни възнаграждава за много наши недостатъци (виж Матея 11:28-30; Етер 12:27).
За онези, чиито живот духовно или материално не е в равновесие, няма покой. Те може да почнат да бъдат блъскани и завличани от ветровете на обезсърчението и бурите на неудовлетвореността. При все това, точно както Спасителят усмирил бурята в Галилейското езеро (виж Матея 8:26), Той може да благослови живота ни със Своето успокояващо, утешаващо и напътстващо влияние, ако забавим темпото, бягаме само толкова бързо, колкото имаме сила, при все това „бързаме напред с увереност в Христа”(2 Нефи 31:20).
Брент Л. Топ служи като президент на мисия Илиноис Пеория.